Определение по дело №173/2024 на Апелативен съд - Бургас

Мотиви към Определение № 180 от 12.08.2024г.,
постановено по ВЧНД № 173/ 2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас

Производството по делото е по реда на чл.440 ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 и
следващите от НПК. Образувано е по повод частен протест, подаден от прокурор в
Окръжна прокуратура – Сливен, против Определение № 280 от 03.07.2024г.,
постановено по ЧНД № 348/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което
осъдената Б. Е. Х.П., ЕГН ********** е била условно предсрочно освободена от
изтърпяване на останалата част, в размер на 1 година и 25 дни, от наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, наложено й с Присъда от 06.07.2020 г.,
постановена по ВНОХД № 314/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд,
изменена с Решение № 49 от 09.11.2022 г. по наказателно дело № 340/2021 г. по описа
на ВКС, I НО, в сила от 09.11.2022г.
С частният протест се оспорват фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, че осъдената П. е дала достатъчно доказателства за своето
поправяне. Сочи се, че за трайното и неотвратимо поправяне е нужно да са налице
категорични и безпротиворечиви доказателства, свидетелстващи за приключилия
поправителен процес и липсата на риск осъдената да извърши ново престъпление.
Прокурорът се позовава на изготвените спрямо П. 3 оценки на риска от рецидив и
вреди, които съдържали показатели в обхвата на средните стойности, като окръжният
съд не обсъдил факта, че при третата оценка показателят е увеличен от 43 на 50 точки,
т.е. макар поправителният процес при П. да е започнал, той не е завършен, отчетени са
няколко проблемни зони с необходимост от въздействие, част от поставените в
последния план за изпълнение на присъдата цели не са изпълнени, и рискът от вреди е
увеличен при последната оценка. Предлага оспореното първоинстанционно
определение да бъде отменено и молбата за предсрочно освобождаване на осъдената
да се остави без уважение.
В нарочно писмено становище, и в проведеното открито съдебно заседание
пред въззивната инстанция, прокурорът от Апелативна прокуратура – Бургас
поддържа протеста, позовавайки се на тълкувателни съображения, установени с
Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум на ВС, изменено с Постановление № 7 от
6.VII.1987 г. на Пленума на ВС. Аргументира се с колебанието в стойностите на риска,
отразени в извършените спрямо осъдената оценки, възникване на периодични
конфликти между П. и други осъдени лица, в изразено недоверие, мнителност и
негативно отношение към медицинския персонал и останалите служители на
затворническата администрация, склонността й да се съобразя единствено със своите
виждания и цели и т.н. Предлага частният протест да бъде уважен, а молбата на
осъдената за условно предсрочно освобождаване да бъде оставена без уважение, тъй
като липсват убедителни доказателства за нейното поправяне.
Процесуалният представител на Началника на Затвора - Сливен поддържа
представеното пред първата инстанция становище, че в случая са налице
предвидените в закона предпоставки за условното предсрочно освобождаване на
осъдената, предвид постигнатия прогрес за изтърпяната част от наказанието и
наличието на достатъчно фактори, които да я предпазят от последващо криминално
поведение – висока степен на образование и професионални компетентности, запазена
и активна семейна връзка, възможности за трудова реализация. Предлага оспореното
определение да бъде потвърдено.
1

Упълномощеният защитник на осъдената П., в нарочни писмени възражения и
пред въззивния съд, оспорва частния протест и поддържащото го становище на
въззивния прокурор, поддържа теза за обоснованост и законосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт, както и за едновременното наличие на всички
предвидени в чл.70 от НК предпоставки за предсрочното освобождаване на осъдената.
Позовавайки се на цитираните по-горе тълкувателни актове на Пленума на ВС,
актуални и понастоящем, защитникът акцентира на указанието спрямо осъдените за
първи път, при наличие на съответните предпоставки, своевременно да се постановява
условно предсрочно освобождаване с оглед реализиране на превъзпитателната и
стимулираща функция на тази институт. Счита представените пред първата инстанция
доказателства за поправянето на осъдената, за достатъчни за извод, че тя действително
се е поправила, предвид добрите й лични характеристики, стриктното спазване на
вътрешния ред и режимните изисквания, липсата на дисциплинарни нарушения,
упражнявания труд и активното участие на П. в множество проекти и
общопенитенциарни мероприятия. Подлага на съмнение методологията и резултатите
от оценката на риска, с оглед установените във въззивното съдебно следствие
конкретни факти, ангажира и допълнителни писмени доказателства за влошеното
здравословно състояние на осъдената, моли оспореното определение да бъде
потвърдено.
Осъдената П. участва в производството лично. В личната си защита заявява, че
при престоя си в затвора е преосмислила поведението си и не би допуснала да повтори
грешките си. Позовава се на спазването на вътрешния ред, недопускането на
нарушения, включително при работата й на външни обекти и при ползването на
домашен отпуск. Сочи влошеното си здравословно състояние като причина за
възникналите словесни спорове с други лишени от свобода и със служители на
затвора, но изрично твърди, че не се е стигало до грубости, обиди или насилие, а
понастоящем, след съответните прегледи и лечение, тези проблеми са изцяло
преодолени. Акцентира на факта, че е изпълнила изцяло целите, поставени в
първоначалния план на присъдата, а за текущия период планът включва нови 3 цели,
едната от които е изпълнена изцяло, а останалите две са изпълнени в значителна
степен. В последната си дума осъдената моли определението на окръжния съд да бъде
потвърдено.
Частният протест е процесуално допустим – подаден е от легитимиран субект,
срещу годен за инстанционен контрол по реда на Глава XXII от НПК съдебен акт, в
преклузивния срок по чл.440 ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 от НПК, и пред надлежния
съД. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Основната фактология по делото е била надлежно установена от първата
инстанция, и се свежда до следното:
С Присъда № 23/15.04.2019 г., постановена по НОХД № 2617/ 2018 г. по описа
на Специализирания наказателен съд, осъдената П. е била призната за виновна за
извършено престъпление по чл.302а вр. чл.302 т.1 и т.2 вр. чл. 301 ал.1 предл. 1 вр.
чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК, за което са й наложени кумулативно наказания „Лишаване от
свобода“ за срок от 15 години, „Глоба“ в размер на 15 000 лева, „Лишаване от право да
заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически
правомощия“ за срок от 15 години, „Лишаване от право да се упражнява професия или
дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или
предприятия“ за срок от 15 години, и „Конфискация на имущество“.
С Присъда от 06.07.2020 г., постановена по ВНОХД № 314/ 2019 г. по описа на
2

Апелативния специализиран наказателен съд, първоинстанционната присъда е
отменена изцяло, и с постановената нова въззивна присъда осъдената П. е призната за
виновна за извършено престъпление по чл.302 т.1, т.2 и т.4 вр. б. „а“ вр. чл. 301 ал.1
предл. 1 и 2 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК, за което са й наложени кумулативно
наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години, „Глоба“ в размер на 12 000 лева,
„Лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с
упражняване на властнически правомощия“ за срок от 9 години, и „Лишаване от право
да се упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински
институции, учреждения или предприятия“ за срок от 9 години.
С Решение № 49 от 09.10.2022 г. по н.Д. № 340/ 2021 г. по описа на ВКС, I НО,
в сила от 09.11.2022г., въззивната присъда е изменена, като наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ е намалено от 7 на 5 години, наказанието „Глоба“ е намалено
от 12 000 лева на 10 000 лева, а наказанията „Лишаване от право да заема държавна
или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ и
„Лишаване от право да се упражнява професия или дейност в рамките на държавни
или общински институции, учреждения или предприятия“ са намалени от 9 на 7
години. В останалата част, въззивната присъда е потвърдена.
На 10.11.2022г. осъдената започнала изтърпяването на наказанието „Лишаване
от свобода“ за срок от 5 години в Затвора - Сливен при първоначален „общ“ режим. На
07.12.2022г. е разпределена в ЗООТ „Сливен“ към Затвора - Сливен. От документите,
приложени в затворническото досие на Б. Х.П. се установява, че молителката е в
затвора за първи път и до настоящия момент не се е ползвала от института по чл.70 от
НК. При разглеждане на делото от окръжния съд, и към датата на въззивното съдебно
заседание – 12.08.2024г., тя фактически е изтърпяла повече от половината от
наложеното й наказание, като към последната дата остатъкът от наказанието възлиза
на 11 (единадесет) месеца и 16 (шестнадесет) дни.
До настоящия момент, по отношение на осъдената са изготвени три оценки на
риска от рецидив и вреди. Първоначалната оценка е изготвена при постъпването й в
затвора и е в средни стойности – 50 точки. Установените зони с необходимост от
въздействие са управление на финанси и доходи (предвид наложената й с присъдата
глоба, която към този момент не е била платена), начин на живот и обкръжение,
мисловни умения и поведение, и нагласи.
Последващата оценка, изготвена във връзка с предложение за замяна на режима
в по-лек, е отразила намаление на общата стойност на показателите до 43 точки – в
долната част на средните стойности. С оглед тази оценка, със заповед № РД-
20/18.12.2023г. на Началника на Затвора – Сливен режимът на изтърпяването на
присъдата е смекчен от „общ“ на „лек“.
По повод подадената от П. молба за условно предсрочно освобождаване, на
28.05.2024г. е изготвена последната оценка, в която е отчетено увеличение на
стойностите до 50 точки, отново в средните стойности. Като проблемни зони са
посочени начин на живот и обкръжение – увеличение с 3 точки поради регистриран
дисбаланс в отношенията с други лишени от свобода, и мисловни умения и поведение
– увеличение с 2 точки поради неумение да потърси причини за проблемите в себе си,
прехвърляне на отговорност върху други лица, неприемане на чуждо мнение.
За престоя си в затвора осъдената П. полагала доброволен труд за поддържане
района на общежитието, на външен работен обект ЕТ „Идеал комерс“, както и в
затворническата кухня, където работела до 06.03.2024г., когато поради възникнали
3

здравословни проблеми трудовата й дейност била преустановена заради невъзможност
да работи. Позитивното отношение към трудова дейност е било отчетено в
периодичните оценки на осъдената, и е способствало при положителната преценка за
замяна на режима на изтърпяване на наказанието.
Изяснява се, че осъдената П. е проявила инициатива и дейно е участвала
общопенитенциарните мероприятия и групови проекти, включително участие в клуб
„Фолклорни ритми“ по програма за осмисляне на свободното време на лишените от
свобода, ръководи клубовете „Силата на числата“ и „Слово“ в рамките на
затворническото общежитие, системно участва в други дейности със спортно
занимателен характер и групови проекти, като „148 години Априлско въстание“, „151
години от Обесването на Васил Левски“ и „Пестеливо използване на водата“. На
05.04.2024г. тя е избрана за член на груповия съвет - отговорник секция: „Културно-
информационна дейност“ в общежитието, но поради настаняването й за лечение в
СБАЛЛС – София, няма реализирана дейност до момента. За активно участие в
общопенитенциарните дейности, П. е наградена двукратно.
Съгласно отразеното в становището на началника на Затвора – Сливен,
лишената от свобода Б. П. спазва установените режимни изисквания, не е извършвала
дисциплинарни нарушения и не са й налагани дисциплинарни наказания.
Видно от ангажираните в съдебното производство писмени доказателства и
данните в досието на молителката, тя е била диагностицирана с множество
заболявания: Остеопороза. Дископатия, Радиокулапия, Хипотиреоидизъм. Хроничен
еритематозен пангтастрит и булбит, Холелитиаза, установени са компресионни
фрактури на лумбални прешлени, фрактура на сакрума и трансверзални израстъци на
С5, което е наложило трикратно прекъсване на изпълнението на наказанието за период
от общо 15 дни, както и изследвания и стационарно болнично лечение, включително в
лечебни заведения извън системата на местата за лишаване от свобода. Осъдената е
пролежала за стационарно лечение в СБАЛЛС – гр.София за времето от 23.04.2024 до
14.06.2024г. включително. От представените във въззивното производство
допълнителни доказателства се установява, че П. страда и от Смесена звукопроводна и
невросензорна глухота – двустранно.
По наличието на формалната предпоставка по чл.70 ал.1 т.1 от НК – осъдената
да е изтърпяла фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание,
страните не спорят.
Тезата на прокуратурата за липса на достатъчно категорични доказателства за
поправянето на осъдената се основава основно на факта, че при последната оценка на
риска от рецидив общият резултат е увеличен от 43 точки на 50 точки, на отразеното в
становището на началника на затвора, че актуалната оценка на правонарушителя
отчита колебание в стойностите на риска от рецидив и връщането му до първоначално
идентифицирания риск в рамките на средните стойности, като основната причина за
задържане на риска в тези стойности са недостатъчно променените мисловни умения
на П., която все още прехвърляла значителна част от отговорността за деянието върху
външни фактори и лица, както и че все още съществуват проблемни зони (основно
мисловни умения), които се нуждаят от въздействие.
Внимателният прочит на становището на началника на Затвора – Сливен
действително разкрива определени противоречия, доколкото от една страна съдържа
констатации за увеличаване стойността на риска от рецидив при последната оценка, за
наличието на неизпълнени задачи от плана за изпълнение на присъдата, както и на
4

проблемни зони с необходимост от продължаващо въздействие, а наред с това в
заключение се изразява становище, че П. може да бъде условно предсрочно
освободена.
След събиране от въззивния съд на допълнителни гласни доказателства –
показанията на свидетелите З. И., инспектор ****, и Д. И., инспектор – **** в Затвора
– Сливен, натоварени да работят конкретно с осъдената Б. Х. – П., бяха изяснени в
нужната степен причините за завишаване на последната оценка за риск от рецидив на
осъдената.
Отнапред и принципно следва да се отбележи, че здравният статус на
осъдените, включително възникналите по време на изпълнение на наказанието
заболявания, травми и други здравни усложнения, не са сред критериите, които
подлежат на обсъждане и преценка в производството по чл.437 и следващите от НПК,
във връзка с чл.70 от НК. Това е така, тъй като тези обстоятелства не са предвидени в
разпоредбите на чл.70 ал.1 от НК и чл.439а от НПК, а и в общия случай нямат
отношение към преценката за поправянето на осъдения. За опазване на здравето на
осъдените, тяхната профилактика и лечение е предвиден специален ред (Глава Х,
чл.250 ал. 2-6 от ЗИНЗС, Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода), а в определени случаи, при
тежко заболяване на осъдения, е налице и възможност за прекъсване изпълнението на
наказанието от прокурора (чл.447 т.3 от НПК).
Въпреки това, в конкретния случай се установява пряка връзка между бързо
протеклото и значително влошаване на здравословното състояние на осъдената, и
резултатите от последната й оценка за риск от вреди. Така от показанията на
свидетелите И. и И., и от отговорите на поставените им въпроси се изяснява, че
словесните конфликти и спорове на П. с другите настанени в същото жилищно
помещение лишени от свобода са възникнали именно в края на м. февруари и
началото на м. март 2024г., когато молителката е получила компресионни фрактури на
прешлени и тазови кости, била е затруднена да се придвижва и обслужва, и поради
това е била спряна от работа в затворническата кухня. Споровете били поради това, че
П. не участвала в почистване на спалното помещение и държала под леглото си вещи,
които пречели на почистването, което съответства на състоянието на осъдената и
следващото от него обездвижване. Тези спорове обаче са отразени в становището като
аргумент за увеличение с 3 точки на показателя в зоната начин на живот и обкръжение
– поради регистриран дисбаланс във взаимоотношенията с останалите осъдени по
местоживеене.
Аналогичен подход е приложен и при оценката в зоната мисловни умения и
поведение, с отразено увеличение с 2 точки, аргументирано с неумение на осъдената
да потърси причини за проблемите в себе си, прехвърляне на вина и отговорност на
други лица, нежелание да се вслушва в съвети и други мнения. Това становище
очевидно е обосновано с факта, че осъдената П. настоявала да получи отпуск по чл.98
ал.1 т.9 от ЗИНЗС като награда, но тъй като поради влошеното си здраве не полагала
труд, нямало кой да предложи такъв отпуск да й бъде даден. Друго обстоятелство в
същата насока е отразеното негативно отношение на осъдената към медицинския
персонал в затвора, но изрично следва да се отбележи, че съгласно показанията на
свиД. З. И., д-р Иванов е лекар по дентална медицина, а при преглед на досието на
осъдената се установява, че този лекар, заедно с медицинския фелдшер Мъглева, е
давал медицинско становище от 22.03.2024г. за осъдената П. с констатации за диагнози
и състояния, касаещи заболявания на опорно - двигателната система, стомашно -
5

чревния тракт, хипотиреоидизъм и т.н., нямащи нищо общо с денталната медицина.
Съгласно разпоредбата на чл.75 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат се да
ползват от правата си, освен тези, от които са лишени с присъдата, тези, които са им
отнети или ограничени изрично със закон, и тези, чието упражняване е несъвместимо с
действието на присъдата и изпълнението на наказанието. С оглед тази принципна
постановка, всеки лишен от свобода разполага с правото да формира собствено мнение
и да го отстоява в спор, включително с други лишени от свобода и представители на
затворническата администрация. Липсват както законоустановени, така и житейски
основания упражняването на това право да се отчита във вреда на осъдения, особено
при изготвяне на регулярни или извънредни оценки за риск от рецидив и вреди.
Пак от показанията на свидетелите И. и И. се установява, че осъдената стриктно
следва изпълнението на поставените с плана за изпълнение на присъдата задачи, като
по обективни причини работата по тези цели е била преустановена за около два
месеца, докато е траело лечението й в гр.София. Въз основа на възприетата
методология за оценка за риска от рецидив, резултатът й е бил завишен и поради
липсата на трудова активност, което обаче отново се дължи на влошеното й здраве и
наложилото се лечение, т.е. на обстоятелства извън контрола на осъдената. След
преместването й в друго жилищно помещение не са възниквали спорове с други
лишени от свобода, както и със служители на затвора. Специално свиД. И. въз основа
на собствения си опит и наблюдения върху различни осъдени изтъква, че евентуален
отказ от предсрочно освобождаване конкретно при П. може да доведе до обратен
ефект и влошаване на показателите, поради демотивиране на осъдената.
При така изяснените във въззивното производство допълнителни обстоятелства
съдът приема, че отразеното в последната оценка на риска от рецидив увеличение на
резултата от 43 на 50 точки е необосновано, не съответства на установените факти, и
вероятно се дължи както на спецификите на методологията за оценка и заложеният
едногодишен атестационен период, който не позволява особена гъвкавост и
прецизност при оценка на риска за по-кратки периоди, така и на не съвсем коректната
интерпретация на поведението на осъдената от страна на затворническата
администрация. Несъмнено, при осъдената е започнал и е в ход поправителен процес,
при който по мнението на настоящата инстанция П. е предоставила достатъчно
доказателства за поправянето си в степен, позволяваща условното й предсрочно
освобождаване. Не може да бъде споделено становището на прокурора, че спазването
на режимните изисквания и липсата на извършени дисциплинарни нарушения не
следва да се взема предвид, тъй като бездруго е задължение на осъдения. Съгласно
тезисите на Постановление № 7 от 27.VI.1975 г. на Пленума на ВС, изменено с
Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на ВС, т.1, „Констатацията, че
предлаганият за условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно
поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността“,
т.е. съобразяването с режимните изисквания и недопускането на нарушения е
неделима част от поведението на осъдения, което е предмет на анализ и оценка в
производство като настоящото. Наред с това, значителна част от наказанието е
изтърпяно от молителката при „лек“ режим, с работа на външен обект без охрана,
редовно е ползвала и домашен отпуск без никакви отклонения и нарушения на
правилата. Относимо към периода, през който осъдената поради заболяване не е била в
състояние да работи, е и разяснението по т.4 от цитираното ППВС, съгласно което:
„Условно предсрочно освобождаване на изтърпяващ наказание лишаване от свобода е
6

допустимо и когато той не работи поради нетрудоспособност, щом като е изтърпял
изискуемата част от наказанието и е показал примерно поведение, независимо че
изискването за честно отношение към труда е дадено кумулативно с изискването за
примерно поведение. Щом като осъденият поради независещи от него причини не
може да полага общественополезен труд и по този начин да покаже своето честно
отношение към труда, а с примерното си поведение е дал доказателства, че се е
поправил, може и следва да бъде условно предсрочно освободен“.
От показанията на свидетелите И. и И. явства, че осъдената е постигнала
прогрес в идентифицираните проблемни зони, стриктно е изпълнявала целите,
заложени в плановете за изпълнение на присъдата, проявила е голяма инициативност
и организационни умения в общопенитенциарните мероприятия и програми, с което е
допринесла за положителното въздействие на тези занимания и спрямо останалите
лишени от свобода. В резултат от ангажираността й, П. изглежда е осъзнала
противоправния и обществено нетърпим характер на престъплението, факторите и
условията, допринесли за неговото извършване, в дълбочина е преосмислила
нагласите си, целите си и начините за тяхното постигане в насока спазване на
законосъобразно и обществено приемливо поведение при живот на свобода. Казаното,
в съчетание с добрите й характеристични данни, високата образователна степен и
квалификация, доказаните възможности за работа след освобождаването й, и
подкрепата от семейството, по мнението на настоящия съд гарантират в нужната
степен превенцията на осъдената от извършване на други престъпления.
Предвид изложеното, оспореното определение на Окръжен съд – Сливен,
въпреки твърде пестеливите му мотиви, не страда от сочените в частния протест
недостатъци, а съответства на закона и по същество е правилно, което изисква то да
бъде потвърдено. На основание чл.70 ал.6 изречение първо от НК, с оглед условното
предсрочно освобождаване на осъдената Б. Х. – П., следва да се установи изпитателен
срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, определен към датата на
постановяване на настоящото определение – 12.08.2024г., в размер на 11 (единадесет)
месеца и 16 (шестнадесет) дни.

Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Председател:

Членове:

7

Номер на акта:	180
Дата:	12 август 2024 г. (в сила от 12 август 2024 г.)
Съдия:	Светлин Иванов Иванов

Дело:	20242000600173
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	24 юли 2024 г.

Определение по дело №173/2024 на Апелативен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите