Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 141
гр.Пловдив,
06.03.2020г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение ХXс, в открито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Цветелина Георгиева
при секретаря Боряна Костанева и в присъствието на прокурора …… ...........................,
разгледа докладваното от съдията т.д. № 49 по описа за 2019г на Пловдивски
окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на
основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от Й.Т.В., ЕГН ********** *** против „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД – гр.София,
ЕИК *********. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да ѝ заплати сумата от 27
000лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на
исковете 24.01.2019г до окончателното ѝ изплащане, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата болки и страдания от счупване на
хирургичната шийка на дясната раменна кост, кръвонасядания по дясната мишница,
поради което била откарана по спешност в болница, където след преглед са ѝ
били извършени манипулации и изследвания, поставена ѝ е гипсова
имобилизация на горния крайник и за период от месец и половина тя трудно
покривала ежедневните си нужди, била принудена да ползва чужда помощ, а изживеният
уплах и стрес нарушили психо-физиологичната ѝ концентрация и за дълго
време била лишена от обичайния си динамичен живот, както и сумата от 367,50лв, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 06.12.2018г - 23.01.2019г, вкл., като така
претендираните неимуществени вреди са резултат от претърпяно от ищцата на 04.07.2018г в гр.Пловдив ПТП,
причинено виновно от Г.П.Д., при управление на маршрутка марка „Форд Транзит“ с
ДК № 0069 ТА, за което е съставен Констативен протокол за пострадали лица № 456
от 04.07.2018г на ОД на МВР – Пловдив. Претендира разноски – адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника.
Ответникът оспорва исковете
изцяло, а ако съдът приеме, че е налице настъпил деликт, от който ищцата да е
претърпяла вреди прави възражения за съпричиняване от ищцата и за необосновано
висок претендиран размер на обезщетение. Моли исковете да бъдат отхвърлени и
претендира разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:
Ищцата твърди, че 04.07.2018г в
гр.Пловдив е пътувала в маршрутка марка „Форд Транзит“ с ДК № 0069 ТА, управлявана
от Г.П. Д., който спял рязко и поради
това тя отскочила напред като се ударила в предното стъкло. От удара получила счупване
на хирургичната шийка на дясната раменна кост, кръвонасядания по дясната
мишница, поради което била откарана по спешност в болница, където след преглед
са ѝ били извършени манипулации и изследвания, поставена ѝ е
гипсова имобилизация на горния крайник и за период от месец и половина тя
трудно покривала ежедневните си нужди, била принудена да ползва чужда помощ, а
изживеният уплах и стрес нарушили психо-физиологичната ѝ концентрация и
за дълго време била лишена от обичайния си динамичен живот. Посочва, че
нараняванията ѝ са по вина на шофьора, който не е осигурил безопасността
на пътниците при управление от него на МПС и затова е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и му е съставен Констативен
протокол за пострадали лица № 456 от 04.07.2018г на ОД на МВР – Пловдив.
С изготвения по делото проект за доклад, съдът е указал на ищцата, че е нейна доказателствената тежест
да докаже по делото фактът на противоправно действие от водача на автомобила,
следствие на което действие тя е претърпяла описаните от нея вреди. За
установяване на тези обстоятелства по делото е приложено приключилото
адмиминстративен характер дело НАХД № 5513/2018г по описа на ПРС, образувано по
жалба на водача Д. против издаденото му наказателно постановление на основание
съставения процесен Констативен
протокол за пострадали лица № 456 от 04.07.2018г на ОД на МВР – Пловдив.
Видно от съставения протокол от открито съдебно заседание
на 12.11.2018г, в което ищцата е била разпитана като свидетел, тя е дала
показания, в обратния смисъл на посочените от нея по настоящото дело, а именно:
„Аз стоях седнала на седалката и изведнъж усетих, че се намирам на земята. След
като се изправих имаше някакъв бус отпред. Аз нищо не усетих. Шофьорът продължи
да си кара. Слязох на спирката където живея, прибрах се в къщи и след 5-10
минути усетих страшни болки в ръката. Никой от пътниците не ми каза защо съм
паднала.“ Въз основа на тези показания, районният съд е приел, че
жалбоподателят Д. не е извършил нарушение на правилата на Закона за движения по
пътищата, от което за В. да са настъпили вреди – удар и е отменил издаденото му
наказателно постановление.
Съдът намира, че така дадените от ищцата пред съд обяснения за
обстоятелствата какво точно се е случило при въпросното пътуване по друго дело,
могат да се вземат предвид и да се отчетат от съда и по настоящото дело, тъй
като са по релевантни за делото факти, в който смисъл е налице и трайна съдебна
практика, напр. Решение № 69 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 584/2010 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Олга Керелска,
Решение № 210 от 19.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 861/2016 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят Светла Цачева, Решение
№ 262 от 28.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Геника Михайлова. Поради това и по искане на ответната страна, съдът
прие, че обстоятелствата по настъпване на деликта следва да бъдат уточнени от
ищцата, такова уточнение беше извършено от нея в съдебно заседание по делото на
14.10.2019г, в което тя заяви: „На първа седалка зад шофьора. Не бях права.
Нищо не помня. Сестра ми ме е повдигнала. Намерих се на земята. Не помня. Някак
между седалките съм се промушила……Като се събудих, бяха ме вдигнали и бях
седнала на седалката. Бях загубила съзнание и не помня. След като ме вдигнаха,
бях със страшни болки. Слезнахме от маршрутката аз, сестра ми и мъжа ми. Маршрутката
си тръгна. Шофьорът попита какво е станало. Не мога да отговоря защо шофьорът
ме пита какво е станало. Слезнахме на спирката и шофьора тръгна. Много ми се
поду ръката. Страшни болки. От самата болница се обадиха на КАТ. Докато ме
разкарваха по кабинетите и ми правиха снимки, дойдоха полицаите в Хирургиите. Слезнахме
на спирката, до която пътувахме. Произшествието става между Тримонциум и
Пловдивския университет. Ние слизаме на Втора градска болница. Слезнахме
докъдето пътувахме и сами отидохме с такси до болницата - Хирургиите.“
Тези
последващи изложени обяснения, съдът намира за изцяло противоречащи със
заявеното от ищцата по НАХД № 5513/2018г по описа на ПРС, а също и с писмените
доказателства по настоящото дело. При снемане на самоличността на ищцата по НАХД № 5513/2018г по описа на ПРС тя е посочила, че е разведена, в
представената от нея по делото декларация по чл.83 от ГПК за освобождаване от
заплащането на държавни такси и разноски, поради липса на средства, също е
посочила, че не е в граждански брак, а едновременно уточнява, че е пътувала с
мъжа си и сестра си, което е заявено за първи път в проведеното на 14.10.2019г
съдебно заседание по делото. От разпита на водача на маршрутката Д. също не се
установява ищцата да е била придружава от други мъж и жена, като той дава
показания, че ищцата била с малко дете, а показанията му по отношение на това
има ли удар по тялото на ищцата, следствие на предприето от него рязко спиране
са изцяло неясни и противоречиви – веднъж казва, че хора от маршрутката отзад
са паднала, после, че ищцата дошла отпред него, след това казва, че ищцата била
паднала на земята, а той бил съсредоточил вниманието си изцяло върху буса
отпред, след това заявява, че всъщност видял ищцата паднала в огледалото за
обратно виждане, а тя му казала, че се ударила, но нищо повече.
При изслушването на изготвената по делото комплексна автотехническа и
медицинска експертиза в съдебно заседание, вещите лица не можаха да дадат
конкретен отговор за това кой е конкретният предмет в превозното средство, в
който ищцата се е ударила и от този удар да е получила счупването. От
обясненията на вещото лице д-р П., съдът приема, че при счупване на костта на
рамото при удар в маршрутката, ищцата не е била в състояние спокойно да
продължи и завърши пътуването си, както тя твърди. Медикът посочва, че при падането
си ищцата е получила едно общо сътресение и болката в рамото ще я почувства не
веднага, а в един последващ момент, но в рамките на минути, не на часове и
пояснява: „От медицинска гледна точка не би трябвало да се прибере спокойно в
къщи, при положение, че има счупена раменна кост. Това е моето мнение от
медицинска гледна точка. Ако има противоречие в показанията, нещата трябва да
се търсят другаде.“
По делото е изслушана като
свидетелка сестрата на ищцата А.Т.П., която дава показания, че е пътувала със
своята сестра и нейния мъж, като при рязко спиране сестра ѝ политнала и
отишла чак до предното стъкло, след това уточнява, че сестра ѝ политнала между шофьора и другите седалки,
който я повдигнал. Продължава, че на сестра ѝ ѝ станало лошо,
започнало да ѝ прилошава, да вика „ох, ох“, че много я боли и от болки
въобще не говорила, ръката ѝ посиняла, слезнали от маршрутката на Втора
градска болница и директно отишли в Хирургиите. Тези свидетелски показания са
взаимно противоречиви, като в крайна сметка не може да се установи ищцата
ударила ли се е и къде точно, в което препятствие на маршрутката, както и
противоречат и с показанията на свидетеля Д., и с обясненията и твърденията на
самата ищца. Последната никога не е твърдяла да е пътувала със сестра си,
напротив казала е, че е слезнала от маршрутката на своята спирка и се прибрала в
къщи, след което усетила силна болка. Показанията на свидетелката, че се е
наложило трайно да се грижи за сестра си и дори да търси помощ от психиатър
противоречат на писмените доказателства по делото – от приетото по делото
Удостоверение от „Център за психично здраве
- Пловдив“ ЕООД – гр.Пловдив не се установява в сочения от свидетелката
период да е оказвана помощ на ищцата, която е била хоспитализирана в лечебното
заведение през други периоди от време.
От
всичко коментирано, съдът намира, че изслушаните пред него свидетелски
показания са неясни и противоречиви, поради което съдът изцяло не ги кредитира,
вкл. и приетата комплексна експертиза, която гради изводите си именно върху
тях. Взаимно изключващи са и въведените от самата ищца твърдения в процеса за причините
за настъпилата вреда. Ето защо ищцата не доказва по делото да е претърпяла
вреди – имуществени и неимуществени, които да са резултат от противоправно
поведение на водача на МПС Д., респ. да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, за която страните не
спорят, че е била надлежно сключена.
Исковете ѝ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
извършените в настоящото производство разноски, като по отношение на
заплатеното възнаграждение за адвокатска защита от 1608лв, ищецът е направил възражение
за прекомерност. Съдът го намира за неоснователно, тъй като определеният
минимален размер на основание чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 830лв плюс 3% за горницата над 10000лв –521,03лв или
общо 1351,03лв, ведно с дължимия ДДС от 270,21лв – общо 1621,42лв с ДДС,
дължими от ищцата, ведно с останалите разноски от 610лв – възнаграждения за
вещи лица и държавни такси за издадени съдебни удостоверения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Т.В., ЕГН ********** *** обективно
съединени искове да бъде осъдено „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД – гр.София, ЕИК
********* да ѝ заплати сумата от 27 000лв, ведно със законната
лихва, начиная от датата на предявяване на исковете 24.01.2019г до окончателното
ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата болки и
страдания от счупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост,
кръвонасядания по дясната мишница, поради което била откарана по спешност в
болница, където след преглед са ѝ били извършени манипулации и
изследвания, поставена ѝ е гипсова имобилизация на горния крайник и за
период от месец и половина тя трудно покривала ежедневните си нужди, била
принудена да ползва чужда помощ, а изживеният уплах и стрес нарушили психо-физиологичната
ѝ концентрация и за дълго време била лишена от обичайния си динамичен
живот, както и сумата от 367,50лв, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 06.12.2018г - 23.01.2019г, вкл., като
така претендираните неимуществени вреди са резултат от претърпяно от Й.Т.В. ***
ПТП, причинено виновно от Г.П. Д., при управление на маршрутка марка „Форд
Транзит“ с ДК № 0069 ТА, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Й.Т.В.,
ЕГН ********** *** да заплати на „ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД – гр.София, ЕИК ********* сумата от 2218лв за извършени съдебни разноски пред
настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: