и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 15/22.08.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 785/2008 година, Кърджалийският районен съд е признал Ерхан Урфан Хазим от с.Комунига, общ. Черноочене за виновен в това, че на 12.08.2008 година на главен път І-5, до КПП- Чилик, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „ Опел Астра” с рег. № А 25 43 ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда- 1.67 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК е осъден на наказания пробация с определени пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа годишно за срок от една година. На основание чл. 343г от НК съдът е постановил Ерхан Урфан Хазим да изтърпи наказанието лишаване от правоуправление на МПС за срок от седемнадесет месеца, считано от отнемането му- 12.08.2008 година. Осъден е да заплати по сметка на Районен съд- Кърджали направените по делото разноски в размер на 43.00 лева. Против присъдата е постъпила въззивна жалба от Ерхан Урфан Хазим от с.Комунига, общ. Черноочене, който я обжалва като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се в жалбата, че при определяне вида и размера на наказанието, съдът не направил цялостна преценка на обстоятелствата от значение за индивидуализиране на наказанието, определящи конкретната тежест на извършеното деяние и характеризиращи личността на дееца. Жалбодателят твърди, че упражнявал професия извън границите на Република България, а семейството му се било установило трайно да живее в чужбина. Наложените му пробационни мерки и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 17 месеца щели да ограничат за дълъг период свободното му придвижване както в рамките на страната, така и извън нея. Това наказание го ограничавало и в придвижването до работното му място, което било извън България. Предвид изложеното жалбодателят моли да бъде изменена първоинстанционната присъда, като бъде заменено наложеното му наказание пробация с наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца с изпитателен срок от 3 години, както и да намали наказанието лишаване от право да управлявам МПС от 17 месеца на 6 месеца. В съдебно заседание жалбодателят не се явява, представлява се от защитника си, който поддържа въззивната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна и предлага на въззивния съд да постанови решение, с което да я потвърди. Въззивната инстанция, на основание чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, като прие за установено следното: Делото е изяснено от фактическа и правна страна, което не налага повтарянето на процесуално- следствени действия, извършени от първоинстанционния съд, както и събирането на нови доказателства. В обема на събраните от този съд доказателства, от фактическа страна по делото се приема за установено следното: подсъдимият Ерхан Урфан Хазим е правоспособен водач на МПС, с категории „В и М” от 1997 година, без нарушения по Закона за движение по пътищата. На 11.08.2008 година през деня подс. Ерхан Урфан Хазим, със свои приятели, се намирал в местността „Яйля дере” край с. Комунига, на банкет, където консумирал алкохол. Банкетът приключил вечерта и подсъдимият с лекия си автомобил „Опел Астра” с рег. № А 25 43 ВВ откарал приятелите си в с. Комунига. Там, всички седнали в заведение, където подсъдимият изпил две бири. След полунощ, на 12.08.2008 година подс. Хазим тръгнал с приятелите си за гр. Кърджали, с лекия автомобил, управляван от него. Движел се по главен път І-5, и до КПП-Чилик бил спрян за проверка от свидетелите Красимир Календжиев и Живко Ангелов, и двамата служители в РПУ- Кърджали. Водачът- подс. Хазим бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер” 0109, което отчело наличието на алкохол от 1.73 на хиляда. На водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 6584/ 12.08.2008 година и му бил издаден талон за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество № 0241478. Химическата експертиза на кръвта на подсъдимия показала наличието на етилов алкохол в количе±тво 1.67 на хиляда. Със заповед № 307/12.08.2008 година на Началника на РПУ- Кърджали, за прилагане на принудителна административна мярка, на подсъдимия било отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подс. Хазим, в които обяснява извършването на деянието по време, място и начин; от показанията на свидетелите Календжиев и Ангелов, които са подробни и последователни; от протокол за химическа експертиза № 378/12.08.2008 година; както и от останалите писмени доказателства по делото- докладна записка, акт за установяване на административно нарушение, протокол за медицинско изследване, копие от свидетелство за управление на МПС и талон на лек автомобил, справка за нарушител от региона, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, свидетелство за съдимост, характеристика и др. Доказателствата са единни и безпротиворечиви, и установените с тях факти относно времето и мястото на управлението на лек автомобил от подсъдимия с концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда, са несъмнени. По така описания начин подсъдимият Ерхан Урфан Хазим от с. Комунига, общ. Черноочене е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, като на 12.08.2008 година на главен път І – 5, до КПП-Чилик управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Астра” с рег. № А 25 43 ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда- 1.67 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал първоинстанционния съд. Изложените от същия съображения относно съставомерността на деянието, обективните и субективните му признаци и умисъла за извършването му са изцяло обосновани, правилни и законосъобразни, и се споделят от въззивния съд. От обективна страна е налице управление на лек автомобил от водача- подсъдим след употреба на алкохол, вследствие на което концентрацията на такъв в кръвта му е над инкриминираните 1.2 на хиляда, а именно 1.67 на хиляда, установено по надлежния ред- с техническо средство и химическа експертиза на кръвта. От субективна страна е налице евентуален умисъл, при който деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е допускал общественоопасните му последици. Това е така, тъй като подсъдимият като правоспособен водач на МПС е длъжен да знае правилата за движение по пътищата, както и последиците от виновното им нарушение. В случая- изключено е същият да не е съзнавал последиците от употребата на алкохол в един продължителен диапазон от време- в рамките на почти половин денонощие, и свързаното с това непосредствено управление на автомобила. При определяне на наказанието на подсъдимия Хазим, първоинстанционният съд е преценил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства: чисто съдебно минало, пълни самопризнания и съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото, искрено съжаление и разкаяние за извършеното, поради което на основание чл. 55, ал.1, т.2, б.” от НК му е наложил наказание пробация като съвкупност от следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” 100 часа годишно за срок от една година. Наложено му е и кумулативното наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 17 месеца, считано от отнемане на свидетелството- 12.08.2008 година. Във връзка с тези наказания, във въззивната жалба се твърди, че същото е несъразмерно тежко с извършеното деяние, като не са отчетени в пълна степен семейното му положение - това, че семейството му се установило да живее в чужбина, че работата му била в чужбина, и по този начин в един продължителен период от време се ограничавало свободното му придвижване. Доводите за явна несправедливост на наложените от първоинстанционния съд наказания пробация и лишаване от право да управлява МПС с оглед семейното положение на подсъдимия са необосновани, тъй като в инстанциите по същество не са представени доказателства, установяващи наличието на твърдяните във връзка с това обстоятелства. Нещо повече, в саморъчно попълнената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, приложена на досъдебното производство, подсъдимият е посочил, че семейството му се състои единствено от него; както и не е посочил, че работи в чужбина. Доколкото обаче, от първоинстанционния съд не е обсъдена конкретната обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС, което е от съществено значение при индивидуализация на наказанието, предвид характера на извършеното престъпление против транспорта, то същата следва да бъде преценена във връзка с оплакването за явна несправедливост на наказанието. Видно от справка за нарушител от региона рег. № 3524/11.08.2006 година, издадена от Сектор КАТ - ОДП Кърджали, подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1997 година и няма констатирани административни нарушения на Закона за движение по пътищата, наложени във връзка с тях административни наказания и отнети контролни точки. Следва също така да се отчете, че установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е в стойности, които не надвишават драстично инкриминираната граница от 1.2 на хиляда. Ето защо следва да се направи извода, че обществената опасност на подсъдимия като водач на МПС е ниска, което също следва да бъде добавено към многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства, както и добрите характеристични данни за личността му, които също не са отчетени от първоинстанционния съд. Ето защо, макар и наложено при условията на чл. 55 от НК, наказанието пробация като съвкупност от пробационни мерки, е явно несправедливо в смисъл, че продължителността на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” от една година и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” от една година, е завишена. Предвид и това, че третата пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” е определена в минималния предвиден размер- 100 часа годишно за една година, следва другите две мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, всяка от по една година да бъдат намалени на по шест месеца. Искането на защитника на подсъдимия за замяна на наложеното от първоинстанционния съд наказание пробация с лишаване от свобода е неоснователно, тъй като по съществото си това представлява увеличаване на наказанието, каквото правомощие има въззивната инстанция само при съответен протест от прокурора, но не и при жалба на осъдения подсъдим.Определянето на най- подходящото по вид и размер наказание от решаващия съд е резултат от обсъждането на всички обстоятелства по чл. 54, респ. чл. 55 и сл. от НК, така че спрямо осъдения да могат да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК. И тъй като чрез наказанието се упражнява държавна принуда, то обяснимо е същото да създава редица неудобства и ограничения за осъдения, с които съдебните инстанции нямат задължение да се съобразяват. Съответно на деянието и обществената опасност на дееца обаче е наÙоженото му наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от седемнадесет месеца, считано от 12.08.2008 година, като не са налице основания за намаляването му. Подсъдимият, въпреки, че употребил алкохол, качил в автомобила си и други хора, и тръгнал да пътува от с. Комунига за гр. Кърджали, като не го възпряло включително ноторното обстоятелство, че пътят му минава покрай контролния полицейски пункт за проверка на автомобили. Налице са данни освен това, че и в по-ранен час, от местността, където подсъдимият е бил на банкет, до с. Комунига, се е придвижил отново със своя автомобил. Всички тези обстоятелства сочат за изключителна самонадеяност в действията на подсъдимия, поради което срокът на лишаване от право да управлява МПС не е завишен. По изложените съображения, следва обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, на подсъдимия е наложено наказание пробация като съвкупност от пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” 100 часа годишно за една година, като следва да бъде намалена продължителността на първите две мерки, от по една година, на по шест месеца. В останалите си части, присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Мотивиран от горното и на основание на основание 337, ал.1, т.1, във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 15/22.08.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 785/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, Ерхан Урфан Хазим от с.Комунига, общ. Черноочене е осъден на наказание пробация с определени пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа годишно за срок от една година и на наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от седемнадесет месеца, считано от отнемането му- 12.08.2008 година, като намалява продължителността на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година на шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година на шест месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |