Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на 17.06.2020 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Вероника
Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №5915 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД против Г.Г., с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в
която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като по образуваното ч.гр. дело №4588/2019г. по описа
на РС - Плевен е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. С оглед депозирано възражение е инициирано
настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и
незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за
негов топлоснабден имот - апартамент, ***,с абонатен номер***.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150. (1) (Изм.
- ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен
в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно
е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че
дължи на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва:
1908,51лв. - главница за периода 01.02.2017г. - 30.04.2019г. и
лихва в размер на235,68 лв. за периода от 04.04.2017 до 03.07.2019год.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №4588/2019г. по описа на
ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
не е депозирал писмен отговор.
·
С молба от 03.10.2019год. ищецът е
уточнил, че поради допусната грешка /поради
параленто порвеждащи се производства срещу
същия ответник за различни негови задължения към дружеството за
неплатена топлинна енергия съответно за различни негови имоти/ се конкретизира, че вземането,
предмет на делото е за установително производство, явяващо се продължение на
заповедното производство по ч.гр.д.№
4588/2019год., като касае не посочения в исковата молба недвижим имот и съответен партиден номер за
ответника, респ. посочените в исковата молба суми, а касае следното вземане: незаплатена
топлоенергия за недвижим имот, собстевност ан ответника, находящ се в ***, с
абонатен номер ***.Съответно се претендира сумата за главница 3203,66 лева за
главница за периода 01.02.2017 г.– 31.05.2019 г. и лихва върху главницата в
размер на 283,03 лева за периода 04.04.2017г. до 03.07.2019 г. Съдът
приема уточнението, като в случая не се касае до произнасяне на съда
по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, поради което не е налице и такова поризнасяне от
страна на съда.
В о.с.з. ищецът се представлява от юркс.М., поддържащ
исковата молба.
Ответникът, редовно пирзован, не се явява и не се представлява.
Не е ангажирал становище по предмета на делото.
Съдът,
като взе предвид доказателствата
по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество - основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приложеното ч.гр.д. № 4588/2019год.
по описа на ПлРС се установява, че
същото е образувано на 09.07.2019год. на основание депозирано от ищеца против ответника
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК.
Такава е издадена срещу длъжника/сега ответник/ за сумите, както следва:
3203,66 лева за главница за
периода 01.02.2017 г.– 31.05.2019 г. и лихва върху главницата в размер на
283,03 лева за периода 04.04.2017г. до 03.07.2019 г. Видно от приложените към
заявлението писмени доказателства е, че вземането, предмет на заповедното производство е идентично с вземането, предмет на настоящото
исково производство по реда на чл.422 от ГПК.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот, до
който се подава топлоенергия от страна на ищеца, а именно находящ се в ***. В
тази връзка делото е попълнено и с писмени доказателства, представени от ищеца
– нотариални актове за собстевност от 2006год. и от 1993год. – л.60,61 от
делото. Ответникът не е оспорил твръденията на
ищцовата страна, поради което не
е назначавана нито съдебно-счетоводна, нито съдебно-техническа експретиза.
Искът е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, както
следва: 108,41лв. за внесена държавна такса, разноски за един юрисконсулт в
минимален размер от 100лв.
Следва да се присъдят в полза на ищеца
и направените разноски в заповедното производство: 69,74лв. за внесена държавна
такса и минимален размер на юрисконсултско възнаграждение в размер 50лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Г.А.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** сумите, както следва : 3203,66 лева за главница за периода 01.02.2017 г.–
31.05.2019 г. и лихва върху главницата в размер на 283,03 лева за периода
04.04.2017г. до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва от 09.07.2019год., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №4588/2019год. по описа
на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г.А.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** направените разноски по
делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 208,41лв., както и разноски за заповедното производство по
ч.гр.д. №4588/2019год. по описа на Плевенски районен съд – в общ размер 119,74лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: