Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 -
ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3659/ 2019 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Х.П.
срещу „Н.Б.П.П.С.” ЕИК *** иск с правно основание чл.
439 ГПК за установяване в отношенията между страните, че в полза на ответника
не съществува вземане за сумата от 170 лева, представляваща изплатено в полза
на бюрото възнаграждение за предоставяне на правна помощ по гр.д. №
14349/2010г. на ВРС, за което е издаден изпълнителен лист по същото делото, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № ***/2019г. по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие Окръжен съд - Варна.
Претендират
се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на влязло в сила определение по гр.д. №
14349/2010г. на ВРС, Х.П. е осъдена за заплати на „Н.Б.П.П.С.”
сумата от 170 лв., представляваща
изплатено възнаграждение за предоставена по делото правна помощ, на осн. чл. 78, ал. 7 ГПК, в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист и образувано изп. дело № ***/2019г. по описа на ЧСИ Люба Тодорова.
На 22.02.2019г. ищецът получил покана за доброволно
изпълнение на паричното задължение, което се твърди, че не дължи, поради
изтичане на предвидения в закона срок и неизвършване на изпълнителни действия
за времето от 2011г. до деня на образуване на изпълнителното производство –
31.01.2019г.
Следователно е настъпил е нов факт –
изтичане на предвидения в закона давностен срок, имащ
за последица недължимост на вземането по
изпълнителното производство, поради което се настоява за уважаване на
предявения иск по чл. 439 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.Б.П.П.С.”, не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е, че в производството по гр.д. №
14349/2010г. по описа на Районен съд – Варна, в полза на Х.П., явяващ се ищец
по делото, е предоставена безплатна правна помощ, на основание чл. 23 ЗПрП.
С влязло в законна сила решение без номер,
постановено по гр.д. № 14349/2010г. на ВРС, потвърдено с решение №
1177/20.10.2011г. на Окръжен съд – Варна по в.гр.д. № 1166/2011г., предявеният
от Х. П. срещу К.К.иск с правно осн.
чл. 45 ЗЗД, е отхвърлен.
След постъпване на решение № ВН – 3478 –
62702/03.07.2013г. на Националното бюро за правна помощ в съда, с определение №
13505/25.09.2014г. по гр.д. № 14349/2010г. на ВРС, Х.П. е осъдена да заплати на
бюрото сумата от 170 лв., представляваща изплатено възнаграждение за
предоставена по делото правна помощ, на осн. чл. 78,
ал. 7 ГПК.
Така постановеният съдебен акт е окончателен
и следва да се счита влязъл в законна сила в деня на неговото постановяване –
25.09.2014г.
Именно от тази дата, вземането на НБПП –
София, следва да се счита ликвидно – установено по основание и размер, въз
основа на определение № 13505/25.09.2014г. по гр.д. № 14349/2010г. на ВРС и
изискуемо с настъпил падеж – 25.09.2014г.,
от който момент започва да тече и петгодишният давностен
срок. В случая, давността за вземането на НБПП – София би изтекла на 25.09.2019г.
Не може да се сподели тезата на ищеца, че
давността започва да тече от деня на влизане в сила на решение №
1177/20.10.2011г. на Окръжен съд – Варна по в.гр.д. № 1166/2011г. или от
20.10.2011г., тъй като вземането за адвокатско възнаграждение от 170 лв. нито е
ликвидно, нито е изискуемо. Ликвидността и изискуемостта са настъпили в
по-късен момент, когато с определение по чл. 78, ал. 7 ГПК, е конкретизирано по
размер адвокатското възнаграждение и то е станало дължимо.
Безспорно е още, че лицето получило правна
помощ, не е заплатило нито доброволно, нито принудително сумата от 170 лв.,
представляваща възнаграждение на адвоката за оказаната в производството
безплатна правна помощ.
Доколкото вземането не е погасено
доброволно, по молба на НАП – гр. София от 24.01.2019г.
/л. 66/, натоварена да събира частните държавни вземания, по силата на чл. 27 б
от Закона за правната помощ, какъвто характер има и настоящото и въз основа на
издаден на 16.10.2014г. изпълнителен лист /л. 67/, е образувано изпълнително
производство по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие
Окръжен съд – Варна.
В срока за доброволно изпълнение, започнал
да тече от деня на връчване на поканата за доброволно изпълнение –
22.02.2019г., длъжникът не е погасил задълженията си по изпълнителното дело.
В изпълнителното производство, след
установяване на обстоятелството, че длъжникът по изпълнението разполага с
банкови сметки, въз основа на справка в Регистъра на банковите сметки при БНБ,
съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до
следните банки: 1./ ТБ ИНВЕСТБАНК АД, получено на 20.02.2019г.; 2./ ОБЩИНСКА
БАНКА АД, получено на 27.02.2019г.; 3./ РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ АД, получено
на 26.02.2019г.; 4./ БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, получено на 26.02.2019г.; 5./
БАНКА ДСК ЕАД, без данни за получаването му и до ЦКБ АД, получено на
25.02.2019г.
Съдебният изпълнител е уведомен с писма от
25.02.2019г., 01.03.2019г., 05.03.2019г. и на 07.03.2019г. /л. 94, 97, 98 и
99/, че банковите сметки с титуляр Х.П., открити в ЦКБ АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ АД, ИНВЕСТБАНК АД, БАНКА
ПИРЕОС АД, са запорирани.
Запорът върху вземането на длъжника се смята
за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение, на осн. чл.
450, ал. 3 ГПК.
В т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В мотивите е прието, че в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочени са следните примери: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещта,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до постъпване на
парични суми от проданта или плащания от трети задължени лица.
От прекъсването на давността почва да тече
нова давност /чл. 117, ал. 1 ЗЗД/.
В процесния
случай, от деня, в който вземането е станало изискуемо - 25.09.2014г. до деня предхождащ подаване на исковата молба – 06.03.2019г., изпълнителните действия,
които са прекъснали давността, са наложените запори върху вземания на длъжника
по негови банкови сметки, в които е имало налични парични средства с получаване
на запорните съобщения от ЦКБ АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ АД, ИНВЕСТБАНК АД,
БАНКА ПИРЕОС АД по смисъла на чл. 450, ал. 3 ГПК.
Считано от деня на налагане на всеки един от
запорите - 25.02.2019г., 01.03.2019г., 05.03.2019г. и на 07.03.2019г. започва
да тече нова давност, съобразно чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
При горните данни по делото и точното
съобразяване на т. 10 от задължителните за съдилищата постановки на ТР №
2/25.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г. следва да се приеме, че петгодишната погасителна давност не е изтекла,
поради което предявеният иск по чл. 439 ГПК, следва да отхвърлен.
При този изход на спора в полза на ответната
страна НБПП – София следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., на осн. чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Х.К.П., ЕГН **********,*** срещу Национално бюро за правна помощ – гр.
София, ЕИК ***, гр. София иск за установяване в отношенията между страните, че в полза на НБПП – гр. София не
съществува вземане в размер на 170 лева
/сто и седемдесет лева/, представляваща изплатено в полза на бюрото
възнаграждение за предоставяне на правна помощ по гр.д. № 14349/2010г. на ВРС,
за което е издаден изпълнителен лист по същото делото, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № ***/2019г. по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие Окръжен съд – Варна,
на осн. чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА Х.К.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Национално бюро за
правна помощ – гр. София, ЕИК ***, гр. София сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение,
на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: