Решение по дело №1461/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 419
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 10 април 2020 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20192150201461
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

  419                                              30.12.2019 г.                                    гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                               наказателен състав  на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година             

в публично заседание в следния състав:

                                                                Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 1461 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на И.С.Р., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 19-0304-002052/06.08.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което на основание чл.185 и чл. 175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушения по чл. 20, ал.1 и чл.1231 ал.1, т.3, б.А от същия закон, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 20 лв. и 50 лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. В жалбата се навеждат твърдения за малозначителност на извършеното като се моли за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа, не се ангажират доказателства.

За РУ- гр.Несебър в съдебно заседание представител не се явява.

Жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение № 327934/15.07.2019 г., е съставен за това, че на 15.07.2019 г., около 10,20 ч., в КК „Слънчев бряг“, на алеята пред хотел „Касандра“, посока комплекс „Каскада“, жалбоподателят управлявал товарен автомобил с рег.№ Х5688КМ, като не контролирал МПС и ударил спиращия пред него файтон. С тези си действия допуснал ПТП с материални щети като не уведомил и не изчакал контролните органи на местопроизшествието. С това били нарушени нормите на чл. 20, ал.1 и чл. 123, ал.3, б.“В“, двата от ЗДвП. Въз основа на така съставеният АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание бе разпитан св. И., който заяви, че на 15.07.2019 г. бил на работа като автопатрул по КАТ. Около 10,30 ч. ОДЧ му съобщило за допуснато ПТП- процесното. Свидетелят отишъл на място, като заедно с водача на файтона потеглили към РУ- Несебър. Пред управлението заварили водача на товарния автомобил. От разговорът с двамата водачи, свидетелят приел, че товарният автомобил ударил пътното превозно средство, след което напуснал местопроизшествието. По файтонът имало видими материални щети в задната му част.

 

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира следното:

Наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната компетентност, видно от представената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи.

   Както бе посочено по- горе, едно от нарушенията, за които е съставен АУАН е това по чл.123, ал.3, б.“В“ от Закона за движение по пътищата. Нормата повелява, когато е допуснато ПТП само с материални щети, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Това предполага спиране на участниците в произшествието, провеждане на разговор между тях и несъвпадане на мненията на същите по отношение на това кой е виновен за настъпилото ПТП. Именно за това е бил съставен и акта за установяване на административно нарушение, в който изложените обстоятелства в текстовата част кореспондират с посочената в него правна квалификация. Наказателното постановление, обаче, е издадено за това, че водачът „не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП“, като е посочено, че това съставлява нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“А“. Такова нарушение не е било установено и съответно не е залегнало в съставения от св. И. АУАН. Нормата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, в трите й буквиу визира различни административни нарушения и именно в тази връзка същите са разграничени с различни букви- а, б, в. Липсата на единство между изложеното в АУАН и в НП описание на нарушението и неговата правна квалификация винаги съставлява съществено процесуално нарушение на правилата, ограничаващо правото на жалбоподателя да узнае срещу какви конкретни факти и обстоятелства да гради защитата си. В тази връзка, по отношение на това нарушение, издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

По отношение на второто нарушение, а именно това по чл.20, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че атакуваното постановление следва да бъде отменено и в тази му част. Цитираната норма въвежда задължение на водачите да контролират управляваните от тях пътни превозни средства. Именно така е индивидуализирано и нарушението в АУАН и в НП. Такова описание обаче е непълно и не дава яснота какво точно задължение не е изпълнил водача. Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП е обща и същата не може да бъде сочена самостоятелно като основание за извършено нарушение. Необходимо е да се посочи съответната привръзка към нормата, в която да се визира с какви действия или бездействия водачът не контролира управляваното от него превозно средство- не съобразява скоростта си и ако е така- с какво, не спазва дистанция ли и т.н. След като се индивидуализира нарушението следва да се посочи и конкретната правна норма, която следва да послужи за налагане на санкцията. В случая отново е посочена общата такава, а именно- чл.185 от ЗДвП.

  Изложеното по- горе дава основание на настоящата инстанция да приеме жалбата за основателна, а атакуваното наказателно постановление- за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0304-002052/06.08.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което на основание чл.185 и чл. 175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушения по чл. 20, ал.1 и чл.1231 ал.1, т.3, б.А от същия закон, на И.С.Р., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 20 лв. и 50 лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.Бургас.

 

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: