РЕШЕНИЕ
№. 453/2.3.2021г.
гр. Пловдив, 02.03. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора КИЧКА ПЕЕВА - КАЗАКОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 56 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Славе Креайтив Медия“
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Борислав“ № 7, ет. 1,
чрез процесуалния представител – адвокат С.Х., срещу Решение № 1443 от 10.11.2020 г.,
постановено по а.н.д № 5183 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, V – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 515686 - F541102 от 04.06.2020 г. на директор на дирекция „Обслужване“
при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, с което за нарушение по
чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от Закона за данък добавена
стойност
на „САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 179, ал. 1
от Закона за данък добавена
стойност, е наложена „имуществена санкция“ в размер от 500 лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че при съставянето на
АУАН не е спазен редът по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като актосъставителят и
свидетелят не са присъствали при извършване на нарушението, а свидетелят не бил
и идентифициран с единен граждански номер. Поддържа се, че наказващият орган не
е посочил обстоятелствата, при които е извършено нарушението. При преценката за
тежестта на нарушението не бил съобразен и фактът, че неподадените регистри са
нулеви, тъй като дружеството не е упражнявало дейност. Сочи се, че са налице
предпоставки нарушението да бъде третирано като „маловажен случай“, тъй като е
първо по ред, отстранено е и от него не са произтекли вредни последици. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение
и на потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на
съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – Териториална дирекция на Националната агенция по приходите
– Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. Д., поддържа становище
за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП № 515686 - F541102 от 04.06.2020 г.
на директор на дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Националната
агенция по приходите – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз
основа на АУАН № F541102 от 11.03.2020 г., съставен от В.Б.Н.– на длъжност инспектор
по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 17.12.2019г. в ТД на НАП-
Пловдив, в хода на извършена проверка било установено, че „Салве
Креайтив Медия“ ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице,
не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по
смисъла на чл. 124 ЗДДС, в ТД на НАП- Пловдив за данъчен период 01.11.2019г. –
30.11.2019 г. до 16.12.2019г. включително.
Към момента на съставяне
на АУАН /11.03.2020 г./ отчетните регистри все още не били подадени в ТД на НАП
Пловдив. Последното, според Уведомление вх. № 1600- 437183 на ТД на НАП –
Пловдив, е сторено на 21.07.2020 г.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение по чл. 125, ал. 5
вр. ал. 3 от ЗДДС е наложил на нарушителя имуществена
санкция в размер на 500 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния
съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното
в акта.
8. Видно от административната преписка, на дружеството –
жалбоподател е издадено и друго наказателно постановление № 515686 - F541100 от
04.06.2020 г., с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност
за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – неспазване на установения в
закана срок за подаване на справка – декларация по смисъла на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.11.2019г. – 30.11.2019 г. до
16.12.2019г. включително.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. За правото:
10. Правилата на чл.
125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се
отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по
ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случай заедно и с VIES-декларация
по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е поставил задължение за
своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността
на лицето като е установил формата на деклариране и способът за изпълнение –
подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното
задължение не търпи частично изпълнение. Тоест подаването на регистри без
справка - декларация или справка - декларация без регистри и/или VIES-декларация,
когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона.
Именно за това нарушение, под формата на бездействие -лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, в санкционната
норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на административно
наказание. Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може
да бъде в две алтернативни форми на изпълнително деяние – недеклариране на данъка
въобще или декларирането му извън законоустановения срок.
Според правилото на чл. 17 от ЗАНН, никой не може да бъде наказан
повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в
сила наказателно постановление или решение на съда. В случая от представеното
по делото наказателно постановление № 515686 - F541100 от 04.06.2020 г. е
видно, че за нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС за данъчен период
01.11.2019г. – 30.11.2019 г. на дружеството – жалбоподател са наложени две
отделни административни наказания. След служебна справка се установява, че
посоченото наказателно постановление е предмет на съдебен контрол по к.а.н.д
№ 3339/2020 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, което към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила акт. В този смисъл не се установява и нарушение на
забраната за двойно наказване.
По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Подходът на законодателя
за установяване на едновременност в изпълнение на задълженията по чл. 125 от ЗДДС е продиктуван от необходимостта данните в подадената СД да бъдат
удостоверени и в отчетните регистри, чрез изпълнение на което задължение се
контролира и изпълнението на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС. В този аспект по аргумент от чл. 125, ал. 4 от ЗДДС, ирелевантно за състава на нарушението се явява
обстоятелството дали с подадените данъчни документи лицето ще отчете дейност,
респ. дали регистърът ще бъде с нулева стойност, в каквато насока да
възраженията на оспорващия. След като тези обстоятелства се извън релевантните
за ангажиране на отговорността обстоятелства, непосочването им в АУАН и НП не може да бъде третирано като съществено
процесуално нарушение.
Неоснователни са и
възраженията за допуснати от органа нарушения при съставянето на АУАН. Нормата
на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН не поставя изискване в акта да се съдържа единен
граждански номер на свидетеля. В случая, същият е обозначен с три имена и
адрес. Липсата на дата на раждане сама по себе си не поставя пречка за индивидуализирането
му, поради което не съставлява и съществено нарушение, даващо самостоятелно
основание за отмяна. Вписаният в акта свидетел го е подписал за удостоверяване
на обстоятелството по неговото съставяне, а не като свидетел на извършване на
нарушението. В този смисъл се явява удовлетворено правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, който допуска установяване на нарушението и в случаите, когато липсват
свидетели на извършването му.
Неоснователни са и
възраженията за неправилност в преценката на районния съд относно неприложимостта
на чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение може да се
приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни
последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг.
чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретиката
на настоящия казус, не са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Това, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата
маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен
случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Видно от доказателства по
делото задължението за спазване на данъчна дисциплина е изпълнено седем месеца
след източна на законоустановения срок и три месеца след установяване на
нарушението. Това поведение не разкрива смекчаващи обстоятелства, а трайно
пренебрегване на установения ред на държавно управление. Обществената опасност
на деянието не се смекчава съществено предвид липсата на вредни последици. Нарушението
засяга особено важни обществени отношения, за които се дължи защита, дори
когато няма данък за внасяне или възстановяване. Липсата на вредоносен резултат
не откроява нарушението от обикновените случаи на нарушения от съответния вид,
тъй като се дължи на типично фактическо въздържане от дължими действия, за
чиято съставомерност законът не поставя изискване за
настъпване на вреда.
От изложеното до тук
следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният
съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
11. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените
съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ,
бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1443 от 10.11.2020 г.,
постановено по а.н.д № 5183 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, V –
ти наказателен състав.
ОСЪЖДА „Славе Креайтив Медия“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Борислав“ № 7, ет. 1, да заплати на Националната агенция по приходите, сумата
от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.