РЕШЕНИЕ
№ 260072
гр.Поморие, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното
от районния съдия г.д.N 197 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от ЮБЦ“ ООД гр.София против Й.М.Н. *** исковата молба се твърди, че на 12.11.2017 г. ответницата е сключила с
„Теленор България“ ЕАД договор за ползването на мобилен номер ..., с месечна абонаментна такса 15.99
лв., за срок от 24 месеца, към който мобилен номер на абоната е предоставено
устройство Prestigio Wize 3508 4G 8.
На 31.01.2018 г. ответницата сключила със
същия оператор договор за мобилни услуги, за ползването на мобилен номер ..., с месечна абонаментна такса 29.99
лв., за срок от 24 месеца, при което на абоната е предоставено устройство Huawei MediaPad Т2 7 4G.
На същата дата ответницата сключила и
договор за далекосъобщителни услуги, за ползването на мобилен номер ..., с месечен абонаментен план 24.99
лв., срок от 24 месеца.
Ответницата не заплатила ползвани мобилни
услуги по договорите на обща стойност 51.22 лв., фактурирани за месеците февруари и март на 2018 г.
Поради неизпълнението на задълженията на
ответницата по договорите операторът ги прекратил едностранно и издал крайна
фактура № **********, в която освен стойността на незаплатените услуги по
договорите в размер 51.22 лв., начислил на ответницата и неустойка за предсрочното прекратяване на
договорите в размер 620.89 лв.
С договор за цесия 12.07.2019 г. операторът „Теленор България” ЕАД прехвърлил вземанията си по договорите в общ
размер 672.11 лв., на „Иновативни финанси” ЕООД, което дружество от своя страна
ги прехвърлило на заявителя и ищец „ЮБЦ” ЕООД, с договор за цесия от 29.11.2019
г.
Ищецът който подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 935/2019 г., по описа на
РС – Поморие и издадена заповед за изпълнение № 421/16.12.2019 г., за
цедираното вземане в общ размер 672.11 лв., както и за сумата 107.74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 09.05.2018 г. до 06.12.2019 г.,
а така също и за сумата 385 лв., представляваща разноски по заповедното производство.
Заповедта била връчена длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и
с оглед дадените от заповедния съд указания, ищецът предявява иск с правно
основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, за установяване на вземанията по заповедта
за изпълнение. Претендират се от ищеца разноските по делото, както и тези по
заповедното производство.
Исковата молба е приета за разглеждане
от съда и препис от нея е изпратен на ответницата, която не е открита на
посочения по делото адрес, който е и неин постоянен такъв, както и на настоящия
и адрес,
поради което съдът е разпоредил връчване на съдебните
книжа на този адрес по реда на чл.47 ГПК.
Съобщението до ответницата е
редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание на
чл.47, ал.6 ГПК, за особен представител на същата е назначен адв.А.М., който
оспорва предявения иск като изцяло неоснователен.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.
Негов редовно упълномощен
процесуален представител – адвокат, депозира нарочна писмена молба, с която не
възразява да се даде ход на делото в отсъствие на ищеца, поддържа заявената с
исковата молба претенция, като в условията на евентуалност, ако съдът намери
претенцията за неустойка за прекомерна, претендира неустойка в размер 177.41
лв.
В съдебно заседание ответницата
се представлява от особения представител, който поддържа заявеното с отговора
становище за неоснователност на иска.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и
исканията им, както и със събраните по делото
доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:
По делото е приложено ч.гр.дело № 935/2019 г., по описа на РС – Поморие,
образувано по подадено заявление по чл.410 ГПК от ищеца
„ЮБЦ” ЕООД
против ответницата Й.М.Н., в производството по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 421/16.12.2019 г., с
която е разпоредено ответницата да заплати на
заявителя и ищец претендираните в настоящото производство суми.
Заповедта е връчена на длъжника
в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане от 18.02.2020 г.,
заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си
срещу длъжника.
Разпореждането е получено от
заявителя на 26.02.2020 г.
На 14.05.2020 г., в срока по чл.415, ал.4 ГПК (спрян за срока от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., на основание чл.3, т.1 от ЗМДВИП), заявителят е предявил настоящата претенция за установяване на вземането си,
която е допустима и като такава
следва да бъде разгледана по същество, тъй като за ищеца е налице
правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по
заповедта за изпълнение, която е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК.
По съществото на претенцията съдът
намира следното.
Безспорно се установява от доказателствената съвкупност по делото наличието
на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение
между страните по повод доставянето и ползването на мобилни услуги.
Неоснователно е възражението за неустановеност на облигационната връзка,
съществуването на която е несъмнено от приложените преписи от горепосочените
договори от 12.11.2017 г. И 31.01.2018
г., сключени между ответницата и „Теленор България“ ЕАД.
Тъй като дължимите по договора месечните такси са уговорени в него като размер,
същите са дължими с настъпване на падежа и приложените по делото фактури,
издадени от оператора са годно доказателство за установяване на таксите за
предоставени и ползвани услуги.
При наличие на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните, по което са доставяни от оператора и ползвани от
абоната услуги, последният е следвало да заплаща цената на договорените месечни
такси.
Предвид посоченото искът е установен по основание и до
размера от 51.22 лв.,
представляваща стойността на ползвани мобилни услуги, за която сума не се
установява да е погасена чрез плащане от ответницата, като валидното
прехвърляне на това вземане на ищеца е доказано от ангажираните от последниядоказателства
– преписи от договори за цесия от
12.07.2019 г. и 29.11.2019 г. и извлечения от
приложенията към тях.
С оглед този извод на съда, установен по основание и до
размера от 8.21 лв., се явява претенцията за установяване на акцесорното
вземане за лихва за периода от 09.05.2018 г. до 06.12.2019 г., до който размер
искът следва да бъде уважен.
Искът за установяване на вземането за неустойка е неоснователен,
поради нищожност на договорната клаузата за неустойка.
Претендираната неустойка е уговорена в случай на
прекратяване на договора в срока му по вина или инициатива на потребителя, при
което абонатът дължи месечните такси за всяка една СИМ карта/номер от
прекратяването до края на срок на договора. Ищецът основава вземането на
неустойка на виновното поведение на абоната, който не е заплатил дължимите
месечни вноски по договора, което обстоятелство се установява по делото, но така
определена, неустойката надхвърля нейната обезщетителна и санкционна функция и
се превръща в средство за обогатяване на кредитора, тъй като операторът ще
получи всички суми по договора и при прекратяване на облигационната връзка
между страните по него.
Предвид изложеното ответницата не дължи претендираната
неустойка, която е нищожна, на основание чл.26 ЗЗД, поради противоречието и с
добрите нрави и искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Евентуално заявеното искане за установяване на вземане за
неустойка в намален размер от 177.41 лв. не може да бъде уважено, тъй като същото се основава на
извод на съда за прекомерност на неустойката, докато в случая същата е нищожна.
С оглед недължимостта на вземането за неустойка,
неоснователна се явява и претенцията за установяване на вземане за лихва върху
същата, за периода от 09.05.2018 г. до 06.12.2019 г., поради което искът за
лихви в частта му над уважения размер от 8.21 лв., до предявения размер от
107.74 лв., следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора
искането на ищеца за присъждане на разноски по делото е частично основателно,
поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да се
възложат разноски в размер 40.77 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
Искането на ищеца за присъждане
на разноските му по заповедното производство също следва да се уважи частично,
като следва да му
бъдат присъдени такива в размер 29.34 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
Ответницата не е сторила
разноски поради което такива не следва да и бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Районен съд –
Поморие
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Й.М.Н.,
ЕГН **********,***, представлявана по
делото от особения представител адв.А.М., че дължи на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.София, район ...,
представлявано от Ю.Б.Ц., чрез пълномощника адвокатско дружество „Г. ***,
представлявано от адв.В.Г., със съдебен адрес ***, сумата 51.22 лв. (петдесет и един лева и двадесет и две стотинки), представляваща задължение,
произтичащо от договор за телекомуникационни услуги от 12.11.2017 г., както и дължи сумата 8.21 лв. (осем лева и
двадесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 09.05.2018 г. до 06.12.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 421/16.12.2019
г. по ч.гр.дело № 935/2019 г., по описа на РС – Поморие.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ..., за установяване по отношение на Й.М.Н.,
ЕГН **********, представлявана по
делото от особения представител адв.А.М., че дължи на ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ..., задължение, произтичащо от договор за телекомуникационни услуги от 12.11.2017 г., за сумата над уважения размер от 51.22 лв. до предявения размер от 672.11 лв., както и че дължи лихва върху главницата
за периода от 09.05.2018 г. до 06.12.2019 г., за сумата над уважения размер от 8.21
лв. до предявения размер от 107.74 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
421/16.12.2019 г. по ч.гр.дело № 935/2019 г., по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА Й.М.Н.,
ЕГН **********, представлявана по
делото от особения представител адв.А.М., да заплати на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ..., сума в размер 40.77 лв.
(четиридесет лева и седемдесет стотинки), представляваща разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Й.М.Н., ЕГН **********, представлявана по делото от особения представител адв.А.М., да заплати на
„ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ..., сума в размер 29.34 лв. (двадесет и девет лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща разноски в производството по ч.гр.дело № 935/2019 г., по описа
на РС – Поморие, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :