РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и трети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №5355 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Профи кредит България” ЕООД гр. София,
представляван от управителите Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева
Георгиева, чрез процесуалния си представител твърди, че на 13.01.2017г. в
качеството на кредитор сключил Договор за потребителски кредит №********** с Н.Й.Г.,
клиент, за сумата 2000 лв при годишен процент на разходите 49.89 %, годишен
лихвен процент 41.17 %, обща сума по кредита 3513.24 лв плюс закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1807.92 лв. Общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги възлиза на 5321.16 лв със срок за плащане 36
месеца, с месечна вноска по погасителен план в общ размер 147.81 лв и падежна
дата първи ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК), неразделна част от него са Общи условия към ДПК за физически
лица, с които клиентът се е запознал, приел и подписал. Подписал е и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Н.Й.Г. с молба от
13.01.2017г. е поискал посочените от него задължения към “Профи кредит
България” ЕООД и “Кредихелп” ООД да бъдат погасени с част от отпуснатата сума
по кредита, поради което превел общо сума от 1038.97 лв (785.03 лв + 176 лв), а
по посочена от клиента банкова сметка ***ер на 2800 лв. На 05.05.2017г. Н.Й.Г.
подал заявление за промяна на погасителния план по ДПК №**********, поради
което с Анекс №1/15.05.2017г. към договора страните се споразумели да бъде
отложена погасителна вноска №3, като клиентът се задължил да изплаща
задължението си по нов погасителен план. Твърди, че той е направил само пет
пълни и една непълна погасителна вноска с дата 18.07.2017г., след което
изпаднал в забава и на основание т.12.3 от ОУ на 14.11.2017г. прекратил ДПК и
обявил неговата предсрочна изискуемост. Задължението на Н.Й.Г. възлиза на
сумата 4582.11 лв. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №2268/2018г.
на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви
иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено по
отношение на длъжника Н.Й.Г., че му дължи сумата 4582.11 лв по Договор за
потребителски кредит №**********/13.01.2017г., заедно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и направените разноски
по делото.
Ответникът Н.Й.Г. чрез назначения му особен
представител прави възражение за нищожност на Договор за потребителски кредит
№**********/13.01.2017г., която следва от съществуващата неяснота относно къде,
кога и от кого е сключен същия. Позовава се на конкретни несъответствия в дати,
както и на обстоятелството, че подписите за “кредитор“ са с инициали и не дават
информация дали съответното лице има надлежна представителна власт. Взема
становище и за неоснователност на иска. Счита размера на уговорения ГЛП - 41.17
% противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава четири пъти този на
законната лихва, поради което съответната клауза в договора (VI. Параметри) е нищожна, респ. за ответника не е
възникнало такова задължение. Недължимо на основание чл.10а, ал.2 ЗПК е и
възнаграждението по Раздел VI.Параметри за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1806.92 лв, по подробно
изложени съображения.
По делото са
представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №2268/2018г. на Русенски
районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №2268/2018г.,
че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника Н.Й.Г. за сумите 4582.11 лв главница
по договор за потребителски кредит №********** от 16.01.2017г., заедно със
законната лихва от 10.04.2017г. до окончателното изплащане, 30 лв такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода 02.03.2017г.-14.11.2017г.,
10.65 лв лихва за забава за периода 02.03.2017г. - 14.11.2017г., както и за 192.46
лв разноски по производството. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано
да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в
установения от закона едномесечен срок. Искът е за сумата 4582.11 лв главница. Съгласно
сключения между страните Договор за потребителски кредит №**********/13.01.2017г.,
“Профи кредит България” ЕООД е предоставило на Н.Й.Г. кредит в размер на 2000.00
лв при годишен процент на разходите 49.89 % и годишен лихвен процент 41.17 %,
със задължение да го погасява разсрочено за 36 месеца с размер на вноската 97.59
лв, както и избран Пакет за купуване
на допълнителни услуги в размер на 1807.92 лв с размер на погасителната вноска
по закупен пакет 50.22 лв. Общото задължение на клиента Н.Й.Г. по кредита и по
пакета от допълнителни услуги възлиза на 5321.16 лв, като той се е задължил да го
погасява на първи ден от месеца при общ размер на погасителната месечна вноска 147.81
лв. Съгласно Декларации т.А към ДПК, неразделна част от него са Общи условия
към ДПК, с които клиентът е бил запознат, приел и подписал. Подписал е също
договора за потребителски кредит, декларациите, както и Погасителния план към
ДПК №**********. Подписите не са оспорени. Видно от ДПК, т.V.Допълнителни възможности на клиента, Н.Й.Г. е поискал
с част от отпуснатата сума по кредита да бъдат рефинансирани други негови
задължения към “Профи кредит България” ЕООД в размер на 785.03 лв и към
“Кредихелп” ООД в размер на 176.00 лв. На 16.01.2017г. ищецът е превел сума
общо в размер на 1038.97 лв по посочена от клиента банкова сметка (***.23). На
05.05.2017г. Н.Й.Г. е подал заявление за промяна на погасителния план по
№**********, поради което с Анекс №1/17.05.2017г. към договора страните се
споразумели да бъде отложена погасителна вноска №3, като клиентът се задължил
да изплаща задължението си по нов коригиран погасителен план, като
погасителните вноски се променят от 36 на 37 броя (л.42-43).
Видно от приложеното на л.44-45 Извлечение по сметка към ДПК №**********, ответникът е погасил само пет пълни месечни
вноски, като последната е с дата 18.07.2017г., след което е преустановил
плащанията, като към 26.07.2018г. остатъчното задължение по ДПК №********** възлиза на 4582.11 лв. Извлечението по сметка не е оспорено, поради
което и на основание чл.182 ГПК има доказателствено значение относно посочените
обстоятелства. Съгласно чл.12.3 от
Общите условия (л.11), при просрочие от страна на клиента на една месечна вноска
с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да
го уведомява, като остатъчните непогасени вноски по погасителния план стават
дължими (т.12.4).
Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил
задължението си към ищеца, произтичащо от договора за потребителски кредит №********** от 13.01.2017г., поради
което предявеният
иск е основателен. При това положение искът следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумата 4582.11 лв главница, дължима по Договор за потребителски кредит №**********/13.01.2017г., заедно
със законната лихва от 10.04.2018г. до окончателното
изплащане. Ответникът
дължи на ищеца 192.46 лв общо разноски по ч. гр. дело №2268/2018г. на РРС, от която сума 92.46 лв
държавна такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение. Възражението на процесуалният представител, че договорът за потребителски
кредит №********** съдържа неравноправна и поради
това - нищожна клауза относно уговорения ГЛП (възнаградителна лихва) – 41.17 %,
се обосновава със несъответствието на неговия размер с този на законната лихва.
Според чл.145, ал.1 ЗЗП, неравноправната
клауза в договор, сключен с потребител, се преценява, като се вземат предвид
видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Според чл.143, т.9
ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и налага на потребителя приемането на клаузи,
с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.
При преценка дали уговореният размер на ГЛП не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, следва
да се съобрази стойността на отпуснатия заем, който кредитодателят се задължава
да предостави в уговорения срок, срокът за който се уговаря връщане на заетата
сума, както и обстоятелството дали заемът е обезпечен. В случая, уговорените в
раздел VI параметри на настоящия ДПК,
както и обстоятелството, че заемът не е обезпечен с поръчителство или с други правни способи за обезпечаване
на изпълнението, не дават основание да се приеме, че размерът на ГЛП значително надхвърля
предоставената услуга, респ. че са неравностойни. Възражението се преценява
като неоснователно.
Неоснователно е и възражението за недължимост на
възнаграждението в
размер на 1807.92 лв за
закупен пакет от допълнителни услуги. Съгласно
чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. В конкретния
договор изрично е посочено, че изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за
отпускане на потребителски
кредит или за
получаването му при предлаганите условия в ОУ на “Профи кредит България” ЕООД, която страница от договора
ответникът е подписал (л.8 от делото). Отделно ответникът е подписал и Допълнителна
преддоговорна информация (л.39), че желае да закупи пакет от допълнителни услуги при параметрите на ДПК. Не е
спорно обстоятелство, че клиентът е ползвал предоставените допълнителни услуги.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца 691.64 лв разноски по настоящото дело, от
които 91.64 лв държавна такса, 300 лв възнаграждение за особен представител и 300 лв юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Профи кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
“България” №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите Светослав Николаев
Николов и Ирина Харалампиева Георгиева, ЕИК *********, към Н.Й.Г. ***, ЕГН **********,
за сумата 4582.11 лв, дължима по Договор за потребителски кредит №**********/13.01.2017г.,
заедно със законната лихва от 10.04.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.Й.Г. да заплати на “Профи кредит България” ЕООД сумите 192.46 лв общо разноски по ч. гр. дело №2268/2018г. на Русенски районен съд, както и 691.64 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: