МОТИВИ ПО НОХД № 30 099/10 г. ПО ОПИСА НА
МРС
Подсъдимия М.П.М. е обвинен в това, че за времето от началото на месец октомври до
края на месец ноември 2008 г. в гр. Монтана чрез използване на неистински
документ „Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност №175 т. V рег. №30221, дело 1115 от 2008 г. " е получил без правно
основание сумата от 5000 лева от Т.Г.Т. xxx с намерение да я присвои, като
деянието е в условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. с
чл. 212, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б. "б" от НК.
Прокурорът
не поддържа първоначално повдигнатото обвинение за деяние по чл. 212, ал. 4 от НК, считайки, че е налице хипотезата на чл. 212, ал. 1 от НК, пледирайки наказанието
да се определи при условията на чл. 55 НК посочвайки вида и размера му.
Подс. М.
се признава за виновен. При условията на чл. 371, т. 1 от НПК подсъдимия даде
съгласие да не се разпитват свидетелите и вещото лице, а съгласно чл. 371, т. 2 НПК подсъдимия призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът
на подс. М., назначен при условията на чл. 372, ал. 2 от НПК, също изрази
съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за приложение на чл. 55 НК при
определяне на наказанието, посочвайки конкретния вид и размер наказание, което
счита, че следва да се наложи.
Производството се разви при условията и реда на
Глава ХХ VІІ НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК, респ. чл. 371, т. 2 от НПК –
проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от съда..
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът
ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и
вещото лице.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подс. М.
е осъждан до настоящия момент както следва:
1.С присъда по НОХД№96/1980г. на
РС-Монтана, в сила от 10.07.1980 г. за деяние, съставомерно по чл. 150 от НК му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. Видно от писмо №П-2/2000/12.05.2010 г. на
РП Монтана тази присъда е изтърпяна от подсъдимия на 10.07.1981 г..
2.С присъда по НОХД №7/1981г. на
РС-Монтана, в сила от 04.06.1981г. за деяния, съставомерни по чл. 255, т. 4 и
чл. 251 вр. с чл. 63, ал. 1 т. 4 и т. 5 и по чл. 346, ал. 2 б. "а" вр.
с чл. 63 от НК му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от една
година и обществено порицание. Видно от
писмо №П-2/2000/12.05.2010 г. на РП Монтана тази присъда е изтърпяна от
подсъдимия на 10.07.1981 г..
З. С присъда по НОХД№33/1983г. на
ВС-Плевен, в сила от 18.02.1983г. за деяния, съставомерни по чл. 381, чл. 297, чл.
346 от НК му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от две
години. С тази присъда е приложен и чл. 27 НК. Тази присъда също е изтърпяна от подс. М..
4.С присъда по НОХД№283/1986г. на
ВС-Плевен, в сила от 29.08.1986г. за деяния, съставомерни по чл. 383, ал. 1 вр.
с чл. 26, чл. 346, ал. 2 букви „а" и „б" и чл. 196, ал. 1 т. 2 вр. с
чл. 195, ал. 1 т. 3, 4 и 5 вр. с чл. 194, ал. 1 му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години и осем месеца и глоба в размер на 800.00
лева. Видно от писмо №А – 253/1986/05.05.2010
г. на Военноокръжна прокуратура гр. Плевен тази присъда е изтърпяна от
подсъдимия на 10.02.1989 г..
5.С присъда по НОХД№108/1989г. на
РС-Монтана в сила от 07.11.1989 г. за деяния, съставомерни по чл. 196, ал. 1 т.
2 вр. с чл. 195, ал. 1 т. З вр. с чл. 194, ал. 1 и по чл. 346, ал. 1 б. "а"
и „б" му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от четири
години. Видно от писмо №П-2/2000/12.05.2010
г. на РП Монтана тази присъда е изтърпяна от подсъдимия на 06.10.91 г. с
помощта на 8 месеца и 26 дни работа и помилване 1 година.
6.С присъда по НОХД№250/1997 г. на РС - Берковица
в сила от 20.10.1998г. за деяние, съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. З и 7 вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от
една година. Видно от писмо №П – 43/1998
г. /21.04.2010 г. на РП Берковица тази присъда е изтърпяна от подсъдимия за
времето от 29.01.99 г. – 08.10.99 г..
7.С присъда по НОХД№60/1999г. на
РС-Монтана в сила от 29.10.1999 г. за деяние, съставомерно по чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като след
групиране с наказанието по НОХД№250/1997г. на РС-Берковица е определено общо
наказание-лишаване от свобода за срок от една година. Видно от писмо №П-2/2000/12.05.2010 г. на РП Монтана тази присъда е
изтърпяна от подсъдимия на 08.10.99 г.
8.С присъда по НОХД№261/2003г. на РС - Монтана,
в сила от 24.10.2003 г. за деяние, съставомерно по чл. 196, ал. 1 т. 1 вр. с чл.
194, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца. Видно от писмо №П-2/2000/12.05.2010
г. на РП Монтана тази присъда е изтърпяна от подсъдимия на 03.04.2004 г.
9.Последната присъда постановена спрям
оподс. М. е тази по НОХД №30 081/10 г. на МРС, влязла в сила на 16.04.2010
г. за деяние по чл. 206, ал. 5 вр. с ал. 1 от НК, като подсъдимия е осъден на
глоба в размер на 250 лева.
Имайки предвид само осъжданията на подс. М., без да има данни за изтърпяването им, РП
Монтана е повдигнала обвинение спрямо подс. М. за деяние извършено при
условията на опасен рецидив съгласно чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК. Възприето е в
съдебната практика, че опасният рецидив по чл. 29, ал. 1, б. ”а” от НК има
предвид две или повече осъждания за престъпления, извършени след като лицето за
всяко предходно е осъждано с влязла в сила присъда. За това обаче е необходимо
петгодишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК да не е изтекъл най – малко за две от предишните присъди. / в този смисъл е Решение
№24/28.02.1972 г. по н. д. №С-152/72 г., ІІ н. о. на ВС/. Проследявайки
осъжданията на подсъдимия в контекста на данните за изтърпяване на присъдите, съдът
установява, че процесното деяние не е извършено при условията на опасен рецидив
защото петгодишния срок по чл. 30 от НК е изтекъл спрямо всички ефективни
осъждания на подс. М. към датата на процесното деяние – м. 10 – м. 11.2008 г., с
изключение на присъдата по НОХД №261/03 г. на МРС. За да е налице обаче опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК следва петгодишният срок по
чл. 30 от НК да не е изтекъл най – малко за две от предишните осъждания, но не
и за едно както е в случая. Имайки предвид горното съдът не приема, че
процесното деяние е извършено при условията на опасен рецидив и затова оправда
подсъдимия по обвинението му по чл. 212, ал. 4 вр. с чл. 29, а. 1, б. ”б” от НК.
Настоящето деяние не е извършено и при условията на чл. 29, ал. 1, б. ”а” от НК
защото петгодишния срок по чл. 30 от НК е изтекъл спрямо всички осъждания на
лишаване от свобода над 1 година.
През периода от началото на месец октомври до края на месец ноември 2008 г.
св. Т. се свързал с подс. М., който обещал да му продаде негов имот (вила), находящ
се в гр. Монтана на ул. "Одрин"№3. М. изтъкнал, че е собственик на
имота. Договорили задатък, в размер на 800 лева, който М. получил веднага и
обща цена на имота -5 000 лева, които подсъдимия трябвало да получи, след като
снабди купувача с документ за собственост. След известно време, подс. М.
предоставил на св. Т. такъв документ, а именно нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит чрез давностно владение №175 т. V рег. №30221, дело
1115 от 2008г. издаден от нотариус №157 на Нотариалната Камара-Пиринка Петрова
с район на действие-РС-гр. София. Св. Т. изплатил остатъка от уговорената сума
до 5000 лева. Не след дълго – на 07.10.2008 г. заради инцидент служители на РУ
на МВР посетили св. Т., който им представил процесния нотариален акт. Последния
събудил съмнение у полицейските служители, а впоследствие св. Т. подал и жалба,
заради която се образувало досъдебно производство.
Видно от експертното заключение по назначената в рамките на ДП графическа
експертиза, подписа срещу „нотариус" в инкриминирания документ не е
изпълнен от св. Пиринка Петрова, а отпечатъка от печат не е положен от печата
на нотариус Петрова. Така нотариалния акт съставлява неистински официален документ
по смисъла на чл. 93, т. 5 и т. 6 от НК, чрез използването на който подс. М. е
получил без правно основание сумата от 5 000 лева от св. Т..
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението по чл. 212, ал.
1 от НК е доказано по несъмнен начин, и тъй като става дума за еднакво
наказуемо престъпление, без да се касае за изменение на обстоятелствената част
на обвинението, съдът призна подс. М. за виновен за еднакво наказуемото
престъпление по смисъла на чл. 212, ал. 1 от НК.
Съдът призна
подсъдимия М.П.М. за невинен и го оправда по обвинението за извършено престъпление по смисъла на чл.
212, ал. 4 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК имайки предвид изложеното по горе.
Вида на производството не пречи на съда когато констатира материална
незаконосъобразност от вида на процесната, да я отстрани като посочи правилно и
доказаното за извършено еднакво наказуемо деяние, без да е налице съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема
за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
Като се
има предвид горното съдът намери, че подсъдимия М.П.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК:
- за времето от началото на месец октомври до края на месец
ноември 2008 г. в гр. Монтана чрез използване на неистински официален документ
– нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 175,
том V, рег. №30221, дело № 1115/2008 г. получил без правно основание чуждо
имущество - сумата от 5 000 лева от Т.Г.Т. с намерение да я присвои.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимия М. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Имайки
предвид горното, съдът призна за ВИНОВЕН
подсъдимия М.П.М. за извършеното от
него деяние по чл. 212, ал. 1 от НК, и му наложи съответно наказание – ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА в периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано
от влизане в сила на настоящата присъда и привеждането й в изпълнение.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства от значение за неговата индивидуализация, като го определи при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” вр. с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т.
2 вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 4 вр. с чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл.
2, ал. 2 от НК, съобразявайки изискванията на чл. 373, ал. 2 от НПК. Наказанието
бе определено при спазване на принципа по чл. 2, ал. 2 от НК прилагайки по –
благоприятния закон, който в случая е чл. 212, ал. 1 от НК в редакцията му преди
изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. и съобразявайки изменението на чл. 58а НК, също
прилагайки по – благоприятния закон в редакцията на чл. 58а НК преди изм. с ДВ,
бр. 26/2010 г. давайки възможност да се определени наказанието по Глава 27 НПК
и по – точно съгласно чл. 370, т. 2 вр. с чл. 372, ал. 2 от НПК съгласно чл. 55 НК и без да са налице многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен
горното при определяне на наказанието съдът съобрази и действаща редакция на чл.
58а НК, като ако наказанието се определи съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието
ще е следва като вид лишаване от свобода, а не по – леко наказуемото “пробация”.
Пробационните
мерки и срока им са съобразени със закона, обстоятелствата по делото и
личността на подсъдимия. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК съда
заменяйки наказанието лишаване от свобода до осем години по чл. 212, ал. 1 НК/
в редакция преди изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. /, наложи наказанието пробация. Съдът
счита, че задължителните пробационни мерки при определения минимален размер е
справедливото и съответно наказание спрямо подс. М. имайки предвид конкретната
обществена опасност на процесното деяние и влошеното здравословно състояние на
подсъдимия.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание пробация, съдът намира, че е
съобразено с целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл. 373,
ал. 2 НПК и степента обществена опасност на извършеното деяние и степента
обществена опасност на подсъдимия. Съдът намира наложеното наказание и за съответно
съгласно чл. 35, ал. 3 от НК.
При
условията на чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъжда подсъдимия
М.П.М. да заплати по сметка на ВСС сумите
- 44.50 / четиридесет и четири лева и 0.50 ст. / лева деловодни разноски и 5 /
пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При
така изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: