РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Б., 1****.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20221210100971 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца И. И.
А., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Б., ул. „А. К.“ № 19, чрез адв. К. Т., против
ответника „К. Б.” АД, ЕИК **********, с адрес: гр. С., ж.к. М. 4, Б. П. - С. № 1, Бл. сграда
10, ет. 4, представлявано от ******* В. Т. Ж. - самостоятелно или от ***** - заедно и
поотделно - Т. Т. Ч. и В. С. П..
В исковата молба ищецът сочи, че от 26.10.2010г. работи на длъжността “Т. п.” в „К.
Б.“ АД. На 0****.02.2016 г. е повишен на длъжност С. „П. С. п.“, на директно подчинение
на Директор „П. С. п.“. Основната част от задълженията му била да управлява екипа, който
работи в канал „С. п.“ като организира, контролира и оценява работата на подчинените му
Т. п.и, ежедневно да следи за качественото изпълнение на трудовите им функции,
спазването на определените маршрути и опазване на поверените стоково-материални
ценности и зачислените служебни автомобили. На 09.11.2021 г. до ищеца било отправено
искане за даване на писмени обяснения в рамките на процедура по налагане на
дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина, подписано от **** В. П..
Процедурата била прекратена, тъй като не се установили данни за извършени нарушения.
Установено било, че всички изпратени до **** сигнали са плод на интрига, създадена от
прекия му ръководител, поради факта, че ищецът е активен член на КТ „П.“, поради което и
същият на 01.11.2021г., при лична среща, осъществил натиск върху ищеца да се съгласи да
бъде освободен на основание чл. 331 КТ. На 09.11.2021 г. ищецът получил имейл от прекия
си началник, с който бил уведомен, че до второ нареждане е освободен от
оперативни/дневни задача и срещи. Ищецът продължил да изпълнява трудовите си
задължения. Издадена била Заповед № ****/11.11.2021 г., с която ответникът преустановил
работата на ищеца, считано от 12.10.2021 г. на основание чл. 120в, ал. 1 и чл. 173, ал. 1 КТ,
във връзка с извънредната епидемична обстановка. Ищецът сочи, че към този момент
нямало наложени никакви допълнителни ограничителни мерки от правителството, свързани
с естеството на извършената от него и неговия екип трудова дейност. Подчинените на
ищеца Т. п.и продължили да изпълняват трудовите си функции, след преустановяването на
неговата работа, тъй като липсвала основателна причина да бъде преустановена дейността
на ищеца и на неговия екип. Ръководството на неговите подчинени се извършвало от С.,
който отговаря за района на град С.. През този период ответникът се опитал да прекрати
трудовото му правоотношение с твърдението, че се налага съкращение в щата като за целта
1
поиска съгласието на КТ „П.“. Синдикатът, отказал, тъй като се констатирало, че реално
съкращение в щата не се предвижда. Впоследствие била издадена Заповед №
****/22.02.2022 г., с която на основание чл. 32****, ал. 1, т. 4 КТ, трудовото
правоотношение между ищеца и ответника било прекратено. Липсвали обективни причини,
които да налагат престой в работата само за ищеца като С.. Ищецът сочи, че истинската
причина да бъде преустановена работата му поради престой е желанието да бъде отстранен
фактически от изпълнението на трудовите задължения, докато ответникът намери начин да
го освободи и формално. След уволнението ищецът останал без работа.
Сочи се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като спирането на работата по
смисъла на чл. 32****, ал. 1, т. 4 КТ означава спиране на дейността на предприятието като
цяло, на отделно негово подразделение или звено. Не може да се спре работата на отделен
работник или служител, който след изтичане на съответния срок да бъде уволнен на това
основание. Подобно поведение е незаконосъобразно и представлява заобикаляне на закона.
В нарушение на закона е обявен престой с начална дата един месец преди издаването на
нарочната заповед за това. Заповедта е немотивирана. Не е посочен периодът, през който е
осъществен престоят. Не е налице хипотезата на чл. 120в, ал. 1 КТ, посочена като основание
на заповедта за престой, съгласно която при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка работодателят може със заповед да преустанови
работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и
служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.
Твърди се, че поведението на работодателя противоречи, както на морала и на чл. ****, ал.1
и ал. 3 КТ, така и на заложеното в чл. 57, ал. 2 от КРБ.
Прави се искане да се признае уволнението за незаконно и същото да бъде отменено;
ищецът да бъде възстановен на предишната работа - С. „Продажби „С. п.”, регион Б. в
ответното дружество; да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради уволнението, равняващо на сума в размер на 10 999,02 лв. /след
изменение на иска в размер на 17 71**** лв. /, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване иска и до пълното погасяване на вземането. Претендират се разноски.
В писмения си отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва изцяло предявените
искове. Не се оспорват обстоятелствата, че ищецът е работил по трудов договор на
посочените в исковата молба длъжност, на посоченото място на работа и с посочените
трудови функции. Не се оспорва и това, че трудовото правоотношение е прекратено по
силата на Заповед № ****/11.11.2021 г., считано от 12.11.2021 г. Сочи се, че неправилни и
неоснователни са твърденията в исковата молба, че фактор за прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца е членството му в КТ „П.“. Твърди се, че е погрешно твърдението
на ищеца, че издаването на Заповед № ****/11.11.2021 г. за преустановяване на работата му
на основание чл. 120в, ал. 1 и чл. 173, ал. 1 от КТ, във връзка с извънредната епидемична
обстановка, обявена с решение на Народното събрание, е следствие от прекратяването на
дисциплинарното производство или други факти. Причините за това са единствено от
икономическо и бизнес естество. Въведените на територията на Република България мерки
срещу разпространението на COVID-19 довели до съществено ограничение на дейността
или затваряне на обекти „С. п.“. В резултат на това настъпил спад в продажбите и печалбата
от „С. п., което с оглед бизнес интересите му наложило премаршрутизация при някои от Т.
п. през месец ноември 2021 г., а именно насочването им от обекти „С. п.“ към обекти „Т.
п.“, както и фокусиране върху развитието на „С. п.“ в регионите с по-голям пазарен дял. В
резултат на тези промени, занапред не съществувала необходимост от длъжността С.
продажби в „С. п.“, Б.. Именно поради липсата на необходимост на Работодателя от
служители в сектор „С. п.“ за гр. Б., продиктувана от променената икономическа обстановка,
Т. п.и „С. п.“, са били преместени да работят за „Т. п.“. На практика, противно на
твърденията на ищеца, не съществува достатъчен екип от Т. п.и „С. п.“ за регион Б., спрямо
който да се упражняват С.ски функции. Именно поради това ръководството на тези
служители се извършва от С., отговарящ за град С.. Твърди се, че на ищеца е била
предложена позицията Т. п. „Т. п.“ за град С., но той отказал. В допълнение, Ищецът е
2
отказал и предложената му позиция С. „Т. п.“ за регион гр. В. Т.. Не било вярно твърдението
на ищеца, че уволнението му е злоупотреба с право. Работодателят наистина нямал нужда от
запазване на позицията на ищеца в ситуацията на извънредната икономическа обстановка,
тъй като е нямало с какво да уплътни работното му време. Това била причината за
издаването на заповедите за спиране на работата и последващото прекратяване на трудовия
договор. Т. п., част от екипа на ищеца, са продължили работа, тъй като те били преместени
да работят на Т. п.. Поради тази причина те са работели под ръководството на друг С.,
отговарящ за друг район - този, в който въпросните служители са били пренасочени. Сочи
се, че атакуваната заповед е законосъобразна. За да бъде законно прекратяването на
трудовото правоотношение на основание чл. 32****, ал. 1, т. 4 КТ, следва да се установи
императивното условие в рамките на 15 последователни работни дни работниците и
служителите да не са осъществявали трудовите си функции, което е налице в процесния
случай. При тези обстоятелства, с издаването на Заповед № ****/11.11.2021г., спрямо ищеца
е налице спиране на работата му при ответното Дружество по обективни причини - обявена
извънредна епидемична обстановка с решение на НС. При прекратяване на трудовото
правоотношение на това основание не е бил необходим подбор по чл. 329 КТ, нито закрила
по чл. 333 КТ. Сочи се, че заповедта съдържа всички необходими реквизити. Прави се
искане за отхвърляне на предявените искове.
При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на търсеното
обезщетение за оставане без работа с изплатени обезщетения на ищеца под формата на
четири брутни работни заплати, в общ размер на 11 ****12 лв., както следва: обезщетение в
размер на две брутни работни заплати, дължимо за неспазено предизвестие от страна на
работодателя, на основание чл. 220, ал. 1 КТ - 5 906 лв. и обезщетение за времето, през което
служителят е останал без работа в размер на две брутни работни заплати, дължимо съгласно
чл. 222 КТ във връзка с чл. 50 от Фирмения колективен трудов договор - 5 906 лв.
В определения от съда срок и двете страни представят писмени защити.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че ищецът и ответникът са били в трудови правоотношения.
Видно от последно сключено допълнително споразумение № 3/08.02.2016г. към трудов
договор № 67/26.10.2010г. ищецът е изпълнявал длъжността С. П. С. п., считано от
23.02.2022г. Ответникът не оспорва, че последното получено от уволнения брутно трудово
възнаграждение е в размер на 2953 лв. /вж. протокол от проведено о.с.з на 11.07.2022г./.
Ищецът не оспорва, че при прекратяване на трудовото правоотношение са му изплатени
обезщетения за неспазено предизвестие и обезщетение по чл. 222 КТ в размер на общо 11
812 лв. /вж. писмения отговор и протокол от проведено о.с.з на 11.07.2022г./
По делото като доказателство е представена Заповед № ****/11.11.2021г., издадена от
работодателя, с която на осн. чл. 120а, ал. 1 и чл. 173а, ал. 1 КТ и във връзка с обявената
извънредна епидемична обстановка, считано от 12.10.2021г. се преустановява работата на
ищеца.
Със Заповед № ****/22.02.2022г., издадена от работодателя трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено поради това, че работата му е преустановена за
повече от 15 работни дни, на осн. чл. 328, ал.1, т. 4 КТ. Заповедта е връчена на И. А. на
23.02.2022г., чрез куриер.
Преди прекратявaнае на правоотношението на уволнения е предложена работа при
същия работодател, но на длъжността Т. п., Т. п., район С.. Ищецът отказал предложението,
предвид позицията и предлаганото възнаграждение.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че
ответникът на 10.12.2021г. е поискал разрешение от КТ П., чийто член е ищецът, за
прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата. Представен е и
протокол за извършен подбор от дата 10.12.2021г. В отговор на отправеното искане
синдикалната организация не е дала съгласие за прекратяване на правоотношението.
3
Като доказателство по делото е представено копие на регистрационна карта, от което
се установява, че към дата 02.09.2022г. ищецът е регистриран като безработно лице.
По делото като доказателства са представени трудовите договори на Т. п. С. п., които
са били на пряко подчинение на ищеца, като същите не са променяни.
Изпратено е писмо по ел. поща, с което Т. п. от отдел С. п. са уведомени, че са на
пряко подчинение на други С.и в лицето на А. К. и Б. М..
По делото са ангажирани гласни доказателства и от двете спорещи страни.
В качеството на свидетел е разпитан А. Н., който посочи, че работи при ответника от
2019г. като Т. п., С. п.. Ищецът бил негов С., а след уволнението му тези функции били
поети от Б. М.. Свидетелят сочи, че откакто е започнал работа при ответника промяна в
работата му не е настъпвала. Другите Т. п.и, на които И. също бил С., са освен свидетелят и
лицата М. М., А. А. и Г. К..
Св. Е. И. посочи, че е работил в ответното дружество на длъжността С. –
дистрибуция. С И. работили в един офис за гр. Б.. И двамата били членове на КТ П.. За
2021г. И. имал най-добри резултати в работата си, като регион спечелили първа награда за
2021г., Ищецът имал огромна заслуга за това. За 2021г. имало ръст в продажбите за С. п.,
спрямо тези за 2020г. работата на служителите за С. п. през 2021г. не е спирала. И. работел с
шест Т. п.и, които все още работят, вкл. и обектите. Т. нар. премаршрутизация се прави
всяка година. След като И. преустановил работа, неговата работа се насочила към други
двама служители. Според свидетеля уволнението на ищеца, а и на други лица, вкл. и на
самия свидетел, било заради участието им като членове на КТ П..
Св. П. П. посочи, че работи при ответника на длъжността мениджър традиционна
търговия, като работи с т. нар. Т. п.. За 2021г. голяма част от продажбите са за Т. п..
Премаршрутизация се прави всяка година.
Св. Д. Р. посочи, че работи като мениджър развитие на търговските процеси при
ответника. Заради ситуацията с Ковид имало доста голяма стагнация в студения пазар. В гр.
Б. никой не е спрял да работи, но е намаляла бройката на обектите.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели, доколкото
същите са логични, последователни, не противоречат на останалия доказателствен материал.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приема следното от
правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По делото не е спорно, че ищецът е работил при ответника на длъжността С. „П. С.
п.“ по силата на трудово правоотношение. Не е спорно и това, че със заповед на
работодателя на осн. чл. 120в КТ е преустановена работата на ищеца, считано от
12.10.2021г. до отмяна на извънредната епидемична обстановка или до отмяна на заповедта.
Не е спорно и това, че на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ с оглед на това, че работата на ищеца е
преустановена за повече от 15 дни трудовото му правоотношение е прекратено, считано от
23.02.2022г.
Разпоредбата на чл. 120в, ал. 1 КТ дава право на работодателя при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед да
преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни
работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното
положение. В случая действително се е осъществила хипотезата на чл. 120в, ал. 1 КТ, тъй
като спорното правоотношение се е развило при обявена извънредна епидемична
обстановка, съставляваща основание работодателят да разпореди преустановяване на
работата на отделни работници или служители. Докато разпоредбата на чл. 120в, ал. 1 КТ
регламентира нова форма на престой или спиране на работата, то прекратяването на
трудовото правоотношение се извършва в хипотезата на чл. 328, ал.1, т. 4 КТ – спиране на
работата за повече от 15 дни. По делото не се установи след издаване на заповедта за
преустановяване на работата ищецът да е изпълнявал трудовите си функции. Само по себе
4
си обаче това не осъществява предвиденото в чл. 328, ал.1, т. 4 КТ основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото спирането на работата по смисъла
на посочената норма означава по разпореждане на работодателя временно да се преустанови
дейността на цялото предприятие, на отделна негова част, а в хипотезата на чл. 120в КТ и на
отделен работник или служител. Под преустановяване на работа се има предвид
преустановяване на самата работа като такава, а не работенето на конкретния служител и
същевременно продължаване осъществяване на неговите функции от друг работник. По
делото се установи, че ищецът не е работил, поради забрана на работодателя, но неговите
трудови функции са се изпълнявали от други С.и. Св. Н. и посочи, че след ноември месец
2021г. работата на ищеца като С. била поета от Б. М., като по отношение дейността на Т. п.
/на пряко подчинение на ищеца/ не е настъпвала промяна в работата. Св. Е. И. също посочи,
че И. работил с шестима Т. п.и, които все още работят, вкл. с обектите които те обслужвали.
Посочи също така, че когато И. не е работил неговата работа се пренасочила към други
двама колеги – А. К. и Б. М.. Липсват данни след издаване на заповедта по чл. 120в КТ и до
датата на уволнението Т. п. на пряко подчинение на ищеца да се преустановили дейността
си. Представени са и писмени данни за това, че работата на ищецът е разпределена между
други двама С.и. От изложеното следва, че в случая не е налице преустановяване на работа
на определен служител, доколкото тя е продължила да се осъществява от други лица.
Ирелевантно е обстоятелството, че работенето конкретно на ищеца е преустановено по
силата на издадената заповед на работодателя. Със заповедта по чл. 120в КТ не е
преустановена самата дейност възложена на ищеца, а е преустановено изпълнението й
именно от него, като неговите задължения са поети от други работници. Поради това макар
по разпореждане на работодателя ищецът фактически да не е работил повече от 15 работни
дни не е налице предвиденото в чл. 32****, ал. 1, т. 4 КТ основание за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Освен това при обявена в страната извънредна епидемична обстановка работодателят
има правото по чл. 120в, ал. 1 КТ по своя преценка да разпореди спиране на работата на
предприятието, на част от него или на отделен работник или служител, но в съответствие с
чл. 8, ал. 1 КТ това свое право той трябва да упражнява добросъвестно, а не с единствената
цел да прекрати правоотношението с точно определен служител.
В случая се установи, че работодателят е правил предходни опити да уволни ищеца
на различни основания – поради извършени дисциплинарни нарушения и поради
съкращаване на щата, но не е получил необходимото разрешение по чл. 333 КТ. След тези
неуспешни опити са предприети действия по неговото уволнение чрез издаване на
процесната заповед.
Освен това идеята на законодателя чрез въвеждането на чл. 120в КТ е възможността
на работодателя по своя преценка да разпореди спирано на работата, но с цел справяне с
породените от извънредната епидемична обстановка затруднения за осъществяване на
работата, както и за намаляване на разпространението на заразата. Възложената по
длъжностна характеристика работата на ищеца не е от естество да се засяга от обстоятелства
при извънредна епидемична обстановка и не е рискова за разпространение на заразата.
Както се установи работата изобщо не е спряна, а е спряна ищеца да я изпълнява. В
съвкупност всичко изложено по-горе сочи, че извънредната епидемична обстановка и
възможността по чл. 120в, ал. 1 КТ са използвани от работодателя превратно с единствената
цел – прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
С оглед на изложеното по-горе ще следва атакуваната уволнителна заповед да бъде
отменена, а уволнението признато за незаконно.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението. Доколкото
съдът достигна до такъв фактически и правен извод, както и предвид обстоятелството, че
трудовият договор е за неопределено време, искът за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност следва да бъде уважен, като ищецът се възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност – С. „П. С. п.“, регион Б. в „К. Б.” АД.
5
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Ищецът претендира присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без
работа за периода 23.02.2022г.-23.08.2022г. в размер на 17 718 лв. /съгласно изменението,
направено в последното о.с.з/. По делото са представени доказателства, че за процесния
период ищецът не е започвал работа при друг работодател. В първото по делото о.с.з
ответникът призна, че последното брутно трудово възнаграждение, получено от работника е
в размер на 2953 лв. или за шест месеца дължимото обезщетение следва да е в размер на 17
718 лв. С писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК се прави възражение за прихващане на
претендираното обезщетение със заплатени обезщетения в полза на ищеца – за неспазено
предизвестие по чл. 220 КТ и по чл. 222 КТ в размер на общо 11 812 лв. Възражението за
прихващане съдът намира за основателно. Ищецът не оспорва, че е получил сумата в размер
на общо 11 812 лв. като обезщетения по чл. 220 и чл. 222 КТ.
След като уволнението се признава за незаконно ще следва уволненото лице да
възстанови всички заплатени суми по повод на това уволнение – в случая обезщетения за
неспазено предизвестие и обезщетения по чл. 222 КТ.
С оглед на това ще следва претенцията по чл. 225 КТ да се уважи за сумата от 5906
лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, като за разликата над тази сума иска следва да се отхвърли като погасен чрез
прихващане.
По разноските на страните и дължимите държавни такси в полза на съда:
С оглед изхода от делото и направеното искане от ищеца основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
в полза на същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 933,33
лв., изчислено съобразно уважената част от исковете /основателността на исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и частичната основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/.
Сумата следва да бъде заплатена от ответника.
Възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответникът съдът намира за основателно, доколкото
надхвърля минимумите посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед на това, че са предявени три иска и са проведени
няколко съдебни заседания, това че делото не се отличава с фактическа и правна сложност
ще следва адвокатското възнаграждение на ответника да бъде намалено от 4200 лв. на 1200
лв., такова каквото е и възнаграждението заплатено от ищеца на неговия процесуален
представител.
С оглед отхвърлената част от исковете и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ще следва ищецът
да заплати на ответника възнаграждение за адвокат в размер на 266,66 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ще следва ответникът да заплати по сметка на
Районен съд - Б. държавна такса в размер на 396,24 лв. /по 80 лв. за двата неоценяеми иска и
236,24 лв. за уважения иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на И. И. А., ЕГН **********, извършено със
Заповед № ****/22.02.2022 г. на **** на „К. Б.” АД и ОТМЕНЯ Заповед № ****/22.02.2022
г. на **** на „К. Б.” АД като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. И. А., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност С. „П. С. п.“, регион Б. в „К. Б.” АД.
ОСЪЖДА „К. Б.” АД, ЕИК *******, с адрес: гр. С., ж.к. „М.“ 4, Б. П. - С. № 1, Бл.
сграда 10, ет. 4, представлявано от ******* В. Т. Ж. - самостоятелно или от ***** - заедно и
поотделно - Т. Т. Ч. и В. С. П., да заплати на И. И. А., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. Б., ул. „А. К.“ № 19, обезщетение за оставане без работа поради
6
незаконното уволнение в размер над 5906 лв. (пет хиляди деветстотин и шест лева) за
периода 23.02.2022г.- 23.08.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 19.04.2022г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5906 лв. (пет хиляди деветстотин и шест лева) като
погасен поради прихващане с изплатени на основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ
обезщетения в този размер.
ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението по
отношение на присъденото обезщетение за оставане без работа.
ОСЪЖДА „К. Б.” АД, ЕИК **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.“ 4, Б. П. - С. № 1, Бл.
сграда 10, ет. 4, представлявано от ******* В. Т. Ж. - самостоятелно или от ***** - заедно и
поотделно - Т. Т. Ч. и В. С. П., да заплати на И. И. А., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. Б., ул. „А. К.“ № 19, разноски за първата инстанция в размер на 933,33 лева
(деветстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Б., ул. „А. К.“ № 19,
да заплати на „К. Б.” АД, ЕИК **********, с адрес: гр. С., ж.к. М. 4, Б. П. - С. № 1, Бл.
сграда 10, ет. 4, представлявано от ******* В. Т. Ж. - самостоятелно или от ***** - заедно и
поотделно - Т. Т. Ч. и В. С. П., разноски за първата инстанция в размер на 266,66 лева
(двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), съобразно отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА „К. Б.” АД, ЕИК **********, с адрес: гр. С., ж.к. М. 4, Б. П. - С. № 1, Бл.
сграда 10, ет. 4, представлявано от ******* В. Т. Ж. - самостоятелно или от ***** - заедно и
поотделно - Т. Т. Ч. и В. С. П. да заплати по сметка на Районен съд - Б. сумата в размер на
396,24 лева (триста деветдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), представляваща
държавна такса по предявените и уважени искове, както и 5 лева (пет лева) за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7