№ 364
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000502601 по описа за 2022 година
С решение № 900788 от 18.06.2022 г., по т.д. № 145/18 г., ОС
Благоевград, осъжда Н. И. Т. и Б. Г. Т. солидарно да заплатят на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, правоприемник на цедента „Банка ДСК“ ЕАД, по
силата на договор да продажба на вземане от 25.01.2012 г., следните суми
произтичащи от споразумение за обединяване на кредити от 12.08.2009 г.:
21 897,47 лв. просрочена главница по 60 вноски, падежирали в периода
12.09.2013 г. - 12.08.2018 г.,
415 098,86 лв. предсрочно изискуема главница, включена във вноските
по погасителен план с падежи от 12.09.2018 г. до 12.09.2039 г.
130 548,13 лв. общия размер на възнаградителната лихва по 36 бр.
вноски, падежирали от 12.09.2015 г. до 12.08.2018 г.
38 085,29 лв. наказателна лихва по т. 20, б. „а“ от споразумение от
12.08.2009 г. за периода от 12.09.2015 г. до 12.08.2018 г.
ведно със законната лихва върху общия размер на главницата от
436 996, 33 лв. от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Б. Г. Т. и Н. И. Т..
1
Твърдят, че в случая е изтекла погасителна давност, която доколкото се касае
до предявен частичен иск обхваща и правопораждащите факти, още повече,
че в предходното производство (за друга част на вземанията) не е назначена
графологическа експертиза, която да установи, че подписите в процесното
споразумение са на жалбоподателите. Считат исковата молба за нередовна,
тъй като съставлява сбор от установителна и осъдителна претенция. Оспорват
уведомяването, респ. настъпването на предсрочната изискуемост, като
поддържат, че на посочените дати на връчване на книжа жалбоподателите не
са били на посочените адреси. Възразяват срещу удостоверяването, че е
отказано получаването на пратката. Оспорват подписите на Т. в договор за
заместване на длъжник и в споразумение за обединяване на кредити от
12.08.2009 г. Твърди се, че Т. не са уведомени надлежно за цесията от стария
кредитор, както поради нарушаване на правилата на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД, така
и поради опорочаване на процедурата по самото връчване. Претендират да се
открие процедура по оспорване на изброени писмени доказателства като се
назначи СГЕ. Поддържат искане за разпит на свидетел за установяване на
местопребиваването на Т. към дата на оформяне на книжата по връчване,
както и да се разпита куриера, който е връчил съобщенията и оформил
разписките. Въвеждат искане за СГЕ относно установяване на автентичност
на подписи, положени от жалбоподателите в съглашението за кредит. Молят
да се отмени решението и да се присъдят разноски.
Ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД оспорва жалбата. Твърди,
че възражението за давност е преклудирано, тъй като не е въведено в
писмения отговор. Счита, че в случая е приложима т. 2 на ТР № 3/2016 г. на
ОСГТК, тъй като е налице сила на присъдено нещо относно основанието на
процесната претенция, доколкото е налице произнасяне по част от вземането.
Възразява срещу искане за приобщаване на наказателно дело. Подчертава, че
в случая уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е връчено с
исковата молба и най-късно от този момент следва да се счита, че е настъпила
такава. Счита искането за свидетели за недопустимо, тъй като се цели
опровергаване на съдържанието на официален документ. Счита въпроса за
действителността на договора за цесия за решен с влязъл в сила съдебен акт.
Претендира потвърждаване на решението и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
2
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ОТП Факторинг България” ЕАД твърди, че по силата на
договор за цесия от 25.01.2012 г. с „Банка ДСК“ ЕАД закупил вземане, което
банката имала по Споразумение за обединяване на кредити от 12.08.2009 г.
срещу ответниците Н. И. Т. и Б. Г. Т.. Последните следвало да изплащат
кредита солидарно, като стойността му била 448 000 лв. със срок на
погасяване до 12.08.2039 г. и лихва в размер на 10,29 %, а падежът на всяка
вноска бил на 12-то число. В договорът се съдържала клауза, че при забава в
плащанията от повече от 30 дни кредитът задължително се обявявал за
предсрочно изискуем. Тъй като длъжниците не изпълнявали задълженията си
по обслужване на кредита в заповедно производство по ч.гр. д. № 1973/2011
г., РС Разлог, „Банка ДСК“ ЕАД се снабдила със заповед за незабавно
изпълнение против ответниците Т. Излагат се аргументи, че ответниците са
надлежно уведомени за цесията по чл. 99 ЗЗД. Подчертава се, че по предявен
иск в производство по чл. 422 ГПК е постановено влязло в сила решение №
2148/24.11.2014 г. по т.д. № 2821/2014 г., САС, ТО, 11 с-в, с което било
установено, че ответниците Н. И. Т. и Б. Г. Т. дължат на „ОТП Факторинг
България” ЕАД само сумите, които са с настъпил падеж към 28.11.2011 г.
(датата на заявлението) - сумата от 5 631,84 лева, представляваща главница,
падежирала от 12.09.2009 г. до 28.11.2011 г. и сумата от 81 334,18 лева,
възнаградителна лихва по т. 9.1 от Споразумението за периода 12.08.2009 г. -
27.11.2011 г. За остатъка от задълженията на ответниците, ищецът (в
качеството му на цесионер) упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и с приложено към исковата молба уведомление до
длъжниците прави това. Претендира ответниците да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищцовото дружество
- 21 897,47 лв., просрочена главница по общо 60 бр. вноски по
погасителен план, падежирали в периода от 12.09.2013 г. - до 12.08.2018 г.
- 415 098,86 лв. предсрочно изискуема главница, включена във
вноските по погасителен план с падежи от 12.09.2018 г. до 12.09.2039 г.;
3
- 130 548,13 лв. възнаградителна лихва по общо 36 бр. вноски по
погасителен план, падежирали в периода от 12.09.2015 г. до 12.08.2018 г.;
- 38 085,29 лв. - наказателна лихва по т. 20, буква а) от
Споразумението от 12.08.2009г. във връзка с т.20.1 от Общите условия, върху
просрочената главница за периода от 12.09.2015г. до 12.08.2018г.,
както и законната лихва върху общия размер на главницата от 436 996,
33 лв. от датата на подаване на исковата молба, както и разноски.
Ответниците Н. И. Т. и Б. Г. Т. са оспорили исковете, като са посочили,
че цесията не е произвела действие, тъй като не им е съобщена, а и кредитът
не е станал предсрочно изискуем. Оспорват валидността на връчването на
уведомлението. Поддържат, че споразумението и договорът за заместване в
дълг не са подписани от тях.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следното от
фактическа и правна страна:
Установява се, че на 12.08.2009 г. между жалбоподателите Т. „Банка
ДСК“ ЕАД е сключено споразумение за обединяване на дългове, по силата на
което за физическите лица са възникнали задължения. Въз основа на това
споразумение въззивниците е следвало да погасяват задълженията си
ежемесечно, което няма спор, не е било осъществявано в продължение на
години. Във връзка с неизправното поведение на длъжниците, цесионерът-
ответник е предявил за защита правата си в производство по чл. 415 вр. чл.
422 ГПК, където е признато правото му да получи плащане въз основан на
споразумението от 12.08.2009 г., но само на вноските с настъпил падеж, тъй
като не е доказал правото си да получи остатъка от дълга, като предсрочно
изискуем. Решението на САС по спора е влязло в сила (решение № 2148 от
24.11.2014 г. по т. д. № 2821/2014 г.)
Относимо към спорните въпроси е възприетото в т. 2 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС. Според
посоченото „решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва
със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.“ Отнесено към настоящия спор и с оглед
4
данните, че между същите страни се е развило производство за установяване
на вземането по същото споразумение, разрешението дадено в
тълкувателното решение налага извода, че относно 1) съществуването на
споразумението за обединяване на кредити от 12.08.2009 г. (в това число
подписването му от жалбоподателите), 2) уведомяването на длъжниците Т.за
цесията, както и 3) за факта на неплащане на вноски със закъснение повече от
30 дни, между страните е налице обвързващата сила на присъдено нещо. Тези
факти следва да се приемат за установени и събиране на доказателства в
настоящото производство относно същите е недопустимо. (В този смисъл е
произнасянето на САС по доказателствените искания в о.з. на 14.03.2023 г. –
л. 95).
Настоящият състав намира, че предсрочната изискуемост на вземането
на цесионера е настъпила с връчване на уведомление на Н. Т. и Б. Т. с пратка
№ 4085611 от 16.08.2018 г. – л. 75 и 76. В приложения отрязък е отразено от
служител при пощенски оператор, че клиентът е отказал пратката. Няма
разногласие по въпроса, че при подобно поведение, страната обективирала
отказа не може да черпи от него права. Възражението, че удостоверяването е
невярно, жалбоподателите са се домогвали да подкрепят с гласни
доказателства. Това обаче е недопустимо с оглед обстоятелството, че същите
са се стремели със свидетелски показания да опровергаят съдържанието на
официален документ, какъвто се явяват пощенските книжа, съдържащи
вписване от служител на пощенски оператор (арг. чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, така
и по друг повод определение № 370 от 13.06.2017 г. по т. д. № 51/2017 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС, определение № 205 от 19.03.2015 г. по ч. гр. д. №
1091/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
Дори горният извод да се игнорира, следва да се отчете, че исковата
молба (постъпила в съда на 28.08.2018 г.), чрез която също е направено
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, е надлежно връчена (л.
118, 119), като така отново се установява настъпването на последиците на
предсрочната изискуемост на дълг, който не е обслужван в продължение на
години.
Що се касае до възражението в жалбата, че относно исковата претенция
е изтекла погасителна давност, същото се явява преклудирано, тъй като не е
било въведено в процеса при първоинстанционното разглеждане на спора.
5
За пълнота следва да се отбележи, че исковата молба (обратно на тезата
на жалбоподателите) е редовна, като фактическата обстановка изложена в нея
съответства на петитума, насочен към осъждане на ответниците да заплатят
спорните искови суми, съставляващи главница и лихви по договор за кредит.
В жалбата не се съдържат оплаквания относно размера на вземанията,
установени от неоспорената ССЕ, в това число относно изчисленията по
главница (падежирала и предсрочна), лихви (възнаградителни и наказателни),
както и периодите на всяко от посочените вземания. В тази връзка не се
налага въззивно произнасяне в посочената част. От значение за спора са
фактите, че жалбоподателите са били обвързани със задължение да заплащат
месечни вноски в полза на цесионера, но това не е било изпълнявано от тях по
месечни задължения, падежирали след 12.09.2013 г., като така е възникнало
правото на кредитора да обяви кредитната диспозиция за предсрочно
изискуема. Както по-горе се посочи, това е станало непосредствено преди
депозиране на исковата молба, поради което и в полза на дружеството-
ответник се дължат падежиралите вноски до 12.09.2018 г., а след това -
целият остатък от дълга като предсрочно изискуем. Според ССЕ дължими се
явяват и задълженията за заплащане на възнаградителна и наказателна лихва.
При така формираните изводи въззивната жалба се явява неоснователна
и решението следва да бъде потвърдено. Разноски при този изход на спора не
се дължат на жалбоподателите, а на банката се дължат такива за юрисконсулт
в размер на 300 лв., по представен и неоспорен списък.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900788 от 18.06.2022 г., по т.д. № 145/18
г.
ОСЪЖДА Б. Г. Т., ЕГН **********, и Н. И. Т., ЕГН **********, да
заплатят на „ОТП Факторинг България“ ЕАД разноски за въззивното
производство в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7