РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Горна О. , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., III СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветелина С. Цонева
като разгледа докладваното от Цветелина С. Цонева Гражданско дело №
20204120101186 по описа за 2020 година
Ревандикационен иск по чл.56ал.1 от ЗСвр.чл.108 от ЗС, явяващ се процесуално допустим, като следва да се разгледа по същество относно основателността му.
Депозирана е искова молба от Р. Х. М. чрез адв.С. против И. И. П..
Ищцата твърди, че отношенията ѝ с ответника – синът ѝ И.И. П., са уредени със
спогодба от 16.11.2015 г. във връзка с временно безвъзмездно ползване на част от жилището
- две спални и две тераси в източната част и личните им отношения при съвместно
съжителство. Сочи се, че през годините от сключване на спогодбата ответникът не бил
ползвал постоянно помещенията, които ищцата се съгласила на добра воля и безвъзмездно
да му предостави за временно ползване.
Сочи се, че през последните шест месеца ответникът отсъствал и започнал да
заключва стаите и терасите, които ползвал. Тези две стаи били непочистени, оставената в
тях храна се била развалила и се носела неприятна миризма.
Ищцата твърди, че на ответника му било съобщено по телефон да почисти стаите и
терасите, защото това ѝ създавало неудобство и дискофорт, но последният заявил, че това
не можело да бъде. Обяснил, че работи в град Девин и не можел да се върне и да направи
каквото и да е.
Ищцата счита, че ответникът нарушава споразумението за ползване на тези части от
жилището, визирани в т. 5 и т. 6. При отказа на ответника да почисти ползваните стаи
същата счита, че е налице правен интерес да иска разваляне на споразумението поради отказ
да се изпълняват от ответника, като се прекрати ползването на две спални и две тераси в
източната част.
Моли съда да ги призове на съд и да постанови решение, с което да осъди ответника
И. И. П. да освободи съвместно ползваното жилище в село П., улица ***. Претендира
направените разноски.
С допълнителна молба от 02.09.2020 г. ищецът уточнява, че не е налице спор за
1
собственост на недвижимия имот, а относно допуснато безвъзмездно ползване от страна на
ищцата за ответника на определени части от жилището при условията на споразумението.
Ответникът е признал правото на ищцата за ползване на целия имот в гр. д. №
817/2015 г., след което е постигната спогодбата от 16.11.2015 г., предмет н настоящото дело.
Сочи се, че е налице неизпълнение на договореностите по спогодбата като основание
за прекратяване на ползването поради неизпълнение, от което следва да се прекрати
ползването с опразване на частта от жилището, ползвана по спогодбата от ответника.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който не се
спори активната легитимация на иска и правната квалификация. Счита се, че искът е
процесуално недопустим и неоснователен. Ответникът сочи, че се занимава с производство
и монтаж на мебели, като през голяма част от годината работи по обекти, които са извън
областта, поради което не живее в къщата. Счита, че по никакъв начин не ограничава
правото на ползване на майка си. Описаните две помещение в исковата молба се ползват от
него, а той макар и „гол собственик” има някакво право на лично пространство. Твърди, че е
направил за негова сметка много подобрения, които се използват от притежателя на правото
на ползване, а не от него, тъй като през повечето време от годината не се намирал в област
Велико Търново. Твърди, че съгласно т. 2 от споразумението притежателят на правото на
ползване не е прехвърлил партидата за водата, а за ел. енергията имало две неплатени
задължения за период, в който изобщо не е бил в имота.
Счита, че ищцата няма основание за завеждане на делото, поради което моли същото
да бъде прекратено и да му бъдат присъдени направените разноски.
След като разгледа събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа и
правна страна следното.
С нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот Р. Х. М. купува със свои
средства за сина си И.И. П., застроено дворно място от 710 кв.м., заедно с построената в
него жилищна сграда, като купувачката ще ползва имота докато е жива.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС, както и според правната доктрина и съдебната
практика, ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се
ползва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добивите, без тя да
се променя съществено. По съдържание под упражняване на вещното право на ползване от
ползвателя следва да се разбира не само постоянното обитаване на жилището /недвижимия
имот/, а всяка форма на фактическо и правно използване на имота - постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с
ежедневния бит, стопанска дейност и др.
Освен това ползвателят може да предостави ползването изцяло или частично имота на
друго лице под формата на наем, каквато възможност регламентира чл. 60 от ЗС, както и
под формата на заем за послужване, и това съответно обективира упражняване на правото
му чрез другиго. Няма законово разграничаване или рестрикция това „друго лице“ да бъде
2
родственик на ползвателя, нито пък съществува забрана то да бъде и самият собственик на
имота, тъй като в действителност в неговия патримониум не се съдържа правомощието
"ползване", понеже то е изцяло във властта на носителя на ограниченото вещно право.
Тълкувателната практика на ВКС еднозначно приема, че лично ползване се осъществява не
само чрез непосредствените действия на титуляра на правото, но и чрез действията,
осъществени и от членовете на неговото семейство или чрез трето лице, на което той
безвъзмездно е предоставил вещта/имота. Няма изискване това предоставяне на
упражняването на правото на друг да става с изрично волеизявление, още повече, когато
това се извършва в семейството.В конкретният случай между страните е подписано
споразумение от 16.11.2015г., за частично предоставяне правото на ползване върху
процесния имот в с. П., ул.“ Св.Иван Рилски“ № 2, като съгласно т. 5 от същото ответникът
се задължава да не създава неудобства на ползвателя при ползване на общите за двете
страни части. Частичното ползване е безвъзмездно, но под условие-при изпълнение на
условията на спогодбата.
В настоящия случай има съвпадение на качествата от една страна на „трето лице“ с
„член на семейството“ в широк смисъл. От една страна синът на ищцата, придобил само
голата собственост, е бил лишен от всякаква възможност да ползва прехвърлената вещ,
макар да е можел да извършва всички разпоредителни действия, включително да прехвърля
собствеността или владението върху вещта, с изключение на правото на ползване. Ищцата
и синът й са живели и ползвали имота безвъзмездно въз основа на постигнато между нея и
сина й съгласие за това. С оглед всичко това е несъмнено, че ищцата е титуляр на правото
на ползване, което е възникнало за нея въз основа на годно правно основание – писмен
договор в нотариална форма, то е пожизнено, необременено с условия и се простира върху
спорната жилищна постройка.
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд
имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС - правото на ползване се погасява най-напред с изтичане на
срока, ако е учредено като срочно, със смъртта на ползвателя - физическо лице, с
прекратяването на ползвателя - юридическо лице, погасява се при сливане на качеството на
ползвател и това на собственик, при погиване на вещта или ако не се упражнява за период
по-дълъг от 5 години. Приведени към настоящия случай, никоя от горните хипотези не
намира своето проявление. За да се даде обаче и търсената петиторна защита, ищцата следва
да докаже наличието в кумулативна даденост и на останалите две предпоставки, заложени в
разпоредбата на чл. 108 ЗС, вр. чл. 56 ЗС – че имотът, предмет на ограниченото й вещно
право, се владее/ в случая частично/ от ответника и това е без основание.
Действително, както вече бе посочено, при нанасянето на ответника той е разполагала
със съгласието и одобрението на титуляра на правото. Независимо от съображенията,
довели до този начин на разпределение на ползването в имота, това положение не е
преуредило за постоянно и занапред правата на двете страни. Щом уговорката не е била
свързана с конкретен срок, то ищцата разполага с възможността да поиска възстановяване
3
на предходното положение по всяко време с едностранно волеизявление, което от
достигането си до ответника, поражда задължението да върне държането на жилищната
сграда.Такова волеизявление в конкретния случай не е формулирано. Без значение какво
мотивира ищцата да пожелае да преустанови предоставеното ползване /не като вещно право,
а като облигационно такова/, е следвало да формирала воля в този смисъл и да я е доведе
до знанието на ответника чрез изпращането на покана, то след изтичането на срока за
доброволно предаване на държането, пребиваването на последния в жилището остава без
основание. Липсват данни за отправена покана.
Събраните по делото гласни доказателства не установяват пречки, твърдени от
ищцата, за безпрепятствено ползване на съответните части от процесния недвижим имот и
създадени неудобства от ответника.Липсват и доказателства за застрашаване на вещта като
последица от използването по неподходящ или увреждащ я начин, което да наруши
целостта или предназначението на съответния обект.
Липсват доказателства, които да сочат, че е налице хипотезата на т. 8 от
споразумението от 16.11.2015г., съответно ответникът да не е изпълнявал условията,
уговорени в същото.
Предвид гореизложеното иска се явява неоснователен и се обуславя неговото
отхвърляне.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски следва да се възложи на ищцата,
която следва да понесе своите, както са направени, и да заплати претендираните от
ответника разноски в размер на 300 лева-заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ал.1 ЗС вр. с чл.56ал.1 ЗС предявен от Р. Х. М. с ЕГН
********** с адрес с. П., ул.***, общ. Г.О. против И. И. П. с ЕГН *** с адрес с. П., ул.***,
общ. Г.О. да се осъди ответникът И. И. П. да освободи съвместно ползваното жилище в село
П., улица ***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р. Х. М. с ЕГН ********** с адрес с. П., ул.***, общ. Г.О. ДА ЗАПЛАТИ
на И. И. П. с ЕГН *** с адрес с. П., ул.***, общ. Г.О. направените по делото разноски в
размер на 300 лева (триста лева) за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Великотърновски окръжен съд.
4
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
5