№ 199
гр. София , 20.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500083 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна жалба от Център за развитие на човешките ресурси – чрез адв. Д. З. от
САК, с надлежно учредена по делото представителна власт (пълномощното се намира на л.
60 от кориците на първоинстанционното дело), срещу Определение от 05.03.2020 г.,
постановено по гр. д. № 11391/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-16 състав, с което е оставена
без уважение подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение №
5832/31.07.2019 г. в частта му за разноските.
Жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като
необоснован се явява правният извод на СГС, че делото не разкрива правна и фактическа
сложност. Счита, че по делото са извършени множество процесуални действия, които
изискват полагане на значителни процесуални усилия от пълномощника на ищеца –
проведени са четири открити съдебни заседания, изслушана е съдебна експертиза, разпитани
са свидетели, изисквано е от трети неучастващи по делото лица да представят намиращи се
при тях документи, събрани са значителен по обем доказателствени средства, които е
следвало да бъдат анализирани от правна страна. Въз основа на тези правни съображения
счита, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред СГС в размер на сумата от 2054,72 лв. не е прекомерно,
поради което неоснователно се явява релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
Ответникът по частната въззивна жалба не е подал в законоустановения срок писмен
отговор.
Частната въззивна жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно
1
легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Софийски апелативен съд, като взе предвид наведените с частната въззивна жалба доводи,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Изяснява се, че с влязло в сила на 05.01.2021 г. Решение № 5832/31.07.2019 г., постановено
по гр. д. № 11391/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-16 състав, изцяло е уважен предявеният от
ищеца главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 17510,40 евро, като е отхвърлен акцесорният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва в размер на 804,16 евро, изтекла
за периода от 01.04.2016 г. до 15.09.2016 г.
Настоящият въззивен състав не споделя правното съждение на първоинстанционния съд, че
делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Ответникът е оспорил иска в
отговора на исковата, като е поддържал становище, че не е породено потестативното право
ищецът с едностранно волеизявление да развали процесния договор поради виновното
неизпълнение на поетите от ответника правни задължения. Именно това оспорване е станало
причина за събиране на значителни по обем доказателствени средства и провеждането на
четири открити съдебни заседания – за изслушване на допуснатата съдебна експертиза, за
разпит на свидетели, за събиране на допълнителни писмени доказателствени средства.
Именно този обем от доказателства е следвало да бъдат подробно анализирани от
процесуалния представител на ищеца в устните състезания (в писмената защита по чл. 149,
ал. 3 ГПК; а предоставянето на правна възможност на страна да обоснове своите
окончателни доводи по съществото на правния спор, след като анализира подробно
установените от събраните по делото доказателствени средства правнорелевантни факти, е
предпоставено именно от фактическата и правна сложност на делото – в този смисъл, като е
предоставил тази правна възможност на ищеца в проведеното на 18.03.2019 г. о. с. з.,
първоинстанционният съд е счел, че делото се отличава с фактическа и правна сложност –
арг. чл. 149, ал. 3 ГПК).
От друга страна, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство в размер на сумата от 2054,72 лв. не превишава значително
нормативно установените минимални размери на адвокатското възнаграждение – 1604,61
лв., поради което при сключването на процесния мандатен договор (Договора за правна
защита и съдействие) на 18.03.2019 г. (достоверната дата на този частен диспозитивен
документ съвпада с момента на неговото представяне пред съда в проведеното последно о.
с. з. пред СГС) са съобразени извършените до този момент множество процесуални действия
от пълномощника на ищеца, вкл. и положените от него значителни усилия за установяване
по несъмнен начин (с оглед и на оспорванията на ответника) осъществяването в обективната
действителност на всички правопораждащи предявеното материално право юридически
2
факти. Но тъй като акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен
изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
2054,72 лв. трябва да се присъди съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на
1964,50 лв. (2054,72 лв. х 17510,40 евро / 18314,56 евро).
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства въззивната инстанция приема, че
обжалваното определение е незаконосъобразно в частта, в която е отхвърлено искането за
изменение на съдебното решение в частта му за разноските – за присъждане на
допълнителна сума до 359,89 лв. (1964,50 лв., дължими за осъщественото процесуално
представителство пред първоинстанционния съд – 1604,61 лв., които са присъдени с
решението на СГС), поради което в тази част то следва да бъде отменено, а вместо него
молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК трябва да се уважи частично, като се присъди на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца допълнително сумата от 359,89 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
първоинстанционното производство. В останалата обжалвана част – над сумата от 359,89 лв.
до претендирания размер от 450 лв., определението на СГС трябва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 05.03.2020 г., постановено по гр. д. № 11391/2016 г. по описа на
СГС, ГО, І-16 състав, с което е оставена без уважение подадената молба от ЦЕНТЪР ЗА
РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение №
5832/31.07.2019 г. в частта му за разноските– до сумата от 359,89 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 5832/31.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 11391/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-16 състав, в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СДРУЖЕНИЕ „ЧЕРНОМОРСКИ МЛАДЕЖКИ
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Полковник Свещаров“ № 7, ет. 5, ап. 16 да заплати на ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ
НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 15, ет. 4 допълнително сумата от 359,89 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определението в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано при процесуалните предпоставки, уредени в
чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС с касационна частна жалба в 1-седмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение от страните.
ПРЕПИС от настоящото Определение да се връчи на страните!
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4