МОТИВИ:
Срещу подсъдимия И.И. *** е
повдигнато обвинение за това, че:
На неустановен ден през
периода 25.08.2014г - 29.09.2014г в гр.Долни Дъбник, обл.Плевен,
в качеството си на длъжностно лице – разследващ полицай в РУ към Отдел
„Досъдебно производство” при ОД МВР - гр.Плевен, в кръга на службата си
съставил официален документ – протокол за разпит на свидетел с дата 28.08.2014г
спрямо Р.Х.П. *** по досъдебно производство №Д-988/2014г по описа на Районна
прокуратура гр.Плевен, в който удостоверил невярно обстоятелство – че е провел
разпит от същата дата спрямо Р.П. в качеството му на свидетел по горното дело,
с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за това обстоятелство -
че при проведен разпит Р.П. е дал показания за това, че е получил от Д.Б.
сумата от 100лева - престъпление по чл.311 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение.
Подсъдимият И.И.И. не се явява в съдебно
заседание и спрямо него делото е разгледано при условията на чл.269 ал.3 т.2 от НПК. Упълномощеният от подсъдимия И.
защитник адв.Д.П. *** навежда правни доводи, че
обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, като не е установено
лицето, различно от свидетеля П., което със същата химикална
паста е имитирало неговия подпис в протокола за разпит на свидетел от
28.08.2014г. Навежда правни доводи, че дори да се приеме, че подсъдимият И. е
извършил деянието, то същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.9
ал.2 от НК. Моли съда да оправдае подсъдимия И.И..
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.И.
е дългогодишен служител в Министерство на вътрешните работи, като през периода
01.01.1992г – 19.11.2010г заемал различни длъжности в съответните структурни
звена. От дата 23.04.2012г подсъдимият И. бил назначен на длъжността разследващ полицай в РУ към Отдел „Досъдебно
производство” при ОД МВР-гр.Плевен.
Свидетелят Р.П. притежава
наследствен недвижим жилищен имот, находящ се в с.Бъркач обл.Плевен,
като в същия съхранявал различни свои движими вещи, между които и дърва за
огрев.
По повод на извършена
кражба на движими вещи – дърва за огрев от горепосочения имот, свидетелят П.
депозирал жалба вх.№ЗМ-125/11.03.2014г в РУ „Полиция”-гр.Долни Дъбник при ОД
МВР-гр.Плевен. Въз основа на събраните данни в хода на извършената полицейска
проверка, в Районна прокуратура-гр.Плевен от дата 29.04.2014г било образувано
досъдебно производство под №Д-988/2014г по описа на същата прокуратура. Посоченото
производство в последствие и съобразно указаното в постановлението за образуване
на същото, било разпределено от Главен разследващ полицай при ОД МВР-гр.Плевен
за разследване на подсъдимия
И.И., в качеството му на разследващ полицай при ОД
МВР-гр.Плевен. Подсъдимият
И. провел
редица действия по разследването, между които и разпити на свидетелите Р.Х.П., **
и Д.П.Б.. Подсъдимият И. в
качеството му на разследващ орган по делото изготвил заключително мнение от
дата 30.06.2014г за прекратяване на досъдебното производство поради наличие на предпоставките
на чл.218б от НК.
С постановление от
12.08.2014г по посоченото досъдебно производство №Д-988/2014г по описа на
РП-Плевен наблюдаващият прокурор ** е върнала материалите по делото на
разследващия орган с указания за събиране на допълнителни доказателства, между
които и конкретни указания относно това дали предмета на престъплението е
заместен, респективно възстановен съгласно изискванията на разпоредбата на
чл.218б от НК, като материалите по делото били получени в РУ МВР-гр.Долни
Дъбник на дата 20.08.2014г.
При осъществяване на
разследването подсъдимият
И. в
качеството му на разследващ полицай и с оглед изпълнение на дадените му от
наблюдаващия прокурор указания провел разпит от дата 25.08.2014г. на Д.Б. в
качеството й на свидетел и в протокола отразил обстоятелството, че свидетелката
е възстановила сумата на пострадалото лице по делото.
На неустановен ден през
периода 25.08.2014г – 29.09.2014г в друг протокол за разпит на свидетел,такъв
датиран като извършен на дата 28.08.2014г., подсъдимият в качеството му на разследващ полицай, без да е
провел разпит на Р.Х.П. – пострадалото лице по делото, отразил невярното
обстоятелство, че е провел допълнителен разпит като свидетел спрямо Р.П. *** и
със съдържание относно това, че същият е получил от Д.П.Б. сумата от 100лева. Подсъдимият И. подписал официалния
документ – протокола за разпит, като положил подписа си за разследващ полицай. Неустановено
по делото лице, различно от свидетеля П., със същата паста за химикал имитирало
подписа му и го положило двукратно срещу графа свидетел в същия протокол за
разпит. В последствие подсъдимият И. въпреки осъзнатото от негова страна обстоятелство, че не е провел
допълнителен разпит на свидетеля П. и отразените показания в протокола за
разпит не са негови,приложил официалния документ към материалите по досъдебното
производство и със заключително мнение от дата 29.09.2014г изпратил досъдебното
производство в Районна прокуратура-гр.Плевен.
На неустановен ден през
месец септември 2014г свидетелката Д.Б. в присъствието на придружаващия
свидетел П.Ф. *** на свидетеля М.Д.Б. 5бр банкноти с номинал от 20лв всяка,
който от своя страна трябвало да ги предаде на подсъдимия И.. След като се
обадил по телефона на подсъдимия И., свидетелят М.Б. приел за съхранение в
служебната си каса предадената от свидетелката Д.Б. сума от 100лв, като за
предаването на сумата не бил съставен никакъв документ. Около една или две
седмици по-късно свидетелят М.Б. предал на подсъдимия И. сумата от 100лв, която
била оставена при него на съхранение от свидетелката Д.Б..
С постановление от дата
24.11.2014г на наблюдаващия прокурор ** наказателното производство по досъдебно
производство №Д-988/2014г по описа на РП-Плевен било прекратено, като препис от
постановлението бил изпратен на пострадалото лице – свидетеля Р.П.. Последният
останал неудовлетворен от съдържанието на постановлението за прекратяване на
наказателното производство и депозирал на дата 04.12.2014г жалба чрез Районна
прокуратура-гр.Плевен до Районен съд-гр.Плевен, в която жалба посочил, че на
дата 28.08.2014г не е бил разпитван от разследващия орган и не му е
възстановена сумата от сто лева. На 05.12.2014г свидетелят П. посетил сградата
на РУП-гр.Долни Дъбник за лична среща с разследващия полицай, където провел
такава с подсъдимия
И.И., на която последния му заявил, че го „чака отдавна, за
да си получи парите”, след което му предал сумата от 100лева.
В последствие подсъдимият И. поискал да се срещне със
свидетеля П., като при проведена среща между двамата, подсъдимият И.И.
помолил свидетеля да оттегли жалбата си и „ако го разпитват да каже, че
протокола от дата 28.08.2014г е действителен”.
От
заключението на вещото лице по назначената и извършена графическа експертиза
под №82 от дата 27.03.2015г се установява, че подписите срещу графа „свидетел”
в протокол за разпит от 28.08.2014г за разпит на свидетел Р.Х.П. не са положени
от Р.Х.П., същите са положени чрез подражание/имитиране подписа на същия и са
положени от едно и също лице. От заключението на вещото лице по същата
експертиза се установява, че подписа срещу графа „разследващ полицай” в същия
протокол за разпит е положен от подсъдимия И.И.. Подписите срещу
графа „свидетел” и графа „разследващ полицай” са изписани с една и съща паста
за химикал.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – от показанията на свидетелите Р.Х.П., Д.П.Б., П.И.Ф., Х.П.Й.
и М.Д.Б., дадени в хода на съдебното
следствие и приобщени към доказателствения материал по делото, чийто показания
съдът кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност
и съответствие от една страна с приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, а от друга със заключението на вещото лице Ц.М.Ц. по назначените
комплексна графическа и техническа експертиза. От приобщената като писмено
доказателство по делото кадрова справка рег.№316р-51-03/19.02.2015г на
Началника на „Човешки ресурси” при ОД на МВР-Плевен се установява, че подсъдимият И.И.
е дългогодишен служител в Министерство на вътрешните работи, като през периода
01.01.1992г – 19.11.2010г заемал различни длъжности в съответните структурни
звена, а от дата 23.04.2012г подсъдимият бил назначен на длъжността разследващ полицай в РУ към Отдел „Досъдебно
производство” при ОД МВР-гр.Плевен. От показанията на свидетеля Р.П. и от
приобщената като писмено доказателство по делото жалба вх.№ЗМ-125/11.03.2014г
от Р.П. до РУ Долни Дъбник при ОД на МВР-Плевен се установява, че същият
притежава наследствен недвижим жилищен имот, находящ се в с.Бъркач обл.Плевен, в който съхранявал различни свои движими вещи,
между които и дърва за огрев, и по повод извършена кражба на движими вещи –
дърва за огрев от горепосочения имот, свидетелят П. депозирал жалба в РУ
„Полиция”-гр.Долни Дъбник при ОД МВР-гр.Плевен. От приложеното досъдебно
производство №Д-988/2014г се установява, че въз основа на събраните данни в
хода на извършената полицейска проверка, в Районна прокуратура-гр.Плевен от
дата 29.04.2014г било образувано досъдебно производство под №Д-988/2014г по
описа на същата прокуратура. От приобщените като писмени доказателства по
делото заверени копия от материалите по досъдебно производство под №Д-988/2014г
по описа на РП-Плевен се установява, че посоченото производство съобразно
указаното в постановлението за образуване на същото, било разпределено от
Главен разследващ полицай при ОД МВР-гр.Плевен за разследване на подсъдимия И.И.,
в качеството му на разследващ полицай при ОД МВР-гр.Плевен. От приобщените като писмени доказателства по делото
заверени копия от материалите по досъдебно производство под №Д-988/2014г по
описа на РП-Плевен се установява, че подсъдимият И. провел редица действия по разследването, между
които и разпити на свидетелите Р.Х.П., **, Д.П.Б.. От
приложеното досъдебно производство №Д-980/2014г се установява, че подсъдимият И. в качеството му на
разследващ орган по делото изготвил заключително мнение от дата 30.06.2014г за
прекратяване на досъдебното производство поради наличие на предпоставките на
чл.218б от НК. От приобщените като писмени доказателства по делото заверени
копия от материалите по досъдебно производство под №Д-988/2014г по описа на
РП-Плевен се установява, че с постановление от 12.08.2014г по посоченото
досъдебно производство наблюдаващият прокурор ** е върнал материалите по делото
на разследващия орган с указания за събиране на допълнителни доказателства,
между които и конкретни указания относно това дали предмета на престъплението е
заместен, респективно възстановен съгласно изискванията на разпоредбата на чл.218б
от НК, като материалите по делото били получени в РУ МВР-гр.Долни Дъбник на
дата 20.08.2014г. От приобщените като писмени доказателства по делото заверени
копия от материалите по досъдебно производство под №Д-988/2014г по описа на
РП-Плевен се установява, че при осъществяване на разследването подсъдимият И. в качеството му на
разследващ полицай и с оглед изпълнение на дадените му от наблюдаващия прокурор
указания провел разпит от дата 25.08.2014г. на Д.Б. в качеството й на свидетел
и в протокола отразил обстоятелството, че свидетелката е възстановила сумата на
пострадалото лице по делото. От приобщените като писмени доказателства по
делото заверени копия от материалите по досъдебно производство под №Д-988/2014г
по описа на РП-Плевен се установява, че на 28.08.2014г подсъдимият в качеството му на разследващ полицай съставил
протокол за разпит на свидетеля Р.П., в който било отразено обстоятелството, че
бил проведен допълнителен разпит на свидетеля П., при който последният заявил,
че е получил от Д.П.Б. сумата от 100лв. От показанията на свидетеля Р.П. се
установява, че по посоченото досъдебно производство №Д-988/2014г по описа на
РП-Плевен е разпитван само един път. Свидетелят Р.П. е категоричен, че на
посочената в протокола за разпит на свидетел от дата 28.08.2014г същият не е
бил разпитан от разследващия полицай по досъдебното производство – подсъдимият И.,
и не е заявявал, че е получил от Д.П. сумата от 100лв. От заключението на
вещото лице Ц.Ц. по назначената комплексна графическа
и техническа експертиза по протокол №82 от 27.03.2015г се установява, че
подписите в графа „Свидетел” в протокол от 28.08.2014г за разпит на свидетел Р.Х.П.
не са положени от Р.Х.П., а са положени чрез подражание /имитиране/ на подписа
на Р.П.. От заключението на вещото лице Ц.Ц. се
установява и това, че подписът срещу графа „Разследващ полицай” в протокола от
28.08.2014г за разпит на свидетеля Р.Х.П. е положен от подсъдимия И.И.И.. Според заключението на вещото лице Ц.Ц. подписите срещу графа „Свидетел” в протокол от
28.08.2014г за разпит на свидетеля Р.Х.П. са положени от едно и също лице, но
поради обстоятелството, че са имитирани чрез пряко наблюдение на подписа на П.
не може да се установи дали са положени от лицето положило подписа срещу графа
„Разследващ полицай”, т.е. не може да се установи, че подписите срещу графа
„Свидетел” в протокол от 28.08.2014г за разпит на свидетеля Р.Х.П. са положени
от подсъдимия И., който е положил подпис в графата „Разследващ полицай”. От
заключението на вещото лице Ц.Ц. се установява и
това, че подписите срещу графа „Свидетел” и подписа срещу графа „Разследващ
полицай” в протокол от 28.08.2014г, за разпит на свидетел Р.Х.П. са изписани с
една и съща паста за химикал. Следователно по безспорен и несъмнен начин от
показанията на свидетеля Р.П. и заключението на вещото лице Ц.Ц. по назначената комплексна графическа и техническа
експертиза се установява, че подсъдимият И. подписал официалния документ – протокола за разпит, като положил
подписа си за разследващ полицай, а неустановено по делото лице, различно от
свидетеля П., със същата паста за химикал имитирало подписа му и го положило
двукратно срещу графа „Свидетел” в същия протокол за разпит. Т.е. подсъдимият И.
в качеството си на разследващ орган по досъдебно производство №Д-988/2014г по
описа на РП-Плевен, без да е провел разпит на Р.Х.П. – пострадалото лице по
делото, отразил невярното обстоятелство в протокола за разпит на свидетел от
28.08.2015г, че е провел допълнителен разпит като свидетел на Р.П. *** и със
съдържание относно това, че същият е получил от Д.П.Б. сумата от 100лева. От
показанията на свидетелите Д.Б. и П.Ф. се установява, че на неустановен ден
през месец септември 2014г свидетелката Д.Б. в присъствието на придружаващия
свидетел П.Ф. *** на свидетеля М.Д.Б. 5бр банкноти с номинал от 20лв всяка,
който от своя страна трябвало да ги предаде на подсъдимия И.. От показанията на
свидетеля М.Б. се установява, че след като се обадил по телефона на подсъдимия И.,
свидетелят М.Б. приел за съхранение в служебната си каса предадената от
свидетелката Д.Б. сума от 100лв, като за предаването на сумата не бил съставен
никакъв документ. Според показанията на свидетеля М.Б. около една или две
седмици по-късно свидетелят М.Б. предал на подсъдимия И. сумата от 100лв, която
била оставена при него на съхранение от свидетелката Д.Б.. От приобщените като
писмени доказателства по делото материали по досъдебно производство
№Д-988/2014г по описа на РП-Плевен се установява, че подсъдимият И., въпреки
осъзнатото от негова страна обстоятелство че не е провел допълнителен разпит на
свидетеля П. и отразените показания в протокола за разпит не са негови, приложил
официалния документ към материалите по досъдебното производство и със
заключително мнение от дата 29.09.2014г изпратил досъдебното производство в
Районна прокуратура-гр.Плевен. От приобщените като писмени доказателства по
делото материали по досъдебно производство №Д-988/2014г по описа на РП-Плевен
се установява, че с постановление от дата 24.11.2014г на наблюдаващия прокурор **
наказателното производство било прекратено, като препис от постановлението бил
изпратен на пострадалото лице – свидетеля Р.П.. От
приобщените като писмени доказателства по делото материали по досъдебно
производство №Д-988/2014г по описа на РП-Плевен се установява, че свидетелят П.
в качеството си на пострадал по същото досъдебно производство депозирал на дата
04.12.2014г жалба чрез Районна прокуратура-гр.Плевен до Районен съд-гр.Плевен,
в която жалба посочил, че на дата 28.08.2014г не е бил разпитван от разследващия
орган и не му е възстановена сумата от сто лева. От показанията на свидетеля П.
се установява, че на 05.12.2014г същият посетил сградата на РУП-гр.Долни Дъбник
за лична среща с разследващия полицай, където провел такава с подсъдимия И.И.,
на която последния му заявил, че го „чака отдавна, за да си получи парите”,
след което му предал сумата от 100лева, без да се състави какъвто и да било
документ за предаването на тази сума. В тази насока съдът не кредитира
показанията на свидетеля Х.Й., според които свидетелят П. в кабинета на
подсъдимия И. е получил парите и се е подписал на предоставен му от подсъдимия
документ. От показанията на свидетеля П. се установява, че впоследствие подсъдимият И. поискал да се срещне с него,
като при проведена среща между двамата, подсъдимият И.И. помолил свидетеля да
оттегли жалбата си и „ако го разпитват да каже, че протокола от дата
28.08.2014г е действителен”, при което П. отговорил, че няма да си плюе на
лицето. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля П., тъй като неговите
показания са ясни, последователни и логични, и изясняват в пълнота възприетия
от свидетеля П. единствен разпит в качеството му на свидетел по образуваното
досъдебно производство №Д-988/2014г по описа на РП-Плевен. Освен това по делото
няма данни, които да сочат наличието на мотив свидетелят П. да набеди
подсъдимия И. в престъпление, което не е извършил. Също така показанията на
свидетеля П. си кореспондират напълно със заключението на вещото лице Ц.Ц. по назначената комплексна графическа и техническа
експертиза, според която подписите в графа „Свидетел” в протокол от 28.08.2014г
за разпит на свидетел Р.Х.П. не са положени от Р.Х.П., а са положени чрез
подражание /имитиране/ на подписа на Р.П.. Съдът кредитира напълно и
показанията на свидетелите Д.Б., П.Ф. и М.Б., тъй като показанията им са
последователни и логични, взаимно си кореспондират и съответстват на
приобщените по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия И.И. дадени по същото дело на досъдебното
производство при разпита му на 22.06.2016г, приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.2 от НПК, тъй като по своето естество тези
обяснения представляват една защитна теза на подсъдимия, която не се подкрепя
от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив опровергава се
както от показанията на свидетеля П. и от заключението на вещото лице Ц.Ц. по назначената комплексна техническа и графическа
експертиза. В тази насока съдът съобрази и обстоятелството, че стойността на
вещите, предмет на кражбата по образуваното и провеждано досъдебно производство
№Д-988/2014г по описа на РП-Плевен съобразно заключението на вещото лице инж.**
е 32,50лв, а подсъдимият И. е приел от Д.Б. сумата от 100лв, която
впоследствие, след депозираната на 04.12.2014г жалба от П. против
постановлението за прекратяване на наказателното производство, на 05.12.2014г
предал на пострадалия свидетел П..
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.311 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият И.И.И.
на неустановен
ден през периода 25.08.2014г - 29.09.2014г в гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, в качеството си на длъжностно лице – разследващ
полицай в РУ към Отдел „Досъдебно производство” при ОД МВР - гр.Плевен, в кръга
на службата си съставил официален документ – протокол за разпит на свидетел с
дата 28.08.2014г спрямо Р.Х.П. *** по досъдебно производство №Д-988/2014г по описа
на Районна прокуратура гр.Плевен, в който удостоверил невярно обстоятелство –
че е провел разпит от същата дата спрямо Р.П. в качеството му на свидетел по
горното дело, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за това
обстоятелство - че при проведен разпит Р.П. е дал показания за това, че е
получил от Д.Б. сумата от 100лева. От обективна страна елементите на състава по
чл.311 ал.1 от НК са налице: подсъдимият И. е осъществил изпълнителното деяние
в качеството си на длъжностно лице – разследващ полицай в РУ на ОД на
МВР-Плевен, към отдел „Досъдебно производство”, поради което покриват
признаците на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б”А” от НК, тъй като му
било възложено да изпълнява служба в държавно учреждение, каквато се явява
Районно управление на Областна Дирекция на МВР гр.Плевен. На подсъдимия И. му
било вменено по служба /чл.54 ал.1 от ЗМВР/ да извършва действия по разследване
по реда на НПК, в това число и разпити на свидетели, което е следвало да
удостовери със съставен по съответния процесуален ред документи – протокол за
разпит, в който да отрази истинността на констатираните обстоятелства и факти
/чл.128, чл.131, чл.139 и чл.257 от НПК/. Безспорно процесният
протокол за разпит на свидетел от 28.08.2014г бил съставен от подсъдимия И. в
кръга на неговата служба и съгласно неговата длъжностна характеристика същият
да изпълнява функции по разследване на досъдебни производства. Освен официален,
този документ се явява и удостоверителен поради това, че отразените в него от
подсъдимия И. обстоятелства, установяват извършването на процесуално следствени
действия, но се явява с невярно съдържание, тъй като на 28.08.2014г не бил
проведен разпит на Р.П. в качеството на свидетел и в този разпит П. не е
заявил, че е получил сумата 100лв. Преки доказателства, че посочените
обстоятелства са неверни се съдържат в показанията на свидетеля П., който
категорично заявява, че не е подписвал протокола за разпит и не е заявявал пред
разследващия полицай, че е получил сумата от 100лв от свидетелката Д.Б.. В тази
насока е и заключението на вещото лице Ц.Ц. по
назначената комплексна графическа и техническа експертиза, според която
подписите в графа „Свидетел” в протокол от 28.08.2014г за разпит на свидетел Р.Х.П.
не са положени от Р.Х.П., а са положени чрез подражание /имитиране/ на подписа
на Р.П.. По своята правна природа протоколът за разпит на свидетел от
28.08.2014г представлява официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК, тъй
като същият е издаден по установения ред и форма, регламентирани в НПК, от
длъжностно лице – разследващ полицай, в кръга на службата му. Документът е и
удостоверителен поради това, че отразените в него от подсъдимия И.
обстоятелства удостоверяват извършването на действия по разследването, но се
явява с невярно съдържание, тъй като разпит на тази дата на този свидетел не е
бил проведен. Налице е и последният признат от състава на престъплението по
чл.311 ал.1 от НК, а именно подсъдимият И. е използвал този документ като
доказателство за отразените в него обстоятелства. Прилагането на протокола за
разпит на свидетел от 28.08.2014г по досъдебно производство №Д-988/2014г
по описа на РП-Плевен и обстоятелството,
че въз основа на отразените в този протокол неверни обстоятелства, прокурорът е
прекратил наказателното производство, сочат че целта на подсъдимия И. е била
постигната.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият И.И.И. е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението. Подсъдимият
И. е съзнавал, че лъжливото документиране е с цел използването на този протокол
за разпит на свидетел като способ на доказване, че същият представлява писмено
доказателствено средство по чл.127 от НПК, относимо
към предмета на доказване, поради което деянието е извършено при пряк умисъл.
Неоснователни са наведените от защитника на подсъдимия
И. адв.Д.П. правни доводи, че извършеното от
подсъдимия деяние представлява маловажен случай. Дали деянието на подсъдимия
представлява маловажен случай следва да бъде разгледано в светлината на т.15 от
Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС.
Постановлението разглежда хипотеза, при която деянието носи белези на маловажен
случай, какъвто законодателят е предвидил в чл.311 ал.2 от НК. Върховните съдии
сочат, че при определяне на случая като маловажен, следва „…..да се изхожда от
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. Необходимо е да се преценяват обстоятелствата,
при които е съставен или преправен документът, целта на съставянето и
подправката, характерът на обществените отношения, които са застрашени от
невярното документиране или подправката, дали документът е употребен, или ако
не е употребен, по какви причини деецът не е сторил това, значимостта на засегнатите
права и отношения от престъплението, дали се касае до едно деяние или за две
или повече деяния, представляващи продължавано престъпление, данните за
личността на дееца, отношението му към извършеното деяние и др. Маловажен
случай ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства
обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние
в сравнение с обикновените случаи по чл. 309, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 НК.”
Съобразявайки изложените критерии за маловажност на случая съдът счита, че
същите са неотносими към деянието, осъществено от
подсъдимия. Следва да се отчете обстоятелството, че длъжността на подсъдимия
изисква от него законосъобразно извършване на разследването, с оглед
призванието му за борба с престъпността, задължение което той пренебрегнал.
Налице са твърде много негативи, които не се вместват в обективните признаци на
чл.311 ал.2 от НК и не определят деянието като маловажен случай. С още
по-голяма сила искането за приложението на чл.9 ал.2 от НК от страна на защитника
на подсъдимия И. адв.Д.П. не следва да бъде уважавано.
Съгласно текста на чл. 9, ал. 2 НК, не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Практиката е категорична, че приемането на едно
деяние за малозначително, т.е. непрестъпно, е
възможно в два случая - липса на обществена опасност поради малозначителност
на деянието; обществена опасност на деянието, но с характеристика на явна
незначителност. В конкретния случай няма основание да приеме липсата или
незначителността на обществена опасност на деянието. За такава не може да се
говори, тъй като сферата в която подсъдимият е осъществявал функциите си е
изключително чувствителна към такъв род прояви и изисква от всички упражняващи
тази професия перфектно спазване на закона, нещо което следва да се счита за
нормално при такъв род дейности.
При определяне вида и
размера на наказанията, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия, съдът взе предвид чистото му съдебно минало, доброто му
процесуално поведение в хода на досъдебното производство, насочено към
разкриване на обективната истина по делото и добрите му характеристични данни. Отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия И. не се
установиха. При спазване разпоредбата на чл.54 от НК при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът осъди подсъдимия И.И.И. на наказание една година лишаване от свобода, като на
основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание с
ТРИ годишен изпитателен срок и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 от НК да
заема длъжността разследващ полицай за срок от една година. По отношение на
подсъдимия И.И. са налице предпоставките на чл.66
ал.1 от НК относно приложение на института на „условното осъждане”, а именно
наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е
осъждан на наказание лишаване от свобода за извършени престъпления от общо
характер и за действителното му поправяне не е необходимо и наложително той
реално да изтърпи наложеното наказание, поради което съдът отложи изпълнението
на наказанието му с тригодишен изпитателен срок. В тази насока съдът съобрази
високите изисквания и очаквания към длъжността на разследващия полицай, поради
което подсъдимият И. беше лишен от право по чл.37 ал.1 т.6 от НК да заема
длъжността разследващ полицай за срок от една година.
Съдът счита, че тези по вид и размер наказания ще
изпълнят целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия
И.И.И. да заплати направените деловодни разноски в
досъдебното производство в полза на ОД на МВР-Плевен в размер на 133,05лв.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия
И.И.И. да заплати направените деловодни разноски в
полза на ПлРС в размер на 50лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: