Решение по дело №751/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 172
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Веселин Димитров Хаджиев
Дело: 20225300600751
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев

Иван М. Минчев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Георги Гешев Гешев
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300600751 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 9 от 13.01.2022 г., постановена по НОХД № 5094/2021 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, Съдът е признал подс. Р.Е.К. с ЕГН
********** за виновен в това, че на 06.01.2021 г. в гр. Пловдив е управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Рено“, модел „Канго“
с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а
именно 0,82 на хиляда, установено по надлежния ред - техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARDM-0244, след като е осъден с
влязла в сила на 18.05.2017 г. присъда - Споразумение по НОХД № 642/2017
г. по описа на Районен съд - С. за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради
което на основание чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК му е
наложено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„Б“ от ЗИНЗС, Съдът е постановил така
наложеното на подсъдимия Р.Е.К. наказание една година и десет месеца
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
Със същата присъда, на основание чл.343г вр. чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от
1
НК, Съдът е лишил подсъдимия Р.Е.К. от право да управлява МПС за срок от
три години и десет месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал
времето, през което е бил лишен от това право по административен ред,
считано от 06.01.2021 г. до влизане на присъдата в сила.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнителна такава
от адв. Б.Г., защитник на подсъдимия Р.Е.К.. В жалбите се твърди, че
постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Излагат се доводи,
че първоинстанционният съд незаконосъобразно не е приел, че подс. К., към
момента на извършване на деянието е реабилитиран и е направил грешен
извод за обремененото му съдебно минало. Твърде се още, че съдът
неправилно е признал, че събраните в хода на съдебното и досъдебното
производство доказателства не са противоречиви и не е констатирал
противоречия, несъответствия и непоследователност. Счита още, че наложено
наказание е явно несправедливо. В тази насока излага подробни съображения.
Прави се искане въззивният съд да отмени изцяло така постановената
присъда с която подс. Р.Е.К. е признат за виновен и да постанови нова такава,
с която да го признае за невинен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция,
представителят на Окръжна прокуратура Пловдив намира жалбата за
неоснователно и моли същата да бъде оставена без уважение. На мнение е, че
Районен съд – Пловдив с акта си е изяснил в пълнота фактическата
обстановка и е постановил законосъобразна присъда. Смята, че наказанието
наложено на подс. К. за правилно и съответно на извършеното деяние.
Адв. Г., защитник на подс. К., подържа въззивната жалба и
допълнителната такава. Счита, че Районният съд не е провел пълно и
всестранно съдебно дирене за изясняване на обективната истина. Твърди, че
не са взети предвид обясненията на подсъдимия за причината за закъснението
му да се яви в лечебното заведение за да даде кръвна проба. Излага
съображения, че повдигнатото обвинение по чл.343б, ал.2 от НК е с
неправилна правна квалификация, тъй като подс. К. е бил реабилитиран за
осъждането му по НОХД № 642/2017 г. на Районен съд С.. Моли подсъдимият
да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият К. поддържа заявеното от защитника му. В последната
си дума моли за справедливо решение.
2
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания,
становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314,
ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу Р.Е.К.
за това, че на 06.01.2021 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,82 на
хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM- 0244, след като е осъден с влязла в
сила на 18.05.2017 г. присъда - споразумение по НОХД № 642/2017 г. по
описа на Районен съд - С., за деяние по чл.343б, ал.1 от НК - престъпление по
чл.343б, ал. 2 вр.1 от НК.
Подсъдимият Р.Е.К. е роден на *** г. в гр.С. и живее в същия град на
ул.„***” № 35. Той е безработен, със средно образование, разведен и
осъждан. ЕГН **********.
За периода от 2002 г. до 06.01.2021 г. на подсъдимия са съставени 15
акта за установяване на административни нарушения по ЗДвП, издадени са 11
наказателни постановления, с които са му наложени административни
наказания, съставени са 5 бр. фиш с глоба за нарушения на ЗДвП и са
издадени 8 бр. заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 10.10.2000 г. за
категории „А“, ,В“, „С“, „DE“, „СЕ“, ,,D“, „AM“, „ТКТ“, „ВЕ“, „В1“, „С1“,
„А1“, „А2“, „С1Е“, „D1“ и „D1E“, във връзка с което притежавал СУМПС №
***, издадено на 16.01.2020 г. и валидно до 16.01.2025 г.
На 06.01.2021 г. за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч., *** П.Й.Д. на
длъжност *** в група „***“ и И.Т.Т. - младши експерт в група „***“ към
сектор „***“ били на работа и изпълнявали задълженията си по
осъществяване контрол по спазване правилата за движение по пътищата в
гр.Пловдив. Същият ден подсъдимият К. управлявал МПС - товарен
автомобил марка „Рено”, модел „Канго“ с рег. № *** в гр.Пловдив, като се
3
движил по бул.„***“, но преди това бил употребил алкохол.
Около 11:16 ч. на 06.01.2021 г. полицейските служители Д. и Т. се
намирали на бул. „***“, когато спрели за проверка товарен автомобил „Рено”
модел „Канго” с рег. № ***, който се движел в посока към центъра на града.
Служителите Д. и Т. извършили проверка на самоличността на водача и
установили, че това е подсъдимият Р.Е.К.. Докато провеждали разговор с
него, той им замирисал на алкохол, поради което се усъмнили в поведението
му и решили да го проверят с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен номер ARDM-0244 за наличието на алкохол в дъха. Проверката
извършил Т., като дрегерът отчел положителна проба, а именно 0,82 промила
алкохол в издишания въздух, което било записано в паметта на техническото
средство. При появата на резултата подсъдимият заявил, че бил пил
предишната вечер. За извършеното нарушение на водача е бил съставен
АУАН № 978666/06.01.2021 г. за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, като са му били отнети свидетелството за управление на МПС и
контролен талон. Подсъдимият Р.К. не подал възражение срещу съставения
му АУАН и констатациите в него.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-11766- 000002/06.01.2021 г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Пловдив на водача е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б.„Б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС“.
Във връзка с положителния резултат от пробата с алкотест дрегер на К.
бил издаден талон за медицинско изследване № 0064048, връчен му в 11:35 ч.
на същия ден, съгласно който е следвало да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ АД
- Пловдив за изследване до 45 минути от връчването му. В талона той
записал, че не приема показанията на техническото средство. Подсъдимият се
явил в медицинското заведение в 12:25 ч., т.е. след изтичане на посочения
краен срок за явяване за изследване - 12:20 ч., поради което е отказано
вземането на кръвна проба за изследване от лечебното заведение. Това било
оформено в лист за преглед на пациент в КДБ/СО. Часа на явяването му бил
записан и в амбулаторния дневник на медицинското заведение.
В хода на съдебното следствие по делото е установено, че „Алкотест
дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0244 е преминало тест за последваща
4
проверка на 16.11.2020 г., като срокът му на валидност на измервания е 6
месеца от проверката.
Подсъдимият бил осъждан шест пъти, от които пет за престъпление по
чл.343б, ал.1 и ал.2 от НК. С влязло в сила на 18.05.2017 г., Споразумение по
НОХД № 642/2017 г. по описа на Районен съд - С. подсъдимият бил осъден на
6 месеца „лишаване от свобода“, като изпълнението на наказанието е било
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и
шест месеца за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С влязла в сила на
09.05.2018 г. присъда по НОХД № 7352/2017 г. по описа на Районен съд
Пловдив, той бил осъден за престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК на 6
месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 година. С протоколно определение от
05.07.2018 г. по НОХД № 7352/2017 г. съдът е постановил на основание чл.68,
ал.1 от НК К. да изтърпи изцяло и отделно наложеното му по НОХД №
642/2017 г. по описа на Районен съд - С. наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 6 месеца. Наложеното наказание е било изтърпяно на 28.02.2019 г.
Изложената фактическа обстановка Районният съд е приел за
установена изцяло от показанията на свидетелите П. Д. и И. Т., дадени в хода
на съдебното следствие и от прочетените и приобщени към доказателствената
маса по делото за посочените обстоятелства по ред на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2
от НПК показания от досъдебното производство, както и от приобщените
писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно
нарушение бл. № 978666/06.01.2021 г., ЗППАМ № 21-11766-
000002/06.01.2021 г., талон за изследване № 0064048 от 06.01.2021 г., лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 001341 от 06.01.2021 г., копие на
амбулаторен дневник, списък на преминали последваща проверка
анализатори на алкохол в дъха, справка от памет на техническо средство,
справка за нарушител/водач, характеристична справка, справка за лице АИС
БДС, справка за съдимост.
При така установената и възприетата фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил извод, че с деянието си подс. Р.Е.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава престъплението по
чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 06.01.2021 г. в гр. Пловдив е
управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Рено“,
5
модел „Канго“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 0,82 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е
осъден с влязла в сила на 18.05.2017 г. присъда - споразумение по НОХД №
642/2017 г. по описа на Районен съд - С., за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
Настоящия въззивен съдебен състав намира заключенията и правните
изводи на Районния съд за правилни и законосъобразни, почиващи на пълен и
всестранен анализ на доказателствата по делото.
На първо място следва да се посочи, че деянието правилно е
квалифицирано, като такова по чл.343б, ал.2 във вр.с чл.1 от НК. От
приложената по делото справка съдимост се установява, че подс. Р.Е. К. е
осъждан многократно. Осъждането на подсъдимия по НОХД № 642/2017 г. на
Районен съд - С. за деяние по чл.343б, ал.1 от НК е материално правната
предпоставка деянието по настоящото дело да се квалифицира по по-тежкия
състав на ал.2 от същия член. Споразумението по цитираното дело е влязло в
законна сила на 18.05.2017 г., като на 24.10.2017 г. подсъдимият е извършил
друго престъпление, за което е осъден с Присъда № 323/22.12.2017 г. на
Районен съд - Пловдив, поради което е постановено да изтърпи отделно и
изцяло отложеното наказание по НОХД № 642/2017 г. на Районен съд - С..
Връзката между тези две дела е самостоятелно основание да отпадне
привилегията на института на реабилитация по право, наред с другата
законова предпоставка, а именно, забраната по чл.86, ал.2 от НК -
Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от
пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитиран. Може да се приеме, че
реабилитиране е настъпило единствено за престъплението, за което подс. К. е
осъден по НОХД № 1742/2005 г. на Районен съд - С., с Присъда влязла в
законна сила на 30.01.2005 г., което е ирелевантно за правилната правна
квалификация за деянието по настоящото дело. Освен това следва да се
посочи, че сроковете за реабилитация започват да текат от момента на
изтърпяване на наложеното наказание. Наказанието наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 6 месеца, наложено на подс.К. по НОХД № 642/2017 г.
по описа на Районен съд - С. наказание е било изтърпяно на 28.02.2019 г. и
към момента на извършване на настоящото деяние не е изтекъл дори срока
необходим за съдебна реабилитация.
Не може да бъде споделено възражението на защитата, че Районният
6
съд не е провел пълно и всестранно съдебно дирене.
По делото в хода на съдебното следствия са разпитани всички лица, за
които има данни, че могат да допринесат за разкриване на обективната
истина. Приложени са всички релевантни писмени доказателства,
включително тези поискани от защитата. Дадена е възможност да се
представят доказателства за причината, поради която подсъдимият К. не се
явил навреме за предоставяне на кръвна проба. Допуснат е до разпит, при
режим на довеждане, посочен от защитата свидетел. Свидетелят не се е явил и
в последствие адв. Г. се е отказала от неговия разпит. Първостепенният съд е
положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина, като не
са останали неизяснение обстоятелства, които могат да поставят под
съмнение правните съображения и начина на изграждане на вътрешното
убеждение на съда. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
доказателствата по делото са еднопосочни и непротиворечиви, като по
категоричен начин се установява, че подсъдимият К. е управлявал МПС след
употреба на алкохол над допустимите граници на 0,5 на хиляда, а именно 0,82
на хиляда, което обстоятелство е установено от годно техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM-0244.
Тъй като подсъдимият не е приел показанията на техническото
средство, била му е предоставена възможност в рамките на 45 минути от
връчването на талона (в 11:35 ч.) да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив за
предоставяне на кръвна проба за изследване. Този срок за явяване
съответства на изискванията на чл.6, ал.6, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, доколкото
нарушението е установено на територията на населено място, в което се
намира мястото за извършване на медицинско изследване и за вземането на
кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване. Въпреки това, подсъдимият не е спазил срока, като се е явил в
медицинското заведение 5 мин. по-късно, поради което и му е отказано
вземане на кръвна проба. Въпреки заявената от подсъдимия основателна
причина за закъснението, доказателства в тази насока не са ангажирани,
поради което правилно, на основание чл. 6, ал. 9 от Наредбата, наличната
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена въз основа на
показанията на техническото средство чрез измерване на концентрацията в
7
дъха.
Неоснователни са възраженията на защитата относно годността като
доказателство на представените по делото копие на справка за техническа
годност на техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен №
ARDM-0244 и разпечатка от същото, която удостоверява идентичен резултат
с този отразена в акта съставен от полицейските служители. Същите са
достатъчно четливи и са представени на съда със съпроводително писмо на
Началника на Сектор „Пътна полиция“, в което ясно се четат номера и дати.
Копието на преминали последваща проверка анализатори на алкохола в
кръвта и разпечатка от устройството, с което е направен теста на подсъдимия,
носят печат на Областна дирекция на МВР Пловдив, саморъчно изписано
„Вярно с оригинала“ и подпис на изготвилият ги служител. Тези реквизити са
напълно достатъчни за да се приеме, че съдържащата се в представените
копия информация е идентична с тази в оригиналите, включително датата на
изготвянето им, поради което и същите следва да се приемат като годно
доказателство.
Правилни са и изводите на първата инстанция, че престъплението е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, със съзнавани и
целени обществено опасни последици.
Настоящият съдебен състав не намира за основателно и възражението
на защитата, че наказание наложено на подсъдимия К. е несъразмерно
високо. Районният съд подробно се е аргументирал защо намира така
определеното по вид и размер наказание за законосъобразно и справедливо.
По отношение на подсъдимия не са установени смекчаващи отговорността
обстоятелства, а само отегчаващи такива. Видно от характеристичната
справка за подсъдимия, трудовата му дейност е основно свързана с
управление на МПС. За периода от 2002 г. до 06.01.2021 г. на подсъдимия са
съставени 15 акта за установяване на административни нарушения по ЗДвП,
издадени са 11 наказателни постановления, с които са му наложени
административни наказания, съставени са 5 бр. фиша с глоба за нарушения на
ЗДвП и са издадени 8 бр. заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки. До момента подсъдимият К. е осъждан шест пъти,
като пет от тях са за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата, включително и за престъпления по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от
8
НК, както подсъдимият е изтърпял и ефективно наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца. Това говори за личност с много височка
обществена опасност и с трайно установено престъпно поведение, поне що се
касае за нарушаване на ЗДвП и незачитане на установения в страната законов
ред. Според настоящата въззивна инстанция, наложеното на подсъдимия Р.К.
наказанието в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 1000/хиляда/ лева е законосъобразно и справедливо.
Съобразено е с обществената опасност на деянието и дееца, с визираните в
чл.36, ал.1 от НК цели за индивидуална и генерална превенция и настоящият
съдебен състав не намира основание да го измени.
Първоначалният строг режим на изтърпяване на наложеното на подс.
Р.Е.К. наказание лишаване от свобода е определен правилно съобразно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
С оглед императивната разпоредба на чл. 343г във вр. с чл.343б, ал.2,
вр. ал.1 от НК, присъдата е правилна и относно лишаването на подсъдимия
Р.Е.К. от право да управлява МПС за срок от три години и десет месеца. На
основание чл.59, ал.4 от НК, първостепенният съд правилно е съобразил и е
приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 06.01.2021 г. до влизане на присъдата в
сила.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна,
поради което, и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9 от 13.01.2022 г., постановена по
НОХД № 5094/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив - XI наказателен
състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10