№ 3983
гр. Варна, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502029 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от Национална агенция по
приходите, гр. София, представлявана от Изп. директор Румен Спецов, срещу
определение №6522/16.06.2022г., постановено по гр.д. №1005/22г. по описа на
ВРС-Варна, с което е оставено без уважение възражението за местна
подсъдност, направен от жалбоподателя-ответник по делото. В жалбата се
излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като ответникът е
държавно учреждение и искът следва да се предяви по местонахождението на
ценралното управление, тъй като именно Централното управление е
инициирало образуването на изпълнителното дело. Твърди се, че се касае за
събиране на частно държавно вземане, поради което и функцията по
събирането му е възложена еденствено на отдел „Държавни вземания“ в ЦУ
на НАП, гр. София. Затова и се твърди, че не е приложима нормата на чл.108
ал.2 ГПК, тъй като молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена
от легитимирано ЦУ при НАП София, и спорът не е възникнал с ТД при
НАП-Варна. Излага се и че искът следва да бъде предявен не срещу ТД на
НАП Варна, а срещу НАП София, поради което и по правилата на чл.105 вр.
чл.108 ГПК спорът е подсъден на РС-София. Моли да бъде отменено
определението, с което възражението за подсъдност е оставено без уважение
и делото да бъде изпратено на СРС.
В срока по чл.276 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от
1
ответника по жалбата М. Р. М.. Същият оспорва жалбата и настоява, че
определението е правилно и законосъобразно. Сочи, че спорът е възникнал с
преки отношение с териториалното поделение на НАП, поради което и на
осн. чл.108 ал.2 ГПК делото следва да се разгледа по местонахождението на
териториалното поделение, с което е възникнало правоотношението. В
евентуалност твърди, че провоотношението произлиза от деликт, поради
което и възникването на правоотношението е в област Варна, поради което и
делото е подсъдно на РС-Варна.
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По същество съставът при ОС-Варна намира следното:
Производството пред РС-Варна е инициирано по предявен от М. М. иск
за осъждане на НАП чрез ТП на НАП –Варна да заплати сумата от 147 лв.-
обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в неоснователно заплатени
такси по изп.д. №818/2020г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. №895 с
район на действие ОС-Варна. Твърди, че с Решение №14/22.01.2015г. по ЧНД
62/2015г. по описа на ОС - Варна, е признато Решение № JG003309313
постановено на 26.11.2013г. и влязло в сила на 03.01.2014г. на Отдел
„Финансови санкции" в Окръг Гослар Федерална Република Германия, с
което е наложена финансова санкция в размер на 80€ и разноски 28,50€, общо
108,50€ с равностойност в български лева към деня на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер
на 212,20лв. на М. М.. Решение №14 от 22.01.2015г. по ЧНД 62/2015г. по
описа на ОС - Варна е изпратено на ТД на НАП - Варна за изпълнение по реда
на ЗНАП и ДОПК. С разпореждане от 12.03.2015 г. ТД на НАП - гр. Варна,
присъединява към изпълнително дело №11752/2014г. по описа на ТД на НАП
- гр.Варна, вземанията по финансовата санцкия по Решение №14/22.01.2015г.
по ЧНД 62/2015г. по описа на ОС - Варна, с актосъставител Държава членка
на ЕС по ЗПИИРКОРФС от гр.Варна за сумата в размер на 212,20лв. Общото
задължение на М. М. по изпълнително дело №11752/2014г. по описа на ТД на
НАП - гр.Варна възлиза в размер на 262,20лв., от които 212,20лв., вземане по
Решение №14/22.01.2015г. по ЧНД 62/2015г. и 50лв. вземане, произтичащо от
2
наложена глоба с фиш от ОД на МВР - Варна. С определение
№287/24.03.2015г. по ЧНД 62/2015г. по описа на Окръжен съд - Варна,
ищецът е осъден да заплати по сметка на НБПП сумата от 120лв.,
представляваща хонорар, заплатен от НБПП за предоставената му служебна
защита в производството по ЧНД 62/2015г. по описа на ОС - Варна. Въз
основа на определение №287/24.03.2015г. по ЧНД 62/2015г. по описа на ОС -
Варна е издаден изпълнителен лист №207/07.04.2015г. На 07.04.2015г. с
платежно нареждане N М04132, ищецът е заплатил по сметка на ТД на НАП
сума в размер на 289,13лв., с основание на превода - ИД 11752/2014г. На
07.04.2015 г. с платежно нареждане № док. 20119190, М. Р. М. заплаща по
сметка на Националното бюро за правна помощ сума в размер на 120 лв., с
основание на превода - държавна такса по ЧНД 62/2015 г. по описа на
Окръжен съд - Варна. Въпреки, че М. Р. М. е заплатил всички свои
задължения, свързани с ЧНД 62/2015 г. по описа на Окръжен съд - Варна, на
15 май 2020 г., НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ЕИК
***************1 образува ИД № 20208950400818 по описа на ЧСИ Людмил
Станев, рег.№ 895, с район на действие Окръжен съд - Варна. На 16.06.2020
г., ЧСИ Людмил Станев, изпраща до М. Р. М. покана за доброволно
изпълнение, с която го уведомява, че с Изпълнителен лист , издаден на
07.04.2015 г. от Окръжен съд - Варна, на основание съдебно определение по
ЧНД №62 от 2015 г. на Окръжен съд - Варна, е осъден да заплати парично
задължение в полза на взискателя НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, ЕИК ***************1, представлявана от Началник отдел
„Частни държавни вземания" в ЦУ на НАП Л Г К. В Поканата за доброволно
изпълнение с изх.№ 10253/16.06.2020 г. е посочено, че задължението по
изпълнителното дело възлиза в размер на 422,00 лв., от които 120,00 лв.
неолихвяеми вземания, явяващо се въпросното вземане за главница, 5,00 лв.
присъдени разноски, 150,00 лв. разноски по изпълненото дело, 147,00 лв.
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 30.06.2020 г. Под страх ЧСИ да
не пристъпи към принудително изпълнение, на 22.07.2020 г. ищецът
доброволно заплаща по сметка на съдебния изпълнител сумата в размер на
446,00 лв., дължима по ИД № 818/2020 г., с което прави пълно погасяване
чрез банков превод от Райфайзен банк. Горното дава повод на ищеца да
заведе граждански иск срещу ответника с искане да се осъди да му върне
платените 120 лв. поради тяхното плащане към ответника преди да му
3
образува изпълнително дело и да ги събере втори път. В хода на образуваното
гр. д. №20213110108146 по описа за 2021 г. на Варненски районен съд -
ответникът НАП е признала иска по основание и размер за сумата от 120 лв.
на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за което е издадено Решение
№1850/29.11.2021 г. Счита, че за него е налице правен интерес да предяви иск
за връщане на платените от него такси за принудително събиране на
вземането в размер на 147 лв., които се явяват вреда причинена от
противоправното поведение на ответника. Моли, на основание чл.45, ал. 1 от
ЗЗД да се осъди ответника, да заплати сумата в размер 147лв.,
представляваща вреда под формата на заплатени такси по ИД 818/2020г. по
описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. №895, с район на действие ОС – Варна,
както и сторените по делото съдебни разноски.
Ответното учреждение в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор на
исковата молба. На първо място, прави възражение за местна неподсъдност,
като твърди, че в настоящия случай е приложима общата разпоредба на
чл.105 от ГПК относно подсъдността. Сочи, че искът е срещу държавно
учреждение със седалище в гр.София и поради това спорът следва да се
разгледа от СРС. По същество, счита, че предявеният иск се явява чл. 45, ал. 1
от ЗЗД неоснователен. От Централно управление (ЦУ) на НАП, отдел
„Частни държавни вземания" е поискано образуването на изпълнително дело
при ЧСИ Людмил Станев, за събиране на вземане на Националното бюро за
правна помощ, в размер на 120.00 лева - разноски за възнаграждение за
правна помощ, произлизащо от изпълнителен лист от 07.04.2015г. по ЧНД
№62/2015г. по описа на Окръжен съд, гр.Варна, издаден срещу ищеца по
делото, в изпълнение на възложените му функции на основание чл.27б от
Закона за правната помощ, във връзка с чл.3, ал.7, т.8 от Закона за
Националната агенция за приходите, да събира частни държавни вземания.
Сочи, че в хода на гражданско дело №8146/2021г. по описа на Районен съд,
ищецът твърди, че дългът му по гореописаният изпълнителен лист е заплатен,
като представя платежно нареждане №20119190/07.04.2015г. приложено към
исковата молба. В същото, като основание за плащане е посочено „ДТ по
ЧНД № 62/2015 1 състав", от което може да се предположи намерение на
лицето за плащане на държавна такса, още повече, че листът е предаден на
НАП с протокол от 03.11.2015 г., след извършване на плащането.
Впоследствие е установено, че заплатената сума в размер на 120лв. е по
4
процесния изпълнителен лист на 09.04.2015г. и НАП е признала иска по това
дело за основателен и с платежно нареждане реф.
№FT21287370906171/14.10.2021г., на 14.10.2021 г. е извършила плащане на
сумата от 120лв., претендирана като платена без основание, по посочената
сметка на адв.П. Н.. С Решение №1850/29.11.2021г., постановено по
гореописаното гражданско дело, е отхвърлен искът на М. Р. М. като мотив за
това е извършеното погасяване на задължението на ответника. Ищецът е имал
възможност да направи възражение, че е изплатил задължението по
гореописания изпълнителен лист в хода на изп. дело №818/2020г. по описа на
ЧСИ Людмил Станев, както и впоследствие с изявление до Националната
агенция за приходите. Същият не е направил това в хода на изпълнителното
дело, а напротив-безспорно е, че на 22.07.2020г. е погасил дълга по сметка на
ЧСИ Людмил Станев, като е заплатил претендираната по изпълнителния лист
сума, ведно с таксите и разноските по изпълнителното дело.
С атакуваното определение РС-Варна е оставил възражението за местна
подсъдност без уважение.
Определението е законосъобразно.
Предявеният иск е срещу държавно учреждение и намира основанието
си в нормата на чл.49 вр. 45 ЗЗД, доколкото се основава на твърдения за
незаконосъобразни действия на държавното учреждение по повод изпълнение
на вменено му със закон задължение за събиране на вземания. Именно
основание на претенцията определя и подсъдността на спора като такава по
чл.115 ал.1 ГПК – по местоизвършване на деликта. Безспорно образуването на
изпълнителното дело, по което се твърди се незаконосъобразно са събрани
такси поради недобросъвестно упражняване на правата на процесуален
субституент на НАП, е при ЧСИ с район на действие ОС-Варна. Затова и
съобразно цитираната разпоредба определя, че делото е подсъдно на РС-
Варна. Ирелевантни за определяне на местната подсъдност са наведените в
отговора на исковата молба и в частната жалба възражения, че действията по
образуване на изпълнителното дело са били предприети от Централното
управление на НАП София, който е единствено легитимиран да събира
частни вземания. Посочвайки за ответник НАП-София чрез ТП на НАП в гр.
Варна, ищецът е индивидуализирал страните по спора. Кое длъжностно лице
5
– дали от Централното управление на държавното учреждение или от
Териториалното поделение, е предприело незаканособразните действия е
ирелевантно за определяне на местната подсъдност, а касае основателността
на иска.
По изложените съображения съставът приема, че спорът е местно
подсъден на РС-Варна, който законосъобразно е оставил възражението за
неподсъдност без уважение.
Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Национална
агенция по приходите, гр. София, представлявана от Изп. директор Румен
Спецов, срещу определение №6522/16.06.2022г., постановено по гр.д.
№1005/22г. по описа на ВРС-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6