Р Е Ш Е Н
И Е
№
/20.09.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Провадийският районен съд I състав
На двадесети юни
две хиляди и
деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Димитър М.
при секретар М.М.
Като разгледа докладваното от съдията М.
гражданско дело № 267 по описа за 2019г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба,
подадена от И.Н.П. срещу М.Х.К. правно
основание чл.150 СК.
В исковата молба се сочи, че с решение № 10 от 18.06.2014 година по Бр.Д. № 38 по описа на ПРС за 2012г.
е бил допуснат развод и прекратен бракът на страните, като съда предостави
упражняването на родителските права на роденото им през брака дете М.Х. на
ищцата, определил местоживеенето му при нея, като определил режим на лични
отношения с баща му и осъдил последния да заплаща издръжка на детето им в
размер на 120.00лева.
От определянето на горепосочената
издръжка са изминали близо 5 години, през който период, потребностите на детето
се увеличихли във връзка с нормалното и естественото му физическо, умствено,
нравствено и социално развитие. Грижата за непосредственото отглеждане и
възпитание на сина им била поета изцяло от ищцата, като се опитвала всячески да
подсигури на М. един нормален за възрастта си живот и да не е лишен от нищо. Не
са били налице обстоятелства, поради които ответника по делото да не може да
заплаща издръжка или да не заплаща в по- висок размер такава, предвид
обстоятелството, че е в трудоспособна възраст и упражнява трудова дейност.
От присъждането на първоначалната
издръжка до предявяване на настоящия иск, счита, че са настъпили трайни и
съществени изменения на обстоятелствата относно размера на определената
издръжка, платима от ответника. На първо място са се променили икономическите
условия в страната, като индиция за това е и размера на минималната работна
заплата, която към момента е в размер на 560 лв., а съгласно чл.142 ал.2 от СК
за определения минимален размер на издръжката на едно дете 1/4 от минималната
за страната работна заплата. Отделно от изложеното, изтъква потребностите на
сина им, който е на дванадесет години и половина, навлиза в трудна възраст и
неговите нужди от храна, облекло, училищни пособия , спортни дейности и др.,
съобразени със стандарта на живот в Държавата, се увеличили многократно. Също
така, се интересувал много от информатика и компютри и проявявал желание да
кандидатства да учи във град ****, като приема в подобно училище предполагал да
започне с извънучилищна подготовка по математика и български език още от тази
година.
С оглед, на гореизложеното моли
съда да ги призове и след доказване на гореизложените твърдения да постанови
съдебен акт, с който да бъде изменен размера на определената с решение
№10/18.06.2014г., постановено по бр. дело №38/2012г. по описа на PC - Провадия месечна издръжка,
дължима от ответника М.Х.К. в полза на детето М. М. Х., чрез нейното
увеличаване от 120.00 лв. на 220.00лв., считано от датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване.
За доказване на твърдените от нея
факти, моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на водене.
В
законоустановения срок от ответникът К. е постъпил отговор на искова молба. В
него се твърди, че не са
настъпили и промени които да обуславят изменение на издръжката. Независимо, че
родителските права са предоставени на ищцата, в по-голямата част от времето
детето се отглеждало от него. Детето посещавало дома му ежемесечно за по десет
до двадесет дни. Подготвяли заедно уроците и домашните за училище. През лятото
на 2018г. от месец юни до месец септември детето било в неговия дом. През този
същият период от три месеца той изцяло се грижел за детето без ищцата да е
осигурявала средства за неговата издръжка. С оглед на обстоятелството, че
ищцата не се грижи адекватно за сина им, когато той е при нея, се налагало
всяка сутрин да го събужда по телефона и да го отвеждам със автомобила си на
училище за да не закъснее за учебни занятия.. Отвеждайки го на училище му
предоставям по 5 лв. за да си закупи закуска и за евентуални други нужди.
Независимо, че предоставям издръжка установил, че детето е със скъсани обувки и
маратонки, дрехите му също са износени и захабени. Повече от две година той
закупувал всички дрехи, обувки и якета на сина си. В началото на всеки сезон
подменяли дрехите и обувките които или са му малки или вече са негодни за носене. В началото на учебната година, а и по време на нея, също
той закупувал всички тетрадки и необходими пособия за училище. Независимо, че
не упражнявал пряко родителските права спрямо сина им, то той бил този който му
осигурявал дневните суми за закуска и други нужди. Закупувал дрехи, обувки,
учебни пособия и тетрадки. От момента на раждането му до настоящият момент, той
е бил този, който се грижи за детето когато се разболее, той го водел на
прегледи, закупувал лекарствата и осигурявал приемането им от детето.
Установил, че издръжката която заплаща за сина си, се използва от ищцата за
други нужди и именно поради това започнал да купува и осигурява дрехи,обувки и
пособия за училище. Счита, че със закупуването на всичко необходимо за сина им,
включително и лекарства, почти изцяло е поел всички разноски за сина им и
искането за увеличаване на издръжката е неоснователен.
Към настоящият момент трудовият му договор бил сключен за
сумата от 510 лв. За да се уважи предявения иск по чл. 150 СК, следвало да се
докаже съществено изменение на условията, при които е присъдена първоначалната
издръжка по отношение нуждите на детето и възможността на задължения за това
родител да я заплаща.
Съзнавайки моралното си и законово задължение на родител
той не преставал да се грижи за сина си, като осигурявал средства много повече
от присъдената издръжка.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание, ищеца чрез, процесуалния си представител пледира за
уважаването на предявения иск. Ответникът чрез процесуалния си представител,
пледира за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства: Удостоверение за раждане издадено въз основа
на Акт за раждане № 0275/01.09.2006 г.; Решение № 10/18.06.2014 г. по гр.д. №
38/2012 г. по описа на Районен съд Провадия; Трудов договор № 119/09.11.2018 г.се
установява, че: Ищцата и ответника имат едно общо
дете: М.М.Х., роден на ***г.. С Решение № 10/18.06.2014 г. по гр.д. № 38/2012 г. по
описа на РС Провадия, РС Провадия е прекратил сключения
на 03.06.2006г. между страните граждански брак; осъдил е бащата М.Х.К. да
заплаща месечна издръжка в полза на детето чрез майка му в размер на 120 лева,
считано от 13.11.2013г., до настъпване на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване.
От Трудов договор №119/09.11.2018г. е видно, че
ответникът работи в „Мастер Транс“ ООД, като шофьор с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 510,00 лева.
В Социален доклад на ДСП Провадия с вх. № 3123/03.06.2019
г. е посочено, че И.П. работи на трудов
договор към "Фреш стрийт кафе" ООД, като месечното й трудово
възнаграждение в размер на 560 лв., също е подпомагана от ДСП- Провадия по чл.7
от ЗСПД в размер на 90 лв.
Г-н М.К. работи на трудов договор към "Мастър Транс" гр.
Девня, като месечното му трудово възнаграждение е в размер на 560 лв.
Социалните работници от ЗД са стигнали до
заключението, че към настоящия момент за
детето се полагат добри грижи, потребностите му са задоволени. Двамата родители
са категорични, че относно детето ще направят всичко необходимо за правилното
израстване, развитие и възпитание, като се стремят да осигурят една добра и
спокойна среда.
С оглед направеното
социално проучване е видно, че г-жа И.П. и г-н М.К. са силно привързани към
детето си и притежават нужния родителски капацитет и качества, за да осигурят
нормалното израстване и развитие на Габриела. В домовете на двамата родители
имало добри условия за детето.
Относно размера на издръжката, считат, че е задължение и на
двамата родители да полагат грижи за детето си и като се определя размера й,
молят да бъде взета предвид възрастта на детето и постоянно нарастващите му
потребности.
Считат, че е в интерес на детето е да се поддържа емоционална
връзка с двамата си родители и разширените им семейни кръгове.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 150 СК. За наличието на промяна в
обстоятелствата по смисъла на този текст от кодекса е достатъчно да се
констатира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат
- чл. 142 ал.1 СК. Правото на детето да получи издръжка от своите
родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило
пълнолетие дете". По това обстоятелство не се спори по делото, както и че
ответника е баща на детето.
ПРС
намира, че по делото са установи първата от двете хипотези представляващи трайно изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл. 150 СК. От определяне на първоначалния момент на издръжката на М.
са изминали близо 5 години – период, през който са нараснали цените на стоките
и услугите и детето е ученик. Във връзка с последното възникват и други
разходи, като набавяне на пособия, материали, нужни в учебния процес и
др.подобни, свързани със самото посещение на учебните занятия.
Към
настоящ момент на основание чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката
е в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната, определена с
Постановление № 320
от 20.12.2018г. за определяне нов размер на минималната работна заплата
за страната в размер на 560 лева от
01.01.2019г. Според това минималния размер на издръжка от 01.01.2019г. е в размер на
140 лева.
Видно
от свидетелските показания на допуснатите свидетели по делото, и двамата
родители полагат грижи за детето.
Родителите
са в работоспособна възраст и следва да си осигурят доходи, с които да
задоволяват както техните потребности, така и непрестанно нарастващите
потребности на детето. Предвид това, променените нужди на детето и възрастта
му, както и с оглед социално -
икономическите условия в страната, съдът счита, че М.М.Х. има нужда от издръжка
в размер на 300 лева като този размер следва да се разпредели между майката и
бащата, като бащата следва да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на
180,00 лева, а остатъкът до 300,00 лева следва да се дължи от майката
Предвид гореизложеното предявения иск е основателен до размер от
180 лева, като за разликата от този размер до претендирания от 220 лева следва
да се отхвърли. Увеличеният размер на издръжката се дължи от подаване на
исковата молба, както е поискала ищцата – 18.02.2019г., като съдът намира, че
падежа й следа да е 5-то число на месеца, за който се дължи.
Ищцата не претендира присъждане на разноски.
Ответникът на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС дължимата държавна такса съразмерно
на увеличения размер на издръжката, в размер на 86,40 лева, определена
съобразно чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК.
Мотивиран от горното, Провадийският районен
съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №10/18.06.2014г.
по гр.д. № 38/2012 г. по описа на ПРС издръжка, дължима от М.Х.К. с ЕГН ********** на малолетното си дете М.М.Х. с ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен
представител И.Н. К. с ЕГН **********, като я
УВЕЛИЧАВА от 120 лв. на 180 лв. считано от предявяване на иска – 18.02.2019г., с
падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на
законово основание за изменението или прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата
от 180 лева до предявеният размер от 220 лева, на основание чл. 150 СК.
ОСЪЖДА М.Х.К. с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметката на Провадийският районен съд дължимата по
делото държавна такса върху уважените размери на иска за издръжка в размер на 86,40 лева, на основание чл. 78
ал. 6 вр. с ал.1 от ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението
относно увеличената издръжка.
При неплащане на
присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от влизане в сила на
решението, да се издаде изпълнителен лист, включващи и дължимата държавна такса
за издаването му.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………