ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......
гр. Д., 25.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
районен съд,
Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа ГР. Д. №178 по
описа на ДРС за 2017г. и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Н.А.Н. с
ЕГН ********** ***, чрез упълномощения
адвокат Я.Н.Я. ***, съдебен
адрес:***, офис ** срещу “Б.Ж.В.И.Г.” ЗАД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. “** С.” №** с ЕИК ***, представлявано от С.И.Н.А.и К.Р..
В ИМ ищецът твърди,
че ** и ** Р.А.Б.е сключил на **г. договор за кредит
№** с Б. АД, по силата на който му
е била отпусната сумата от 20000 лв. Във връзка с кредита,
Б. е бил включен в групова застраховка „**” към ответното дружество.
На **г. Р.А.**, като причината за това е „**”. Ищцата като ** на кредитополучателя
уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и поискала ответника да изплати на
банката остатъка от кредита. Ответникът отказал да изплати
оставащата част от задължението с аргумента, че ***.
След необоснования и немотивиран отказ на застрахователното
дружество, ищцата изплатила на „** Б.” АД остатъка от кредита.
С оглед гореизложеното,
Н.Н. твърди, че за нея е възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия иск,
като моли съдът да осъди
ответника да и заплати на осн.
чл.199а КЗ /отм./ и чл.242 КЗ /отм./
сумата от 1000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение, която сума ищцата
е заплатила, съгласно договор за кредит
№**г. след настъпване на застрахователното събитие – ** на застрахованото лице Р.А.Б./** на Н.Н./, при действието
на групова застраховка „**”, сключена от ЗАД „Б.Ж.В.И.Г.” АД със застрахован Р.А.Б., ведно със законната
лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението,
както и да бъде осъден ответника
да заплати на ищцата сумата
от 503.12 лв. на осн. чл.86 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за забава за периода
от 08.02.2012г. до
завеждане на иска /16.01.2017г./.
Ищцата претендира сторените съдебни разноски.
С разпореждане от
12.09.2017г. ДРС е изпратил на ответната страна
препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е
било получено от ответника на
19.09.2017г.
В законоустановения едномесечен
срок от получаването
на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата
молба, като оспорва по основание
и размер исковете, навежда твърдения за недължимост на сумите, моли
за отхвърляне като неоснователни и недоказани на исковите
претенции. Претендират се
съдебните разноски.
В отговора по ИМ ответникът своевременно
и в срока по чл.119, ал.3 от
ГПК е направил възражение за местна подсъдност – чл.108, ал.1 от ГПК, като е изложил съображения, че седалището и адреса на управление на
ответника е в гр.С., ул.
„** С.” №**, следователно
делото е подсъдно на Районен съд-С. и производството пред ДРС трябва да се
прекрати и делото да се изпрати по подсъдност в СРС.
Отделно
от горното, ответникът е посочил, че ищцата не се е възползвала от особеното
правило на чл.113 от ГПК, даващо възможност на потребителите да предявят
исковете си по своя постоянен или настоящ адрес., т.е. да ползват така
наречената „изборна местна подсъдност”, приложима към исковете на
потребителите, съгл.§13, т.1 от ДР на ЗЗП. Видно е, че ищцата Н.Н. е с постоянен и настоящ адрес ***. В ИМ и приложените доказателства
към нея не се сочи причина, или не се навеждат твърдения, поради които делото
да бъде образувано в РС-Д.. След като ищцовата страна
не се възползва от правото си на изборна местна подсъдност, съдът следва да
приложи разпоредбата на чл.108 от ГПК.
Местната подсъдност е процесуална предпоставка от
категорията на относителните, за които съдът не следи служебно, а се проверява
по отвод на ответника и само в срока за отговор на исковата молба. Съдът
приема, че фактическият състав по чл.119, ал.3 от ГПК е осъществен. В тази
връзка прецени посъдността от аспекта на общото правило по чл.105 от ГПК, с
оглед седалището и адреса на управление на ответника. Същият, съгласно
релевираните писмени доказателства е в гр.С., поради което
производството пред Д. районен съд следва да се прекрати и делото изпрати по
подсъдност в Районен съд - С..
С
оглед гореизложеното и на осн. чл.118, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. №178/2017г. по описа на ДРС и ИЗПРАЩА делото по подсъдност
на Районен съд - С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Д. окръжен
съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: