Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……........./11.06.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети май през 2021
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ :
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
гражданско дело номер 5664 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение решение № 294699 от 05.12.2019 г. постановено
по гр.д. № 30730/2019 г. на СРС, 163 състав, са отхвърлени частично предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Е.Г.А. искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми - главница за ТЕ за разликата над 2704,62 лева до предявените 3557,25 лева
и за период 1.5.2015г. -
31.12.2015г., както и за лихва за забава изчислена върху главница ТЕ за разликата над 284,55 лева до предявените
494,16 лева, поради погасяване по давност.
С
решението първоинстанционният съд е уважил частично исковете за главница и
лихва, вкл. се е произнесъл и относно дължимите между страните разноски. Решението е постановено при участието на „Т.с.”
ЕООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД.
Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД в частите,
в които предявените от дружеството искове са били отхвърлени, респ. и
обусловената от това в част за разноските. Излагат се доводи за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон относно погасителната давност, тъй
като следвало да се съобрази от съда, че предмет на исковете са вземанията по издадената
обща фактура от 31.07.2015 г. за отоплителния
сезон м.05.2015 г.-м.04.2016 г., изискуемостта
на която настъпила съгласно ОУ от 2014 г. през м.08.2016 г. Сочи и несъобразяване с приложимите към
исковия период Общи условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди на потребители
в София от 2008 г. и 2014 г., също и доводи за дължимост на сумата за услугата
дялово разпределение и лихва за забава върху нея. Моли да се уважи въззивната
жалба, като се отмени решението в обжалваните част, като исковете се уважат в пълен размер, прави
и искане за разноски.
Ответницата
Е.Г.А. чрез пълномощник адв.И.С.,
оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното първоинстанционно
решение, претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК. Изложени са доводи, че
вземанията за периода 01.01.2015 г-01.03.2016 г. са погасени по давност, също и
доводи, че не се дължат суми на ищеца поради липсата на писмен договор за доставка
на ТЕ , липса на доказателства ответницата да е клиент на ищеца, и такива
относно цената.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо.
В частите, в които
исковете за установяване на вземания за главница-цена на ТЕ и лихва за забава
върху нея са били уважени частично, също уважени и изцяло за вземания за цена
на услуга дялово разпределение и лихва за забава върху нея, решението на СРС не
е било обжалвано и не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност.
Съдържащите се в отговора на ответницата по въззивната жалба на ищеца доводи
относно липса на облигационна връзка по доставка на ТЕ и относно цената, нямат
характер на насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в
частите, в които исковете са били уважени, тъй като отговорът на въззивната
жалба не отговаря на изискванията на допустимост и редовност, предвидени за
жалбата/ чл. 263, ал. 2 ГПК/. В
подадения от отвеницата чрез адв.С. писмен отговор по въззивната жалба въпреки
доводи за недължимост на суми към ищеца, не се съдържат оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение, няма искане за изменението му, а
за оставянето му в сила, поради което същият няма характер на насрещна въззивна
жалба / в този смисъл напр. решение № 255 от 21.01.14 г. по гр. дело № 1437/12
г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
При произнасянето
си по правилността на решението в обжлаваните отхвърлителни части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба
ищецът е направил оплакване относно несъобразяване с чл.32, ал.2 от ОУ и невключване на сумите по изравнителната сметка от 31.07.2014 г., дължимост на лихви за
забава 30 дни след изтичане на месеца, за която се отнася задължението за
главниците, респ. от публикуване на фактурата съгласно ОУ от 2014 г., и относно
дължимост на сума за дялово разпределение и лихва върху нея, които оплаквания относно
фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
Не
се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Досежно правилността
на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира наведените от ищеца с въззивната жалба доводи за
неправилност, за неоснователни.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията
на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Издаването на общата фактура не се отразява върху
дължимостта на прогнозните суми помесечно за цената на ТЕ за месеците от
исковия период. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Ето защо прогнозните вземания до 01.03.2016 г. / за
отоплителния сезон м.05.2015-м.04.2016 г./ , дори и да са включени в общата фактура от 31.07.2015 г., са погасени по
давност, доколкото 3 годишната погасителна давност е настъпила за тях преди датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Противно на довода на ищеца по
въззивната жалба, с първоинстанционното решение съдът е намалил исковата сума
за главница за цена на ТЕ само със сумата 852,63 лв.- сумата по прогнозните
сметки за периода м.05.2015 г.-м.12.2015 г., която се счита погасена по
давност, но не и с остатъка от сумата по изравнителната фактура от 31.07.2016
г., след изваждане на тази сума. Респективно съразмерно е намалил и размера на
лихвата за забава поради намаляване размера на приетата за основателна главница.
Ето защо въззивната жалба е неоснователна по наведените в нея оплаквания. Други
оплаквания относно
начина на определяне от първоинстанционния съд на размерите на основателните искове спрямо ответницата, за които е прието, че са
доказани и основателни, липсват, и въззивният
съд не може да приема за установени
други факти за доказания и основателен размер на исковете, респ. за
подлежащите на отхвърляне размери на исковете спрямо ответницата, които
да са различни от изложените от първоинстанционния съд. Предявените искове за вземания за цената на
услугата дялово разпределение и за лихва за забава върху нея са били уважени
изцяло, и оплакванията по жалбата относно тях са лишени от основание .
Поради съвпадане изводите на
двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части, в които исковете са
били частично отхвърлени, следва да се потвърди, вкл. и в частта за разноските.
По разноските за
въззивната инстанция : По въззивната жалба на ищеца същият няма право на разноски,
тъй като жалбата му не се уважава.
Ответницата е поискала 660 лв.
разноски за адвокат, доказано да са платени в брой по договора за правна защита,
които разноски обаче въззивният. съдът намалява на минималния размер от 300лв.
съгласно чл.78, ал.5 от ГПК по направеното възражение на ищеца за прекомерност,
и като съобрази липсата на фактическа и
правна сложност на спора пред въззивния съд, липсата на процесуални усложнения
или на нови доказателства.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 294699 от
05.12.2019 г.
постановено по гр.д. № 30730/2019 г. на СРС, 163
състав, В ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, в които са били отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу Е.Г.А. искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищец „Т.-С.” ЕАД, ЕИК -***********, със седалище и адрес на управление ***, и
ответник, че ответникът дължи на ищеца, следните суми - главница за ТЕ за
разликата над 2704,62 лева до предявените 3557,25 лева и за период 1.5.2015г. -
31.12.2015г., както и за лихва за забава изчислена върху главница ТЕ за
разликата над 284,55 лева до предявените 494,16 лева, поради погасяване по
давност, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е.Г.А., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 300 лева разноски за
въззивната инстанция на основание чл. 78, ал.З и ал.5 ГПК.
Решението
е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т.С.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.