Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение срещу
подсъдимия М.И.Р. *** за престъпление по чл. 343б ал.1 НК.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния
акт, като счита същото за безспорно установено както от обективна, така и от
субективна страна. Пледира на подсъдимия да се определи наказание при условията
на чл. 54 НК, лишаване от свобода за
срок от три месеца, което да бъде изтърпяно ефективно в затвор при първоначален
строг режим . На осн. Чл. 343г НК се иска лишаване на
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година.
Подсъдимият Р. участва лично в
съдебно заседание. Признава се за виновен по предявеното му обвинение и се
възползва от правото си да не дава обяснения
във връзка с него. Предоставя на съда при определяне вида и размера на
наказанието , което следва да му се наложи. Изразява съжаление за извършеното.
Съдът, след като обсъди по
отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият бил
правоспособен водач на МПС категории: А,С,М,ТКТ, АМ,В,В1,С1,А2,А1 и притежавал
свидетелство за правоуправление № *************.
На 18.05. 2015г Р. употребил
известно количество алкохол. Въпреки
това, около 22.30ч на същата дата се качил в лек автомобил „Рено “ с ДК № У 47 95 АА и предприел управление на
превозното средство по улиците на гр.Я. В 22.30ч, движейки се по ул.“Д.“ до бл.
** в ж.к. „З.“ при извършване на завой надясно навлязъл в лентата за насрещно
движение при което последвал сблъсък между управлявания от него автомобил и движещ се в обратна посока лек
автомобил „Опел вектра“ с ДК № У 3518 АК.
Пристигналите на место полицейски служители тествали водачите на двете превозни
средства за употреба на алкохол с помощта на техническо средство Алкомер 931 с фабричен номер 0249547, преминал последваща проверка, валиден до 20.09.2015г. Уредът отчел
наличие на алкохол в издишания от подсъдимия въздух 3.06 промила. Р. бил
запознат с показанията на алкомера, след което му бил
съставен АУАН за управление на МПС след употреба на алкохол и издаден талон за
медицинско изследване. Подсъдимият не се явил в указаното в талона време в МБАЛ
Ямбол за даване на кръвна проба.
Със ЗПАМ № 15-0813-000112/19.05.15
на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Ямбол на Р. била наложена принудителна административна
мярка: временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му
, но за не повече от 6 месеца
От приложената по делото справка
за съдимост се установява, че Р. е многократно осъждан , като с присъда по НОХД
№ 1321/10 на ЯРС е осъден на шест месеца лишаване от свобода което да изтърпи в
затвор при първоначален общ режим.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на показанията на свидетелите Ч., Г., В.,
В., П. както и въз основан а приложените писмени
доказателства: АУАН от 19.05.2015, талон за медицинско изследване, ЗПАМ № 15-0813-000112/19.05.15,
Протокол от 24.03.2015г за средства за измерване, преминали последваща
проверка, справка за регистрация на МПС – 2бр,договор за покупко-продажба на
МПС, справка за съдимост.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието си е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 343б ал.1 НК, тъй като на 18.05.2015г около 22.30ч. в гр.Я.
по ул.“Д.“ до бл. *** в ж.к. „З.“ е управлявал МПС лек автомобил „Рено “ с ДК №
У 4795 АА,с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1.2 на хиляда , а именно 3.06 на хиляда, установено по надлежния
ред, чрез техническо средство „Алкомер 931“
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от всички
събрани по делото доказателства. В тази
насока са както показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители – Ч. и Г., така и
показанията на св. В. , които е имал непосредствени наблюдения върху състоянието на
Р. , тестването му с техническото средство и показанията на уреда. Касае
се за така наречените престъпления на “просто извършване”, тоест за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването
на вредоносни последици. В конкретния случай точното съдържание на етилов алкохол у подсъдимия е установено по
предвидения нормативен ред, а именно
чрез техническо средство.
От субективна страна деянието
е осъществено с пряк умисъл. С
предприемане на управление на автомобила след употреба на алкохол Р. пряко е
целял осъществяването на една правомерна цел (предвижването от едно място в
пространството до друго такова), но същевременно е съзнавал, че нейното
осъществяване е неизбежно свързано с извършването на обществено опасно деяние,
изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол. В константната си
практика ВКС приема, че съзнаването на неизбежността на резултата е равносилно
на неговото искане
При определяне вида и размера на
наложеното на подсъдимия наказание съдът съобрази следното:
От извършването на престъплението
до постановяване на присъда е последвала законодателна промяна на чл. 343б ал.1 НК. Съдът прие, че старата редакция на закона към ДВ бр. 41/15г се явява
по-благоприятна за дееца от новата такава предвид по-ниския размер на
предвиденото в нея наказание лишаване от свобода, така и поради липсата на
друга кумулативна освен тази по чл. 343г НК. С оглед на това и на осн. чл. 2 ал.2 НК съдът приложи редакцията на закона към ДВбр. 41/2015г.
При индивидуализиране на
наказанието съдът от една страна взе предвид високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната, изключително високата концентрация на
алкохол , причиняването на пътно-транспортно произшествие, предходните
осъждания на Р.. От друга страна съдът съобрази дадените
обяснения от подсъдимия в хода на досъдебното производство и изразеното
съжаление за извършеното. С оглед на всичко това съдът определи наказание при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния , предвиден в текста
на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца.
Съдът счете, че изложените
по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито
многобройни и същевременно и най-лекото предвидено в текста на закона наказание
от три месеца лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за извършеното,
поради което не приложи разпоредбата на чл. 55 НК
Тъй като са налице законни пречки
за приложение на института на условното осъждане, предвид предходните осъждания
на Р. на лишаване от свобода съдът постанови наложеното наказание лишаване от
свобода да се изтърпи ефективно в затвор при първоначален строг режим.
На осн.
Чл. 343г НК съдът лиши подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от влизане
на присъдата в сила, като на осн. чл. 59 ал.4 от НК
зачете времето през което Р. е лишен от това си право по административен ред,
считано от 18.05.2015
С така наложените наказания по
вид, размер и начин на изтърпяване съдът счита, че в максимална степен биха се
постигнали целите на специалната и генерална превенция и най-вече би се
въздействало възпитателно спрямо самия подсъдим.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: