МОТИВИ към присъда по
НОХД №357/2016г.
Подсъдимият О.В.О. *** е
предаден на съд за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК, подробно
описано по време, начин и място в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
подсъдимият не се признава за виновен. Твърди, че със св.И.К. поддържали близки
интимни отношения и живеели заедно, като няколко дни преди описаната в
обвинителния акт дата се скарали, като причината за това била силната ревност,
която изпитвал спрямо свидетелката. Действително на 07.02.2016г. посетил
заведение „Фиеста“ в гр.Кърджали, където К. работела като сервитьорка , при което двамата отново се скарали. В един
момент И.М. изтървала телефона си на пода, поради което подсъдимият го взел и
напуснал заведението. Сочи, че процесният мобилен
телефон бил закупен от него и предоставен на К. като подарък. Свидетелката си
кореспондирала с неин колега чрез мобилния интернет, което много го ядосвало.
Отрича да е имал, каквото и да е намерение да си присвои мобилния телефон. След
като напуснал заведението се отправил заедно с приятеля си св.Н.А. към дома на
последния, където оставили автомобила, с който се движели и по-късно отишли в
хотел „Мора“ в гр.Кърджали. Твърди, че понастоящем са в много добри отношения
със св.К., с която отново живеели заедно. Заявява, че на инкриминираната дата
се ядосал на свидетелката и затова и взел телефона.
Лично и чрез защитника
си адв.Б. моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Представителят на
РП-Кърджали изразява становище, че в конкретния случай липсвало извършено
престъпление, тъй като от обективна страна не било налице намерение от страна
на О.В. да свои телефона. Счита, че установеното увреждане на обществените
отношения, регламентиращи правото на собственост не било от степен, която
обосновава прилагането на наказателна репресия. Моли съда да постанови
оправдателна присъда.
Като съобрази събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
О.В.О. е неосъждан към
07.02.2016г. и не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият и св.И.М.К.
поддържали близки отношения, като живеели съвместно. В началото на месец
февруари 2016г. двамата се разделили, но продължили да имат частични контакти,
главно по телефона и при посещения на О. в заведение „Фиеста“ в гр.Кърджали,
където свидетелката работела като сервитьорка. На 06.02.2016г. К. била на
работа в посоченото заведение, като в последните часове на денонощието по
телефона й се обадила майката на подсъдимия – св.К.С. и поискала да се срещнат
и да разговарят относно отношенията й с О.О.. И.М. се
съгласила, поради което св.С. посетила заведението и двете започнали да
обсъждат отношенията на свидетелката и подсъдимия. В първите минути на
07.02.2016г. на мястото / ресторант„Фиеста“/ дошъл и О.В.О., който се придвижил
до заведението с автомобила на свой
приятел - св.Н.А.. Още с влизането си в помещението подсъдимият започнал да
иска обяснения от К., на кого се е обаждала, като непрекъснато й показвал
телефона си. Поведението на О. показвало, че бил силно раздразнен, тонът му бил
гневен и непрекъснато задавал въпроси на свидетелката, като очевидно бил
употребил алкохол. Свидетелката отказала да му дава обяснения на висок тон,
като между двамата се разразил скандал и в един момент подсъдимият блъснал К.. К.С.
застанала между сина си и И., опитвайки се да го успокои, но О. блъснал майка
си и отново поискал обяснения от М., на кого е звъняла по телефона.
Свидетелката му отвърнала, че не е длъжна да му дава обяснения и ще се обади на
тел.112. Възприемайки това, О.В. хванал ръката на свидетелката, с която държала
мобилния си телефон „Айфон 4S”, ведно с поставена в него СИМ карта,
извил същата и взел телефона. К. се отправила към служебния телефон и
прозвънила на тел.112, като съобщила на дежурния оператор, че приятелят и вдига
скандал в ресторант „Фиеста“, гр.Кърджали, че е много агресивен и поискала
съдействие от полицията, като в края на обаждането заявила, че й е взел и
мобилния телефон. Още докато свидетелката набирала единния телефон за спешни
повиквания подсъдимият напуснал заведението и се качил в автомобила на св.А.,
на когото казал, че взел телефона на И. и му предал вещта на съхранение. О. и А.
се придвижили до дома на последния, където оставили автомобила и си закупили
бира. Малко след това подсъдимият получил обаждане по телефона, че трябва да
отиде в полицията по повод скандала във „Фиеста“. О.В. се притеснил и накарал
св.А. да отидат до хотел „Мора“ в гр.Кърджали, където наели стая на името на
свидетеля. По-късно двамата били установени на мястото от свидетелите А. Ч. и И.П.,
които в качеството си на служители на полицията получили нареждане от
оперативния дежурен в ОДМВР за издирването на подсъдимия. При извършения личен
обиск на св.Н.А. бил открит и иззет мобилният телефон на св.К..
От заключението на
вещото лице В.Д. се установява, че стойността на мобилен телефонен апарат „Айфон 4S”,
ведно със СИМ карта и протектор е на обща стойност 211.35лв.
Тази фактическа
обстановка се потвърди и прие от съда, след събиране на наличните гласни и
писмени доказателства – показанията на свидетелите И.К., К.С., Н.А., Б.Ю., Г.П., А.Х., А. Ч. и И.П., заключението на
вещото лице В.Д., приетия по делото 1бр.компакт диск, съдържащ аудиозапис на обаждането на И.К. на ЕЕН 112 на 07.02.2016г.
и снимка на електронен картон, както и материалите по ДСП №81/2016г. на РУ - Кърджали,
всичките във връзка с обясненията на подсъдимия.
Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай не е налице извършено престъпно
деяние по чл.198, ал.1 от НК, поради липса на намерение за присвояване на
инкриминираните вещи от страна на подсъдимия. За да бъде осъществен състава на
престъплението „грабеж“ по смисъла на цитираната правна норма следва да е
налице отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, с намерение да
се присвои, като за постигане на целта като деецът употреби сила или
заплашване. Съдът приема, че на 07.02.2016г. О.В. е употребил сила, изразена в
извиване на ръката на св.И.К., при което е взел мобилният и телефон. В този
смисъл съдът не кредитира показанията на подсъдимия, св.К. / в съдебно
заседание/ и св.С., в частта им, че К. изтървала инкриминираната вещ на земята,
като намира същите за недостоверни с оглед на обстоятелството, че св.И.М. е в
близки интимни отношения с О.О. и съжителства с него,
а св.К.С. е негова майка, което води до
извода, че същите са емоционално обвързани с подсъдимия и съответно
заинтересовани от изхода на делото, а твърденията на О.В. в тази им част са
несъмнено защитна позиция, като изложеното от посочените лица по категоричен
начин се опровергава от показанията на безпристрастния за съда свидетел А.Х.,
който категорично и последователно сочи, как подсъдимият е извил ръката на
свидетелката К. и е взел мобилния й телефон.
По
делото обаче, не се установи употребата на сила при вземането на мобилния
телефон, да е било извършено от О. с намерение да присвои вещта. Преценявайки
всички релевантни по делото факти, в тяхната съвкупност и по отделно се
обосновава извода, че извършените от подсъдимия на 07.02.2016г. действия спрямо
И.К., са били продиктувани от чувствата
му към свидетелката и изпитваната към нея ревност, като са били насочени
единствено с цел да й се попречи да се обади по телефона на ЕЕН 112 и на
лицето, за когото О. е предполагал, че има връзка. Аргумент в тази насока са й
действията на подсъдимия след излизането му от заведението, който предоставил
телефона на св.А. и съобщил, че го е взел от И. и не могъл да обясни, защо е
взел вещта. Свидетелят твърди, че в нито един момент не е считал телефона за
предмет на кражба, тъй като бил на приятелката на О. и казал на подсъдимия, че
случилото се е „простотия“ и ще й го върне по-късно. Св.А.Х. също е възприел
случилото като „сцена на ревност„, а не като престъпление, което е видно от
показанията му в съдебно заседание на 06.06.2016г.
Св.К. заявява, че в нито един момент не е считала, че спрямо нея е извършено
престъпление и обаждането на тел.112 е било продиктувано от възникналия скандал
по между им в заведението и състоянието на подсъдимия, който бил болезнено
ревнив и агресивен. Показанията й в тази им част, дадени във фазата на
съдебното следствие, изцяло кореспондират с изложеното й в протокол за разпит
на свидетел от 10.02.2016г. / л.16-17 от ДСП/, в които твърди, че се обадила,
за да предотврати по-голям скандал, като най-малко е мислила за взетия телефон
и знаела, че най-вероятно ще й го върне на следващия ден, и в частност със съдържанието
на записа на обаждането й на ЕЕН 112, където свидетелката сочи, че О. бил
физически агресивен и вдигнал скандал, като иска намесата на полицията, и в
края на съобщението заявява, че и е „взел“ и телефона. Безспорно използвания от
К. израз „взема ми телефона“ говори и за възприемането от нейна страна на
действията на подсъдимия по-скоро като скандални, а не като престъпни, тъй като
в противен случай би използвала изрази, като: „открадна ми телефона“ или
„ограби ме“.
С
други думи, според настоящия съдебен състав, при действията си на 07.02.2016г.
в заведение „Фиеста“ в гр.Кърджали, подсъдимият в нито един момент не е имал
съзнанието и целта да присвои мобилния телефон на св.И.К.. Т.е. за съда няма съмнение, че в конкретния
случай у О.О. не бил налице умисъл за присвояване на
ползвания от св.И.К. мобилен телефон, което безспорно е съществен елемент от
престъплението „грабеж“ и липсата на който води до липса на извършено престъпление
по чл.198, ал.1 от НК.
По
изложените съображения, съдът намира, че следва О.В.О. да бъде признат за
невиновен в това, че на 07.02.2016г. в гр.Кърджали, отнел чужди движими вещи – мобилен
телефонен апарат „Айфон 4S”, ведно със СИМ карта на обща
стойност 211.35лв. от владението на И.М.К. ***, с ЕГН **********, с намерение
противозаконно да го присвои, като употребил за това сила – извиване на лявата
и ръка, поради което следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение по чл.198,
ал.1 от НК.
След влизане на
присъдата в сила следва веществените доказателства -мобилен телефонен апарат „Айфон 4S”,
ведно със СИМ карта, да се върнат на И.М.К. ***, с ЕГН **********.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател: