РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Белоградчик, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20221310100065 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД – с
цена на иска 5 414.54 лв., по чл. 86 ЗЗД мораторна лихви за забава с цена
на иска 1 534.87 лв. и законни лихви върху главницата.
В исковата молба ищеца сочи, че след проведена процедура по ЗОП,
между страните по делото е сключен Договор № 6 от 23.01.2019 г., с предмет:
„Поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на Община –
Белоградчик“. Сочи се, че по силата на чл. 7, чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 13, т. 1,
т. 2 и т. 3 от същия Договор, ответникът дължи заплащане на извършената
работа, в 30 – дневен срок от издаване на Фактура за съответния месец и след
представяне на двустранен приемо – предавателен протокол за приемане на
работата. Ищецът твърди, че е изпълнил възложените му по договора услуги,
за което е издал Фактура № 5968 от 28.02.2019 г. за сумата от 3 267.54 лв. и
Фактура № 5989 от 29.03.2019 г. за сумата от 2 147.00 лв. Твърди, че работата
е приета от ответника, поради което същия е бил длъжен да извърши плащане
в уговорения с договора 30 дневен срок, считано от издаване на всяка една от
Фактурите, но плащане не е последвало. Твърди, че ответникът е изпаднал в
1
забава в плащанията, тъй като не е платил на падежа, поради което дължи
обезщетение за забава.
Предвид горното, се моли ответника да бъде осъден, да заплати на
ищеца сумата от 5 414.54 лв. – главница, от които 3 267.54 лв. – по Фактура №
5968 от 28.02.2019 г. и 2 147.00 лв. – по Фактура № 5989 от 29.03.2019 г.,
издадени по Договор № 6 от 23.01.2019 г., ведно с мораторната лихва за
забава в размер на 1 534.87 лв., (от които 936.69 лв. – върху главницата по
фактура № 5968 от 28.02.2019 г. – за периода 30.03.2019 г. – датата на падежа
до 24.02.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, и 598.18 лв. върху
главницата по фактура № 5989 от 29.03.2019 г. за периода 30.04.2019 г. –
датата на падежа до 24.02.2022 г. – датата на подаване на исковата молба),
ведно със законните лихви за забава върху главницата, считано от 24.02.2022
г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане и
направените по делото разноски.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
По искане на процесуалния представител на ищеца, по делото е
допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице
е изготвило заключение по поставената му задача.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено
към останалия доказателствен материал по делото.
В хода на устните състезания, пълномощникът на ищеца – адв. В.Б.,
пледира съда да уважи предявените обективно съединени искове, предвид
изложените доводи.
В законният срок, ответника чрез процесуалния си представител – адв.
Р.Д., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове. Оспорват се Протоколи за свършена работа, тъй като се твърди, че са
подписани на дата, предхождаща извършването на услугите. Оспорва се по
размер и иска за мораторни лихви за забава за периода 13.03.2020 г. –
08.04.2020 г., предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП.
В същия смисъл е пледоарията на пълномощника на ответника в хода на
устните състезания.
Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна и правна
страна :
2
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По Делото е представен Договор за възлагане на обществена поръчка за
услуга, с предмет «Поддържане на зелени площи и озеленяване на
територията на Община – Белоградчик» № 6 от 23.01.2019 г., сключен между
ответника Община – Белоградчик – възложител и ищеца «ЕКО – ТИТАН»
ЕООД – изпълнител. Съгласно чл. 7 от същия Договор, възложителят плаща
на изпълнителя цената по този договор, чрез месечни плащания въз основа на
двустранно подписан констативен месечен протокол в срок до 30 дни,
считано от приемане изпълнението на услугите за съответния период. В чл. 8
от договора, страните по него са уговорили, че всяко плащане по този договор
се извършва въз основа на следните документи : констативен месечен приемо
– предавателен протокол за приемане на услугите за съответния месец,
подписан от Възложителя и изпълнителя, при спазване на разпоредбите на
Раздел IV от договора, както и на фактура за дължимата сума за съответния
месец, издадена от изпълнителя и представена на възложителя.
Предвид представения Договор № 6 от 23.01.2019 г., съдът приема за
безспорно доказано, че между страните са възникнали и съществували
валидни облигационни отношения.
По делото, във връзка с исковата претенция, са представени и
Констативен месечен протокол от 28.02.2019 г. за приета работа за периода
01.02.2019 г. – 28.02.2019 г. и Констативен месечен протокол също от
28.02.2019 г. за приета работа за периода 01.03.2019 г. – 29.03.2019 г. За
извършените услуги от страна на ищеца за горепосочените периоди, са
представени и Фактури № 5968 от 28.02.2019 г. за сумата от 3 267.54 лв. и №
5989 от 29.03.2019 г. за сумата от 2 147.00 лв.
Съдът приема, че представените с Исковата молба Констативни
месечни протоколи удостоверяват извършването на описаните в тях дейности
за съответните месеци – по видове и цена. Същите са подписани двустранно –
от представител на всяка една от страните, а посочената в тях цена на
извършените дейности, изцяло съответства на стойността на всяка една от
фактурите представени по делото.
Във връзка с оспорванията на процесуалния представител на ответника,
че единият от констативните месечни протоколи от дата 28.02.2019 г., а касае
извършени услуги за бъдещ период – за месец март 2019 г., съдът намира
3
следното : Действително, в единият от представените по делото протоколи –
Констативен месечен протокол за извършени дейности за периода 01.03.2019
г. – 29.03.2019 г., е посочено, че е сключен на 28.02.2019 г. Съдът обаче
приема, че това обективиране на погрешна дата не опорочава протокола, а се
касае за техническа грешка. Само по себе си погрешното посочване на датата
на сключването му, не води до порочност на документа, след като всички
останали реквизити и обстоятелства посочени в него, корелират с останалите
по делото доказателства. Както бе посочено по – горе, сумата по протокола,
като крайна калкулация изцяло съответства на стойността по фактура № 5989
от 29.03.2019 г., в която е посочено, че е издадена за дейности, извършени по
процесния договор – за месец март 2019 г. Нещо повече – оспорения протокол
е подписан и от представител на ответника, поради което съдът приема, че
работата, описана в протокола е приета без възражения. Поради това, съдът
приема, че тази неточност в датата на изготвяне на протокола не го прави
порочен.
Освен това, така представените фактури също удостоверяват наличието
на договорни взаимоотношения между страните. Фактурите са подписани от
представител на ответника, а съгласно заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, са осчетоводени в счетоводствата и на ищеца, и на
ответника, като плащане по тях от ответната страна не е извършено.
Съгласно константната съдебна практика, фактурите отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване.
Поради това, съдът приема, че от страна на ищеца е доказано пълно
изпълнение на възложената му от ответника работа, същата е приета от
ответната страна, за което са съставени двустранно подписани протоколи,
издадени са фактури, подписани от представител на ответника, но изпълнение
по тях не е извършено от последния. Представени са безспорни доказателства
за наличие на изискуемо вземане на ищеца и пълно неизпълнение на
задълженията на ответника по така сключения Договор № 6 от 23.01.2019 г. –
в частност незаплащане на възнаграждение за извършената услуга за месец
февруари и месец март 2019 г.
Поради това, съдът приема, че предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е
4
доказан по основание. По делото са представени убедителни доказателства и
за основателността на иска досежно цената му. Както Констативните месечни
протоколи, така и представените 2 броя фактури, доказват, че неизплатеното
задължение от страна на ответника е в общ размер на 5 414.54 лв. – главница,
от които 3 267.54 лв. – по Фактура № 5968 от 28.02.2019 г. и 2 147.00 лв. по
Фактура № 5989 от 29.03.2019 г. В същия смисъл е и приобщеното по делото
заключение на вещото лице.
Въз основа на така представените доказателства, съдът приема за
безспорно доказана исковата претенция и по основание, и по размер.
Поради това, съдът приема, че ищеца доказа основателността на
главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в размер на 5 414.54 лв., поради което съдът
го уважава изцяло като основателен и доказан.
По иска за мораторна лихва за забава.
Предвид на това, че съдът уважи главния иск, то основателен се явява и
акцесорния такъв – за мораторни лихви за забава. Доказа се по безспорен
начин, че ответника не е платил задължението си на падежа – в 30 дневен
срок от приемане на работата и издаване на всяка една от фактурите. Фактура
№ 5968 е издадена на 28.02.2019 г., поради което плащането по нея е
следвало да бъде извършено на 30.03.2019 г., а Фактура № 5989 е от
29.03.2019 г. и е следвало да бъде платена на 30.04.2019 г. Налице е доказана
забава, поради което и ответника дължи обезщетение за несвоевременно
плащане на задължението си. Периодът, за който се претендират мораторните
лихви е посочен коректно – от падежа за плащане по всяка една от двете
фактури до датата на предявяване на исковата молба.
Предвид възражението на процесуалния представител на ответника, че
за част от претендирания период, лихви не се дължат – на осн. чл. 6 от
ЗМДВИП, пълномощникът на ищеца, посредством института на чл. 214 ГПК,
измени – намали предявения иск за мораторна лихва за забава върху
главница, възприемайки заключението на вещото досежно размера на
мораторните лихви, дадено след редукция на задължението, за част от
исковия период.
Поради това, съдът уважава и претенцията за мораторна лихва за забава
върху главницата от 5 414.54 лв., в размер на 1 534.87 лв., от които 936.69 лв.
върху главницата по фактура № 5968 от 28.02.2019 г. за периода 30.03.2019 г.
5
– 24.02.2022 г. и 598.18 лв. върху главницата по фактура № 5989 от 29.03.2019
г. за периода 30.04.2019 г. – 24.02.2022 г., като за периода 13.03.2020 г. –
08.04.2020 г. лихви за забава не са начислявани на осн. чл. 6 от ЗМДВИП.
Основателен е иска за законни лихви върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2022 г., до окончателното
й изплащане, тъй като с депозирането на исковата молба, ответника се счита
за поканен да плати, поради което и от този момент дължи лихви за забава.
Така доказани по основание и размер са всички обективно съединени
искове, поради което съдът ги уважава.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи всички обективно съединени
искове, то ответника следва да понесе в своя тежест направените от ищеца
разноски в процеса – за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
разноски за адвокатско възнаграждение. Държавната такса, съобразно
изменението на иска е 277.98 лв., а възнаграждението на вещо лице – 250.00
лв. Адвокатско възнаграждение не е претендирано – не е посочен размера на
договореното такова, нито такова е претендирано със списъка на разноски по
чл. 80 ГПК. Поради това, съдът не присъжда в полза на ищеца разноски за
адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, ул. „Княз Борис І” № 6,
ЕИК *********, представлявана от Б. С. Н. – Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКО
ТИТАН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Видин, ул. „Яворов” № 1, ет. 2, представляван от К. Д. – управител, чрез адв.
В.Б. от ВАК, сумите : 5 414.54 лв. (пет хиляди четиристотин и четиринадесет
лева и петдесет и четири ст.) – на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – по Фактура № 5968
от 28.02.2019 г. и по Фактура № 5989 от 29.03.2019 г., издадени по Договор №
6 от 23.01.2019 г., както и 1 534.87 лв. (хиляда петстотин тридесет и
четири лева и осемдесет и седем ст.) – на осн. чл. 86 ЗЗД, (от които 936.69
лв. – върху главницата по фактура № 5968 от 28.02.2019 г. за периода
30.03.2019 г. – 24.02.2022 г. и 598.18 лв. върху главницата по фактура № 5989
6
от 29.03.2019 г. за периода 30.04.2019 г. – 24.02.2022 г., като за периода
13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. лихви за забава не са начислявани на осн. чл. 6 от
ЗМДВИП), ведно със законните лихви върху главницата от 5 414.54 лв.
(пет хиляди четиристотин и четиринадесет лева и петдесет и четири ст.),
считано от 24.02.2022 г. – датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, ул. „Княз Борис І” № 6,
ЕИК *********, представлявана от Б. С. Н. – Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКО
ТИТАН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Видин, ул. „Яворов” № 1, ет. 2, представляван от К. Д. – управител, чрез адв.
В.Б. от ВАК, направените по делото разноски: 277. 98 лв. (двеста седемдесет
и седем лева и деветдесет и осем ст.) – държавна такса и 250.00 лв. (двеста и
петдесет лева) – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7