№ 57
гр. Разград, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330102152 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Постъпила е молба от А. Ф. А. за налагане на мерки по Закона за защита от домашно
насилие по отношение на Х. Т. Х.. В молбата сочи, че на 29.11.2022 г. ответникът, който е
неин бивш съпруг, я посетил на работното място, където я обиждал и удрял.
В обясненията си пред съда ищцата сочи, че децата не са пожелали да живеят при нея след
прекратяване на брака, т.к. ответникът останал в семейното жилище /закупено преди брака/,
а тя заживяла на квартира. Счита, че не може да се очаква от нея да посещава това жилище,
съответно да го почиства и да приготвя там храна.
В хода на устните състезания процесуалният представител на ищцата счита за доказани
твърдяните в исковата молба фактически обстоятелства. Сочи, че показанията на
свидетелите, посочени от ищцата съвпадат със записаното в писмените доказателства по
делото. Счита, че поведението на ответника е засегнало до голяма степен човешката
неприкосновеност на ищцата и е основание за налагане на мерки по ЗЗДН по отношение на
ответника.
Ищцата претендира и за заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът считат молбата за неоснователна. Сочи че написаното в нея е силно
преувеличено.
В обясненията си пред съда пояснява, че след прекратяване на брака той полага всички
грижи за ненавършилото пълнолетие дете, че същото е било болно, а майка му не се е
интересувала от това; имали и проблем с издръжката на пълнолетния си син, който е студент
редовно обучение по медицина в платена форма; опитал да разговаря когато я видял на
улицата, но не успял т.к. се появил приятеля си; афектиран, отишъл по-късно в МБАЛ,
където ищцата работела; настоял за среща и по време на разговора за проблемите с децата
употребил обидни думи; отрича да е удрял ищцата във въпросната вечер; признава, че я
хванал за ръцете, за да не ръкомаха.
В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника счита, че
твърдяният акт на домашно насилие не е доказан по време, място, начин на извършване и
авторство. Акцентира на влошените отношения между бившите съпрузи, на това, че сина им
се чувства изоставен от майка си, както и че неполагането и незаинтересоваността на
ищцата от децата са предизвикали настояването на ответника да разговаря с ищцата, а
държането на ръцете на ищцата от ответника обяснява с твърдението на последния за
изпадането й в истерично състояние. Счита, че не е доказана причинната връзка между
случилото се между страните на 29.11.2022 г. и разкъсването на мембраната на ухото.
Ответникът претендира и за заплащане на направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа
1
обстановка: А. Ф. А. и Х. Т. Х. са бивши съпрузи – бракът между двамата е прекратен с
Решение №567/01.11.2021 г. по гр.д.№1639/2021 г. Със същото решение е утвърдено
постигнатото между двамата споразумение, според което упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака и ненавършило пълнолетие дете К. Х. Т. ще се
осъществява от двамата родители заедно и поотделно, по тяхно общо съгласие при
съблюдаване интересите не детето. Посочено е също така, че при временна невъзможност да
се постигне съгласие как да се редуват периодите, в които детето ще живее при единия и при
другия родител, ще бъде в сила следния режим: в нечетните месеци детето ще живее в дома
на бащата, а в четните – в дома на майката. По отношение на издръжката на детето, в
споразумението е записано, респ. съдебното решение утвърждава, че всеки родител се
задължава да осигури задоволяването на всички необходими потребности на детето през
времето, в което упражнява родителските права и детето е при него, както и да поема
цялата издръжка за този период, като не дължи издръжка на другия родител за времето, през
което детето ще бъде при него.
Следователно на осн. чл.3, т.1 от Закона за защита от домашно насилие молбата за защита
по този закон е допустима.
Ищцата в съответствие с разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДНН е представил декларация, в
която е преповторил и обстоятелствата, посочени и в исковата молба.
Не се спори между страните по делото, че на 29.11.2022 г. двамата са имали две срещи.
Първата е била на улицата, а втората – на работното място на ищцата в МБАЛ
„Св.Ив.Рилски – Разград“. Свид.К. в показанията си съобщава, че е била свидетел на
първата среща. Преди това ответникът споделил с нея, че иска да разговаря с бившата си
съпруга за проблеми на общите им деца – опасност от изключване на малкия и намаляване
на издръжката за големия им син. Според свидетелката срещата между ответника и ищцата е
била случайна и тя я проследила, седейки в автомобил. Видяла, че ответникът говори, а
ищцата ръкомаха, но не чула разговора. Също така видяла приближаването на друг мъж,
след което ответникът се прибрал в автомобила, в който пътувал със свидетелката. За
конкретните проблеми между двамата във връзка с децата, свид.Тамер Т., техен общ
пълнолетен син, разказва, че уговорката между родителите му била баща му да плаща
семестрите, а майка му – да плаща издръжката. В продължение на два месеца ищцата
превела по-малка сума от уговорената, а същевременно и свидетелят и по-малкия му брат
живеели през цялото време при ответника. С този свидетел ответникът споделил, че се е
опитал да разговаря с ищцата.
Свидетелките С. С. и М. С., съответно медицинска сестра и санитар в неврологично
отделение на МБАЛ Разград, са били на смяна заедно с ищцата в нощта на 29.11.2022 г.
срещу 30.11.2022 г. Свид. С. отворила вратата на отделението при позвъняване на
ответника. Според думите й последният поискал да разговаря с ищцата, за която
свидетелката знаяла, че му е бивша съпруга. Съответно тя отказала да разговарят, но той
настоявал, като заявил, че няма да си тръгне. Тогава ищцата се съгласила да разговарят.
Двамата останали насаме в едно от помещенията на отделението. В един момент
свидетелките чули викове на ищцата, а преди това свид.С. чула шум от пляскане, след това
двете влезли в стаята и видели, че ответникът държи ищцата за ръцете, съответно свид.С.
издърпала ответника на една страна, а свид.С. – ищцата на другата страна. Двете свидетелки
извели ответника от отделението. Слизайки по стъпалата, той нарекъл ищцата с обидни
думи. След срещата ищцата била разстроена, разтреперана и изнервена. На въпрос на свид.
С., ищцата отговорила, че ответникът я ударил и споделила, че й бучат ушите. Тази
свидетелка забелязала, че лицето на ищцата е зачервено. На двете свидетелки е известно, че
след тази смяна ищцата била в болнични.
От представената полицейска преписка с вх.№187300-8346/29.11.2022 г. на РУ на МВр –
Разград е видно, че е постъпил сигнал на 29.11.2022 г. за нанесен побой над медицинска
сестра.
По отношение на ответника е съставен протокол за предупреждение от 30.11.2022 г. , с
който на осн. чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР същият е предупреден да се въздържа от прояви на
домашно насилие, изразяващи се във физически и психически тормоз над ищцата и всички
спорни въпроси да решава по законовия ред.
В съдебно медицинско удостоверение, издадено след преглед на 30.11.2022 г. е записано, че
е установена перфорация на дясна тъпанчева мембрана, лява тъпанчева мембрана
белезникава, с размазан светлив рефлекс, звукопроводно намаление на слуха в ляво – загуба
на слух в ляво 27,5 ДБ, звукоприемно намаление на слуха в дясно – загуба на слух в дясно –
42,5 дБ /от представен консулт специалист УНГ/, кръвонасядания по лицето и страничните
области на шията. Тези увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
2
неопасно за живота на пострадалата и според лекаря, издал удостоверението могат да бъдат
получени по време и начин , както съобщава ищцата – чрез удари с ръце от двете страни на
лицето и шията. В епикризата, издадена от МБАЛ – Шумен е записано, че А. Ф. А. е
постъпила на 01.12.2022 г. и е изписана на 03.12.2022 г., като обективно е установено - в
дясно ухо – централна перфорация на тъпанчева мембрана, с кръвонаседнали и неравни
ръбове, в задни квадранти.
За времето от 01.12.2022 г. до 25.12.2022 г. ищцата е била в отпуск по болест, видно от
болничния лист, изискан и представен от МБАЛ „Св.Иван Рилски - Разград“ . Болничният
лист е издаден от МБАЛ –Шумен АД и е с диагноза други перфорации на тъпанчето.
Представена е и история на заболяването на ищцата от МБАЛ –Шумен АД.
Ищцата е представила платежни документи за преведени суми на сина си Тамер Х..
Разгледана по същество, Съдът счита, че молбата за защита по реда на Закона за защита от
домашно насилие е основателна и доказана.
Легалната дефиниция в чл.2 от Закона приема, че домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо
лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. При преценката кога един акт е
насилие съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства на конкретния случай.
Пре преценка на доказателствата по делото Съдът следва да вземе предвид и разпоредбата
на чл.13, ал.3 от Закона за защита от домашно насилие, която регламентира възможността да
бъде издадена заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, когато няма други доказателства. В случая твърденията в тази декларация се
подкрепят от двете свидетелки, които са възприели края на конфликта, прекъснат с техните
действия. В една част твърденията противоречат на показанията на другата свидетелка, но
същата, освен че е близка на ответника, е възприела обстоятелствата около първия конфликт
от разстояние.
Причините, поради които ответникът е посетил ищцата на работното й място са без
значение при оценката на обстоятелството, че същият й нанесъл физическо насилие,
изразяващо се в удари в областта на лицето и психическо такова, настоявайки да разговарят
там и обиждайки я в присъствието на другата медицинска сестра и санитаря.
Проблемите, които двамата са имали във връзка с изпълнението на споразумението, което те
са постигнали за съвместно упражняване на родителски права, биха могли да бъдат
основание за промяна на мерките за упражняване на родителски права, но не оправдава
поведението на ответника.
Тази проява на домашно насилие е основание за налагане на мерки за защита, които следва
да бъдат наложени по преценка на съда в рамките на регламентираните в чл.5 от ЗЗДН. В
настоящия случай Съдът счита, че като такива мерки следва да наложи: задължаване на
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана да приближава
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на ищеца, като счита, че
при постановяването на същата следва да съобрази, че искането за определяне на 50 м.
разстояние значително би ограничило ответника, без да е необходимо за защита на ищцата.
Ето защо Съдът счита, че определянето на разстояние от 10 м. от съответното място е
достатъчно за постигане на целта на закона. Съответно съдът следва да наложи и мярката
по чл.5, т.5 от ЗЗДН, като насочи ответника за изпълнение на същата към Консултативен
център по проблемите на домашното насилие в гр.Разград към Център за съзидателно
правосъдие, т.к. до настоящия момент РС – Разград не е уведомен за други специализирани
програми по смисъла на горепосочения текст на територията на Община Разград.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба. Съдът намира,
че в настоящия случай размера на тази глоба следва да бъде в размер на 200 лв., предвид
обстоятелствата, че от една страна до настоящия момент на ответника не са налагани мерки
по ЗЗДН, а от друга страна – че същият се грижи за издръжката, както на непълнолетното си
дете, така и на пълнолетния си син, който е студент.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от
нея разноски по делото в размер на 700 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на А. Ф. А., ЕГН ********** с адрес
грР.******* за извършена от Х. Т. Х., ЕГН ********** с адрес гр.Р.*******
проява на домашно насилие на 29.11.2022 г., като:
ЗАДЪЛЖАВА Х. Т. Х., ЕГН ********** с адрес гр.Р.******* да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на А. Ф. А., ЕГН
********** с адрес грР.*******.
ЗАБРАНЯВА на Х. Т. Х., ЕГН ********** с адрес гр.Р.******* да доближава
А. Ф. А., ЕГН **********, жилището й с адрес грР.*******, местоработата й
- МБАЛ Св.Иван Рилски – гр.Разград“АД и местата за социални контакти и
отдих на същия на разстояние по-малко от 10 м. /десет метра/ за срок от
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от постановяване на решението.
ЗАДЪЛЖАВА Х. Т. Х., ЕГН ********** с адрес гр.Р.******* да посещава
специализирана програма към Консултативен център по проблемите на
домашното насилие в гр.Разград към Център за съзидателно правосъдие.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Х. Т. Х., ЕГН ********** с адрес гр.Р.******* за
последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от
ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява
органите на прокуратурата.
Решението подлежи на незабавно изпълнение по отношение на наложените
мерки.
Да се издаде заповед за съдебна защита.
Да се уведоми Център за съзидателно правосъдие гр.Разград за наложената
мярка по чл.5, ал.1 т.5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Х. Т. Х., ЕГН ********** с адрес гр.Р.******* ДА ЗАПЛАТИ на А.
Ф. А., ЕГН ********** с адрес грР.******* сумата 700 лв. /седемстотин лева/
за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Х. Т. Х., ЕГН ********** с адрес гр.Р.******* ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС - Разград глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ на основание
чл.5, ал.4 от Закона за защита срещу домашното насилие и държавна такса от
25 лв. /двадесет и пет лева/ на основание чл.16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в 7-дневен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4