№ 851
гр. Варна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110110180 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова претенция от ищеца Т. А. В.
ЕГН **********, чрез адв. М. М. против ответника „Ф.Б.“ ЕООД ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. *****, за прогласяване нищожност, поради
противоречие на закона на Договор №***** за предоставяне на потребителски кредит,
сключен между страните, на осн. чл. 26, ал. 1 предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22
ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалност, се настоява да се обяви за нищожна клаузата на чл.5 от
оговор №***** за предоставяне на потребителски кредит, въз основа на която е сключен
Договор за гаранция/поръчителство, на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, вр. с чл.143 ал.1 и
чл.146 от ЗЗП.
С уточнителна молба № *****г., ищеца заявява отказ от предявения в условията на
евентуалност иск, като формулира петитум само и единствено за предявения главен иск на
осн. чл. 26, ал. 1 предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, поради което съда дължи
произнасяне само по този иск. Следва прекратяване на производството по отношение на
предявената искова претенция в условията на евентуалност, на основание заявения отказ по
чл.233 ГПК.
Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба, се навеждат следните фактически
1
твърдения: В исковата молба се сочи, че Договор № ***** за предоставяне на
потребителски кредит сключен между страните, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.22 от ЗПК. Същият бил сключен за сумата от 2000 лева, като следвало да бъдат
върнати 2700 лева на 18 вноски. Ищецът излага, че нормите на ЗПК са императивни по
повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори.
Нарушаването им води до недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. В процесния договор, според
изнесеното, е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е условия за
прилагането му. Не е изрично посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок
на кредита, или е променлив. Не е посочено нито в договора, нито в погасителния план,
какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Приложения към договора погасителен план, се настоява, че не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Посочена е само общата дължима сума, без да става
ясно какво се включва в нея и как е изчислена. В договора не се сочи и годишния процент
на разходите по кредита, което било в противоречие с т. 10 на чл. 11, ал. 1 ЗПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Ф.Б.“ ЕООД ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. *****, с който се изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди се, че ищецът, като клиент на Ф.Б. ЕООД добре познава
продуктите, предлагани от ответното дружество, т.к. е кандидатствал за кредит от Ф.Б.
ЕООД общо 38 пъти. Счита се, че не е налице разминаване между посочения в договора ГПР
и този, действително дължим от страна на ищеца. Посоченият в договора ГПР, се настоява,
че е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При изложеното, се моли да се отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и
да бъдат присъдени строените разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представен Договор за потребителски кредит No. *****/09.10.2021 г. /лист 33-35/,
е сключен за главница 2000 лева и лихва 700 лева при лихвен процент 35% (ГПР 49,66 %);
брой вноски 18, като първата вноска е на 08.11.2021 г. Неотменна част към договора за
кредит е и обезпечението с Поръчителство, предоставено от „Ф.Б.", със седалище и
управление в Малта, посредством договор за гаранция/поръчителство (лист 6-7), като е
определена такса от 1980 лева, платима на 18 вноски, считано от 08.11.2021г. до 02.04.2023г.
Представен погасителен план към договора за кредит ***** (лист 8), удостоверява
плащането на 18 погасителни вноски, считано от 08.11.2021г. до 02.04.2023г. В приложения
погасителен план няма информация за лихвен процент и начин на изчисление на всяка
2
погасителна. На лист 36-43, са представени пред договорната информация (стандартен
европейски формат) за потребителски кредит с главница 2000 лева, за срок от 18 месеца,
фиксиран годишен лихвен процент от 41% (ГПР 49.66%). На лист от 44 до 55 са
представени общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Ф.Б." ЕООД.
Сключването на процесният договор за кредит, правата и задълженията по същият,
включително обезпечаването му с договор за поръчителство от страна на "Ф.Б.", не е спорно
и се установява от представените по делото писмени доказателства.
С оглед предмета на предявените претенции, в тежест на ищцовата страна, е да установи
правопогасяващите или правоизключващите си твърдения, в частност че процесния договор
е недействителен, поради противоречието му с нормите, уреждащи потребителската закрила.
Предвид момента на договаряне и факта, че кредита е предоставен на физическо лице, като
не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателя
се явява потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, процесният договор за кредит попада
в приложното поле на Закона за потребителският кредит и общата императивна
потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което
предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска
дейност, като приложението на ЗПК, е признато и от кредитора с представянето на
длъжника на преддоговорна информация.
Проведена по делото СТЕ, чието заключение съда кредитира като компетентно и
обосновано, удостоверява, че при кандидатстване за процесния договор за кредит, „Ф.Б."
ЕООД е предоставило ли е на ищеца чрез и-мейл следните документи: преддоговорна
информация (Стандартен европейски формуляр);
Б) Договор за потребителски кредит No. *****/09.10.2021г.; Общи условия, уреждащи
отношенията между „Ф.Б." ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството кредити. Потвърждението за получаването на горните документи, според
вещото лице, е направено чрез изпращане на кратко съобщение (SMS) с текст FER
PRIEMAM на номер *****.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,66 %, но от съдържанието на договора не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено
3
в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния
договор последното постъпва в неговия патримониум, като се заплаща ведно с месечните
погасителни вноски по договора за кредит. Съгласно чл.5 от договора кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на „Ф.Б." ЕООД, като с
одобряване на обезпечението от кредитора, предоставеното обезпечение не може да се
отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Посоченото е, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита.
Доказателства по отношение на това, че ищецът ще бъде одобрен за заема, за който
кандидатства и без тези допълнителни услуги, не се представят, напротив установи се, че е
невъзможно кандидатстването за заем, без задължителен избор на гарант. Дължими вноски
по договора за поръчителство не са посочени в преддоговорната информация, изпратена на
клиента, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително
условие за предоставяне на кредит. В чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за
повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като
задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Следва да се
отбележи, че възнаграждението по договора за гаранция, макар и сключен с лице, различно
от кредитора, е пряко свързан с договора за потребителски кредит разходи и следва да бъде
включен в общите разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите.
В този смисъл сключването на договор за поръчителство е допълнителна услуга за
потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит и разхода за него следва да бъде
включен в общите разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите.
Независимо от горното, доколкото самият договор за кредит, сключен между страните, не
предвижда дължимост на сума в размер на 1980 лева за банкова гаранция, то превеждането
на такава по сметка на ответника се явява недължимо при липса на установено основание.
Без значение се явява обстоятелството, че сумата се зачислява за друго лице.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора
и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено
съществено предвид обстоятелството, че в чл.3 от Договора като обща сума за заплащане от
потребителя е посочена 2 700лв. В тази величина, обаче, не е включена дължимото по
Договор за предоставяне на гаранция възнаграждение в размер на 1980лв. Чрез прибавянето
на последната, общата сума, която следва да заплати потребителят възлиза на 4680лв., което
е над два пъти размера на получения в заем финансов ресурс. Тоест, налице е и пълно
разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително
дължимата величина в края на заемния период.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е
налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в
4
него компоненти, то следва да се приеме, че договор за паричен заем №***** от
09.10.2021г., е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
което не следва да се пристъпва към изследване и на останалите сочени от ищеца основания
за недействителност на договора.
По разноските:
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на 106.61лв., представляващи
заплатена държавна такса за разглеждане на делото. Разноските за банкови преводи не
следва да се присъждат, тъй като те не са съдебни разноски.
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр.2 от
ЗАдв., поради което в полза на процесуалния му представител –адв.М. В. М., АК-*****,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 566лв., определено на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие – ДВ, бр. 7 от 15.07.2022 г.:л.77/.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Ф.Б.“
ЕООД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, по предявения от ищеца
Т. А. В. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*****, съдебен адрес: гр.*****.Б/чрез
адв.М. М./ иск с правно основание чл. 124 ГПК, че сключеният между страните договор за
паричен заем Договор №***** от 09.10.2021г. за предоставяне на потребителски кредит,
сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.233 ГПК, производството по предявения от Т.
А. В. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*****, срещу„Ф.Б.“ ЕООД ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. *****, в условията на евентуалност иск, за обявяване
за нищожна клаузата на чл.5 от Договор №***** за предоставяне на потребителски
кредит, въз основа на която е сключен Договор за гаранция/поръчителство, на основание
чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, вр. с чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Ф.Б.“ ЕООД ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Т. А. В. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.*****,сумата от 106,61лв., представляваща направени в
5
настоящото производство разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за Адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 от
ГПК, „Ф.Б.“ ЕООД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.М. В. М., АК-*****, съдебен адрес: гр.*****.Б, сумата от
566,00лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО в частта на прекратяването по чл.233 ГПК, подлежи на обжалване
пред ВОС, в еудноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с
препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6