Решение по дело №155/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   2077/ 23.08.2019 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                   ХXXVIІ – ми  граждански състав

на двадесет и първи юни                               две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                          Районен съдия: Асен Радев

 

                             при секретаря Е.Христова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 155 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                            Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против А.М.Д., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 7342.19 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит № PLUS - 14296763 / 23.12.2016 год., сключен между него и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД; 440.17 лв. – договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 18.09.2017 год. до 20.04.2018 год.; 826.97 лв. - мораторна лихва, за периода от 21.07.2017 год. до 01.10.2018 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 02.10.2018 год. до окончателното плащане, вземанията за които са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия от 27.07.2017 год. и за които по ч.гр.д. № 7076/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.       

                   Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл. 79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими.

                            В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С нарочна молба процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковете, ангажира доказателства.

                            Особеният представител на ответника не оспорва основателността на исковете.  

                   Бургаският районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба твърдения и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

                     На 23.12.2016 год. между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и А.Д. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта №  PLUS-14296763, по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 10 000 лв., а той се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва в размер на 30.25 %, застрахователна премия в размер на 840 лв. и такса ангажимент, или общо 13248.60 лв., на 15 равни месечни вноски, всяка от по 883.24 лв., в срок до 20.04.2018 год.

                     В чл.3 от договора е отразено, че погасителните вноски по кредита се състоят от главница, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, представляваща печалба на кредитора.

                   На 27.07.2017 год. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД - цесионер и „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД – цедент, са сключили рамков договор за цесия, за прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от договори за потребителски кредити с физически лица, посочени в анекси.

                   Представено е и приложение № 1 / 15.09.2017 год. към договора за цесия, подписано от цедента и цесионера, в който сред прехвърляните вземания, на ред № 70, фигурира и задължението на Д. към цедента, произтичащо от договора за потребителски кредит.

                   По заявление на ищцовото дружество, депозирано на 02.10.2018 год., по ч.гр.д. № 7076 / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесната сума.

                      При така очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд намира исковете за основателни.

                     Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК приложим в случая, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване, като се посочат взетите предвид допускания при изчисляването.

                     В § 1, т.1 от ДР на ЗПК е дадено легално определение на ”общ разход по кредита за потребителя“ - всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

                     Не така е в случая - в изключително неясното и неразбираемо съдържание на графа ”параметри и условия“ фигурира ”обща стойност на плащанията“, но не и стойността на общите разходи за потребителя, в т.ч. надбавката за разноски на кредитора по подготовка и обслужване на кредита, както и определената добавка - печалба на кредитора, пряко свързани с кредита. А те се отразяват правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.

                     Затова, като не е включил надбавката за разноски по подготовка и обслужване на кредита, както и определената добавка - печалба, кредиторът е заобиколил изискванията на закона и съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, а договорът за потребителски кредит - недействителен (чл.22 от с.з.).

                     Тази недействителност е изначална, следователно вземанията на кредитора-цедент извън главницата, почиващи на договора за кредит, не са възникнали, за да могат след това да преминат у ищеца-цесионер, тъй като съгл. чл.23 от ЗПК, потребителят - ответник дължи връщане само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по него. Ерго, ищцовото дружество - цесионер е придобило вземането на кредитора „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, но до размера на останалата неплатена главница.

                   Тъй като изявлението на ищцовата страна за частично плащане в размер на 5466.24 лв., е признание за неблагоприятен факт, а и в резултат на недействителността на договора, от която следва недължимост на други вземания, произтичащи от него, следва да се приеме, че ответникът е частично е погасил задължението си.

                   Но въпреки възложената му доказателствена тежест, не ангажира доказателства за погасяване на остатъка от чистата стойност на кредита, възлизащ на 4533.76 лв., затова искът за главница е основателен до този размер.

                   Пак поради недействителността на договора, ответникът е поставен в забава с исковата молба (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Т.е. дължима е, съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД, и законната лихва върху главницата, за периода от 02.10.2018 год. до окончателното плащане.

                   Ето защо следва да се постанови решение, с което исковете за главница и законна лихва да се уважат за основателните им размери, а исковете за договорна и мораторни лихви - да се отхвърлят, като на ищцовото дружество, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят деловодни разноски от 327.30 лв. за настоящото производство и 117 лв. - за производството по ч.гр.д. № 7076 / 2018 год. на БРС.

                   Водим от горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р ЕШ И:

             

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.Д. ***, ЕГН - **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д – р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б., на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 4533.76 лв. - неплатена главница по договор за потребителски кредит № PLUS - 14296763 / 23.12.2016 год., сключен между него и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 02.10.2018 год. до окончателното плащане, вземанията за които са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия от 27.07.2017 год. и за които по ч.гр.д. № 7076/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения до пълния предявен размер от 7342.19 лв. и иска за законна лихва за забава върху неоснователния размер на главницата, както и изцяло исковете за договорна лихва в размер на 440.17 лв. и за мораторна лихва в размер на 826.97 лв.  

                   ОСЪЖДА А.М.Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 327.30 лв., както и за производството по ч.гр.д. № 7076 / 2018 год. на БРС - в размер на 117 лв.

                   Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                           Съдия: /п/

Вярно с оригинала:

СА