МОТИВИ ПО НОХД №1574/2016 г. ПО ОПИСА НА ГРС
Срещу подсъдимия П.П.Н.,
роден на *** ***, българин, български
гражданин, с висше образование, неженен,
не работи, неосъждан, с ЕГН ********** е предявено обвинение за извършено престъпление по
чл.206 ал.3 пр.1 във вр. с ал.1 от НК. Същият е предаден на съд, затова че на 07.12.2011 година в гр. Габрово,
противозаконно присвоил чужди движими вещи: кофражни елементи и принадлежности
за кофраж – плоча тип „Alsina Alumecano 21” , представляващи: основна греда 4 м
– 55 броя; основна греда 3 м – 16 броя; основна греда 2 м. – 14 бр.;
поддържаща греда 2.5 м. – 24 броя; падаща глава, алуминиева 60 броя; телескопични
подпори с вътрешна резба с работна дължина 1,60 – 2,90 с максимална
носимоспособност 800 кг – 100 броя; телескопични подпори с вътрешна резба с
работна дължина 1,60 -2,90 с максимална носимоспособност 1000 кг – 120 броя;
триноги за телескопични подпори, грундирани - 20 броя; хидрофобен шперплат 2500/625/21
мм, нов, тополов, 13 слоя – 4,27 куб м, имущество на обща стойност 31 657 лева,
обсебване в големи размери, собственост на „ Уни Кредит Лизинг” ЕАД гр. София,
които владеел въз основа на договор за лизинг № 85 773/14.10.2008 година.
Подсъдимият заявява,
че е получил препис от обвинителния акт и че разбира предявеното срещу му
обвинение. Дава подробни обяснения по фактическата обстановка на
инкриминираното деяние, като не признава вината си.
Чрез комплексна
преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, както и чрез съпоставка на същите с
обясненията на подсъдимия, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият П.П.Н.
*** е бил собственик и управляващ на
"Пенч" ЕООД гр. Габрово. Към месец октомври 2008 г. същият извършвал
строеж на жилищни сгради, редовно застрояване в гр. Габрово, кв.
"Стефановци” като същите били на ниво "груб
строеж".
На 14.10.2008 г. в
гр. В. Търново бил сключен договор за финансов лизинг №85773/14.10.2008 г.
между "Уникредит лизинг" ЕАД гр. София, представлявано от М.Н.П. като
лизингодател и "Пенч" ЕООД гр.
Габрово като лизингополучател. По силата на договора, лизингодателят предава, а
лизингополучателят приема кофражни елементи и принадлежност за кофраж-плоча
/тип Alsina Alumekano 21/. Срокът на договора бил от 14.10.2008 г. до 15.12.2011 г. като за
този период лизингополучателят трябдало да плати общо 36 месечни вноски, всяка
в размер на по 795,05 лева. С приемателно-предавателен протокол от 28.10.2008
г. вещите били предадени на
"Пенч" ЕООД гр. Габрово
Подсъдимият Н., в
качеството си на лизингополучател, от сключване на договора до 16.04.2010 г.
платил общо 18 лизингови вноски, след което спрял плащанията. Останали дължими
18 лизингови вноски. Освен че не платил месечните вноски, подсъдимият не върнал
и лизинговия обект - кофражни елементи и принадлежности за кофраж-плоча. По
тази причини лизингодателят "Уникредит лизинг" ЕАД гр. София с възлагателно
писмо от 02.12.2011 г. възложил на колекторска фирма "С.Г. Груп-2"
ООД гр. София оказване на съдействие при получаването, вдигането и
транспортирането на лизинговите вещи, както и подписването на
приемо-предавателен протокол с лизингополучателя за предаване на лизинговия
обект.
По повод горното,
служителите на "Вип Колект" ООД
В.Т.М. и В.Х.Я. посетили гр. Габрово, където на 07.12.2011 г. се
срещнали с подсъдимия. При разговора Н. заявил, че не е в състояние да им
предаде лизинговите вещи.
Въз основа на
искова молба от "Уникредит лизинг" АД в Районен съд Габрово било образувано гр.д. №3787/2011 г. По него
било постановено решение №270 от 23.05.2013 г., с което "Пенч" ЕООД
Габрово и П.П.Н. са осъдени да заплатят солидарно просрочената главница по
договора за лизинг за периода от 15.02.2010 г. - 15.10.2011 г., както и
останалите, произтичащи задължения.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин въз основа на
обясненията на подсъдимия, гласните доказателства - показанията на свидетелите П.Г.П.,
А.Р.Д., В.Т.М., Т.И.Т. и В.Х.Я., както и писмените доказателства, имащи
значение за решаване на делото – писмо до Уникредит и обратна разписка /л.23,24
д./, отговор на Уникредит /л.25 д./,
писмо до Уникредит /л.26 д./, договор за финансов лизинг на движимо
имущество №85773/14.10.2008 г. /л.27-31 д./,
приложение №1 /л.32 д./, погасителен план /л.33 д./, споразумение към
договор за финансов лизинг от 23.10.2008 г. /л.34 д.8, погасителен план /л.35, фактура **********
/л.36 д./, договор №060- УСБ/2008
Булгарком ООД и Уникредит Лизинг АД /л.37-38 д./, приемо-предавателен протокол към договор за
доставка №85773/10.10.2008 г. /л.39 д./,
приемо - предавателен протокол №85773/14.10.2008 г. /л.40 д./, фирмено
досие /л.41-44 д./, уведомително писмо неизпълнение по договор за лизинг /л.45
д./, пълномощно /л.46-47 д./, извлечение
от счетоводни сметки на Уни Кредит Лизинг ЕАД /л.48 д./, възлагателно писмо за изземване на актив
/л.49 д./, разпечатка ГРАО /л.55-56 д./,
възлагателнописмо за изземване на актив /л.76д./, извлечение от Уникредит
лизинг ЕАД /л.77,78 д./, писмо от СГГруп
ООД до Уникредит лизинг АД /л.79 д./,
фирмено досие на ВИп Колект /л.80,81 д./, фирмено досие на "Пенч" ЕООД
/л.84085 д./,, уведомително писмо от Уникредит за неизпълнение договор за
лизинг /л.86/, обратна разписка /л.87 д./, споразумение към договорза финансов
лизинг /л.88,89 д./, договор
№060-УКЛ/2008 г. /л.90-92 д./,
приложение към договор- спецификация /л.93 д./, фактура /л.94 д./, приемо-предавателни протоколи /л.95,96 д./,
пълномощно Уникредит /л.97-99, 100-102 д./, запитване от С.Г.Груп за предприети действия /л..129 д./,
, протокол за доброволно предаване /л.181 д./, заверено копие на искова молба
/л.182-183 д./, Решение №270/23.05.2013 г. /л.184 -185 д./.
От заключението на
назначената съдебно - оценъчна експертиза /л. 134-137 д./, което не се оспорва
от страните и което съдът възприема като мотивирано и обосновано, се
установява, че общата стойност на кофражните елементи и принадлежности за
кофраж-плоча към момента на сключване на лизинговия договор с ДДС, след
закръгление, възлиза на 30 670 лева. Към 16.10.2010 г. тази стойност се
определя на 31 657 лева.
Установената
фактическа обстановка в цялост не се оспорва от подсъдимия. Същият не спори
описаните по-горе факти, не отрича, че е преустановил плащането по лизинговия
договор и не е върнал лизинговия обект. П. обаче твърди, че не е имал намерение
да не изпълни договора, че външни фактори са препятствали дейността му и са го
довели до невъзможност да плаща вноските си. Подсъдимият обяснява пред съда, че
през 2008 г. е имал закупена земя, на която започнал да строи еднофамилни къщи
в кв. Стефановци, гр. Габрово. Строителната фирма, извършваща строителните
дейност имала нужда от кофражна система.
От името на собствената си фирма "Пенч" ООД взел кофражните
елементи и принадлежности на лизинг за
нуждите на строителната фирма. Последващо договорил кредит от ЦКБ, който
трябвало да се осъществи на две вноски.
Получил първата, в размер на 120 хиляди лева и стартирал проекта.
Вторият транш от кредита, обаче не му бил предоставен. Банката обосновала
отказа си с настъпилата икономическа криза.
Без това финансиране, на което разчитал, П. не могъл да продължи
строителните работи. Друго финансиране също не можал да осигури и
"Пенч" ООД фалирал. задълженията на дружеството били огромни, към
различни кредитори, включително и "Уникредит лизинг" АД. Взетите от
тях строителни платна и други кофражни принадлежности на практика били
амортизирани, негодни и не можело да бъдат върнати. по тази причина П. се
оказал в ситуация, в която не може да погаси задълженията си към
лизиндогадателя.
Изложената от
подсъдимия защитна теза представлява едно оспорване на субективния елемент от
състава на престъплението, за което е предаден на съд. Същото е по чл.206 ал.1
от НК. Негов обект са обществените отношение, свързани с упражняване правото на
собственост. Някои от обективните елементи от състава безспорно са налице -
вещите са собственост на друго лице / "Уникредитлизинг" ЕООД гр.
София/, подсъдимият владее същите на
правно основание /договор за лизинг/. От обективна страна се изисква също
разпореждане с вещта, без съгласието на собственика. Този елемент от състава на
престъплението в случая не е доказан.
Прокурорът е приел, че разпореждането е осъществено с предаване на
вещите на вторични суровини. Този факт не беше установен по делото. Той се
съдържа единствено в показанията на свидетеля В.Х.Я., дадени на ДС и приобщени
към материалите по делото чрез прочитане. Там именно, възпроизвеждайки
проведения разговор с подсъдимия, свидетелят Я. е заявил: "При проведения
разговор Н. отказа да предаде актива като ни заяви, че посоченият актив е е
предал на вторични суровини". Тези
показания, обаче не са достатъчни за установяване на този релевантен факт. От
една страна свидетелят неколкократно е заявил в разпита си, че не си спомня
подробности от срещата, което е логично предвид факта, че същият е разпитван
през февруари 2015 г. за събития, случили се през декември 2011 г. От друга
страна тези твърдения не кореспондират с каквито и да е други доказателства -
обичайната документация, която съпътства предаването на отпадъци в съответните
пунктове, не се сочи кога, къде и какви точно вещи е предал подсъдимия за
скраб. По тези съображения разпоредителните действия на подсъдимия по отношение
на процесните вещи не могат да се преценят като доказани. П. не твърди, че е предал
кофражните елементи за скраб. Той заявява, че това са бързо амортизиращи се
вещи, които при спиране на строителните работи не са били годни за връщане, а
предвид сложната ситуация и многото си задължения, не е имал възможност да ги
проверява и издирва. Тази негова теза остава необорена, а разпоредителните
действия - недоказани. В съдебната практика често се приема, че дори да няма
разпоредителни действия, съставомерността е налице при отказ на подсъдимия да
върне вещите. И тук, обаче следва да се
вземат предвид особеностите на всеки конкретен случай. В настоящия такъв
отказът не произтича от намерение за своене, а по-скоро до обективна
невъзможност. След окончателното рухване на проекта, в който е инвестирал, Н.
не е бил в състояние да намери и предаде въпросните вещи. Отново трябва да се
спомене, че самото естество на тези вещи е такова, че те са били употребявани и
амортизирани. Освен това не са били използвани лично от подсъдимия, а са били
предоставени на строителната фирма, която е работела с тях.
От субективна
страна - престъплението следва да е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Той следва да има за цел да се разпореди
противозаконно с предмета на престъплението в свой или чужди интерес, да
съзнава общественоопасния характер на деянието и да иска настъпването на
общественоопасните последици. Този елемент предпоставя едно вътрешно психично
състояние, за което се съди по неговите външни прояви – конкретни действия или
цялостно поведение. Преценявайки
събраните по делото материали, съдът прие, че субективният елемент не е
доказан. Видно е и не се спори от страните, че от сключване на договора до
16.04.2010 г. подсъдимият е платил 18 лизингови вноски, което представлява
половината от общо 36те вноски по договора. В продължение на две години Н. е
бил изряден и е спазвал поетото задължение.
Няма данни, че подсъдимият изначално не е имал намерение да изпълни
поетото задължение, че е искал да се възползва от вещите в свой или чужд
интерес. Спирането на плащанията съвпада времево със сочените от него
форсмажорни обстоятелства, които той не е можел да предвиди. С категоричност
може да се приеме, че в настоящият случай подсъдимият Н. не е целял
настъпването на общественоопасните последици, което прави деянието му
несъставомерно от субективна страна.
Съставомерността
на деянието може да се разгледа и през призмата на съществуващото между
страните правоотношение. Владеенето на лизинговата вещ на законно правно
основание е в рамките на действието на сключения договор за лизинг. Предсрочно
прекратяване на договора от страна на "Уникредит лизинг" не е
доказано - липсват категорични писмени доказателства в тази насока. Поканата за
връщане на вещта не е обективирана. В обвинителния акт като инкриминирана дата
е посочена датата 07.12.2011 г. Това е датата, на която подсъдимият е бил
посетен от служителите на колекторската фирма и пред които П. отказал да върне
вещите. Този факт се извлича само от показанията на свидетелите М. и Я.. Тези показания, както е описано по-горе не
могат безусловно да бъдат кредитирани като достоверни. Ако изобщо посещението
на тези свидетели може да се счете като покана за връщане на лизинговите вещи
или уведомление за разваляне на самия договор, то тя не е била в писмен вид,
както изисква самия договор между страните. Не е взет предвид и тридневния
срок, договорен в чл.24 ал.2 от договора, след изтичане на който имуществото
вече се владее на отпаднало основание. По този начин няма как на 07.12.2011 г.
да е осъществено обсебване
Престъпленията по
чл.206 ал.1 от НК имат за своя специфика трудното разграничаване между
престъпното посегателство и неизпълнението на поети договорни задължения, които
се решават по гражданско правен ред. Според настоящият съдебен състав именно
такъв е и конкретния случай. Факт е, че има едно гражданскоправно
правоотношение, по което Н. не е изправна страна. Затова е понесъл и гражданската си
отговорност като е бил осъден по заведеното от лизингодателя гражданско дело.
Казусът обаче е изцяло в сферата на отношенията между търговските субекти и не
показва изискуемите признаци, които да го квалифицират като престъпление.
По изложените
съображения съдът прие, че не се доказва подсъдимият да е извършил
престъплението, за което е предаден на съд. Не се доказва както от обективна,
така и от субективна страна на
07.12.2011 година в гр. Габрово, подсъдимият П.П.Н. противозаконно да е присвоил
чужди движими вещи: кофражни елементи и принадлежности за кофраж – плоча тип
„Alsina Alumecano 21” , представляващи: основна греда 4 м – 55 броя; основна греда 3 м – 16 броя; основна греда 2 м. – 14 бр.; поддържаща
греда 2.5 м. – 24 броя; падаща глава,
алуминиева 60 броя; телескопични подпори с вътрешна резба с работна дължина
1,60 – 2,90 с максимална носимоспособност 800 кг – 100 броя; телескопични
подпори с вътрешна резба с работна дължина 1,60 -2,90 с максимална
носимоспособност 1000 кг – 120 броя; триноги за телескопични подпори,
грундирани - 20 броя; хидрофобен шперплат 2500/625/21 мм, нов, тополов, 13 слоя
– 4,27 куб м, имущество на обща стойност 31 657 лева, обсебване в големи
размери, собственост на „ Уни Кредит Лизинг” ЕАД гр. София, които владеел въз
основа на договор за лизинг № 85 773/14.10.2008 година.
По посочените
съображения съдът призна подсъдимият за невиновен и го оправда по така предявеното
му обвинение по чл.296 ал.3 пр.1 във вр. с чл.206 ал.1 от НК.
В този смисъл е
произнесена присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: