Решение по дело №372/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 50
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20215200500372
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Пазарджик , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500372 по описа за 2021 година
С реШ.ие на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 47 по описа на съда
за 2020 година е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът, предявен
от В. Г. Ш., с ЕГН- **********, от гр. П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Г.
Б.“№ 8- чрез адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу В. ИВ.
К., с ЕГН- **********, от гр. П., ул. „Г.Д.“№ 82, с който се иска да бъде
признато за установено, че към датата на предявяване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение - 05.12.2019 г., между В. Г. Ш. и В. ИВ. К.,
е съществувало облигационно правоотноШ.ие с източник- Договор за
поръчка от 05.07.2018 г., по което В. ИВ. К. дължи на В. Г. Ш. сумата от
5000,00 лв.(пет хиляди лева) - главница, ведно с мораторната лихва върху тази
сума, в размер на 370,83 лв.(триста и седемдесет лева и осемдесет и три
стотинки), за периода от 13.03.2019г. до 05.12.2019г. и ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.12.2019 г. до окончателно изплащане
на вземането.
Осъдена е В. Г. Ш., с ЕГН- **********, от гр. П., със съдебен адрес: гр.
П., ул. „Г. Б.“№ 8- чрез адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия, да
1
заплати на В. ИВ. К., с ЕГН- **********, от гр. П., ул. „Г.Д.“№ 82, сторените
съдебно- деловодни разноски в размер на 430,00лв. (четиристотин и тридесет
лева), представляващи адвокатско възнаграждение.
В срок така постановеното реШ.ие е обжалвано от процесуалния
представител на ищцата В.Ш. – адв.Ч..
Излага оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено.
В хода на първоинстанционното производство, съдът съществено се
отклонил от основополагащите за правораздаването принципи, като допуснал
спора между страните да се „превърне” в спор с участник, който не е
конституирал като страна и по него да обоснове и постанови реШ.ието си.
Липсвал доклад и страните били в невъзможност за установяване на
фактите от значение за решаването на делото. Едва от крайния му акт станало
ясно според жалбоподателя какви обстоятелства следвало да доказва ищеца.
РеШ.ието на съда било неразбираемо и създавало усещане за
предрешаване на спора.
Моли реШ.ието да бъде отменено и делото върнато за разглеждане от
друг състав.
Евентуално , ако съдът счете реШ.ието за валидно и допустимо, то
моли да бъде отменено като неправилно .
И до настоящия момент, почти три години по-късно, ищецът бил в
неизвестност къде са парите, които е предала на ответницата с конкретна
поръчка.
ЛиШ.о било от логика е даването им срещу разписка на К. на
06.07.2018 г., както се твърди в отговора на ИМ. Липсвал отчет въобще. При
това положение, логично било съмнението за присвояването на сумата от
довереника или сговарянето със свидетелката във вреда на ищеца.
Моли да бъде постановено реШ.ие , с което предявените искове да
бъдат уважени.
Писмен отговор не е постъпил.
2
Съдът прецени валидността и допустимостта на съдебното реШ.ие и
намери ,че постановения съдебен акт не страда от пороци , водещи до
нищожност или недопустимост.
Относими към тези пороци доводи не са направени във въззивната
жалба.Непълния доклад и съответно погрешното посочване на името на
страната в мотивите на реШ.ието не са пороци от този вид.РеШ.ието е
разбираемо и съдът следва да се произнесе като инстанция по съществото на
спора.
Предявен е иск с правно основание чл. 280 от Закона за задълженията и
договорите, във връзка с чл. 422 и следващи от ГПК.
В исковата си молба В. Г. Ш., от гр. П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Г.
Б.“№ 8, чрез адвокат Ц.Ч. от ПзАК, срещу В. ИВ. К., от гр. П., ул. „Г.Д.“№ 82,
твърди че ответницата е получила от нея на 05.07.2018 г. сумата от 5000,00
лв., за което била съставена разписка.
В тази разписка се съдържали и условия ,относими към сключения
помежду им договор за поръчка, по силата на който ответницата К. се е
задължила да предаде тази сума на Веска Борисова К..
Дълго време след подписването на разписката от страна на ответницата
и сключването на договор за поръчка, К. не е уведомила ищцата Ш. за
изпълнението на поръчката, нито й е дала обяснение за евентуалните причини
за неизпълнение на поръчката.
С покана от 05.03.2019 г., чрез нотариус № 390 - П.К., с район на
действие- Районен съд П., В.Ш. поискала от В.К. връщането на сумата от
5000,00 лв., но до подаването на исковата молба - 29.01.2020 г., отчет не бил
представен на ищцата и сумата не била върната.
На 05.12.2019 г. ищцата подала заявление в Районен съд П. -за издаване
на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 410 и сл. от ГПК, като е
образувано ч. гр. дело № 981/2019 г. и е издадена заповед за изпълнение №
613/11.012.2019 г., която заповед е редовно връчена на длъжницата В.К. и в
срока по смисъла на чл. 414, ал. 2 от ГПК тя е възразила писмено срещу
3
заповедта.
От момента на поканата ответницата дължала и законната лихва върху
претендираната сума.
Ищцата моли да бъде признато за установено, съществуването на
вземането и към ответницата от 5000,00 лв. - главница, ведно с мораторната
лихва върху тази сума, в размер на 370,83 лв., за периода от 13.03.2019г. до
05.12.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.12.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.
В срок е постъпил писмен отговор от ответницата , която оспорва иска
по основание.
Не оспорва наличието на облигационни задължения помежду им, по
силата на които тя е приела сумата от 5000 лева , която се е задължила да
предаде на К..Сумата представлявала цена по сключена между тях сделка.
С отправената до нея покана се искало връщане на получена без
основание сума.
Не отговаряло на истината твърдението ,че ищцата не е уведомена за
изпълнението на поръката.Още на следващия ден К. потвърдила пред ищцата
, че е получила сумата.
В заявлението по ч. гр. дело № 981/2019 г. по описа на Панагюрския
районен съд били изложени обстоятелствата, че ищцата си е поискала сумата,
но не е получила нито отчет за изпълнение на поръчката, нито съответната
сума.
Ответницата твърди, че ищцата Ш. е напълно наясно, относно
обстоятелството, че В. ИВ. К. е предала на К. сумата, но Ш. се отказала
сключването на окончателна сделка и според ответницата търси начин, за да
си върне заплатената по сделката сума.
Ответницата твърди, че е изпълнила изцяло своето задължение да
предаде поверените парични средства по договор за покупко- продажба на
земеделски имот. Известно и било ,че при разговорите , проведени между К. и
4
ищцата Ш., К. никога не е оспорвала обстоятелството, че е получила задатъка
по сделката, тоест, К. е уведомила Ш., че В. ИВ. К. е изпълнила поетото
задължение.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
По заявление на В.Ш. пред РС П. е образувано производство по ч.гр.д.№
981 по описа за 2019 година.Претенцията си срещу ответницата е обосновала
не с непредаването на сумата на третото лице,а с липсата на отчет.
Издадена е заповед за изпълнение.
В срок длъжника е оспорил вземането , като е посочил ,че е получил
сумата , но я е предал на лицето , за което е била предназначена.
В изпълнение указанията на съда и в определения срок е предявен иска
за установяване на вземането , поради което съдът го намира за допустим.
Не се спори по делото ,установява се и от представената разписка , че
ответницата К. на 5.07.2018 година е получила от ищцата сумата от 5000 лева
, представляваща продажна цена на недвижим имот и се е задължила да я
предаде на Веска К..
До ответницата е отправена нотариална покана,връчена на 5.03.2019
година , с която от нея се иска връщане на сума в същия размер ,като
получена без основание.
Съдът е изготвил доклад по делото , който отговаря напълно на
изискванията на чл.146 от ГПК.
В известна степен не отговора , а исковата молба се е нуждаела от
конкретизация.
Ищцата излага обстоятелства , че между страните има договор за
поръчка ,не твърди обаче договора да не е изпълнен по същество,излага
доводи само за липса на отчетна сделка,поради което не става ясно на какво
точно основание претендира връщане на сумата.
5
Въпреки ,че в отговора е било посочено , че се представя разписка за
предаване на сумата , каквато се твърди ,че е била съставена,такава не е
приложена.
Представена е в първото по делото заседание и съдът неправилно е
отказал да я приеме .
От показанията на св.К. се установява ,че между нея и ищцата е имало
уговорки за прехвърляне на недвижим имот и именно в тази връзка са
предадени пари на К..
Става ясно още ,че между свидетелката и ищцата има някакви спорове
относно извършване на сделката ,но относимите към конкретния спор
обстоятелства са ясно и недвусмислено установени от тази свидетелка.Парите
, предназначени за нея, в размер на 5000 лева са и предадени от К. и
свидетелката е уведомила Ш. веднага след получаването им.
В наруШ.ие на принципа на процесуалните преклузии е допуснат до
разпит свидетел по искане на ищцата,като от показанията му относими към
спора обстоятелства не се установяват.Събирането на доказателства е
изместено ,като се събират доказателства за отноШ.ия между ищцата и трето
за спора лице – св.К. във връзка с уговорки за закупуване на недвижим имот.
При така установеното съдът намира иска за неоснователен.
Съгласно чл. 280 ЗЗД договорът за поръчка е договор по силата на
който едната страна, наречена довереник се задължава да извърши за сметка
на другата страна, наречена доверител възложените му от него правни
действия. Довереникът е длъжен да извърши поръчаните му действия, да
действа с грижата на добър стопанин и да съблюдава интересите на
доверителя и да пази имуществото, което получи във връзка с поръчката – чл.
281 ЗЗД. Според чл. 284 ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за
изпълнението на поръчката, да даде на доверителя сметка и да му предаде
всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.


6
Правна последица от виновно неизпълнение задълженията на
довереника, произтичащи от сключен договор за поръчка е предвидената
възможност в чл. 79, ал. 1 ЗЗД за доверителя да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забавата или обезщетение на вредите от неизпълнението.
Виновното неизпълнение задълженията на довереника по сключен договор за
поръчка е правопораждащият факт на вземането на доверителя-кредитор за
обезщетение за вредите от неизпълнение.
Когато договорът за поръчка е развален, връщане на даденото за
изпълнение на поръчката се дължи на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на
отпаднало основание. С развалянето на договора настъпва ново правно
положение, което поражда задължение за реституция на даденото по него;
страните не си дължат изпълнение по договора, а се поражда задължение да
възстановят състоянието, предхождащо сключването му и да си върнат
получените престации, независимо по чия вина е развалянето му.
Облигационното отноШ.ие между страните е отпаднало и всяка от страните е
длъжна да върне даденото на отпаднало основание, а когато полученото по
договора не е налице дължи неговата равностойност.Такива твърдения обаче
по делото не се подържат.
Между страните е имало договор за поръчка.Той е изпълнен.Сумата ,
предадена на ответницата е получена от св.К. , за която е била
предназначена.Няма твърдения и данни за оттегляне на поръчката ,нито пък
твърдения , обосноваващи отговорност за обезщетявани на вреди поради
неизпълнение.
Единствените доводи касаят липсата на отчетна сделка.В конкретния
случай задължението на ответницата по смисъла на чл.284 от ЗЗД се изчерпва
с уведомяване за изпълнението на поръчката.Дори и да не е изпълнила това
свое задължение ,то неизпълнението не влече отговорност за връщане на
даденото по договора за поръчка.Принципно възможно е поради
неизпълнение на това задължение да бъдат причинени вреди на поръчващия ,
но такива твърдения няма.Още повече и ,че поръчката не е оттеглена.
По изложените съображения , съдът намира иска за неоснователен ,
обжалваното първоинстанционно реШ.ие за правилно.
7
С оглед изхода на спора на ответницата се дължат сторените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 400 лева.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА реШ.ие на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 47 по
описа на съда за 2020 година, с което е отхвърлен като неоснователен и
недоказан искът, предявен от В. Г. Ш., с ЕГН- **********, от гр. П., със
съдебен адрес: гр. П., ул. „Г. Б.“№ 8- чрез адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка
адвокатска колегия, срещу В. ИВ. К., с ЕГН- **********, от гр. П., ул.
„Г.Д.“№ 82, с който се иска да бъде признато за установено, че към датата на
предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 05.12.2019 г.,
между В. Г. Ш. и В. ИВ. К., е съществувало облигационно правоотноШ.ие с
източник- Договор за поръчка от 05.07.2018 г., по което В. ИВ. К. дължи на В.
Г. Ш. сумата от 5000,00 лв.(пет хиляди лева) - главница, ведно с мораторната
лихва върху тази сума, в размер на 370,83 лв.(триста и седемдесет лева и
осемдесет и три стотинки), за периода от 13.03.2019г. до 05.12.2019г. и ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2019 г. до
окончателно изплащане на вземанетои са присъдени разноски.
Осъжда В. Г. Ш., с ЕГН- **********, от гр. П., със съдебен адрес: гр. П.,
ул. „Г. Б.“№ 8- чрез адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия, да
заплати на В. ИВ. К., с ЕГН- **********, от гр. П., ул. „Г.Д.“№ 82, сумата
400 лева – разноски пред въззивната инстанция.
РеШ.ието е окончателно.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9