Р Е Ш Е Н И Е № 72
гр.Кюстендил, 18.03.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа
докладваното от съдия Стойчева
КАХД № 12 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
П.Ю.Д. ***, чрез процесуалния си представител адв. Т.Х. от САК,
е подал касационна жалба срещу решението на Районен съд – Кюстендил от 04.11.2019г. по НАХД № 777/2019год., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1139-000585/15.04.2019год., издадено от началника
на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил. Релевирано е касационното
основание по чл. 348, ал.1, т.1
от НПК. Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи за неясно
обвинение и недоказаност на административното нарушение по чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП. Искането е за отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на решение за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът - Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.
Кюстендилският
административен съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение на осн.чл.218,ал.2
от АПК, счита следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от страна
по делото, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, в срока по чл.211,
ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК.
Разгледана по същество – жалбата е частично основателна, но
по съображения, различни от изложените, както следва:
Срещу касатора е издадено Наказателно постановление №
19-1139-000585/15.04.2019г. от началника на сектор ПП при ОД на МВР –
Кюстендил, с което за три
административни нарушения са наложени съответните им административни наказания,
а именно: за нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - административни
наказания “глоба” в размер на 2000,00лв. и “лишаване от право да се управлява МПС” за 24 месеца; за
нарушение по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – административно наказание
„глоба“ в размер на 10,00лв. и за нарушение по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
– административно наказание „глоба“ в размер на 10,00лв.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на
П.Ю.Д. срещу издаденото НП само в частта на наложените административни наказания по чл.174, ал.3 от ЗДвП – “глоба” в размер на 2000,00лв. и “лишаване от право да се управлява МПС” за 24 месеца. Независимо от така предявената въззивна жалба, съдът е
постановил решение, с което и потвърдил НП изцяло. Горното сочи на произнасяне
извън предмета на оспорване, което е основание за недопустимост на съдебния акт
в тази му част, за който порок съдът следи служебно съгласно правилото на
чл.218, ал.2 от АПК вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Дължимо е решение за обезсилване
на оспореното решение на районния съд в частта, с която е потвърдено НП в
частта на наложените наказания по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП.
Извън изложеното, касационният съд счита депозираната
касационна жалба за неоснователна в
частта, с която се оспорва решението на РС за повърждаване на НП в частта на наложените
административни наказания по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Отговорността на
касатора е ангажирана за деяние, извършено на 09.04.2019г., около 21,35ч в гр.
Кюстендил, когато същият като водач на МПС, движещо се от посока ул. „Хаджи Димитър“ към ул. „Узунов“, отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта /да бъде изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, според формулировката
в НП/ и не изпълнява предписание за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта /отказва да
подпише и получи талон за медицинско изследване № 0017381, според
формулировката в НП/. Наказващият орган е вписал, че
водачът видимо е бил в нетрезво
състояние със силен мирис на алкохол.
За деянието е
съставен АУАН № АА231769/09.04.2019г., а
към преписката е приложен талон за медицинско изследване № 0017381, който
жалбоподателят е отказал да получи и отказът е удостоверен с подписа на
един свидетел.
В производството пред РС са разпитани полицейските служители – Стоилков
и Иванов, които са констатирали
нарушението и които с показанията си
потвърждават констатациите в АУАН и НП, обясняват подробно конкретните
обстоятелства на релевираното нарушение.
При изложените
фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление
в посочената му част по съображения за законосъобразност. Приема се, че липсват
нарушения на административнопроизводствените правила относно съставянето и
съдържанието на АУАН и на НП, а административното нарушение е доказано по
безспорен начин от показанията на полицейските служители, преценени за
обективни и конкретни.
При извършване на проверка по чл.218, ал.1 и ал.2 от АПК, касационният
съд счита решението на въззивната инстанция в оспорената му част за валидно,
допустимо и правилно, поради което и на
осн.чл.221, ал.2 от АПК го оставя в
сила. Същото е постановено по допустима
жалба и от надлежен съд, поради което не се констатират основания за нищожност
и недопустимост. Преценено за съответствие
с материалния закон и във връзка с релевираното касационно основание,
оспореното решение се счита за обосновано и правилно. Правните изводи на
районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите материалноправни
разпоредби. Въззивният съд е събрал и
коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства,
надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за
спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция възприема изцяло. Взети са предвид относимите
за спора обстоятелства и изразените от
страните доводи, като е даден отговор на предявените възражения.
Неоснователна е защитната теза на нарушителя за неясно обвинение, респ. за нарушено право
на защита. Същата се основава на съдържанието на АУАН и НП, в което са
описани две от хипотезите на приложената
правна норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Визираната констатация макар и вярна не
води до неясно обвинение и до невъзможност да се реализира защитата на
нарушителя, в който смисъл релевираните доводи на касатора са неоснователни.
При описание на фактите от нарушението, конкретно е посочено, че водачът на МПС
е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол. Така сочените обстоятелства са относими към хипотезата
по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която е
надлежно вписана в НП и по която са наложени административните наказания. Изводите от горното са за съответствие между
установените и описани факти, предявеното административнонаказателно обвинение
и правната му квалификация като нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, с
което е гарантирано правото на защита на нарушителя. Последното не е повлияно в негативен аспект от
отразените от АНО, факти относими и към
хипотезата по чл.174, ал.3, пр.3 от ЗДвП - неизпълнение на предписание за медицинско
изследване. По арг. от чл. 3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, не е възникнало задължение за издаване на талон за
медицинско изследване, респ. на предписание за медицинско изследване. Безспорно е, че водачът е отказал да бъде
проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол, който отказ покрива изпълнителното деяние от
състава на нарушението по чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДвП и е било недължимо
прилагане на другите способи за установяване употребата на алкохол. Независимо
от горното, доколкото е налице описание на фактите и обстоятелствата от състава
на приложената санкционна норма, на
които съответства и формулираното
обвинение, то за нарушителя е съществувала пълна яснота относно противоправното
му поведение и противно на оплакванията в жалбата, правото му на защита е
обезпечено в пълен обем. Правните изводи в оспореното решение в тази им част са
обосновани и правилни.
Касаторът оспорва
и по същество законосъобразността на НП с доводи за недоказаност на
административното нарушение. Възраженията са неоснователни. От анализа на
събраните писмени и гласни доказателствени средства се установява по безспорен и категоричен
начин съставомерното деяние, изразяващо се в отказ на нарушителя като водач на
МПС, да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на
алкохол. Горното изключва квалификацията на деянието като нарушение на
забраната по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както неоснователно твърди касаторът.
Както се посочи, съответна на фактите и обвинението е приложената санкционна
разпоредба на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, респ. на предвидените в същата
кумулативни наказания. Нарушителят не е оспорил свидетелските показания на
полицейските служители, които са констатирали нарушението и не е ангажирал доказателства в подкрепа на
защитната си теза. Изводите са за осъществени
елементи от фактическия състав на релевираното деяние, което въззивният
съд обосновано е приел за доказано. С
оглед на горното, издаденото НП е законосъобразно и като го е потвърдил в тази
му част, районният съд е постановил правилно решение, което касационната
инстанция ще оставя в сила.
Водим от горното и на осн. чл.221 от АПК във вр.
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на
Районен съд – Кюстендил от 04.11.2019г. по НАХД № 777/2019г. в частта, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 19-1139-000585/15.04.2019г., издадено от началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил, в частта за наложените наказания на П.Ю.Д., по чл.183, ал.1,т.1, пр.1 от ЗДвП
и по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението на Районен съд – Кюстендил от 04.11.2019г. по НАХД № 777/2019г., в останалата му част.
Решението не може да се
обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове: 1. 2.