№ 409
гр. Благоевград, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анета Илинска
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500653 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 258, ал. 1 ГПК и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в *********, действащо чрез
юрисконсулт Л.М., насочена срещу Решение № 68 от 04.04.2024 г. по гр.д. №
577/2021 г. по описа на РС - Сандански, с което е отхвърлена като
неоснователна установителната претенция за горницата над сумата, която е
призната за дължима от страна на първоинстанционния съд, а именно 643,26
лева /шестстотин четиридесет и три лева и двадесет и шест стотинки/, до
пълно заявения размер от 3 141,51 лева /три хиляди сто четиридесет и един
лева и петдесет и една стотинки/- за незаплатени от страна на ответника
Кооперция “Потребителна кооперация Огражден” - в ликвидация, ЕИК:
*********, с адрес в *********, представлявано от ликвидатора Б.Ц., фактури
за предоставена мрежова услуга, по-конкретно за достъп до
електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ за периода от 04.04.2018 г. до
30.09.2020 г., както и за разликата над 79,37 лева /седемдесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки/ до заявения размер от 391,54 лева /триста
деветдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/- лихва за забава на
1
месечните плащания, начислена за периода от 15.05.2018 г. до 15.01.2021 г. За
да достигне до този краен резултат първоинстанционният съд кредитирал
изцяло заключението по съдебно-техническата и счетоводна експертиза,
отразяваща неплатените такси от ПК “Огражден“ за периода от 04.04.2018 г.
до 30.09.2020 г., като е прието, че дължимата сума за такса достъп е в размер
на 643,26 лева с ДДС. В жалбата се възразява, че така постановено решението
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение
на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна в атакувана част.
В тази връзка се аргументира, че предявеното вземане е с основание осигурен
достъп до услугата, предлагана от ищеца, заплащането на която се дължи от
всички небитови клиенти дори за период без доставка на електрическа
енергия. Акцентира се, че ответната страна не е инициирала процедура по
прекратяване на договорното правоотношение, като всички обекти на
кооперацията за процесния период били присъединени към
електроразпределителната мрежа, поради и което искът следва да бъде уважен
изцяло. С жалбата се претендират разноски. Постъпил е по реда на чл. 263
ГПК отговор към така подадената въззивна жалба от страна на въззиваемия,
действащ чрез процесуалния представител адв. С. Е., в който се възразява
срещу наведените от жалбоподателя възражения, тъй като според тази страна
по делото било установено, че част от недвижимите имоти били отчуждени и
приобретателите им променили титулярството на партидите и заплащали
такса “достъп до електроразпределителната мрежа”. Други обекти били
отдавани под наем, като именно наемателите им заплащали дължащата се
такса, като тези обстоятелства се установявали по безспорен начин от
приложените по делото писмени доказателства и изслушаните експертни
заключения. Цитира се чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, приети от ДКЕВР, според която разпоредба битовите и небитовите
потребители заплащат всички мрежови услуги в съответствие със средствата
за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата за измерване, а
в процесния случай конкретните обекти не попадали в нито една от двете
хипотези на тази норма. Възразява се, че ответникът нито е ползвал
електрическа енергия, нито е разполагал с реална възможност да му бъде
предоставена мощност в местата за търговско измерване, поради което се
изключвал неговият принос към разходите по управление и поддръжка на
разпределителната мрежа, които се овъзмездяват тъкмо с процесната
2
допълнителна такса.
В проведеното открито съдебно заседание в настоящата инстанция
въззивникът не се явява и не изпраща представител, като вместо това
представя писмена молба, с която моли ход на делото да бъде даден, като се
поддържа искането, сторено във въззивната жалба, като се навежда
възражение за прекомерност срещу претендирания от насрещната страна
размер на съдебно-деловодни разноски. От своя страна, процесуалният
представител на въззиваемия се явява, като акцентира върху изложените в
отговора доводи и правни изводи, като претендира разноски. В хода на
настоящото производство нови доказателства не са допускани и приемани.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като
съобрази, че иницииращата настоящото производство въззивна жалба е
подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, като същата е и редовна, а атакуваното решение валидно и
допустимо, съобразно правомощията си, очертани от разпоредбата на чл. 269
ГПК, задължаваща въззивният съд да се произнесе относно правилността на
първоинстанционното решение според наведените от жалбоподателя
оплаквания (при съобразяване на изключенията от това правило, посочени в
ТР №1/2013 по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), намира следното:
Исковата претенция на ищеца, сега въззивник, се състои в искане за
признаване на установено на задължение на ответната страна да заплати сума
от 3 141, 51 лева, представляваща дължима главница за предоставена мрежова
услуга - достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 04.04.2018
г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
съдебната претенция до окончателното погасяване на вземането, както и сума
от 391.54 лева - мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
15.05.2018 г. - 15.01.2021 г. За така индивидуализираните вземания е издадена
заповед № 900652 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.03.2021 г., като подаденото в срок възражение срещу нея от страна на
длъжника обуславя и правния интерес за кредитора от образуването и
воденето на настоящия исков процес. Между страните не е спорно, че на
15.05.2010 г. сключили облигационна сделка, с предмет продажба на
електрическа енергия за стопанска и обществена дейност, според условията на
която купувачът, в случая ответникът, заплаща на доставчика на
3
електроенергия стойността на електрическата енергия и дължимата сума за
извършения пренос и достъп до разпределителната мрежа по цени и с тарифна
структура, утвърдени по реда на действащото законодателство. Към този
договор страните подписали отделни споразумения с индивидуализиране на
конкретните обекти, които следва да бъдат електроснабдявани (всички в
населени места в община Струмяни). В срок от страна на ответника са
наведени твърдения, че част от тези обекти са продадени (№ 1 - 5, № 7, № 10-
11, № 30, съгласно номерацията в исковата молба), други (№ 8 - 9, № 14 - 17,
№ 21, № 23, № 25-29) отдадени под наем. Посочено е, че част от тях изобщо не
съществуват (№ 18), съответно никога не са били собственост на кооперацията
(№ 12-13) или са с прекъснато електрозахранване (№ 20, № 22, № 24, № 31).
Във връзка с тези твърдения са представени писмени доказателства от страна
на ответника, респ. са изискани такива по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК. С
въззивната жалба констатациите на съда, свързани с правния статус и
ползването на отделните обекти не са оспорени, като единствено се възразява
по отношение на правната трактовка на тези факти, дадена от първата
инстанция, като по това възражение настоящият съдебен състав намира
следното:
Съгласно чл. 91, ал. 2 от ЗЕ сделките с електрическа енергия се извършват при
спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа
енергия. Правилата се публикуват от енергийните предприятия и комисията
на интернет страниците им. Според чл. 4, ал. 4 от ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ БЪЛГАРИЯ” АД (стр. 5 от делото)
потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общински
бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени
нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно
действащото законодателство. Този потребител е краен клиент по смисъла на
§ 27 "г" от ДР на ЗЕ. В настоящия процес се претендира мрежова услуга
“достъп” до ЕРМ, дефинирана в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ като правото за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на
електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при
условия, определени с наредба. Чл. 29, ал. 2 от ПТЕЕ (ред. ДВ, бр. 72 от
31.08.2018 г.) повелява, че клиентът, присъединен към електропреносната
мрежа, дължи заплащането на утвърдени от комисията цени за достъп до
4
електропреносната мрежа, като действително тази цена не е обвързана с
потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или
ангажирания от потребителя капацитет на мрежата, за което потребителят
дължи заплащането на разходите, които прави разпределителното
предприятие за експлоатацията и обслужването на мрежата. След като за част
от недвижимите имоти е установено, че по отношение на ответника е
отпаднало качеството “небитов клиент” по смисъла на параграф т. 33в от ДР
на ЗЕ, тъй като друго лице купува електрическата енергия и заплаща във
връзка с това допълнителната мрежова услуга за достъп, възражението на
въззивника, което е в обратния смисъл, е неоснователно. Вярно е, че
процесните фактури касаят единствено таксата за достъп, но в случая е видно
от представените писмени доказателства, че ищцовото дружество е включвало
в задълженията към последващите собственици и ползватели идентична
такса, поради което крайният правен извод на първоинстанционния съд, че
уважаването на иска в неговия пълен размер би довело до неоснователно
обогатяване, защото за използването на една и съща мрежова услуга за един
период се претендира заплащането на такси както от ответника, така и от
друго лице, което е недопустимо. В случая от назначените експертизи и
допълнителните разяснения от експерта Захов в съдебно заседание се
установяват извършвани плащания от страна на стопанисващите обектите,
като съдът не намира основание да се съмнява в обосноваността на
посоченото експертно заключение, проследило извършените плащания, като
конкретни оплаквания срещу експертното мнение с настоящата жалба не са
релевирани.
По делото е доказано още, че четири обекта за процесния период са
изключени от електропреносната мрежа, поради което и по отношение на тях
не се дължи претендираната такса, доколкото основанието на същата е
ангажираността на мрежата по отношение на конкретния обект, а в случая
възможността за ползването на същата тази мрежа за потребителя е
изключена, като е без значение причината, довела до преустановяване на
достъпа до ЕТМ. Освен това, констатирано е, че един от обектите (в с. Раздол)
дори не съществува. Ето защо като е възприел, че исковата претенция следва
да бъде уважена частично, съобразно имотите, по отношение на които
действително се установява през процесния период ответникът да е имал
качеството на потребител по смисъла на чл. 4, ал. 4 от ОУ, съдът е постановил
5
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед на този изход на спора в полза на въззиваемия се дължат разноски,
като е представено доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 550 лева, което напълно отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, извършените от пълномощника процесуални усилия в
хода на въззивната инстанция, поради което възражението за прекомерност на
същото е неоснователно.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 68/04.04.2024 г. по гр- д. № 577/2021 г.
по описа на Районен съд - Сандански.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “Електрохолд Продажби” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в *********,
представлявано от К.Кр. и Д.Д., да ЗАПЛАТИ на “Потребителна кооперация
Огражден” - в ликвидация, ЕИК: *********, с адрес в *********,
представлявано от ликвидатора Б.Ц., съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6