О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр.
Сливен, 02.07.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. ЮЛИАНА
ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 358 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Поизводството е образувано
по частна жалба против определение с което е оставена без разглеждане като
недопустима молба за изменение на решение в частта за разноските по реда на чл.
248 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.
Частният жалбоподател
атакува определението, като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно,
развива съображения. Иска отмяната му и допълване на решението на РС чрез
присъждане на още 150 лв. разноски за вещо лице. Претендира разноски за това
производство.
В законовия срок насрещната
страна не е подала писмен отговор.
Настоящият въззивен състав
намира частната жалба за допустима – подадена в предвидения срок от процесуално
легитимиран субект.
Разгледана по същество тя е
и основателна.
Единствената хипотеза, при
която е недопустима молба по чл. 248 от ГПК за изменение на постановено решение
в частта за разноските, е тази, регламентирана в чл. 80 от ГПК – когато
страната, подала молбата касателно своите разноски, не е представила списък за
тях до приключване на последното съдебно заседание.
В случая частният
жалбоподател-ищец е направил искане за присъждане на разноски и е представил с
писмената си защита, подадена в последното съдебно заседание, списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Това обстоятелство прави
допустимо искането му за изменение на решението относно разноските по реда на
чл. 248 от ГПК и то подлежи на разглеждане и произнасяне от страна на съда по
същество.
Въпросът относно размера на
всеки един вид направени разноски е такъв по съществото, а не по допустимостта
на молбата. Решаващият съд следва да се произнесе по основателността й, като в
случая вземе предвид момента на възлагане на разноските за вещо лице, момента
на внасянето им, срока, размера, момента на поискването и т.н. С оглед всички тия
обстоятелства, той трябва да постанови определение, с което или да уважи, или
да отхвърли молбата.
Ето защо атакуваното
определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено, а делото – върнато на първостепенния съд за произнасяне по същество
по молбата на ищеца по чл. 248 от ГПК.
С оглед основателността на
частната жалба е основателно искането н ачастния жалбоподател за присъждане на
разноски за това производство и такива следва да му бъдат присъдени в размер на
15 лв.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №.. от
09.01.2020г. по гр.д. № 1945/19г. на СлРС, с което е оставена без разглеждане
като недопустима молбата по чл. 248 от ГПК на „Юробанк България“ АД, гр. София,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ВРЪЩА гр.д. № 1945/19г. на СлРС на районен съд – Сливен за произнасяне по
същество по молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от „Юробанк България“ АД, гр. София.
ОСЪЖДА Д.И.Г. да заплати на
„Юробанк България“ АД, гр. София направените разноски по настоящото
производство в размер на 15, 00 лв.
Определението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: