РЕШЕНИЕ
№ 1140
Гр. Пловдив,27 .05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Пловдив, І
отделение, І състав, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р. като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 2209 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Тополовград ул. „Васил Априлов“ № 8, представлявано от Ю.А.С. – управител,
против РА № Р-16002617006472-091-001/18.04.2018 г., издаден от И.К.К.на
длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Й.Д.П., на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив,
потвърден с Решение № 341/18.06.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, с който е извършено увеличение на
счетоводния финансов резултат и е коригирана декларираната данъчна загуба за
2014 г, 2015 г. и 2016 г., съответно с 2080,00 лв., 1540,00 лв. и 860,00 лв.
Според жалбоподателя ревизионният акт е
незаконосъобразен, необоснован и неправилен, тъй като органите по приходите
неправилно са преценили събраните доказателства и са формирали неправилни
изводи. Иска неговата отмяна, както и присъждане на разноските по делото.
Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, чрез своя процесуален
представител намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Административен съд - Пловдив, І отделение, І състав,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна,
имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в срок пред
контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил.
Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и
подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, налагат извод, че същата е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните
съображения:
Начало на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002617006472-020-001/27.09.2017
г. с обхват задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. до
31.12.2016 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2014 г. до
31.12.2016 г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца,
считано от датата на връчване на посочената заповед - 06.10.2017 г. Срокът за
приключване на ревизията е продължен до 06.03.2018 г. със ЗВР № Р-16002617006472-020-002/04.01.2018
г. и № Р-16002617006472-020-003/06.02.2018 г. Всички заповеди са издадени от И.К.К.–
Началник Сектор при ТД на НАП гр. Пловдив (л. 250 и сл.).
В
хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен
доклад /РД/ № Р-16002617006472-092-001/20.03.2018
г. Впоследствие, на основание чл. 119,
ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният в настоящото производство РА.
Този резултат е обжалван от ЕТ, като с Решение № 341 от 18.06.2018 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложените по делото упълномощителна Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., изменена
със Заповед № РД-09-21/10.01.2017 г. и Заповед № РД-09-1230/11.07.2017 г. - всички,
издадени от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив (л.16 и сл.).
Извършените процесуални действия и събраните
доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в
кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК (в
приложимата редакция) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП в кръга на
определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ,
че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на
директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията
(определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че
в хода на ревизионното производство, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.
Следва
да се констатира също така, че от приобщените по делото доказателства (л. 7а,
л. 9 и сл.) се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са надлежно подписани с
валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис към момента на подписването на
електронния документ.
При така установеното, съдът намира, че процесният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното.
През ревизирания период основната дейност на дружеството
е производство на мъжки, дамски и детски облекла на ишлеме в шивашки цех в гр.
Тополовград, ул. „България“ № 7, като за ревизирания период жалбоподателят е
регистрирано за целите на ЗДДС лице, считано от 27.02.2004 г.
В хода на ревизията от „Ю.“ ЕООД са изискани всички
първични и вторични счетоводни документи, оборотни ведомости и главни книги,
хронологични и аналитични регистри на всички открити счетоводни сметки, касаещи
извършваната дейност на дружеството, договори и документи, свързани с неговата дейност,
справки, декларации и др. под.
В отговор на връчени ИПДПОЗЛ от ревизирания търговец са представени документи, обяснения и
справки, от които органите по приходите установяват, че сметка 609-Други
разходи е приключвана със сметка 6114-Общопроизводствени разходи и е без салдо.
Сметка 6114-Общопроизводствени разходи е приключена към 31.12.2014 г. със
сметка 703 Приходи от продажба на услуги и е без салдо. Констатирано е също
така, че „Ю.“ ЕООД е намалило счетоводния си финансов резултат за 2014 г. със
сумата от 2080,00 лв., за 2015 г. със сумата от 1540,00 лв. и за 2016 г. със
сумата от 860,00 лв.
Във връзка с осчетоводения разход на дружеството
допълнително са изискани доказателства и обяснения.
Съгласно дадените от жалбоподателя обяснения в отговор
на отправено му ИПДПОЗЛ от 04.01.2018 г., отчетените в сметка 609 разходи
представляват разходи за командировки в страната на работници и служители на „Ю.“
ЕООД, както и на управителя на дружеството, същите са за сметка на „Ю.“ ЕООД,
тъй като са извършени във връзка с икономическата дейност на дружеството. Сочи
се също така, че част от разходите за командировки, отчетени в сметка 609
включват такива, извършени от управителя Ю.С., който няма сключен писмен
договор за управление и контрол с дружеството, тъй като не получава
възнаграждение за тази си дейност. При командироване на работниците,
служителите и управителя на „Ю.“ ЕООД се твърди, че са спазени разпоредбите на
Наредба за командировките в страната /НКС/, като за всяка отделна командировка
са издавани Заповед за командировка, прилагани са документи за извършените
разходи за пътуване, документи за нощувки, ако е имало такива. Размерът на
полагащите се дневни пари е определен със Заповед № 2/04.01.2007 г. на
Управителя на „Ю.“ ЕООД и се прилага и до момента за всички командировки на
всички лица (л. 567).
По електронен път на 06.03.2018 г. са входирани
обяснения и писмени доказателства във връзка с представените рамкови договори,
сключени с „Делена ДД“ ЕООД, „Я.“ ЕООД и „Братан“ ООД, както и във връзка с
отразени плащания от „Благи“ ООД, „Тема Мода -2“ ЕООД, „Ванеса“ ЕООД,
„Криейшънс“ ООД, „Амадеус“ ЕООД, ЕТ „Синета-Е.Я.“ – относно договаряне,
механизъм на сключване на договори, изпълнение, транспорт и др. под., а именно
командировъчни заповеди, пътни листове, фактури за закупено гориво, фактури за
извършени доставки от „Ю.“ ЕООД, Уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ за лицата Л.П.Г.
– технолог и организатор производство, И.Д.З.– техник – механик шивашко
производство и Н.К.Я.– моделиер, доказателства за извършени разходи, издадени
от „Бова“ ЕООД и ЕТ „Жиро-Георги Георгиев“ (л. 95 и сл., л. 118 и сл., л. 260 и
сл.).
Въз основа на така събраните доказателства е прието от
органите по приходите, че твърденията на ревизираното лице, че разходите за
командировки в страната на управителя са извършени във връзка с икономическата
дейност на дружеството, не са доказани - няма писмени доказателства във връзка
с какви дейности и срещи са извършени описаните разходи от управителя, няма
данни за кои конкретни сделки са свързани пътуванията в страната, в
представените заповеди за командировки е посочено единствено общо - преговори
за работа, закупуване на части за машини, техническо обслужване на автомобил и
др., не е представен отчет за извършената работа, копие на приемо-предавателен
протокол за предадени от страна на възложителя мостри, както и за тяхното
връщане, техническа документация, не става ясно по кои конкретни сделки са
проведени преговори за работа. Направен е извод, че не е доказано и надлежно
документирано, че отчетените разходи за командировки на управителя са
използвани за основната дейност от ревизираното лице (ушИ.е на облекла на
ишлеме). Прието е, че същите не са свързани с облагаеми доставки и че са
ползвани за лични нужди от управителя на „Ю.“ ЕООД.
На следващо място е прието, че доколкото Ю.А.С. е
едноличен собственик на дружеството, вписана е като управител и представляващ в
учредителния акт на „Ю.“ ЕООД, осигурява се като самоосигуряващо се лице по
реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, но няма никакви трудови или извънтрудови
взаимоотношения с дружеството – липсва договор за възлагане на управлението,
няма и друг договор за полагане на личен труд в дружеството, или за изпълнение
на конкретна задача и/или действия или други договорни отношения, няма как да
намери приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.
По силата на така изложеното, органите по приходите са
увеличили счетоводния финансов резултат за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. на
основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 и чл. 33 от ЗКПО, съответно със
сумите в размер на 2080,00 лв., 1540,00 лв. и 860,00 лв., в резултат на което е
коригирана и декларираната данъчна загуба за посочените години.
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел
мотивите на ревизиращия екип относно увеличения счетоводен финансов резултат,
съответно коригирането на декларираната данъчна загуба в посочените по-горе
размери, като е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид
отношения.
В хода съдебното
производство, във връзка с разпределението на доказателствената тежест и
дадените в тази връзка указания, по делото са приети, представени от ответника
с молба от 21.09.2018 г. писмени доказателства част от административната
преписка (л. 561 и сл.), както и с молба от 15.01.2019 г. от жалбоподателя
доказателства (л.651 и сл.).
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
На първо място, съдът намира, че релевантните за
разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства в случая,
са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в
хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл.112 и сл. от ДОПК.
Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е
постановен в изискваната от закона форма. ДОПК изрично е уредил начина на
връчване на съобщения и събирането на доказателства. Така извършените от приходния
орган действия следва да се приемат за законосъобразни и документираните с тях
обстоятелства могат да се ползват с доказателствена сила, тъй като отговарят на
условията за събирането им по реда на ДОПК. Решаващият орган се е произнесъл по
същество.
Съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства, налага да се приеме на следващо място, че фактическите
констатации на органите на приходна администрация по отношение на увеличения
счетоводен финансов резултат за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. на основание чл. 26,
т. 2, във връзка с чл. 10 и чл. 33 от ЗКПО, съответно в размер на 2080,00 лв.,
1540,00 лв. и 860,00 лв., в резултат на което е коригирана и декларираната
данъчна загуба за посочените години във връзка с издадените командировъчни
заповеди, са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са
съответни на материалния закон.
Събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, както и тези, в приети в хода на съдебното производство, налагат
несъмнения извод, че по отношение на увеличаването на счетоводния финансов
резултат на ревизираното лице, няма причина да не се приеме, че процесуалните
действия на органите по приходите в хода на извършената на жалбоподателя
ревизия, са осъществени съобразно изискванията на закона.
Релевантните факти и обстоятелства са възприети и
възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт,
съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в административното
производство и въз основа на това е формиран крайният извод на приходна
администрация досежно размера на счетоводния финансов резултат на дружеството
за ревизираните данъчни периоди. Доказателства, които да подложат на съмнение
така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се
ангажираха в хода на съдебното производство. Съображенията за това са следните:
Командироването като процедура е регламентирано в
Наредба за командировките в страната и в Кодекса на труда. Командировката е едностранна
промяна от работодателя на мястото на работа на работника или служителя, без да
се променя характерът на работа. Командировка в страната е изпращането на лица
за извършване на конкретна служебна работа в страната по нареждане на
съответния командироващ орган. Целите на командироването следва да произтичат
от основната дейност на предприятието/търговското дружество. На командированото
лице се възлагат за изпълнение задачи, свързани със стопанската дейност на
възложителя. Разходите, свързани с командировки в страната и когато са
документално обосновани по реда на НКС, Закона за счетоводството и Закона за
корпоративното подоходно облагане /чл. 10/ и отразяват вярно стопанската
операция, се признават за данъчни цели.
ЗКПО изисква тези разходи, освен да са документално
доказани, също и да са извършени във връзка с дейността на задълженото лице,
което се установява при последващ контрол. Разходите следва да са извършени за
осигуряване на основната дейност, като създават условия за упражняването й.
Липсата на документална обоснованост води до непризнаване за данъчни цели на
осчетоводените разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО разходите за
пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с
данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения,
включително на управители, членове на управителни или контролни органи на
данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и
престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
А съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО, не
се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на
съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството на съдружници.
И най-сетне, съгласно регламента на чл. 26 от ЗКПО не
се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: 1. разходи,
несвързани с дейността; 2. разходи, които не са документално обосновани по
смисъла на този закон. Като документалната обоснованост е дефинирана в чл. 10
от ЗКПО. По силата на ал. 1 от същата правна норма счетоводен разход се
признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ
вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и
когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по
ЗСч при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я
удостоверяват /чл. 10, ал. 2/.
За данъчни цели е задължително наличието на документи,
които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на
дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи. Като условията
за командироване в страната, размерите на командировъчните пари /пътни, дневни
и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на
командироващите и командированите са регламентирани с Наредбата за
командировките в страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НКС, командировките
се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед. В ал. 9 са
определени задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за
командироване, а именно: 1. наименованието на предприятието и длъжностното
лице, което издава заповедта; 2. трите имена и длъжността на командированото
лице; 3. мястото на командироването; 4. задачата, за която лицето се
командирова; 5. времетраенето на командировката; 6. командировъчните дневни,
пътни, и квартирни пари, на които командированият има право; 7. начинът на
пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера
на командировъчните пътни пари; 8. необходимостта и видът на отчета за
извършената работа.
И най-сетне, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от
НКС, командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането си от
командировка да даде отчет за извършената работа, като ръководителите са длъжни
в 5-дневен срок да вземат становище по отчета.
От анализа на цитираните разпоредби се установява, че
за да бъдат признати за данъчни цели разходите за пътуване и престой на
посочените в заповедите за командировка лица – Ю.С., И.З., Л.Г. и Н.Я., следва
да бъдат документално обосновани в съответствие с изискванията на чл. 10 от ЗКПО и да са извършени във връзка с дейността на задълженото лице. Тези разходи
следва да са извършени за осигуряване на основната дейност, като създават
условия за упражняването й. Липсата на документална обоснованост има за
последица непризнаване за данъчни цели на осчетоводените разходи на основание
чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
По време на ревизията от страна на жалбоподателя са
представени заповеди за командироване (л.118-239 и л. 261 и сл.). При прегледа
им съдът констатира, че липсват част от задължителните реквизити - в докладите
на командированите лица не се съдържат данни и отбелязвания в каква връзка са
извършени командировките, липсва описание какво е било извършено. Реквизитът „Преценка
за извършената работа“ също не е попълнен в нито една от тях, като по този начин
не е спазено изискването на чл. 29, ал. 1 от НКС. В случая липсват както отчeт
за извършената работа, така и становище по същия. Отчетите по чл. 29 от НКС
пък, заедно със счетоводните документи за разходите за път и нощувки, касаят
документалната обоснованост на тези разходи и имат пряко отношение към правото
на лицето да намали счетоводния си финансов резултат.
Във всички заповеди липсва също така и посочване на
длъжността на командированото лице, което е в нарушение на разпоредбата на чл.
9, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НКС, а последното е от съществено значение за преценка
на връзката на извършените разходи за командироване на конкретното лице с
дейността на дружеството.
Достатъчно е в тази връзка да се посочи, че една част
от заповедите касаят лицето И.Д.З., който видно от уведомлението по чл. 62, ал.
4 от КТ е назначен на длъжност „техник-механик-шиваш.пр.-во“ (л. 542), което се
потвърждава и от самия жалбоподател в жалбата, където се сочи, че: „Освен
управителя, в командировките са участвали лица, които са назначени на трудов
договор в дружеството и са на длъжности техник, технолог или моделиер, което е
допълнителна индикация за служебния характер на командировката.“, същевременно
във всички заповеди е отразено, че З. е със задача „шофьор“ (т.напр. л. 261,
266 и т.н.). Обстоятелството, че З. е водач на лекия автомобил, с който е
извършван превозът, т.е., че е шофьор, е отразено и в представените пътни
листове (за сравнение л. 263, л.267 и т.н.).
Или иначе казано, от събраните по делото
доказателства, се установява разминаване между длъжността, на която е назначен И.
З. - „техник-механик-шиваш. пр.-во“ и качеството, в което същият е командирован
– „шофьор“. Липсват представени доказателства за неговото преназначаване или
съвместяване на двете длъжности, което пък обстоятелство, в случай, че е
налице, би го изключило от приложното поле на НКС, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от НКС не се считат за командировани лицата, които извършват постоянната
си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни
бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната
охрана и др. Тези лица не попадат и в изключението, регламентирано в
разпоредбата на § 3 от ДР на ПМС № 133 от 14.07.1993 г., тъй като не е доказано
по несъмнен начин, че пътуването е свързано с нощуване в друго населено
място(обект) извън местодомуването. Това обстоятелство не е установено с
надлежни доказателства, а за факта на евентуално нощуване е налице само и
единствено декларативно изявление на управителя в дадените обяснения в отговор
на отправено му ИПДПОЗЛ от 04.01.2018 г. (л. 567).
По идентичен начин стои въпросът и със служителките Л.П.Г.
и Н.К.Я.– и за двете липсва отразена длъжност в представените заповеди, като за
първата е налице Уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ за длъжност „технолог и
организатор производство“, същевременно в заповедите за командировка е
отразено, че е командирована със задача „шофьор и участие в преговорите“ (л.
284), а втората е назначена на длъжност „моделиер“, но в заповедта е посочено,
че е със задача „запознаване с техн. на производство на изделие“ (л. 481).
При това положение, няма как да намери приложение и
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО.
Коментираните по-горе непълноти и неточности се
установяват и в заповедите, касаещи Ю.С..
Отделно от това, съдът намира, че за С. приложение не
намира разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, доколкото за същата не са
налице данни да е в трудови или извънтрудови правоотношения с „Ю.“ ЕООД.
Впрочем, в тази насока са и дадените обяснения в отговор на отправено ИПДПОЗЛ
от 04.01.2018 г. (л. 567). Това е така, защото, ЗКПО признава разходите,
направени от физическо лице във връзка с дейността на данъчно задължените лица,
без да ограничава техния размер, ако те са доказани с първичните счетоводни
документи, изискуеми за целта, и отговарят на условията, регламентирани в чл.
33, ал. 1 и ал. 2 на закона. В съответствие с тези условия, както вече нееднократно
се посочи, за данъчни цели се признават счетоводните разходи, отчетени за
пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят на лицата са
свързани с дейността на данъчно задълженото лице и когато тези лица,
включително и управителите, членовете на управителни или контролни органи на
данъчно задълженото лице, са в трудови правоотношения с това данъчно задължено
лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения за дейността, във
връзка с която са извършени разходите.
Следователно, за да бъдат признати за данъчни цели
разходите за пътуване и престой на Ю.С. - собственик на ЕООД в качеството й на
управител, следва между дружеството „Ю.“ ЕООД и нея да е сключен договор за
управление, който от своя страна, за да бъде валиден, следва да бъде сключен в
писмена форма. В тази насока е разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ, според
която, отношенията между дружеството и управителят се уреждат с договор за
възлагане на управлението, като договорът се сключва в писмена форма от името
на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или
от едноличния собственик. Или иначе казано, при липса на писмен договор за
управление, ако собственикът на ЕООД е управител на дружеството единствено само
по силата на вписването му като такъв в търговския регистър, разходите му за
пътуване и престой (независимо как са отчетени), не се признават за данъчни
цели.
В подкрепа на изложеното по-горе е и разпоредбата на чл.
33, ал. 2 на ЗКПО, която урежда, че не се признават за данъчни цели
счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите и съдружниците,
когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или
съдружници. Т.е., за да бъдат признати за данъчни цели, счетоводните разходи на
едноличния собственик на ЕООД следва да бъдат направени за пътуване, извършено
във връзка с икономическата дейност на дружеството в качеството му на негов
управител, а не за присъствието на лицето при пътуването в качеството му на
съдружник, респ. едноличен собственик.
В случая, при тези данни може да се приеме, че по
делото няма достатъчно убедителни доказателства за това, че командировките на И.
З., Л.Г., Н.Я.и Ю.С. са били свързани пряко с дейността на търговеца, а по
отношение на последната и че е в трудови или извънтрудови правоотношения с
дружеството-жалбоподател.
Следва в тази връзка да се посочи, че доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да
реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като
го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали
някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено.
А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците,
които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
В разпоредбата на чл. 158 от ДОПК са визирани
особените правила за доказателствата в съдебното производство, поради което са
допустими всички останали доказателства и доказателствени средства, като
тяхната доказателствена стойност с оглед разпоредбата на § 2 от ДОПК се цени
съгласно правилата на ГПК. Във връзка с доказателствената тежест в процеса,
жалбоподателят е могъл в хода на административното и съдебно обжалване да
представи допълнителни доказателства. В тази насока са и дадените с
разпореждането за насрочване указания на страните. Ревизираният субект не е бил
ограничаван в хода на ревизията и не се установяват обективни препятстващи
обстоятелства - пречки за представяне на информация пред приходния орган в
каквато насока са изложени възражения в жалбата.
Воден от всичко, изложено до тук, съдът намира, че
разходите, отчетени във връзка с командированите служители И.З., Л.Г. и Н.Я., както
и управителя Ю.С. попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, на
чието основание е извършено преобразуването на финансовия резултат на дружеството
– жалбоподател за 2014г., 2015г. и 2016г. от ревизиращите органи.
Предвид изложените съображения жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При
посочения изход на спора, на ответния административен орган следва да бъдат
присъдени сторените разноски в производството, пресдтавляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 500 лв.
Воден от горното, и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Пловдив, І отделение, І състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Тополовград ул. „Васил Априлов“ № 8, представлявано от Ю.А.С. –
управител, против РА № Р-16002617006472-091-001/18.04.2018 г., издаден от И.К.К.на
длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Й.Д.П., на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив,
потвърден с Решение № 341/18.06.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, с който е извършено увеличение на
счетоводния финансов резултат и е коригирана декларираната данъчна загуба за
2014 г, 2015 г. и 2016 г., съответно с 2080,00 лв., 1540,00 лв. и 860,00 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Тополовград ул. „Васил Априлов“ № 8, представлявано от Ю.А.С. –
управител, да заплати на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, сумата от 500 (петстотин) лева, възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.