Решение по дело №5032/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1482
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20215330205032
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1482
гр. Пловдив , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330205032 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4542016, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Д. Н. Н. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в
представената по делото справка за нарушител/водач е отбелязано, че
процесният ЕФ е връчен на дата 15.06.2021г., жалбата е входирана на
22.06.2021г., тоест при спазване на императивния 14-дневен преклузивен
срок за това, очертан в чл. 189, ал.8 ЗДвП.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че 24.02.2021 г. в 13:37 часа в гр.
Стамболийски, на ул. Тракия 17 в поска от юг към север, при максимална
разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с
рег. № ******* , при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се
движел с установена наказуема скорост 62 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 12 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно
жалбоподателят- Д. Н. Н..
От останалите събрани по делото доказателства се установява и
законосъобразното използване на АТСС в процесния случай съобразно
императивните изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. В този
смисъл са приложените Протокол по чл. 10 от Наредбата за използване на
АТСС, удостоверение за одобрен тип, протокол за последваща проверка на
АТСС.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ

Въпреки гореизложеното, при извършен служебен контрол настоящия
състав намира, че при издаването на ЕФ са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на наказаното
лице и влечащи безусловна отмяна на НП.

2
На първо място ЕФ не отговаря на изискването за надлежна
индивидуализация на приложената санкционна норма. Необходимостта за
нейното посочване произтича:
-на първо място от изричната разпоредба на чл. 189, ал.4 ЗДвП, в която
е посочено, че задължителен реквизит на ЕФ е индивидуализирането на
нарушените правни норми, което включва както материалната норма
въвеждаща правило за поведение, така и надлежната санкционна норма;
-от одобрения от Министъра на вътрешните работи образец на ЕФ,
реквизит на който е правното основание (санкционната норма), въз основа на
което се налага санкцията;
-задължителните указания на основополагащото за формата на
съдебните актове ППВС 1/1953, съгласно което всеки санкционен
правораздавателен акт следва да съдържа пълно, точно и ясно изложение,
както на фактическите, така и на правните основания за ангажиране
отговорността на дееца, в това число и правна квалификация на допуснатото
нарушение и санкционна норма;
-фундаменталния за наказателното право принцип за
законоустановеност на санкцията.
В конкретния случай като санкционни са посочени нормите на чл. 189,
ал.4, вр. 182, ал.4 ЗДвП. От текста на цитираните норми се установява, че:
-нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП не е конкретна санкционна, а обща
норма, уреждаща режима на електронния фиш като властнически акт;
-нормата на чл. 182, ал.4 ЗДвП не предвижда конкретна санкция за
конкретно нарушение, а точно обратното тя е с бланкетен характер, като
урежда налагането на санкция в двоен размер за дадени нарушения поради
наличието на квалифициращия признак „повторност“. Кои са тези нарушения
обаче, за които се предвижда санкция в двоен размер и какво е
първоначалното наказание за тях нормата на чл. 182, ал.4 ЗДвП сочи чрез
възприетия механизъм на препращане към другите алинеи на чл. 182 ЗДвП.
Прави впечатление също така, че препращането е не пълно и цялостно, а само
към изрично изброени хипотези от съставите визирани в чл. 182, ал.1-3 ЗДвП.
Не на последно място следва да се съобрази, че в различните точки на чл. 182,
ал.1-3 ЗДвП са предвидени множество санкции в различни размери в
зависимост от конкретните фактически параметри на извършеното
нарушение, като критериите са:
3
-стойността на превишението на скоростта;
-дали се касае за превишаване на общо ограничение на скоростта или на
такова въведено с пътен знак В26;
-дали превишението е извършено в рамките на населено място или
извън него;
-вида на МПС, с което е извършено нарушението.
Същевременно съгласно трайната съдебна практика при бланкетни
норми, за да бъде спазени посочените по-горе изисквания към формата и
съдържанието на санкционните властнически актове, в самия акт следва да
бъдат посочени не само бланкетните норми, но и нормите към които те
препращат за запълване на бланкета.
Така Решение № 242/11 юни 2015 г. н.д № 625/2015 г. на ВКС, Решение
№ 366 от 23.XII.1992 г. по н. д. № 318/92 г., III н. о на ВС, Решение № 565 от
24.11.2010 г. по нак. д. № 652/2010 г. на Върховен касационен съд.
Всичко гореизложено безусловно е налагало в ЕФ освен общата норма
на чл. 189, ал.4 ЗДвП и бланкетната норма на чл. 182, ал.4 ЗДвП, уреждаща
повторността, да се посочи и конкретната санкционна норма от чл. 182, ал.1-3
ЗДвП, която кореспондира на фактите по процесния случай и величината на
превишението, каквато била например нормата на чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП.
Такова посочване в ЕФ липсва, което не само:
-накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере правните
рамки на повдигнатото му обвинение,
-но и прави изцяло неразбираме волята на наказващия орган коя е
приложимата санкционна норма, което затруднява до степен на
невъзможност проверовъчната дейност на съда дали правилно е приложен
материалния закон.

Допуснатият порок в дейността на наказващия орган е неотстраним,
доколкото ако съдът за първи път със своя акт издири и приложи коректната
санкционна норма, наказанията субект би бил поставен в положение да
разбере правните рамки на обвинението което му се повдига, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието му вече реално е наложено,
което е несъвместимо с правото му на защита.
Така изрично Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 /
2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349
4
от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 54 от 10.01.2019 г. по к. адм. н.
д. № 3549 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Посоченото се явява първо основание за отмяна на ЕФ.

На следващо място допуснато е съществено разминаване между
фактическото описание на нарушението в ЕФ и приложената от наказващия
орган санкционна норма.
Вече се спомена, че с ЕФ е наложена санкция в завишен размер на
основание чл. 182, ал.4 ЗДвП, поради повторност. Същевременно при
фактическото описание на нарушението в ЕФ липсва, каквото и да било
твърдение то да е извършено при условията на повторност. Всъщност
единственото обстоятелство от което се извлича предполагаемата воля на
наказващия орган да накаже дееца с по-висока санкция по квалифицирания
състав е посочването на нормата на чл. 182, ал.4 ЗДвП. При липса на
фактическо твърдение, обаче деянието да е извършено при условията на
повторност и при констатираната вече липса на посочване на конкретна
санкционна норма, кореспондираща на наказуемото превишение на
скоростта, остава изцяло непроверима волята на наказващия орган кой е
действителния административен състав по който се наказва дееца.
Съгласно трайната съдебна практика всяко разминаване между
словесното описание на допуснатото нарушение и приложената правна норма
представлява СПН и допълнително основание за отмяна на ЕФ.
Така изрично Решение № 314 от 14.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3513 /
2017 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 922
от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 484 / 2018 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 301 от 11.02.2019 г. по к. адм.
н. д. № 3796 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 919 от 07.04.2014 г. по н. д. № 582/2014 г. на Административен
съд – Пловдив.

Не на последно място, дори да се приеме, че действителната воля на
наказващия орган е да се накаже дееца за нарушение извършено при
повторност, то ЕФ отново не отговаря на изискванията за форма и
съдържание.
5
Легална дефиниция на понятието повторност е дадено в т.33 от ДР на
ЗДвП, а именно "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а
в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач.
С оглед гореизложеното в ЕФ задължително е следвало да намерят
отражение фактите относно това кое предходно административно осъждане
според наказващия орган обуславя квалифициращия признак повторност.
Така изрично Решение № 1645 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1307 /
2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, в което изрично е
посочено, че за да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение
като "повторно" по см. на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, следва наказващия орган
да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация или
казано по друг начин - следва да се посочи, с кое влязло в сила НП или ЕФ е
наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на
съответните времеви граници. Само по този начин съдът би могъл да провери
дали действително тезата на АНО съответства с критерия, посочен по-горе
или не.
В процесния случай в обжалвания ЕФ не само, че не са посочени
фактите (тоест предходните административни осъждания), които според
наказващия орган обуславят повторността, но и в словесната част на ЕФ
изобщо липсва твърдение нарушението да е извършено в условията на
повторност. Процедирайки по този начин наказващия орган:
-принуждава съда да гадае каква е предполагаемата му воля, а както е
добре известно административно-наказателната отговорност не може да
почива на предположения;
-затруднява до степен на невъзможност преценката за
законосъобразност на ЕФ, която следва да се извърши от съда;
-накърнява правото на защита на наказаното лице, доколкото само ако
то е надлежно запознато още с обжалвания акт за предходните му наказвания,
които според наказващия орган изпълват критерия „повторност“, то би могло
да обори наличието на предпоставките на т.33 от ДР на ЗДвП, доказвайки
например, че НП/ЕФ на които се позовава наказващия орган не са влезли в
сила, не са надлежно връчени, не са за същото деяние или че не е спазен
6
едногодишния срок.
Посоченото е още едно самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.

Не на последно място следва да се отбележи, че констатираните пороци
в съдържанието на ЕФ не се преодоляват дори с приложените по делото
доказателства. По служебна инициатива на съда е изискана справка за
нарушител водач на жалбоподателя, от която е видно, че той има около 10
предходни издадени НП и ЕФ, в който смисъл е изцяло неясно кое точно
административно осъждане според наказващия орган обуславя повторността.
Тази преценка, както вече се обоснова, не може да се осъществи за първи път
с акта на въззивната инстанция, доколкото:
-това би противоречало на правото на защита на наказаното лице,
-но освен това е обективно невъзможно, доколкото в справката е
посочено, че цитираните НП и ЕФ са влезли в сила, но липсва каквото и да
било отбелязване кога е влизането в сила. В тази връзка следва да се
съобрази, че посочване на датата на връчване на обжалваем акт не е
достатъчно само по себе си за преценка кога е влязъл същия в сила,
доколкото е еднакво възможно това да е станало или чрез необжалването му
или чрез потвърждаването му от горна инстанция, в които случаи моментите
на влизане в сила са съвсем различни.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая за съда
не съществува възможност да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение, като приеме за недоказан критерий повторност. Това е така на две
самостоятелни основания.
На първо място по-горе вече се обоснова, че пороците в съдържанието
на ЕФ касаят не само квалифициращият белег повторност, а целия ЕФ,
доколкото изобщо не е посочена приложената от наказващия орган
санкционна норма от чл. 182, ал.1-3 ЗДвП, кореспондираща на наказуемо
превишение от 12 км/час.
Тази приложима норма според съда е чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП, но по вече
изложените съображения тя не може да бъде за първи път издирена и
приложена от настоящия състав.

По-важното обаче е, че съгласно чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП приложимата
7
санкция е 50 лева, в който случай издаването на ЕФ противоречи на
императивната разпоредба на чл. 39, ал.4 ЗАНН, според която за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш.
Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече израза
„необжалваемия минимум“ не са достатъчно ясни, поради което за изясняване
на действителната воля на законодателя се налага систематично тълкуване на
нормата на чл. 39, ал.4 ЗАНН с тези на чл. 39, ал.1 ЗАНН, 39, ал.2 ЗАНН и чл.
186, ал.4 ЗАНН.
При съвместния прочит на посочените норми се налагат следните
изводи:
-за явно маловажни случаи на нарушения, установени при
извършването им, за които се предвижда наказание глоба до 10 лева, при
липса на оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.1
ЗАНН на място се издава квитанция за глоба до размера, предвиден в
съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Квитанцията не е сред
лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен
контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3
ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да
плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи
на обжалване по общия ред.
- за маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им,
за които се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева, при липса на
оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.2 ЗАНН на
място се издава глоба с фиш до размера, предвиден в съответния закон или
указ, но не повече от 50 лева. Глобата с фиш не е сред лимитативно
изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен контрол,
поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя и в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3
ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да
плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи
8
на обжалване по общия ред.
-за нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказанието е до
50 лева включително, на основание чл. 186, ал.4 ЗДВП, ако нарушителят не
оспорва нарушението и размера на наказанието, му се издава глоба с фиш,
която не подлежи на самостоятелно обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН. В
случай, че оспорва нарушението или не е съгласен да заплати наложената
глоба, на нарушителя се издава АУАН и въз основа на него НП, което
подлежи на обжалване по общия ред.
-за нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е над
50 лева на нарушителя може да се издаде ЕФ.
Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал.4
ЗАНН са извършени с един и същи брой на държавен вестник, заедно с
измененията на чл. 189, ал.4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен в
позитивното ни право института на електронния фиш. Тоест в случая се касае
не за съотношение на общ закон към специален, а за изрично изразена
законодателна воля:
-електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с глоба над
50 лева,
-а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да
се налага с необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на
оспорване и по общия ред-с АУАН и НП при налично оспорване от
нарушителя.
Така изрично Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1831
от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. адм.
н. д. № 170 / 2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2013 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив.
Гореизложеното следва по един недвусмислен начин от разпоредбата на
чл. 85а ЗАНН, според която - "Доколкото в този закон няма особени правила
за административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т.е. в случаи от
категорията на процесния ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП.
9
Така изрично Решение № 1031 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 740 /
2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив

В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП
наказание е във фиксиран размер-50 лева, то за наказващия орган би
съществувала забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е
следвало да процедира по реда уреден в чл. 186, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3
ЗАНН, като издаде в зависимост от процесуалната позиция на нарушителя
или необжалваема глоба с фиш на стойност 50 лева или АУАН и НП по
общия ред.
В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева,
съществува безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице
забрана за издаване на ЕФ, по силата на :
-чл. 189, ал.4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение предвидено и
кумулативно наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;
-чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.
Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице
процесуалната възможност за това, същият следва да бъде отменен.

В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на
Административен съд- Пловдив-Решение № 1324/ 25.06.2021 г. по КАНД №
1418/2021 година

Само за пълнота на изложението следва да се обсъди и служебно
известното възражение на въззиваемата страна по сходни казуси, че под
необжалваем минимум по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗАНН се разбирало 10 лева,
а сумата от 50 лева била „необжалваем максимум“. Този довод всъщност е
изцяло обясним с оглед констатираната вече известна непрецизност при
словесната редакция на нормата, но се явява неоснователен предвид
разкритата по-горе действителна воля на законодателя чрез систематичното
тълкуване на нормите на чл. 39, ал.1 ЗАНН, чл. 39, ал.2 ЗАНН, 39, ал.4 ЗАНН
и чл. 186, ал.4 ЗДвП.
В случая под „необжалваем минимум“ по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗАНН
се разбира не долния праг на наказуемост по чл. 39, ал. 2 ЗАНН (10 лева), а
10
минималния праг на налаганото наказание, над който е допустимо да се
издава ЕФ (тоест 50 лева).
В този изричен смисъл е и Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, в
което този въпрос е нарочно обсъден и е прието, че необжалваемия минимум,
над който могат да се издават ЕФ е именно 50 лева.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 70
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от
100 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и изготвяне на мотивирано писмено становище,
депозирано в ОЗ;
следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата,
но и реално процесуално представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 70 лева е дори под
минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция за процесуално представителство, при материален
интерес до 1000 лева, поради което претенцията за разноски следва да се
уважи изцяло.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4542016, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Д. Н. Н. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Д. Н. Н., ЕГН **********
сумата 70 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
Районен съд- Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12