Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 306
гр.Русе, 08.03.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти граждански състав в
публично заседание 08-ми февруари
през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Ш.С.,
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 7386 по описа за 2016
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът
„Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е предявил иск за
установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на
сключен договор и извършена доставка на топлинна енергия.
Искът е с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основават на твърдения, че ответницата е потребител
на топлинна енергия, че в периода от м.февруари 2012 г. до
м.април 2014 г. и е доставена топлинна енергия на стойност 1659,75 лв., че
ответницата е в забава за изпълнение на задълженията си,
поради което дължи и лихва за забава в размер 269,37 лв. Претендирал
сумите по реда на заповедното производство по гр. д. №1843/15 г. по описа на
РРС, но ответницата в срок направила възражение. Предвид изложените
обстоятелства моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответницата, че му дължи сумите, които е претендирал по
заповедното производство по гр.дело №1843/15 г. по описа на РРС. Претендира и за
присъждане на разноските по делото.
Ответницата В.С.Г. оспорва иска. Прави
възражение, че не е спазен срока за предявяване на иска с оглед датата, на
която е съобщено на ищеца за подаденото възражение срещу издадената заповед по
заповедното производство. Възразява, че не са представени всички фактури за
процесният период. Счита, че не се дължи лихва, тъй като не й е отправена
покана за изпълнение на задължението каквото е изискването на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Прави и възражение за изтекла погасителна давност. Въз основа на тези
твърдения моли да се отхвърли иска и да се присъдят направените по делото
разноски.
За да се произнесе съдът взе предвид
следното :
С подадено на
20.02.2015 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът е
претендирал ответницата да му заплати 1659,75 лв. - неплатена
цена за доставена топлинна енергия в периода от м.февруари 2012 г.
до м.април 2014 г., 269,37 лв.- лихва за забава от 31.03.2012 г. до 03.02.2015
г.., ведно със законната лихва върху главницата
и разноските по образуваното дело – гр.дело №9352/15 г. по описа на СРС.
Делото е било прекратено по подсъдност и изпратено на компетентния съд – РРС,
който на 16.04.2015 г. е издал заповед за изпълнение по образуваното г.д.
№1843/15 г. по описа на съда. На 07.05.2015 г. ответницата в качеството си на
длъжник по делото е подала възражение. На заявителя са дадени указания да
заведе установителен иск за вземането си по реда на чл.415 във вр. чл.422 от ГПК, което той е направил на 30.06.2015 г. като исковата молба е подадена до
СРС. Образувано е дело №396205/15 г. по описа на СРС, което след направено
възражение за местна неподсъдност от ответницата е прекратено и изпратено по
подсъдност на РРС и е образувано настоящото дело - №7386/15 г. по описа на РРС.
При това положение е видно, че
едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК е спазен, т.к. искът е предявен в
срок. Обстоятелството, че впоследствие е уважено възражението за местна
неподсъдност на делото не влияе на редовността на подадената искова молба по
чл.415 във вр. чл.422 от ГПК. По отношение на претендираната по делото главница
се признава
и
не се спори, че ответницата е потребител на топлинна енергия за посочения
апартамент в гр. София, Община Триадица, ул. Деян Белишки, бл. 1, ет 16,
както и че
за периода от м. февруари 2012 г. до м. април 2014 г. ищецът е доставил
такава на стойност 1659,75 лв. поради това съдът намира,
че искът в тази част е основателен. Възражението за частичното му погасяването
по давност е неоснователно. Действително става въпрос за периодични задължение,
които на осн. чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност, но
първоначалното заявление за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
20.02.2015 г., което е в рамките на тригодишния срок дори за първото месечно
задължение от процесния период. По отношение на иска за лихви съдът на първо
място съобрази, че същите се претендират от последно число на всеки последващ
месец – от 31.03.2012 г. за задължението за м.февруари 2012 г. и т.н. На
следващо място съдът съобразява разпоредбата на чл.32, ал.1 от Общите условия
/ОУ/ на ищеца за процесния период, съгласно която купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения в 30-дневен срок от
изтичането на периода, за който се отнасят. От това следва, че тези задължения
са с определен ден за изпълнение и на осн. чл.84, ал.1, изр.първо от ЗЗД
длъжникът изпада в забава след изтичането на определения ден за изпълнение.
Поради това доводите на ответниците, че не е в забава, т.к. не са и били
връчени съответните месечни фактури са неоснователни. Действително ищецът има
такова задължение, но евентуалното неполучаване на месечна фактура не е
основание за освобождаване на длъжника от задължението/забавата за изпълнението
му, т.к. винаги е можел да разбере точния размер на месечното си задължение при
справка в клиентски пункт на обществения доставчик на топлинна енергия. Поради
това съдът намира, че искът е основателен и в частта за претендираната лихва и
следва да се уважи изцяло.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането на
ищеца „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу В.С.Г.,
ЕГН:********** в размер на 1659,75 лв. –
неплатена
цена за доставена топлинна енергия в периода от м.февруари 2012 г.
до м.април 2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.02.2015 г.
до окончателното плащане, както и 269,37
лв. – лихва за забава до 03.02.2015 г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по г.д. №1843/15 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.С.Г.,
ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК ********* сумата размер на 77,81 лв.-
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
Районен
съдия: