РЕШЕНИЕ
№ 54/16.6.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на
първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното НАХД № 49/2020 г. по
описа на Районен съд – Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.П.С., ЕГН: ********** *** против
Наказателно постановление № 23-0000087, издадено на 23.01.2020 г. от Началника
на Областен отдел”АА” в ГД”АИ” гр. Варна, с което на въззивника за нарушение по
чл. 178в ал. 5 пр. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 500 лева.
Жалбоподателят обжалва
наказателното постановление, като счита че допуснатото от него нарушение
съставлява маловажен случай, поради което моли съдът да намери основания за
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Като аргумент сочи, че
притежаването на удостоверение за психологическа годност е формална
предпоставка, както и тежкото си материално положение.
В с.з., жалбоподателят участва
лично, поддържа жалбата си и искането за отмяна на издаденото срещу него
наказателно постановление.
Административно–наказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Контролиращата страна – РП - Варна,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 20.11.2019 г. в гр. Вълчи дол служители
на ОО”АА” – Варна – свидетелите Б.Г.И. и З. Д. Ю. спрели за проверка автобус
марка „И.”, кат. М3, с рег. № *********, собственост на Община Вълчи дол, извършващ
обществен превоз на пътници за собствена сметка, управляван от въззивника Г.П.С..
При проверката било установено, че водачът не притежава удостоверение за
психологическа годност, като същият никога не е притежавал такова. За така
констатираното на въззивника бил съставен АУАН за нарушение по чл. 178в ал. 5
пр. 2 от ЗДвП, който той подписал без възражения. Такова
не постъпило и в законоустановения 3 дневен срок пред наказващия орган, поради
което възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната
квалификация на нарушението, той издал атакуваното пред настоящата съдебна
инстанция наказателно постановление.
Ведно с депозираната жалба
въззивникът представя заверено копие на СУМПС.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели, които
установяват лично възприети от тях факти, в показанията им не се констатират
никакви противоречия, поради което и съдът няма основание да се съмнява в
тяхната достоверност. В подкрепа на твърденията им са и писмените
доказателства, приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които
преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Приетата
за установена фактическа обстановка не се оспорва и от въззивника.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на органа, издал
обжалвания административен акт:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от
ЗАвтП – Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това
правомощие със заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на Транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ
всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението, правилно е била определена и посочена
нарушената правна норма. Възражения за допуснати процесуални нарушения в хода
на административно – наказателното производство не се навеждат и от въззивника.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Не е спорно между страните, а и
се установява от приобщената по делото справка, че към момента на проверката
въззивникът не е притежавал удостоверение за психологическа годност. С оглед на
това и следва да се приеме, че въззивникът е допуснал описаното в АУАН нарушение
по чл. 178в ал. 5 пр. 2 от ЗДвП. Посочената разпоредба, освен
санкционна, е и материално правна, предписваща дължимото поведение на водачите,
които извършват таксиметрови или обществени превози, като
същите са задължени да
притежават валидно удостоверение за психологическа годност. Обстоятелството, че въззивникът след няколко дни е следвало
да се яви на изпит или, че превозът му е бил възложен със заповед на кмета на
гр. Вълчи дол не променя факта на нарушението. Като професионален водач на автомобил,
извършващ обществен превоз на пътници, той е бил длъжен да следи за валидността
на документите, с които си изкарва прехраната. С оглед на това съдът споделя
становището на АНО, че не са налице основанията случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с
по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, дори напротив тъй като се
касае до превоз на деца. Случаят не би се явявал
маловажен дори и при обстоятелството, че водачът се е снабдил с ново удостоверение в кратък срок след констатиране на
нарушението, каквито са твърденията на въззивника, за
което обаче той не представя доказателства нито пред АНО, нито в хода на
съдебното производство.
Наложеното на въззивника наказание е определено във
фиксирания размер, предвиден в закона, като въпреки твърдението му за тежко
материално положение, няма възможност същото да бъде намалено
от съда.
Водим от гореизложените
съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 23-0000087, издадено на 23.01.2020 г. от
Началника на Областен отдел”АА” в ГД”АИ” гр. Варна, с което на Г.П.С., ЕГН: **********
*** за нарушение по чл. 178в ал. 5 пр. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: