Определение по дело №9/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 9/04.02.2010 г., постановена по НОХД № 5 по описа за 2010 г., Кърджалийският районен съд е признал Д. Т. В., роден на хх.хх.хххх г. в Г.П., живущ в Г.К., български гражданин, със средно образование, неженен, работник в “Мемориал” ООД – Г.К., с ЕГН *, за виновен в това, че на 08.11.2009 г. в Г.К. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “ВАЗ 2101” с ДК № К 86 07 АК с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 2.20 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за това, че управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, поради което и на основание чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и “глоба” в размер на 140 лв., като на подсъдимия е наложено на основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 20 месеца. Постановено е на основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимият Д. Т. В. да изтърпи отложеното с присъда № 126/19.11.2008 г. по н.д. № 1142/2008 г. на РС – К. наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит ти´. Със същата присъда Д. В. е осъден да заплати по сметка на РС – К. направените по делото разноски в размер на 60 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Д. Т. В., който я обжалва чрез своя З. като неправилна поради явна несправедливост на наложените наказания. Твърди се, че не била взета предвид ниската степен на обществена опасност на деянието, личната ниска степен на обществена опасност на дееца, както и наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства като: признанията на подсъдимия, които направил в хода на съдебното следствие, проявената самокритичност, добрите характеристични данни. При наличието на посочените многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Сочи се, че няма пречка да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. Моли съда да измени обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като на подсъдимия бъде наложено наказание “пробация” и се намали размера на наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС”. В съдебно заседание, защитникът на жалбодателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи че, с наказание “пробация” в по-висок размер биха се изпълнили целите на наказанието.

Прокурорът от О. П. – К. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че първоинстанционният съд не бил допуснал нарушение при индивидуализиране на наказанията “лишаване от свобода” и “лишаване от право да управлява МПС”, които били съобразени с обремененото съдебно минало на подсъдимия, както и с останалите обстоятелства, които имали значение за обществената опасност на извършеното престъпление и на дееца. Моли съда да потвърди присъдата на Кърджалийския районен съд.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на протестираната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователена.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК. В хода на въззивното производство са допуснати и приети писмени доказателства – два броя характеристики за подсъдимия от представителите на работодателя му и негов съсед. От събраните по делото доказателства в двете инстанции по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. Т. В. е роден на хх.хх.хххх год. в Г.П., постоянно живее в Г.К.. Има завършено средно образование, неженен, работи в “Мемориал” ООД – Г.К.. С присъда № 126/19.11.2008 год., постановена по НОХД № 1142/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд, влязла в сила на 04.12.2008 г., подсъдимият Д. Т. В. е осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На 08.11.2009 год. подсъдимият Д. Т. В. посетил питейно заведение в К.”В.”, Г.К., където консумирал алкохол. Около 17.30 часа същия ден, подсъдимият решил да се прибере в дома си с лек автомобил марка “ВАЗ 2101” с контролен № К 86 07 АК, собственост на И.К.И. от Г.К.. В. се качил в автомобила и потеглил по ул.”Ален мак” в К.”В.”, Г.К.. Движейки се по посочената улица, подсъдимият изгубил управлението на автомобила и при завой наляво блъснал автомобила в тухлена ограда на дом № 23, собственост на А.В.М. от Г.К.. На местопроизшествието пристигнал автопатрул на РУ на МВР – К. в състав свидетелите Р.Я.П.и Е.Р.О. Полицейските служители изпробвали подсъдимия за алкохол с техническо средство “Дрегер 0178”, който отчел 2.20 промила алкохол. На В. бил съставен акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден талон за медицинско изследване и вземане на кръвна проба за алкохол, след което същият бил отведен в ЦСМП – Г.К., където отказал да му бъде взета кръвна проба за наличие на алкохол в кръвта. Със заповед № 319/08.11.2009 год. на началника нÓ РУ на МВР - К., временно било отнето свидетелството за управление на МПС на подсъдимия, до решаване на въпроса с отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от дадените пред първоинстанционния съд обяснения на подсъдимия Д. В., които съдът кредитира изцяло; от показанията на разпитаните по делото в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели Р.П. и Е.О. които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от двете инстанции.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подсъдимият Д. В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.2 от НК – на 08.11.2009 год. в Г.К. управлявал МПС – лек автомобил марка "ВАЗ 2101", с ДК № К 86 07 АК, собственост на И.К.И. от Г.К., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, именно 2.20 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за това, че управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда - деяние по чл. 343б, ал.2 от НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като изложените съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, както няма спор и относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, формата на вината и правната квалификация на същото. Единственото оплакване на жалбодателя по същество касае справедливостта на наложените на подсъдимия от първоинстанционния съд наказания “лишаване от свобода” и “лишаване от право да управлява МПС”.

За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия В., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства самопризнанието и критичността към извършеното, а като отегчаващи такива – лоши характеристични данни, не добрия му облик като водач, изключително високото количество алкохол. Въз основа на тях съдът е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, както и кумулативно предвиденото за това престъпление – чл.343б, ал.2 от НК, наказание “глоба” в размер на 140 лв. Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия на основание чл.343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК – наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 20 месеца. Настоящата инстанция намира така наложените на подсъдимия В. наказания за достатъчни и напълно в състояние да постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. същите не са явно несправедливи. В тази връзка следва да се посочи, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат приложението на ч.55, ал.2, б.”б” от НК. Пред настоящата инстанция са представени като доказателства два броя характеристики за подсъдимия от представителите на работодателя му и негов съсед, които обаче не могат сами по себе си да обосноват извод за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Това е така защото по делото освен представените пред въззивната инстанция добри характеристични данни, налице са и лоши такива, събрани в производството пред първоинстанционния съд. Освен всичко друго, следва да бъде отчетено обстоятелството, че в резултат на деянието на подсъдимия е настъпило ПТП с материални щети. Деянието е извършено в изпитателния срок на влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, което показва упоритостта на подсъдимия в извършване на деяния по посочения текст, а също така и липсата на коректив в поведението на В. към спазване на установения в страната правов ред. Ето защо, в случая не би могло да се говори за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Що се отнася, до ´осоченото от защитника на подсъдимия ВНОХД № 219/2008 по описа на ОС – К., то по това дело са установени различни данни, касаещи наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, които не могат да бъдат отнесени към настоящия случай. Не може да бъде споделен и доводът, изложен във въззивната жалба, че извършеното от подсъдимия деяние е с ниска степен на обществена опасност. Управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2.20 на хиляда сочи характеристиките на деяние със средна степен на обществена опасност. Концентрацията на алкохол в кръвта е над 5 пъти по-висока от пределно допустимата от чл.343б, ал.2 от НК. Нещо повече, от деянието на подсъдимия е настъпило ПТП с материални щети, което изключва твърдяната във въззивната жалба ниска степен на обществена опасност на деянието.

Както бе посочено по-горе, деянието е извършено от подсъдимия на 08.11.2009 г., т.е. в изпитателния срок на присъда № 126/19.11.2008 год., постановена по НОХД № 1142/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд, влязла в сила на 04.12.2008 г., поради което обосновано и правилно първоинстанционният съд е постановил на основание чл.68, ал.1 от НК наказанието по тази присъда да бъде изтърпяно отделно.

С оглед изложеното, съдът намира, че протестираната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на подсъдимия наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334, т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9/04.02.2010 год. по НОХД № 5/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.