МОТИВИ по НОХД № 2837 по описа на ВТРС за 2011 година
Районна
прокуратура е повдигнала обвинение срещу Т.Н.К. ***. Търново и И.Б.Б. *** за това, че за периода от лятото на 2009
год. до 15.03.2011 год. в гр. Г.О., гр. Л., гр. П., с. П., обл. В Търново и гр.
Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор по между си, чрез използване на техническо средство - ключове за ATM, в
качеството им на длъжностни лица - невъоръжена охрана в „Първа инвестиционна
банка" АД клон гр. В. Търново, които се възползвали от служебното си
положение, отН.от владението на Н.Д.П. - старши
касиер при „Първа инвестиционна банка" АД - Клон В. Търново, без нейното съгласие с намерение противозаконно
да присвоят чужди движими вещи - банкноти на обща стойност 148 060
лв., собственост на „Първа инвестиционна банка" АД гр. София, като
кражбата е в големи размери и случаят е немаловажен.Деянието по отношение на
двамата подсъдими е квалифицирано като престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 6 вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 26 от НК за всеки един от тях.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението по отношение на двамата подсъдими, така както е повдигнато. Намира го за безспорно доказано. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни като предвид това, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие сочи, че са налице основанията за прилагане на чл. 58 а от НК като им бъдат определени наказания лишаване от свобода под средния размер предвиден в закона за това деяние, които да бъдат намалени с 1/3. Да се постанови ефективно изтърпяване на наказанията при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Пледира по отношение на предявения граждански иск, че е допустим и основателен и като такъв следва да се уважи в пълния му размер.
Подсъдимият Т.К. се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното от него и се разкайва.
Признава всички факти и обстоятелства изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съглася да не се събират доказателства за тях. Защитникът
му - адв. Д. пледира в няколко насоки. На първо място намира, че са налице
основания за приложение на чл. 55 от НК, поради което след определяне на такова
под минималния посочен размер на основание чл. 66 от НК да се отложи
изпълнението му. Алтернативно в случай , че съдът не възприеме доводите му след
приложение на чл. 58 а от НК отново да отложи изпълнението на наложеното
наказание на основание чл. 66 от НК за максимално изпитателен срок. Становището
му по предявения граждански е да бъде уважен в пълния му размер.
Подсъдимият И.Б. се признава за
виновен по повдигнатото му обвинени, искрено се разкайва за стореното. Признава
всички факти и обстоятелства отразени в обстоятелствената час на обвинителния
акт и се съглася да не се събират доказателства за тях. Защитникът адв. Б. пледира
за директно прилагане на нормата на чл. 55 от НК при определяне на наказанието
на неговия подзащитен като след това се приложи института на чл. 66 от НК.
Алтернативно пледира и след приложение на чл. 58 а от НК отново да се приложи
чл. 66 от НК.
По делото е предявен и съдът е
допуснал и приел за съвместно разглеждане граждански иск от ощетеното
юридическо лице – „Първа Инвестиционна банка” АД гр. София солидарно срещу
двамата подсъдими К. и Б. за сумата от 148 060 лева, представляваща
причинена на дружеството имотна вреда от деликта, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от дата на деликта – 15.03.2011 год. до окончателното
й изплащане. В тази връзка по делото в качеството на граждански ищец е
конституирано и ощетеното юридическо лице – „Първа Инвестиционна Банка” АД гр.
София, а в качеството на повереник на гражданския ищец е конституиран
упълномощеният адв. М. от ВТАК. Последният заема становище изцяло да се уважи
претендирания гражданки иск, ведно със законните последици от това. Искат се и
направените в това производство разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите Т.К. и И.Б. в
периода 2009 год. - 2011 год. работели като невъоръжена охрана в „Първа
инвестиционна банка" АД клон гр. В. Търново. Двамата не са осъждани за
престъпления. Б. няма криминалистически регистрации,
за него не е събрана информация за злоупотреба с алкохол, за употреба на
наркотични или психотропни
вещества. За Б. не
са събрани данни членовете на семейството му да поддържат връзка с
криминално проявени лица и същият е познат като неконфликтна личност. За подс. Т.К.
и членовете на семейството му не са събрани данни да поддържат връзки с
криминално проявени лица. За К. също няма информация за злоупотреба с алкохол
или за употреба на наркотични вещества. Същият бил регистриран като ЕТ
"КИБ -Т.К.", която към настоящия момент е преустановил търговската си
дейност.
Подс.
К. работи в "Първа инвестиционна банка" АД клон Велико Търново още от
създаването на банката през 2001 год., когато е бил включен в инкасовия екип на
клона. От август месец 2008 год. в екипа по инкасовата дейност бил назначен и подс.
И.Б.. Дейността на двамата охранители в инкасовия екип била да охраняват
главния касиер на банката по време на зареждане на банкомати, която длъжност по
време на посочения период на извършване на престъплението се изпълнявала от св.
Н.П.. Като главен касиер св. П. подготвяла банкноти за зареждане на банкомати
на банката, находящи се на територията на клон Велико Търново. Всеки ден по
специално предназначени салда се преценявало в кой банкомат трябва да се
извърши зареждане с банкноти с оглед наличността на такива в конкретните устройства.
Банкоматите, обслужвани от подсъдимите Т.К. и И.Б. в качеството им на
охранители в инкасовия екип били около 25 на брой, находящи се на територията
на "Първа инвестиционна банка" АД клон Велико Търново.
През
лятото на 2009 год. св. М.В., която по това време управлявала „Д.” ООД
предложила на подс. К., с когото двамата се познавали отпреди това (тъй като К.
в нарушение на обичайните правила за сигурност в банката, извършвайки лична
услуга на В. й носил парични средства, изтеглени от сметка на фирмата й в
"Първа инвестиционна банка" АД, за което получавал плодове и
зеленчуци от склад на „Д.” ООД) да ползват пари от банкомати на посочената
търговска банка. Идеята на св. В. била подс. К. да взема пари от банкомати, да
ги предоставя като оборотни средства на свидетелката, с които същата да
подпомогне дейността на „Д.” ООД, която след това да ги връща на подс. К.,
който дори очаквал да получи допълнително парични средства от същата под
формата на лихва за предоставените й суми. Свидетелката В. се обадила по
телефона на подс. К. и го поканила в офис на представляваното от нея дружество.
Същата, в присъствието на съпруга си – св. И.В. предложила на подс. К. да й
предоставя пари от банкомати, които тя да ползва като оборотни средства и след
това да ги възстановява на К. с лихва. От своя страна подс. К. предложил на подс.
Б. да дадат пари от банкомати на неговите познати, като го уверил, че всичко
било уговорено. Подс. К. обяснил на подс. Б., че парите, които двамата следвало
да осигурят от банкоматите щели да им се връщат с лихва, като и подс. Б.
"щял да бъде доволен". Разговорът протекъл само между двамата
охранители. Б. се колебаел преди да вземе решение, но бил уверен от К., че
хората, на които ще се дават парите са сериозни. Поради вътрешни колебания,
подс. Б. се отклонявал от вземането на окончателно решение дълго време. К. го
убеждавал, че никой нямало да разбере, ако се вземат пари от банкомати и после
на време същите се възстановят. Уговарял Б., че ще действат внимателно. Имал
предвид да се вземат пари от далечно разположени спрямо територията на гр.
Велико Търново банкомати, които рядко се зареждали и нямало много теглене на
банкноти от тях, т.е. рядко се изчерпвала наличността на банкомата. К. продължавал
да твърди пред подс. Б., че хората са сериозни и че при възникнала нужда ще
връщат парите навреме. К. го увещавал, че ще бъде доволен, тъй като щял да
изкарва по някой лев допълнително от лихвите, а и освен това, че щял да израсне
служебно, като твърдял, че има познати в централата на банката в гр. София и
щял да помогне на Б. да се премести на по - висока длъжност. Основно мотивиран
от възможността за кариерно израстване, предвид факта, че завършвал висше
образование, специалност "Финанси" и с оглед желанието си да се
развива в банковата институция, подс. Б. се съгласил и приел отправеното от К.
"предложение". Уговорките до окончателното вземане на решението от страна
на подс. Б. продължили няколко месеца. Първоначално подс. К. и св. В. се
уговорили на последната да бъде предоставена сума в размер на 30 000 лева,
която тя щяла да възстанови в рамките на две седмици срещу лихва в абсолютен
размер от 800 лева.
През
втората половина на 2009 год. подсъдимите Б. и К., в изпълнение на
предварително взетото от тях решение, отишли на банкомат, находящ се в гр. П..
За целта единият от двамата взел ключа за банкомата от св. Н.П., изпълняваща длъжността
главен касиер в клона на банката във Велико Търново. Шифърът, посредством
въвеждането, на който следвало да се осигури достъп до банкнотите на банкомата
бил известен на подс. Б., който същият научил от св. Н.Д., а още повече, че
шифърът на почти всички банкомати бил един и същ. Впоследствие подс. К. и Б.
започнали да вземат ключове за различни банкомати, като изтъквали като причина
за това несъществуващ проблем на банкомата, макар че имало и случаи с
действителни проблеми, като пак само подс. К. и Б. ходили да ги отстраняват. В
това отношение, особено на подс. Б., като на човек, на когото предстояло да
завърши висше икономическо образование се имало доверие и никой не поставял под
съмнение обстоятелството, че същите искали и вземали ключове за банкомати. В
гр. П. подс. Б. и К. отишли с ползвания от тях служебен автомобил. Взели ключа
за банкомата от главната каса, като изтъкнали проблем с банкомата, какъвто в
действителност не съществувал. Предложението да се посегне на банкомата в гр. П.
изхождало от подс. Т.К.. С помощта на ключа подс. Б. и К. взели от банкомата
сумата от 30 000 лева. Банкоматите на "Първа инвестиционна банка" АД
се зареждали само с банкноти с номинал от 10 и 20 лева. С цел да се избегне при
извършване на ревизия на банкомата - било при зареждане, или по друг повод, при
която да се установи разминаване в купюрния състав на находящите се в банкомата
банкноти, подс. Б. започнал да води отчетност за отнетите от банкомата банкноти,
като на листче записвал колко броя пачки банкноти от по 10 лева и от по 20 лева
са взели, за да могат точно такива да бъдат възстановени в съответния банкомат.
Със сумата от 30 000 лева подс. Т.К. се разпоредил и я предоставил на св. М. и И. В.. Парите били дадени за срок от две седмици, предвид
опасенията на подс. Б. за обезпечаване на банкомата за по - дълъг период от
посочения. Подс. Т.К. обяснил на Б., че всички евентуално отнети от тях двамата
банкноти от банкомати ще бъдат давани на едни и същи хора, като подс. К. се
разпореждал с банкнотите, третирайки ги като свои собствени. К. обяснил на Б.,
че хората, на които предоставя противозаконно отнетите парични суми са хора от
складовете, които от дълги години работели с "Първа инвестиционна
банка" АД с големи парични суми. Подс. К. носел сам парите на свидетелите В.,
в отсъствието на подс. Б.. В посочения вече срок подс. К. и Б. възстановили
сумата от 30 000 лева, която били взели от банкомата в гр. П.. Върнали цялата
сума, в купюри, каквито били взели. Както първоначално, така и впоследствие Б.
и К. вземали ключ за съответния банкомат, като изтъквали различни поводи за
това, най -вече посочвали, че има някакъв действително несъществуващ проблем на
конкретен банкомат. Шифърът на повечето банкомати бил един и същ и Б. бил
научил същия, докато св. Н. П. зареждала банкомати. След връщането на парите в
банкомата в гр. П., подс. К. дал на Б. сумата
от 400 лева, която представлявала неговата част от лихвата за дадените в заем
парични средства на св. М. и И. В.. След като се
почувствали уверени, че така измислената схема ще проработи, К. и Б. започнали
периодично да вземат пари от банкомати на "Първа инвестиционна банка"
АД, които да предоставят в заем на св. И. и М. В. срещу получаването на лихва в
тяхна полза. През това време К. непрестанно успокоявал подс. Б., че хората, на
които се дават парите са сериозни и че няма да има проблеми с възстановяването
им. От този момент нататък, винаги К. и Б. заедно отнемали банкноти от
банкоматите, които К. предоставял като заем на свидетелите В.. Случвало се
дори, на някои банкомати да бъде освободена алармата за сигурност, свързана към
Сектор "СОД" при ОД на МВР гр. Велико Търново. Кодът за освобождаване
на алармата знаели и К., и Б.. С течение на времето К. и Б. отнели сума в общ
размер на 148 060 лева, като вземали и размествали банкноти от банкомати в гр.
Велико Търново, гр. Л., гр. Г.О., село П., обл. Велико Търново. Подс. И.Б.
водел строга отчетност за купюрния състав на отнетите банкноти от всеки един
банкомат. Същият правел това на листчета и бележки. Основните банкомати, от
които били извършвани кражби били тези в гр. П., в супермаркет
"Ариел", находящ се в гр. Г.О., кафене "Нели"*** магазин на
Самоводската чаршия, на бензиностанция "ОМВ" (в посока гр. София) в
гр. Велико Търново. Първоначално нямало никакъв проблем с възстановяването на
дадените в заем парични средства. Същите се връщали на подс. К., включително и
с лихва. От началото на 2010 год. обаче поради финансови затруднения на
дружеството, на което била управител св. М.В., се почувствало, че има проблем с
връщането на взетите от нея пари в заем. По това време спряло и връщането на
парите, отнети от банкоматите. Нямало и лихви за подсъдимите. С цел да избегнат
да бъдат разкрити от служители на банката, К. и Б. започнали да прехвърлят пари
от един банкомат в друг, като гледали да има съответствие и с купюрния състав
на банкнотите. Когато по отношение на някой банкомат, откъдето Б. и К. били
извършили кражба на банкноти, предстояло да бъде извършена ревизия - обстоятелство,
което преди извършване на ревизията служебно било известно и на двамата, те
отивали на зареден вече с банкноти банкомат и вземали оттам банкноти, които
докато бъде извършена ревизията, поставяли в "изпразнения" от тях
банкомат. По този начин липсата на банкноти била една и съща, но се избегнало
установяването на извършеното от тях престъпно деяние.
На
15.03.2011 год., на банкомат, находящ се на Самоводската чаршия във Велико
Търново от св. Н.П., при извършване на неочаквана ревизия, било установено
несъответствие с купюрния състав на заредените в банкомата банкноти с номинал
от 20 лева, които били повече, отколкото следвало. Когато било установено това
на банкомата присъствали П., А., К. и Б.. Банкнотите с номинал от 10 лева равнели
по заредения в банкомата купюрен състав на същите.
След като било установено, че някой е сложил, вместо да изтегли пари от
банкомата, находящ се на Самоводската чаршия в гр. Велико Търново, първоначално
св. П. си помислила, че става въпрос за грешка, изобщо не се усъмнила, че от
банкомата може да е извършена кражба. На 15.03.2011 год. в разговор с Н.П., И.Б.
признал, че той е сложил допълнителните пачки от 20 лева на банкомата на
Самоводската чаршия и помолил св. П. и А. да не докладват за този случай с
банкомата на Самоводската чаршия.
На
16.03.2011 год. св. Н.П. и св. Д. А. - специалист *** в "Първа
инвестиционна банка" АД клон Велико Търново се уговорили внезапно да
направят ревизия на банкомат на бензиностанция на "ОМВ България" ООД,
находяща се в село П., обл. Велико Търново поради констатираното от тях на
предходния ден. На 16.03.2011 год. от служители на "Първа инвестиционна
банка" АД клон Велико Търново били извършени три ревизии на различни
банкомати, като във всеки един от тях била установена липса на банкноти. След
извършена ревизия на банкомат в село П., където била установена липса в размер
на 46 000 лева подс. И.Б., който присъствал на ревизията извадил от портфейла
си жълто на цвят листче, като обяснил на св. А., че на това листче било
записано от кои банкомати какви банкноти липсват. А. прибрала листчето, което
впоследствие било предадено от нея на разследващия орган по делото. Тогава И.Б.
и Т.К. казали на А., че ще върнат всички пари, които били взели, без да посочат
точна сума. На 17.03.2011 год. била извършена още една ревизия, която също
отчела липса на банкноти в банкомат, обслужван от банката. След установяване на
липсите и след като бил извикан от Зам. управителя на "Първа инвестиционна
банка" АД клон Велико Търново в писмено обяснение подс. Т.К. признал, че
от различни банкомати на банката е извършена кражба на банкноти, като подс. К.
поел изцяло вината върху себе си.
От
заключението на изготвената по делото съдебно - графическа експертиза е видно,
че ръкописният текст на представената за експертно графическо изследване лист
хартия, започващ с думите "баба Меца” и завършващ с цифрата "5"
е написан от лицето И.Б.Б..
От представената от
"Първа инвестиционна банка" АД клон Велико Търново писмена справка се
установява, че за периода от 01.01.2009 год. до 18.03.2011 год. са
идентифицирани общо 11 банкомата, които са отваряни безпричинно, като същите са
с локация на територията на гр. Велико Търново - 5 бр. банкомати, гр. П. - 1
бр. банкомат, гр. Г.О. - 3 бр. банкомати, гр. Л. - 1 бр. банкомат и село П.,
обл. Велико Търново - 1 бр. банкомат. От изготвената справка е видно, че общият
размер на отнетите банкноти от посочените банкомати възлиза на 148 060 лева. Също
така се установява, че деянието, извършено при условията на продължавано
престъпление и е довършено на 15.03.2011 год., в 15:45 часа, когато е извършено
последното посегателство върху банкомат, находящ се в гр. Велико Търново -
пазар, Самоводска чаршия.
Приетата за установена фактическа
обстановка е идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като по безспорен и категоричен начин се извлича от направените по реда на
чл. 371, т. 2 от
Предвид изложеното доказано по
делото се явява, че подсъдимите Т.Н.К. и И.Б.Б. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4,
пр. 2, т. 5 и т. 6 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26 от НК, заради което следва да
се ангажира наказателната им отговорност.
Безспорно и категорично е
установено от обективна страна, че подсъдимите К. и Б. в периода лятото на 2009
год. до 15.03.2011 год. в гр. Г.О., гр. Л., гр. П., с. П., обл. В Търново и гр.
Велико Търново, са прекъснали фактическата власт на досегашния владелец – Н.Д.П.
- старши касиер при „Първа инвестиционна банка" АД - Клон В. Търново върху
чужди /на „Първа инвестиционна банка" АД/ банкноти на обща стойност 148
060 лева, като са установили собствена фактическа власт с отдалечаването им и
разпореждането си с тях. Парите взели без съгласието на св. П.. Установено е
също, че подс. К. и Б. са действали като съизвършители /всеки от тях участвал в
отнемането/ и в изпълнение на предварително оформен план за извършване на
деянията от продължаваното престъпление. Доказан и установен се явява и факта
на използване на техническо средство – ключове за ATM, тъй
като без тях не биха осъществили достъп до касетките с парите в банкоматите. И
двамата подсъдими са действали в длъжностното си качество, за да направят
непосредствен достъпа до паричните средства. Поради служебното си положение са
имали достъп както до ключовете, така и до информация за заредените банкомати и
тези, които предстояло да бъдат ревизирани. Кражбата се явява извършена в големи
размери, тъй като надвишава размера на 70 работни заплати за страната за
съответния период, съгласно TP № 1/98 год. на ВС на
РБългария.
От субективна страна деянията са извършени
виновно, при форма на вината пряк умисъл. К. и Б. са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали настъпването им. Безспорно е установено
и намерение противозаконно да присвоят парите, демонстрирано чрез
разпореждането си с тях като със свои.
Безспорно се
установи, че се касае за множество деяния, извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща фактическа обстановка /сходен механизъм на
извършване на деянието/ - от банкомати, на пари, собственост на дружеството -
работодател, при еднородност на вината - пряк умисъл, поради което последващите
се явяват продължение на предшестващите ги. Предвид изложеното и деянието се
явява извършено при условията на чл. 26 от НК или същите осъществяват едно
продължавано престъпление по смисъла на посочения текст.
Налице е и психологичния механизъм,
потребност, мотивация, цел, решение, деяние, резултат. Пряко преследваната цел
от К. и Б. се покрива с резултата, а формирането на тази цел се предхожда от
проявлението на обективно признати последици, необходимост от финансови
средства за снабдяване с пари, тъй като установено е семейното и имотното
състояние на К. - жена и дете, за които следва да се грижи, наличието на
кредит, а по отношение на Б. – основно е мотивиран от възможността да се
реализира в кариерата по специалността, която завършвал – „финанси”. Въз основа
на тези потребности са се породили мотивите и подбудите у. Те от своя страна са
конкретизирали целта. Така при допълнителната конкуренция на основния мотив с
другите допълнителни мотиви „за” и „против”, К. и Б. са взели решение за
постигане на целта си - за осъществяване на изпълнителното деяние на
квалифицирания състав на престъплението кражба.
Самото деяние извършено от подсъдимите може да се
определи като такова с по висока степен на обществена опасност, в сравнение с
личната такава на подсъдимите – с чисто съдебно минало и липса на регистрирани
криминални прояви. При баланс на смекчаващите вината обстоятелства – чисто
съдебно минало, самопризнания, критично отношение и на двамата към извършеното,
съдействие на органи по разследване за изясняване на фактите и сравнително
младата възраст на Б.. Наред със смекчаващите се отчетоха и отегчаващите вината
обстоятелства - размера на отнетите вещи - надвишаващ повече от 8 пъти
стойността на „големите размери", фактът, че са взели пари от дружеството
- работодател, упоритостта на извършване на деянията и продължителния период от
време на осъществяването им.
Изложеното и съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК обуслови приложението на чл. 58 а, ал. 1
от НК, като се изключи възможността за приложени на ал. 4 на същия текст.
Настоящата инстанция констатира, че не са налице условията на чл. 55 от НК
едновременно с тези на чл. 58 а от НК. Не са налице нито едно изключително,
нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат извод, че
предвиденото в закона наказание за това деяние да се окаже несъразмерно тежко.
Престъплението от двамата подсъдими не е извършено при изключително смекчаващо
вината обстоятелство или многобройни такива, което обуслови приложението на чл.
58 а, ал. 1 от НК и за извършеното от тях деяние по чл. 195, ал. 2 вр. с ал.1,
т.4, пр.2, т. 5 и т. 6 вр. чл. 194, ал.1 вр. с чл. 26 от НК им се определи
наказание – от по 4 години лишаване от свобода. Това наказание съобразно
правилата на чл. 58 а, ал.1 от НК бе намалено с една трета или им се наложи по
вид и размер от по 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.
Настоящата инстанция намери, че за постигане целите на наложеното наказание както по отношение на самите подсъдими, така и по отношение на останалите членове на обществото /специална и генерална превенция/ ще изиграе поправителна и превъзпитателна роля, ако същите бъдат отложени на основание чл. 66 от НК за максимален срок - 5 години.
По отношение на гражданския иск. Тъй
като законът свързва възможността причинените от деянието вреди да бъдат
репарирани, когато са резултат от виновно поведение, явяващо се противоправно
/каквото в случая безспорно е установено и доказано в настоящото производство/
и между това противоправно поведение и вредите съществува причинна връзка. Това
обосновава основателността на исковата претенция - доколкото бяха установени вредите, противоправното поведение
на подсъдимите, причинната връзка между настъпилия вредоносен резултат и
поведението на подсъдимите и установения размер. В този смисъл искът като
доказан по основание и размер бе уважен в размер на 148 060 лева, ведно с
претендираната законна лихва върху тази сума, считано от дата на деликта –
15.03.2011 год. до окончателното й изплащане. В полза на гражданския ищец –
„Първа инвестиционна банка” АД гр. София бяха присъдени и направените от ищеца
разноски за един адвокат – повереник на страната в установен и доказан размер –
800 лева. Двамата подсъдими солидарно следва да заплатят посочените по горе в
полза на гражданския ищец.
На
основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК К. и Б. бяха осъдени солидарно
да заплатят направените по делото разноски в полза на ВТРС в установен и
доказан размер на 2 961.20 лева, представляващи държавна такса в размер на
4% върху уважения граждански иск, както и по пет лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови настоящата си присъда.
Председател: