№ 5257
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110208868 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0003382 от
13.10.2022 г., издадено от и.д. Директор на РД „АА“, гр. София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 91в,
т. 2 от същия закон, на „Белла Бетон“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект. НП се обжалва в
срок. В жалбата до съда се твърди, че АУАН е съставен при нарушаване
разпоредбите на ЗАНН. Сочи се, че НП било издадено при допускане на
нарушения на процесуалните правила, при неправилно установена
фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалното право.
Иска се отмяна на НП и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Харизанов. Той поддържа аргументите в жалбата и иска отмяна на
оспореното НП.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В придружителното писмо към жалбата е
изпратено писмено становище, в което е обективирано изявление, че
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно
1
по размер.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На дружеството „Белла Бетон“ ЕООД, с ЕИК *********, била извършена
проверка от органите на РД „Автомобилна администрация“ гр. София.
Дружеството било уведомено с нарочно писмено известие до управителя му
от 17.08.2022 г., за началото на проверката, като му е посочено да се яви в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София на 02.09.2022 г. в
09:30 часа, като със себе си следва да носи редица книжа, измежду които
изрично му е указано да представи тахографски листа, както и съхранени и
архивирани данни от дигиталните тахографи и картите на водачите с цифрово
криптиран подпис (в DDD формат) за проверявания период – 01.09.2021 г. –
30.07.2022 г.
Управителят З. И. се явил в сградата на РД „АА“ в гр. София на
уречената дата и час, като за проверката бил съставен констативен протокол.
В последния било установено, че дружеството не представя информация
от дигитален тахограф, монтиран в МПС с рег. № СВ 9092 СН.
На същия ден – 02.09.2022 г. на дружеството бил съставен АУАН за
извършено нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр, обн. през 1999 г. Същият бил
връчен на управителят на дружеството срещу подпис в деня на съставянето
му.
На 16.09.2022 г. било входирано писмено уведомление от управителя З.
И., към което била прикачена информацията от дигиталния тахограф,
монтиран в МПС с рег. № СВ 9092 СН, за периода 01.09.2021 г. – 30.07.2022
г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 42-0003382 от
13.10.2022 г., издадено от и.д. Директор на РД „АА“, гр. София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 91в,
т. 2 от същия закон, на „Белла Бетон“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Б. Д. и А. Г., както и въз
2
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели,
тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи,
не съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
обаче са издадени при нарушение на процесуалния закон и при неправилно
прилагане на материалното право.
Нормата на чл. 94в, т. 2 от ЗАвПр гласи, че превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача.
Видно от съдържанието на АУАН, като форма на изпълнителното деяние
е вменена „непредставяне на поискана информация“. Същата словесна
формулировка е възприета в наказателното постановление, като при
описанието на нарушението формулирането му е взето изцяло от АУАН.
Следва обаче да се държи сметка за това, че в нормата на чл. 104, ал. 7 от
ЗАвПр не се сдържа наказание приетото за осъществено от жалбоподателя.
Това е така, тъй като посочената норма сочи, че на превозвач или на лице по
чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги
предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена
санкция 2000 лв.
В конкретния случай, в проведеното административно наказателно
производство никъде не е вменено на жалбоподателя, че не съхранява
3
въпросната информация, а дори напротив, от писмените доказателства по
делото се установява, че тя е била съхранявана, но е предоставена няколко
дни след началото на проверката и към този момент е налична по делото.
На следващо място, от словесното описание на нарушението никъде не
може да се установи, че иде реч за отказ за предоставяне на въпросната
информация, а просто е посочено, че не е предоставена за проверка. За да е
налице отказ, следва или да има изрично заявен такъв от представител на
дружеството, или да са осъществени конклудентни действия, от които да е
пределно ясно, че дружеството не желае да предостави информацията, която
се изисква от него.
В конкретния казус, съдът намира, че от действията на управителя на
посоченото дружество, не се установява, че е налице отказ на посочения
търговец да предостави искана от РД АА информация. Очевидно е, че тя е
била предоставена няколко дни след явяването му в сградата на дирекцията в
гр. София, като това се е случило над 20 дни преди издаването на
наказателното постановление.
Съдът счита, че основанието за налагане на наказанието не отговаря на
нарушението на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр, защото там е предвидено да се наказва
отказ за предоставяне на изискани данни.
Дори и да се приеме, че е налице административно нарушение, за което
на нарушителя е наложено на законосъобразно основание наказание, то НП
пак би се явило незаконосъобразно, защото според този състав на съда се
установява, че осъщественото е маловажно по своя характер, по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Очевидно е, че исканата информация е предоставена на
проверяващите и то няколко дни след проверката. АНО е следвало да
съобрази това обстоятелство и просто да отчете, че са предоставени със
закъснение, а не че е налице отказ за предоставяне на данните. Тези
обстоятелства при всички случаи водят до извод за наличие на значително по-
ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид,
поради което обществената опасност на процесното е незначителна и то не
следва да се квалифицира като нарушение.
При тези мотиви, съдът счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Доколкото са претендирани разноски от жалбоподателя и е налице
4
изрично възражение за прекомерност от въззиваемата страна, съдът намира
следното:
С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се
произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода
на делото, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение на дружеството жалбоподател, на основание 143, ал. 1 от
АПК. Доколкото претендираният хонорар е в размер на 600 лева, съдът
следва да съобрази какъв е неговият минимален законов размер. Съгласно
нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, в случая минималният адвокатски хонорар следва да се
изчисли на базата на правилото, визирано в чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата
Наредба, а именно 400 лева плюс 10 % от разликата над 1000 лева до горната
граница на размера на наложеното наказание. В т.е. в случая то възлиза на 500
лева.
Доколкото делото е решено в две заседания и за отлагането му няма вина
дружеството жалбоподател, нито неговият процесуален представител, то е
оправдано да се присъди исканият хонорар в цялост. Ето защо, съдът намира,
че обективираното възражение за прекомерност е неоснователно и на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 600 лева, на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 42-0003382 от 13.10.2022 г., издадено от и.д.
Директор на РД „АА“, гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
104, ал. 7 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 91в, т. 2 от същия закон, на „Белла
Бетон“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция Автомобилна администрация, да
заплати на „Белла Бетон“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 600 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от
АПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6