№ 42
гр. Шумен, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Г.
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20223600900090 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Р.А.М., ЕГН
********** и М.И.М., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес в с. Цонево, общ.
Дългопол, обл. Варна, чрез процесуалния им представител адв. Р. И. от АК – Варна с адрес
на кантората в гр. Провадия, ул. „...., № 16 срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София 1301, ул. „...., № 7, ет.5,
представлявано заедно от изпълнителните директори от а.п.л. и Р.К.Д. Ищците твърдят, че
на 27.09.2017 г., на главен път ІІ-73, край с. Радко Димитриево, обл. Шумен, км.10 + 200 е
настъпило ПТП, при което л.а. марка „Мерцедес Е 280“, с рег. № ...., управляван от В.С.Н.в
при извършване мА.ра за изпреварване, навлиза в лентата на насрещното движение и се
удря челно в л.а. „Мазда-323“ с рег. № ....Р. В резултат на удара, М.С.Р., който е управлявал
л.а. „Мазда-323“ получава съчетана травма: глава-шия, гръден кош, корем-таз, крайници,
вследствие на която е починал в 20.35 ч. същата вечер. Вината на водача на МПС, В.С.Н.в за
на- стъпване на ПТП е установена с влязла в сила Присъда № 13 от 14.06.2019 г. по НОХД
№ 257/2018 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Починалият М.С.Р. е внук на ищците,
които са били в изключително близки отношения с починалия и са преживели тежко
смъртта му.
За лекия автомобил, управляван от В.С.Н.в е имало сключен с ответното дружество
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/23/117000037547, валидна от 03.01.2017 г. до 02.01.2018 г.
Ищците в качеството си на увредени лица, са отправили до ответното дружество молби за
възмездяване на неимуществените им вреди от смъртта на М.С.Р., изразяващи се в болки и
страдание. Ответното дружество е отказало да плати застрахователни обезщетения на
1
ищците, поради липса на доказателства за наличие на близка връзка с починалия. Ищците
претендират ответното дружество да ги обезщети за претърпените от тях неимуществени
вреди, причинени вследствие смъртта на М.С.Р., който е техен внук, като им заплати на
Р.А.М. сумата от 90 000.00 лева и на М.И.М. сумата от 70 000.00 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането 27.09.2017 г. до окончателното изплащане.
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва предявения иск, като го счита за недо- пустим, а по
същество за неоснователен. Ответникът оспорва, активната материал- на легитимация на
ищците, изключителната вина на В.С.Н.в, че вината е само на водача на МПС. Направено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Починалият е бил без предпазен
колан. Претендираните от ищците размери на неимуществените вреди са неоснователно
завишени..
В допълнителната искова молба и отговора, страните поддържат становищата си,
изразени в исковата молба и отговора по нея.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила на 30.09.2020 г. Присъда № 13 от 14.06.2019 г. на Шуменския
окръжен съд, постановена по НОХД № 257/2018 г. по описа на съда, В.С.Н.в е бил признат
за виновен в това, че на 27.09.2017 г. на главен път ІІ-73 край с. Радко Димитриево, обл.
Шумен, км.10+200, при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес Е 280“ с рег.
№ .... МР, нарушил правилата за движение, при което в условията на намалена, ограничена
видимост, без да са налице условията за безопасно изпреварване, нарушава забраната за
изпреварване на МПС, сигнализирано с маркировка М5 „Двойна смесена линия“ и с пътен
знак В24, поставен на 120 метра преди мястото на удара, предприел мА.ра за изпреварване
на л. а. „Мерцедес 290 Д“, с рег. № .... с което по непред- пазливост причинил смъртта на
М.С.Р., ЕГН .... поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК
във вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. Това
обстоятелство се установява от приложеното по делото Решение № 23 от 13.02.2020 г. по
ВНОХД № 313/2019 г. и извършената от съда служебна справка в наказателното
деловодство на ШОС.
Страните не оспорват наличието и съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
л.а. марка „Мерцедес Е 280“ с рег. № .... МР, обективиран в застрахо- вателна полица №
BG/23/117000037547, валидна от 03.01.2017 г. до 02.01.2018 г.
Ответникът не оспорва, а и от събраните в хода на процеса писмени доказателства
безспорно се установява, че починалият на 27.09.2017 г. М.С.Р. е внук на ищците Р.А.М. и
М.И.М. по майчина линия.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и
2
компетентно дадено се установява, че на 27.09.2017 г. лек автомобил „Мерцедес Е 280“, рег.
№ .... МР, управляван от В.С.Н.в, се е движил през тъмната част на денонощието по път І-7 в
отсечката с. И.ски – с. Радко Димитриево. Времето е било ясно, пътното платно сухо, с
широчина 7 метра, разделено на две ленти с двойна смесена линия тип М1, като по посока
на с. Р. Димитриево разделителната линия е непрекъсната. На 120 м., преди мястото на ПТП
по посока към с. Радко Димитриево от дясната страна на пътя има поставен пътен знак В 24
(забранено е изпреварването на МПС). В същата посока с по-малка скорост се е движел
попътно лек автомобил „Мерцедес 200Д“ с рег. № .... с водач Д.Р.Ш.. Водачът на лек
автомобил „Мерцедес Е 280“ е предприел изпреварване и е навлязъл в насрещната лента за
движение. В момента на изравняване с л.а. „Мерцедес 200Д“ срещуположно движещия се в
насрещната лента л.а. „Мазда 323“ рег. № ....Р предприема аварийно спиране, но двата
автомобила се удрят челно с левите си предни части. При удара окачването на предно ляво
колело на л.а. „Мерцедес Е 280“ се деформира и след 32.4 м. движение в същата посока и
завъртане обратно на часовниковата стрелка на 90 градуса около вертикалната си ос
автомобилът преустановява движението си в дясната лента напречно на платното за
движение. Лек автомобил „Мазда 323“ с откъснато предно ляво колело продължава
движението си в своята посока., като същевременно се завърта обратно на часовниковата
стрелка на около 135 градуса около вертикалната си ос и преустановява движението си след
около 6 м. от мястото на удара. В същия момент водачът на л. а. „Мерцедес 200Д“ с рег. №
.... предприема спиране, но в края на спирачния път удря леко с предната си част лявата
странична част на л. а. „Мерцедес Е 280“ (преден ляв калник и предна лява врата). В
резултат на удара между л.а. „Мерцедес Е 280“ и л.а. „Мазда 323“ силно е деформирана
предната лява част на „Мерцедес Е 280“, както и тотално е унищожена цялата предна лява
страна на маздата.
Скоростта на движение преди настъпването на ПТП на л.а. „Мерцедес Е 280“ е била
89.8 км./ч., а на л.а. „Мазда 323“ – 75.7 км./ч., като и двата автомобила не са превишавали
максимално разрешената скорост в участъка от 90 км./ч. В случая скоростта на движение не
е повлияла на механизма на ПТП.
Пътният участък на ПТП се намира на км. 10+200 на път ІІ-73 (Шумен–Кар- нобат) и
важи общото ограничение на максималво разрешената скорост на движе- ние извън
населено място за МПС от категория В – 90 км./ч. В участъка е въведена забрана за
изпреварване на МПС по посока на движение на л.а. „Мерцедес Е 280“ с рег. № .... МР,
сигнализирана с пътен знак В24 (забранено изпреварването на МПС), поставен от дясната
страна на пътя на 120 м. преди мястото на ПТП, както и с маркировка М5 – двойна смесена
линия. По посока на движението на л.а. „Мерцедес Е 280“ разделителната линия е
непрекъсната, а по посока на движение на л.а. „Мазда 323“ разделителната линия е
прекъсната.
Непосредствената причина за настъпването на ПТП от автотехническа глед- на точка
са действията на водача на л.а. „Мерцедес Е 280“ с рег. № .... МР, В.С.Н.в, който без да има
необходимите условия за видимост и свободен път на достатъчно разстояние пред
3
автомобила, предприема изпреварва- не, като навлиза в лентата за насрещно движение в
опасната зона за спиране на движещия се по нея лек автомобил „Мазда-323“ с рег. № ....Р с
водач М.С.Р.. Водачът на л.а. „Мерцедес Е 280“ с рег. № .... МР е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП в случай, че е прекра- тил мА.рата за изпреварване и е
изчакал разминаването с насрещния автомобил „Мазда-323“ с рег. № ....Р.
В резултат на ПТП, М.С.Р. на 20 г. е получил съчетана травма: глава, шия, гръден
кош, корем-таз и крайници.
Контузията на главата: една разкъсноконтузна рана челно слепоочно в ляво –
хоризонтално разположена. Кръвонасядане на меките черепни обвивки под описаната рана
челно слепоочно в ляво. Субарахноидални кръвоизливи на ограничена площ челно
слепоочно в ляво, в дясно теменно и тилно и в областта на двете малкомозъчни полукълба,
повече в дясно. Едно плитко охлузване на кожата над външния край на лявата вежда. Едно
кръвонасядане на дясната буза под скулата с плитко охлузване в долния му край. Едно
охлузване на долната устна в ляво външно. Две охлузвания на ограничена площ в областта
на брадичката.
Контузията на шията: Кръвонасядане около гръбначния стълб по задната страна на
гълтача и хранопровода.
Контузията на гръдния кош: Едно ивицовидно кръвонасядане косо разположено на
гръдния кош от лявото рамо към дясното подбедрие. Фрактура на ІІ ребро в ляво до
гръднатакост.
Контузия на корема и таза: Кръвонасядане и охлузване на кожата на левия хълбок
предно странично. Травматично разкъсване на далака. Кръвонасядане в стените на бурса
оменталис. Травматично разкъсване на опорака на тънкото черво. Две травматични
разкъсвания на опорака на дебелото черво – зад сляпото на и в областта на сигмовидното
черво. Хемаскос. Фрактура на лявата срамна кост на таза – горно и долно рамо.
Травматично разкъсване на пикочния мехур. Фрактура на двете рамена на лявата
седалищна кост Травматично разкъсване на лявата хълбочно-кръстцова става. Счупване на
напречните израстъци на ІІ, ІІІ, ІV и V поясен прешлен в ляво. Голям ретроперитонеален
хематом между бъбрека и таза в ляво, достигащ нагоре до левия купол на диафрагмата.
Обилно кръвонасядане на мастна- та капсула на левия бъбрек.
Контузия на крайниците: Едно кръвонасядане по вътрешната страна на лявата
мишница – средна трета. Едно петнисто кръвонасядане на левия лакът външно.
Кръвонасядане в основата на 5-ти пръст на лявата ръка задновътрешно. Едно кръвонасядане
и едно охлузване в основата на показалеца на дясната ръка. Една обширна
разкъсноконтурна рана по задната стена на лявото бедро – косо хоризонтално разположена
горе външно – долу вътрешно, разкъсване на кожата, подкожието и на мускулите от задната
мускулна група на бедрото. Счупване на тялото на лявата бедрена кост. Травматичен
деколман в същата област. Охлузване на кожата с дъговидна форма по задната страна на
лявото бедро, ивица неувредена кожа в центъра на охлузването. Охлузване с неправилна
4
ивицовидна форма по външната страна на лявото коляно. Три охлузвания едно под друго по
външната страна на лявата подбедрица – горна трета. Плитки охлузвания по гърба на лявото
ходило. Кръвонасядане в основата на палеца на левия крак.
Получените от М.С.Р. травматични увреждания са в пряка причинна връзка с
механизма на ПТП и смъртта му.
С оглед доказателствата по делото и медицинската документация, вещите лица
приемат, че по време на процесното ПТП, водачът М.С.Р. е бил с поставен предпазен колан.
Абсолютна корелация между използването на предпазен колан и предотвратяването на
тежки травми и смъртен изход не съществува. При поставен предпазен колани при по-ниска
скорост на сблъсъка рискът за живота на пострадалия би бил по-малък, но при сумарна
скорост над 60 км./ч. (както е в случая) са възможни тежки травми в гръдната, коремната и
шийната област, причинени от самия колан, твърде сходни с установените и смъртен изход
не може да бъде изключен.
М.С.Р. е починал в 20.35 ч. на 27.09.2017 г. – препис – извлечение от акт за смърт,
издаден въз основа на Акт за смърт № 1065 от 28.09.2017 г. от Община Шумен.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от тях болки и страдания,
ищците е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани двама
свидетели – Р.М.С., майка на починалия и дъщеря на ищците и С.Е.Д. във фактическо
съжителство със свидетелката.
Свидетелката Р.М.С., която живее в с. Цонево, се е разделила с бащата на децата си -
починалия М.С.Р. и брат му Р.С.Р. преди 10 години. Децата останали при баща си в гр.
Смядово. Градът е на 70 км. от с. Цонево. Връзката между ищците и внука им била много
силна. След като приключел училище сина й си прибирал багажа и отивал да изкара
ваканциите си при родителите й. Той бил слабостта на баба си. След като пораснал
починалият М.Р. продължил да ходи при баба си и дядо си и като се оженил, завел снахата
за първи път при тях. Според свидетелката, смъртта на сина й се е отразила много тежко на
родителите й, мъката им била голяма. Майка й получила диабет и направила два инсулта,
баща й също не бил добре.
Свидетелят С.Е.Д. живее на семейни начала с Р.М.С. от 4 години. Свидетелят няма
преки впечатления за отношенията между починалият М.С.Р. и неговите баба и дядо. Но от
това, което е разказвала жена му за М. как е ходил на гости на родителите й и те как са се
грижили за него, счита, че те са били много близки.
Относно контактите между починалият и ищците, ответникът също е ангажирал
гласни доказателства. В проведеното на 06.06.2023 г. съдебно заседание са разпитани
свидетелите Н. Р. М. и М. М. М.. Свидетелите познават М.С.Р. от дете. Те са съседи в гр.
Смядово и тяхната къща е срещу къщата, в която е живял М. с баща си и по-големия си брат
Р. Родителите на М. са се развели когато той е бил 7 – 8 клас. До развода починалият е
общувал с баба си и дядо си по майчина линия, посещавал ги е по време на ваканциите, а и
те често са идвали на гости. Но след развода контактите са били преустановени и те
5
престанали да идват. След раздялата на родителите му, за М. са се грижили баща му и дядо
му по бащина линия. М. е подновил връзката с баба си и дядо си по майчина линия, след
като се е оженил.
Съдът не кредитира показанията на Р.М.С., в частта им, че заболяванията на майка и
са провокирани от смъртта на внука й. В тази им част те са изолирани, не се подкрепят от
други, събрани в хода на процеса, доказателства, които да потвърдят верността им, а са в
противоречие с тях. От представената официална справка за ищцата Р. М., издадена от
НЗОК се установява, че ищцата е страдала от неинсулинозависим захарен диабет - прегледи,
извършени на 15.08.2009 г. и 20.08.2009 г. (л.228 от делото). Заболяването е установено през
м. юни 2009 г. т.е. осем години преди ПТП и смъртта на внука й, предвид обстоятелството,
че на 18.06.20009 г. са предписани медикаменти за лечение на заболяването (л.220). Към
този момент се лекуват и последиците от мозъчносъдова болест на ищцата. Болестта се
развива и при прегледа проведен на 12.07.2019 г. е констатирано, че диабета е с усложнения
(л.222, стр.2).
Съдът не кредитира показанията на С.Е.Д., поради обстоятелството, че свидетелят по
същество не възпроизвежда свои преки и непосредствени възприятия за обстоятелства по
делото, а преразказва, това което е чул от трето лице.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. Р. М. и М. М. М., предвид
обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от отношенията в
семейството на починалия. На следващо място в хода на процеса не са събрани
доказателства, оборващи техните показания.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е получил застрахователната претенция
на ищците (л.58). Това косвено се потвърждава и от писмо изх. № 99 3686/11.07.2022 г.
(л.19), с което застрахователят е отказал да заплати претендираните от тях застрахователни
обезщетения.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетения за претърпени от ищците
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са неоснователни, поради следните
съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
6
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В случая е безспорно, че на 27.09.2017 г. е осъществено ПТП с участието на лек
автомобил, управляван от В.С.Н.в, при което е настъпила смъртта на М.С.Р.. Наказателното
производство е приключи- ло с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300
от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене
на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила Васил Стоиме- нов
Николов, за понесените от ищците неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при
условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смърт на трето лице –
внук на ищците.
Към датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен
застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на
отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Мерцедес Е 280“, рег. №
.... МР, обективирана в застрахователна полица № BG/23/117000037547, валидна от 03.01.20
17 г. до 02.01.2018 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответното дружество оспорва активната материалноправна легитимация на ищците
да получат обезщетения за неимуществените вреди от смъртта на внука им. Те основават
претенциите си на факта, че починалият е техен внук и се позовава на Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК. Съгл. т.1 от ТР
7
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената
смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда и на лице при доказано
наличие на особено близка житейска връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В тълкувателното решение ясно са обособени хипотезите: от една страна
типичните и традиционни за българското общество отношения, в които бабите, дядовците и
внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, в който връзките помежду им са
изградени на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и наличие на
конкретни житейски обстоятелства, при които привързаността е толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците причинява болки и страдания, които надхвърлят по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена близост. Конкретните
житейски ситуации са свързани с трагични или негативни в личен житейски план
обстоятелства, които са станали причина да се породят силна привързаност, близост и
взаимност. Това са ситуации, при които внукът е отчужден от естествената семейна среда и
намира такава при своите баба и дядо.
От събраните в хода на процеса гласни доказателства, съдът приема, че между
ищците Р.А.М. и М.И.М. и починалото трето лице М.С.Р. не се установява възникването на
трайна и дълбоко емоционална връзка, която по интензивност и близост да надхвърля
нормалните и обичайни взаимоотношения между баба и дядо от една страна и внук от
друга. Между тях са налице отношения, съответстващи на традиционните семейни
отношения между внук и неговите баба и дядо. Без да се пренебрегва и омаловажава
изпитаните от ищците тъга, скръб и мъка от загубата на внука им, съдът счита, че те не
излизат извън рамките на нормално присъщите за съответната родствена връзка, породени
от внезапната загуба на близък роднина. С оглед на това съдът счита, че ищците не попадат
в кръга лица легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
техен близък и няма основание да се направи изключение от ограничението на ППВС №
4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС. Следователно ищците не е материално легитимирани
да получат обезщетение за действително претърпените от тях неимуществени вреди, поради
което предявения на основание чл.432, ал.1 от КЗ иск се явява неоснователен, без да се
налага обсъждането на другите възражения на ответното дружество.
Предвид неоснователността на главните претенции, неоснователни са и акцесорните
претенции за законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането
27.09.2017 г. до окончателното им заплащане.
Относно разноските по делото.
Ищците са освободени от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на
направените от ответника разноски.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
направил разноски по делото в общ размер на 9 800.00 лв., от които депозит за
8
възнаграждение на вещи лица – 800.00 лв. и адвокатско възнаграждение – 9 000.00 лв.
Представени са списък с разноски по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за извършените
от ответника плащания. Следователно на основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените
писмени доказателства за направени разноски по делото и искането на ответника следва да
му се присъдят направените по делото разноски в размер на 9 800.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от Р.А.М., ЕГН
********** и М.И.М., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес в с. Цонево, общ.
Дългопол, обл. Варна срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София 1301, ул. „...., № 7, ет.5, представлявано заедно от
изпълнителните директори от а.п.л. и Р.К.Д.искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД да заплати на Р.А.М. сумата от 90 000.00 лв. и на М.И.М. сумата от 70 000.00
лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, в резултат на преживените от
ищците болка, мъка и стрес от смъртта на техния внук М.С.Р., ЕГН **********, настъпила в
резултат на ПТП, станало на 27.09.2017 г., причинено от В.С.Н.в, ЕГН 62073134 80, който е
нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Мерцедес Е 280“, рег. № .... МР, на
основание застрахователна полица № BG/23/117000 037547 за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху
всяка една от главниците, считано от датата на увреждането 27.09.2017 г. до окончателното
изплащане.
Осъжда Р.А.М., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес в с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна да заплатят на „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София 1301, ул. „...., № 7, ет.5,
представлявано заедно от изпълнителните директори от а.п.л. и Р.К.Д.сумата от 9 800.00 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
9