№ 03.11.
2020 г. гр.Търговище,
В ИМЕТО НА НАТОЛА
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На трети ноември 2020 година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕЛ СЕЛЛ ТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНАЛАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т. Даскалова,
В.гр.дело № 270, по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
267 от ГПК Предмет на проверка е решение № 85 от 03.09. 2020 г., по гр.д. № 20/ 2020
г. на РС—Попово, с което е осъден Г.Б.Г. да предаде владението на таванско
помещение № 4, с площ от 30,92 кв.м., прилежаща част към самостоятелен обект в
сграда — жилище - апартамент с идентификатор 57649.503.2438.1.3 с адрес гр.
Попово, обл. Търговище, ул. „Фотинова“ М°5, ет. 2, находящ се в сграда с
идентификатор 57649.503.2438.1, построена в ПИ с идентификатор 57649.503.2438
по КККР на гр. Попово, придобито чрез покупко-продажба по силата на Нотариален
акт № 128, том ]/, дело №928/2014г. на нотариус Елка Димитрова с рег. № 495 на
НК с район на действие РС-Попово, вписан под №2 31, том 13, дело № 2404/19.11.2014г. на СлВп - Попово на А.М.Х.-А. и
ЦВЕТЕАИНА А. ААЗАРОВА, двамата с адрес ***, както и да заплати на ищците 900.00
лв. обезщетение за лишаване от ползването на същото помещение за периода от
09.01. 2015 г. до 09.01. 2020 г., ведно със законната лихва, считано от
подаването на исковата молба 09.01. 2020 г., до окончателното изплащане на
задължението. Присъдени са на ищците разноски от 236.00 лв. по компенсация.
Срещу решението е постъпила жалба
от ответника, чрез адвокат Д. Пантев. В нея се излагат съображения за
необоснованост на решението, което е довело и до незаконосъобразност. Не била
посочена цената на иска. Не бил взет предвид чл. 98 от ЗС и съдебна практика по
него. Имало уговорка между страните, че принадлежността няма да следва главната
вещ. Нека се назначаване на техническа експертиза, която да установи дали
таванът може да бъде самостоятелно помещение. Прилага се техническо становище
от архитект в тази връзка.
Другата страна е подала отговор
на жалбата чрез адвокат К.. В него се оспорват доводите на другата страна и се
иска да не бъдат допускани нови доказателства. Същите били неотносими към спора
и няма обективни причини, поради които ищецът да е пропуснал да направи това
искане пред районния съд. Моли да се потвърди решението.
Съдът намира, че жалбата е
допустима като подадена от оправомощени лица, в срок и при наличието на правен
интерес. Следва да бъде разгледани в открито заседание.
Исканията за нови доказателства
следва да се оставят без уважение. Па първо място те са неотносими към правния
спор. Па второ място, ответникът не посочва защо счита, че едва във втората
инстанция следва да се допусне това доказателство, какви са основанията за
това. Т.е. не се сочат основанията по чл. 266 от ГПК за допускане на това
доказателство. Обстоятелствата нито са нови, нито ответникът е бил лишен от
възможност да ги посочи пред първата инстанция и да поиска още там техническа
експертиза.
Относно цената на иска. Този
въпрос също се поставя за разглеждане едва пред въззивния съд, отново след
съответния преклузивен срок, по чл. 70 от ГПК — най-късно в първото по делото
заседание. Съдът е определил държавна такса по иска в размер на 170 лв., което
означава, че цената на иска е определена от съда на 17 000 лв., защото таксата
се определя върху % от цената, т.е. данъчната оценка. Лко ответникът е
смятал, че тази оценка е завишена, следвало е да повдигне въпроса до края на
първото по делото заседание. Пената на иска е 17 000 лв. и този въпрос не
подлежи на преразглеждане.
По изложените
съображения, съдът
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА.
Насрочва съд.зае. за
разглеждането й за 23.11. 2020 г., от 09.20 часа. Аа се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на техническа експертиза със задача за
установяват на