№ 72
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500068 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 359, постановено в закрито съдебно
заседание на 21.12.2021 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. 819/2021 г., с което е
оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалба с вх. №
4326/13.10.2021 г., подадена от ИВ. СЛ. ЦВ. против постановление от
9.06.2021 г. на ЧСИ В.Б., с което ЧСИ е отказал да въведе във владение
купувача на имота, и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят ИВ. СЛ. ЦВ., купувач на публична продан в
изпълнителното производство, моли определението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с
вх. № 310/17.01.2022 г.
Страните в изпълнителното производство „А.-****“ЕООД- взискател и
О. В.-длъжник не са взели становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 13.10.2021 г. е подадена чрез ЧСИ В.Б. до ОС-П. жалба с вх. № 4326
от ИВ. СЛ. ЦВ., купувач на публична продан в изпълнителното производство,
против постановление от 9.06.2021 г. по изп.д. №************ на ЧСИ В.Б., с
което е оставено без уважение искането на ИВ. СЛ. ЦВ. за извършване на
1
въвод в придобития от него на публична продан недвижим имот с
кадастрален номер ********* по КККР на АГКК до предоставяне на
доказателства за съществуването на имота като самостоятелен обект.
С обжалваното определение № 359 от 21.12.2021 г. окръжният съд
приема, че жалбата е недопустима и прекратява производството по делото.
Жалбоподателят И.Ц. е получил съобщение за определението на
окръжния съд на 10.01.2022 г. и на 17.01.2022 г. е подадена частната жалба до
ПАС с вх. № 310. Частната жалба е допустима.
Видно от приложената към делото на окръжния съд в преписи
документация от изп.д. № 257/2017 г. по описа на ЧСИ В.Б., изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя „А.-****“ЕООД-с.К., О. В.
против длъжника О. В.-гр.В.. С постановление за възлагане на недвижим
имот №***/18.10.2018 г., влязло в сила на 20.12.2018 г. и вписано в СВ-гр.В.
на 24.01.2019 г. (лист 1570 от изпълнителното дело), ЧСИ е възложил на ИВ.
СЛ. ЦВ. посочен недвижим имот – ПИ пл. №******, овощна градина,
съответно, ПИ с идентификатор ********* по КККР в м.“С.“ в землището на
гр. В.. С молба от 13.05.2021 г. (л.1569) И.Ц. е поискал от ЧСИ на основание
чл. 498 от ГПК да насрочи извършването за него на въвод в имота като негов
купувач на публична продан. На 9.06.2021 г. ЧСИ В.Б. оставя с постановление
без уважение искането на И.Ц. за извършване на въвод в придобития от него
на публична продан недвижим имот до представяне на доказателства за
съществуването на имота като самостоятелен обект, като приема, че към
момента на входиране на искането за въвод от приложените по делото данни
е видно, че имотът не съществува и няма обект на вещното право, към който
да бъде насочено исканото принудително изпълнение, тъй като е извършена
процедура по промяна на ПУП и по промяна на кадастралната карта, като
множество имоти са обединени в един. За постановлението молителят Ц. е
уведомен на 29.09.2021 г. и на 13.10.2021 г. подава жалбата до окръжния съд.
С обжалваното сега пред апелативния съд определение от 21.12.2021 г.
окръжният съд оставя жалбата без разглеждане като недопустима и
прекратява производството по делото. Съдът приема, че жалбоподателят И.Ц.
не е легитимиран да обжалва постановлението на ЧСИ от 9.06.2021 г., тъй
като нормата на чл. 435 от ГПК посочва правните субекти, които могат да
2
обжалват действията на съдебния изпълнител и жалбоподателят не попада в
нито една от хипотезите. Съдът намира за неправилно становището на
жалбоподателя, че той има качеството на взискател в изпълнителното
производство, което обосновава с факта, че е купувач на недвижим имот в
проведена публична продан, на когото с постановление на ЧСИ е възложен
закупеният имот. Съдът преценява, че обстоятелството, че определен имот е
закупен на публична продан от едно лице, не придава на това лице качеството
на взискател в изпълнителното производство, а то има качеството на купувач
в проведена публична продан. Съдът посочва, че взискателят и длъжникът в
изпълнителното производство се определят от изпълнителното основание, въз
основа на което е образувано изпълнителното дело и в случая те са,
съответно, „А.-****“ЕООД и О. В.. Съдът приема, че жалбоподателят И.Ц. не
е взискател в образуваното изпълнително дело, а като купувач на имот от
проведена публична продан той има правата по чл. 496 и чл. 498 от ГПК, но
не може да обжалва действията на СИ по реда на чл. 435 от ГПК, тъй като не
е нито взискател, нито длъжник, нито трето за изпълнението лице.
В подадената до апелативния съд частна жалба жалбоподателят твърди,
че обжалваното определение от 21.12.2021 г. е неправилно, защото в
изпълнителното производство постановлението за възлагане слага край на
изпълнението върху недвижим имот, което има за цел удовлетворяване на
взискателя, като с влизане в сила на същото се преклудира възможността
взискателят и длъжникът да обжалват действията, свързани с публичната
продан. Посочва, че от този момент то става самостоятелно изпълнително
основание, въз основа на което купувачът по публичната продан може при
нужда (ако няма доброволно предаване) да иска имота да му бъде предаден,
следователно по отношение на действието въвод във владение на основание
чл. 498 от ГПК купувачът има качеството на взискател, тъй като само той е
процесуално легитимиран да поиска извършването му. Заявява, че да се лиши
купувачът на публичната продан от възможността да обжалва отказа на СИ да
го въведе във владение на закупения имот би означавало при
незаконосъобразност на отказа кой да бъде принуден да води осъдителен иск
за собственост и предаване на владението върху имота, за да се снабди с
изпълнителен титул, който е годен за образуване на отделно изпълнително
производство. Твърди, че обстоятелството, че той е бил обявен за купувач на
недвижимия имот с постановление на ЧСИ, му придава качеството на
3
взискател, имащ право да обжалва по реда на чл. 435,ал.1,т.1 от ГПК
постановения отказ на ЧСИ да бъде въведен във възложения му имот.
Позовава се на решение № 1812/1.11.2018 г. по в.гр.д. № 2293/2018 г. на ОС-
В., определение № 2087/1.06.2019 г. по в.ч.гр.д. № 647/2019 г. на САС,
решение № 1406/27.02.2019 г. по в.гр.д. № 5559/2013 г. на СГС и решение №
5732/26.07.2019 г. по в.гр.д. № 13572/2018 г. на СГС. Моли да бъде отменено
определението на окръжния съд и делото да бъде върнато за произнасяне по
жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 498,ал.1,изр.1 от ГПК, купувачът се
въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на
влязлото в сила постановление за възлагане. Несъмнено е, че в случая
жалбоподателят И.Ц. е обявен за купувач на недвижим имот на публична
продан с влязло в сила постановление на ЧСИ и е поискал от ЧСИ да бъде
въведен в имота, но ЧСИ е отказал да извърши въвода с постановлението от
9.06.2021 г. Несъмнено е, че купувачът И.Ц. не е взискателят по
изпълнителното дело, което е образувано през 2017 г. по искането от „А.-
****“ЕООД. В случая обаче той не претендира да е взискател в
изпълнителното производство по делото, а претендира да бъде реализирано
неговото право по чл. 498 от ГПК за въвод във владение на закупения от него
на публичната продан недвижим имот. Купувачът на имота И.Ц. претендира
да бъде въведен в имота въз основа на влязлото в сила постановление за
възлагане на този имот при публична продан. Това постановление е пряко
изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се
разпростира по отношение на всички, и затова не е необходимо за
извършването на въвода той да се снабдява с изпълнителен лист. Несъмнено
е, че въвод по чл. 498 от ГПК се извършва по изпълнителното дело, по което е
издадено постановлението, а не се образува изпълнително дело с друг номер.
Процедурата по чл. 498 от ГПК за въвеждането на купувача във владение на
имота се определя обаче като друг изпълнителен процес, макар и
функционално свързан с изпълнителното производство за удовлетворяване на
паричното вземане на взискателя. Този процес се води за удовлетворяване на
притезанието на купувача от публичната продан срещу длъжника за
предаване владението на купения на публичната продан имот и
изпълнителният способ е именно въвод във владение. Влязлото в сила
постановление за възлагане е специфично изпълнително основание, въз
4
основа на което се удовлетворява непаричното вземане на купувача на имота
за установяване на фактическата му власт върху него, което е различно от
изпълнителното основание, въз основа на което е образувано през 2017 г.
изпълнителното производство – изпълнителния лист за принудително
събиране на паричното вземане на дружеството-взискател. По силата на това
постановление за възлагане възникват процесуални отношения между
купувача на публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния
изпълнител и длъжника, които имат за цел да бъде осъществена защитата на
правото на купувача като собственик на имота да получи владението върху
него (в тази насока – решение № 87/22.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 659/2015
г., ГК, 3 ГО). Затова в производството по чл. 498 от ГПК именно купувачът е
процесуално легитимиран да поиска провеждането му, поради което в него
той има качеството на взискател. Съответно, затова купувачът има право да
обжалва отказ на ЧСИ да извърши въвода при условията на чл. 435,ал.1,т.1,
предл.2 от ГПК.
Установява се, че частната жалба от 17.01.202 г. е основателна, поради
което обжалваното определение следва да бъде отменено. Делото следва се
върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по жалбата, подадена от ИВ. СЛ. ЦВ. с вх. № 4326/13.10.2021 г.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 359, постановено в закрито съдебно заседание
на 21.12.2021 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. 819/2021 г., с което е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима жалба с вх. № 4326/13.10.2021 г.,
подадена от ИВ. СЛ. ЦВ. против постановление от 9.06.2021 г. на ЧСИ В.Б., с
което ЧСИ е отказал да въведе във владение купувача на имота, и е
прекратено производството по делото.
Връща делото на същия съд и състав за продължаване на
съдопроизводствените действия с произнасяне по жалбата, подадена от ИВ.
СЛ. ЦВ. с вх. № 4326/13.10.2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6