Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, …..12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 14362/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 178776/29.07.2019
г., постановено по гр. д. № 71696/2018 г. на СРС, 53-ти състав, частично са
уважени предявените от „Д.к.Б.“ АД, ЕИК *******срещу С.А.Ц. установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 483,82 лв., представляваща главницата по договор за предоставяне
на револвираща международна кредитна карта, сключен на 11.03.2016 г., ведно със
законната лихвата от 22.05.2018 г. до окончателното заплащане, както и сумата
от 62,06 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 27.04.2018г.
С решението са отхвърлени претенциите за
главницата за сумата над 483,82 до пълния предявен размер от 496,07 лв., както
и иска за сумата над 62,06 лв. до сумата от 106, 67 лв. лихва за забава.
Недоволен от
постановеното решение, ответникът е подал въззивна жалба срещу него от 05.08.2019г.,
в която са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Твърди, че съдът неправилно е приел, че между страните е налице
валиден облигационно правоотношение по силата на сключен на 11.03.2016г.
договор за предоставяне на револвираща международна кредитна карта, както и че
по силата на този договор същата дължи заплащане на претендираната в исковата
молба сума. Заявява, че е нарушен принципът на равенство на страните в процеса,
тъй като съдът оставил без уважение искането за назначаване на графологична
експертиза. Посочва още, че СРС неправилно е приел, че е доказано по делото че
парите са усвоени от ответната страна, за закупуване на стоки. Навежда
възражение за наличие на неравноправни клаузи по сключения между страните
договор. По тази причина претендира отмяна на решението, отхвърляне на
исковете, както и присъждане на разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК ищецът е подал отговор на въззивната жалба, в който счита същата
за неоснователна. Решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Иска
потвърждаване на обжалваното решение.
С разпореждане № 35420 от 08.11.2019г
г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирал, че не са заявени доказателствени искания от страните във
въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивните жалби по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и
от легитимирана страна, поради което е процесуално допустими и следва да бъде
разгледана по същество.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи частично предявените
установителни искове, районният съд е приел, че между страните има валидно
облигационно правоотношение по предоставяне на паричен заем. Заемът е усвоен и
е парите ответника си е купил стоки, като сумите
са изискуеми, тъй като е настъпил срокът за тяхното плащане. Първостепенният
съд е приел, че има плащане в размер на 91,70 лв., която сума съобразно
задължителната практика на ВКС следва да се отнесе към дължимите
възнаградителни и мораторни лихви по данни на счетоводството те са в общо в
размер на 154,62 лв., като след извършеното прихващане на изпълнението се дължи
за лихва само сумата от 62, 06 лв. възнаградителна лихва, като иска следва да
се отхвърли за горницата до 106,67 лв., която е дължимата мораторана лихва
погасена с плащане изцяло.
По отношение правилността на решението в обжалваната
част, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на
спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 27441/2018г. по описа на СРС, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а предявените искове са подадени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Видно от представените в оригинал договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта „Дайнърс клуб“ и предоставяне
на кредитен лимит от 11.03.2016г. /л.65 от делото на СРС/, „Д.к.Б.“ АД, като
издател, е предоставила на ответника, като титуляр, кредитен лимит /овръдрафт/
под формата на кредитна карта в размер до 500 лева. Срокът за ползване и
погасяване на кредитния лимит е до 28.02.2017г.
/т.3 от договора/, като е уговорена и възможност за автоматичното му
подновяване. По делото е представено в оригинал и протокол от 16.03.2016г.,
подписан от страните, от който се установява, че С.Ц. е получила кредитна карта
DINERS CLUB CLASIC. Представени
са и Общите условия, които са подписани на всяка страница от титуляра. /л.66-72
от делото на СРС/
От приетата и неоспорена от страните
ССчЕ се установява, че усвоените от ответника суми по процесния договор са в
размер на 539.82 лева. В заключението е прието, че от ответната страна има
плащане в размер на 91.70 лева, като са погасени задължения формирани от: 5.87
лева – неустойка за просрочие, 42.08 лева – начислена лихва за забава и 43.75
лева – част от усвоената и погасена
главница. Вещото лице е посочило, че общият размер от остатъка от задължението
е в размер на 602.74 лева, от които: 496.07 лева – главница и 106.67 лева –
дължима лихва.
Настоящата съдебна инстанция приема,
че от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че между
страните валидно е възникнало облигационно правоотношение по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта, сключен при Общи условия.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че ищецът не е доказал
основанието на претенциите си, доколкото вземанията на ищеца произтичат от
сключения между страните при общи условия договор за издаване и обслужване на
кредитна карта, който извод се подкрепя от ангажираните по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. От последната
се установява и размерът на вземанията на ищеца, както следва: 496.07 лева
главница и 106.67 лева дължима лихва. Процесният договор е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата и не се
констатират нарушения по чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Посочен е общият
размер на кредита и условията за усвояването му – т. 2 от договора, реквизит по
чл.12, ал.1, т.7 ЗПК. Посочен е лихвения
процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и
когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за
всички приложими лихвени проценти – т.7, реквизит по чл.12, ал.1, т.8 ЗПК.
Посочени са годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – т.10 от договора,
реквизит по чл.12, ал.1, т.9 ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора. Всяка страница от
договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка
страница от титуляра, които са представени в оригинал по делото.
С оглед изложеното съдът приема, че
договорът е валидно сключен и между страните по него е възникнало договорно
правоотношение, породено от договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта „Дайнърс клуб“ и предоставяне на кредитен лимит. Предвид изложеното от фактическа
страна, районният съдът правилно и законосъобразно е приел, че обективно
съединените по делото установителни искове, като основателни и доказани следва
да бъдат уважени. Налице е виновно неизпълнение на договорно задължение за
връщане на заетата с овърдрафта сума и заплащане на договорната лихва, по
смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за което ответната страна - С.Ц. отговаря.
Доказани са с банковите извлечения и заключението на експертизата по делото
периодът на погасяването на дълга по договора от 11.03.2016г. за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB, периодът на
неизпълнението, размерите на непогасената главница и договорни лихви. Всяка от
страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна
да изпълнява и тя своите задължения по същия начин/чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/.
Доколкото изводите на настоящия
въззивен състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивната жалба е неоснователна,
а решението следва да се потвърди като правилно и постановено в съответствие с
приложимия материален и процесуален закон. В резултат от изводите, до които
въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд следва да се
потвърди и в частта за разноските.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178776/29.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 71696/2018 г. на СРС, 53-ти състав.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.