РЕШЕНИЕ
гр.София, 06.01.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Н.Първанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13827 по описа за 2020
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от А.Г.П. против против
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът
твърди, че през 2010 г. работел като младши агент III-та степен на длъжност
„експерт“ в сектор „К-22” /Прокуратура и следствие/ и отдел „К-2” /Съдебна
власт/ към Специализирана дирекция „К” /Противодействие на корупция/ към
Държавна агенция за национална сигурност /ДАНС/. През 2010 г. срещу него било
образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 304 от НК. На 17.11.2010 г. с постановление на прокурор при
СГП бил задържан за срок от 72 часа. Към 01.30 часа на 18.11.2010 г. по искане
на разследващия орган, заедно с полицаи, влязъл в дома си, при което събудил
съпругата си. По това време тя не се чувствала добре, тъй като през деня на
17.11.2010 г. й била извършена манипулация при проведена „ин втиро“ процедура по
изваждане на яйцеклетка в клиника „Малинов”. Ищецът и съпругата му били
изтеглили кредит за „инвитро“ процедури, като при задържането му парите от
кредита били у него. Разследващите прибрали тази сума, поради което съпругата му
не могла да продължи с процедурите. На
20.11.2010 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 304, ал. 1,
пр. 3, ал 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с
ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На 20.11.2010г. спрямо него била взета
мярка за неотклонение “задържане под стража“ за почти 3 месеца. На 04.02.2011 г. мярката за
неотклонение била изменена в „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв., но определението
влязло в сила на 08.02.2011 г., тъй като прокуратурата го обжалвала. Докато П. бил
в ареста съпругата му получила нервно разстройство и пиела лекарства в
продължение на месеци, а роднини, приятели и съседи се грижели за нея. По време
на ареста ищецът получил тежка бъбречна криза, за която не му била оказана
медицинска помощ. Междувременно срещу него било образувано дисциплинарно дело и
бил уволен като служител на ДАНС с мотив, че уронил престижа на професията,
като били цитирани медийни публикации. На 01.04.2013 г. с постановление на
прокурор при СГП наказателното производство срещу него било прекратено в
цялост. Впоследствие с постановление на прокурор при Софийска апелативна
прокуратура постановлението на СГП било потвърдено в частта, касаеща
обвиненията по чл. 282 от НК и отменено по отношение на чл. 304 от НК. На
04.07.2014 г. обвинението срещу ищеца било прецизирано само по чл. 304 от НК.
На
13.10.2014 г. Софийска градска
прокуратура внесла обвинителен акт срещу
П., с който повдигнала обвинение спрямо него и Е.Н.Д.за престъпление по чл.
304а, пр. 2 и пр. 3, вр. е чл. 304, ал. 1, пр. 2 и 3, алт. 2, вр. с чл. 26, ал.
1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по който било образувано НОХД № С-213/ 2014 г.
Съдебното производство било прекратено с разпореждане на съда от 08.01.2015 г. Разпореждането
било протестирано и потвърдено с определение на САС - 5 с-в по ВНЧД № 3/2015 г.
Делото било върнато на СГП на 10.02.2015
г. На 12.03.2015 г. СГП отново внесла обвинителен акт срещу същите обвиняеми
лица за същите престъпления. Образувано било НОХД № С-17/ 2015 г. по описа на
СГС, НО, 20 състав. Делото било разгледано в открито съдебно заседание,
проведено на 18.12.2015 г. Съдът констатирал множество съществени процесуални
нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, поради което прекратил
наказателното производство спрямо ищеца, на основание чл.369, ал. 5 от НПК. Ищецът
твърди, че задържането му и обвинението срещу него били широко оповестени. Професионалното
му име и кариера били съсипани, колегите му го избягвали, бил изолиран в
професионално и социално отношение. Където и да отидел, бил сочен или
коментиран, чувствал се неудобно и унизително. Избягвал да посещава дори големи
магазини, кина, театри и други подобни места, тъй като се чувствал неудобно. Вследствие
на притесненията по време на наказателното производство получил микроинсулт, докато
шофирал - паднал на седалката и изгубил
съзнание, съществувала опасност от катастрофа. След излизането от ареста проблемите на ищеца с бъбреците продължили. Поради
дългото разследване по следственото дело не могъл да започне квалифицирана
работа. Понастоящем, дори и след прекратяване на наказателното производство, не
можел да започне работа по своята специалност и да получава заплащането, което
получавал на предишната си длъжност. Наказателното производство се отразило
негативно и на опитите на ищеца и на съпругата му да си имат дете, чрез „инвитро“
процедури. През 2010 г. от провежданите
опити „инвитро“ останала оплодена яйцеклетка и замразен ембрион, но след
задържането на ищеца този ембрион не бил трансфериран в тялото на съпругата му. През
2014 г. изтеглили кредит, за да заплатят за съхранението на замразения ембрион за четири години назад. След размразяването на
ембриона и подготовката за трансфериране се установило, че ембрионът не може да
се развие, тъй като изминал твърде дълъг период. Тъй като ищецът нямал
постоянна работа се налагало периодично да преипотекира жилището си, а и трябвало
да връща взетите заеми от близки и приятели. През цялото време на наказателния
процес П. усещал угнетеност от несправедливото обвинение, несигурност за
бъдещето си, притеснявал се, че ще бъда осъден за нещо, което не е извършил, изпитвал
неудобство от близки и съседи. Това довело до състояние на изключителна
нервност, раздразнение и депресия. В резултат на преживените физически и
психически страдания, ареста, отстраняването му от длъжност, ищецът заболял
тежко и необратимо. Твърди, че описаните заболявания са в причинно-следствена
връзка с наказателното производство. Счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 150 000 лв. Моли съда
да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2015 г. до окончателно
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск, като прави следните възражения: твърди, че не е ясно
фактическото основание на предявявения иск; счита, че искът се основава на
твърдения за претърпени неимуществени вреди от незаконно задържане под стража
през периода 12.11.2010 г. - 08.02.2011 г.; поддържа становището, че не е
осъществен фактическият състав на нито една от хипотезите по чл. 2, ал.1, т.З
от ЗОДОВ или по чл.2б от ЗОДОВ; твърди, че при налагане на най-тежката мярка за
неотклонение на ищеца са спазени всички изисквания на закона - тримесечният
предварителен арест е бил законен и далеч по-кратък от 8 месечния преклузивен
срок по чл.63, ал.4 от, изр.1, пр.1 от НПК; оспорва ищецът да е претърпял
описаните в ИМ вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връза между
обвинението и твърдените от ищеца вреди; оспорва размера на иска; прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва.
Оспорва претендираните от ищеца разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
За да бъде уважен иска трябва да бъдат ангажирани доказателства за
следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е повдигнато обвинение за
извършено престъпление; 2/наказателното
производство да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление; 3/да е настъпила вреда за него;
4/да е доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
вредата; 5/да е установен размерът на дължимото обезщетение.
От представените по делото доказателства се установява, че на 20.11.2010 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 3, ал 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Наказателното производство е приключило на 18.12.2015 г., когато с определение по НОХД №
С-17/2015 г. на СГС, НО, 20 състав, същото е прекатено, на основание чл.369,
ал. 4 от НПК/отм/, в редакцията, която е в сила към датата на постановяване на
определението.
Ищецът първоначално е бил задържан с постановление на прокурор от
17.11.2010г. по пр.пр. № 4-2678/2010 г. на СГП за срок от 72 часа. Впоследствие
с определение от 20.11.2010 г. по НЧД № И-С-961/2010 г. на СГС спрямо него е
взета мярка за неотклонение “задържане под стража“, изменена в „парична
гаранция“ с определение от 04.02.2011 г.
по НЧД № С-34/2011г. на СГС.
Видно от писмо на НСС от 28.06.2021 г. А.Г.П. е задържан на 18.11.2010 г.
в следствения арест по ДП № 30-С/2010 по описа на СтСрС, пр.пр. № 4-2678/2010
по описа на СГП за извършено престъпление по чл.304 от НК и е освободен на
08.02.2011 г.
По делото са представени копия на публикувани в интерент сайтове статии от
18.11.2010 г. за проведена акция „Къртиците“, при която е извършен арест на
служител на МВР и агент на ДАНС. В публикациите не е посочено името на ищеца.
Със заповед от 19.05.2011 г. на Директора на ДА „Национална сигурност“ на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ от длъжността „младши
агент трета степен“, есксперт „К-22“ на отдел „К-2“ към специализирана дирекция
“К“ при Държавна агенция „Национална сигурност“. Нарушенията, за които е наложено
дисциплинарното наказание са описани от фактическа страна по следния начин: 1/На
17.11.2010 г. ищецът е задържан от органите на МВР, поради съпричастност към
престъпна дейност, и му е наложена най-тежката мярка за неотклонение “задържане
под стража“, станало достояние на неограничен кръг от лица чрез средствата за
масова информация – поведение, с което сериозно е накърнил престижа на ДА
„Нациноална сигурност“; 2/ На 09, 10,
11 февруари, както и в периода 15 -18 февруари, 21-25 февруари и 28 февруари на
2011 г. ищецът не се е явил на работа без уважителни причини.
Представен е договор за транспортиране и съхранение на ембриони от
15.05.2013г. със срок на действие до 26.10.2013 г., по който страна е А.Г.П. в качеството на възложител.
Представен е договор за банков и ипотечен кредит от 06.10.2014 г., сключен
от А.Г.П. като кредитополучател, и „Уникредит Булбанк“ АД за сумата от 73 000 лв. В договора е посочено, че целта на кредита е
префинансиране на текущи задължения и ремонтни дейности.
Представен е договор за банков кредит, обезпечен с ипотека от 21.09.2017
г., сключен между „Сибанк“ ЕАД и А.Г.П. за сумата от 73 000 лв. За цел на
кредита е посочено – рефинансиране на на кредитни задължения на
кредитополучателя към друга банка – ипотечен кредит към „УникредитБулбанк“ и
кредитна карта към „Юробанк“.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е
допусната медицинска експертиза и са събрани гласни доказателствени средства.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема като
компетентно и обективно дадено, се установява, че ищецът страда от бъбречно-каменна
болест и исхемична болест на сърцето – мискроваскуларна болест. Бъбречно-каменната
болест протича кризисно - с периоди на обостряне и затихване. Според вещото
лице, не може да се направи преценка кога би настъпила криза, а и такава
настъпва по всяко време, включително и
извън условията на арест. По тази причина не може да се направи аргументиран
извод, че в условията на арест бъбречно-каменната болест се е изострила. Микроваскуларната
болест е заболяване, което обхваща малките клонове на коронарните артерии,
които малки съдове не успяват да се разширяват нормално (при необходимост от
повече кислород). Това състояние причинява липса на кръвен поток към сърдечния
мускул. При провеждане на коронарография големите коронарни съдове изглеждат
нормално. Една от най - честите причини за поява на болестта е натрупването на
атеросклеротична плака на малките артерии на сърцето. Тя намалява притока на
кръв и кислород към сърцето. В медицинската литература и практика не е известна
причината за това заболяване. То е установено при ищеца с Епикриза от 09.12.2016 г. Според вещото лице,
това заболяване също не се намира в причинно-следствена връзка с наказателното
производства.
От показанията на св.И.и св. П./приятели на ищеца/ се установява, че П. е
претърпял неимуществени вреди от образуваното наказателно производство. Преди
обвинението ищецът бил весел и емоционален човек. След като излязъл от ареста
бил променен – имал психически и здравословни проблеми – микроинсулт, бъбречни
проблеми и кризи, затворил се в себе си, станала мълчалив, не излизал никъде и
не искал да се вижда с приятели. Преди наказателното производство П. и
съпругата му искали да си имат дете и участвали в процедури “ин витро“, защото
имали проблеми, но след ареста спрели с тези процедури./св.П./. Двамата
свидетели споделят, че за тях новината за задържането на ищеца била шокираща.
Св.И. го познавал като уважаван, добър
служител, имал отличия, никога не бил наказван. Свидетелите продължили
да контаткуват със съпругата на ищеца, докато той бил в ареста, а след излизането му от ареста
продължили да поддържат приятелски отношения с него - говорели си по телефона,
ходели си на гости, ходели заедно на почивки/св.П., св.И./. И двамата свидетели заявяват, че случаят бил
медийно оповестен. Твърдят, че ищецът не можел да си намери работа, макар да
ходел по конкурси, защото никой не го искал. Това също вляело на психическото
му състояние и го тормозело./св.П./.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно преживените от ищеца
притеснения, безпокойство, ограничаване на социалните контакти и душевно
страдание от незаконното обвинение, тъй като същите са непротиворечиви и
житейски правдиви в тази част.
При така установените
факти съдът приема за доказано по делото, че
спрямо П. е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, по което
производството е прекратено на основание чл.369, ал.4 от НПК/отм/, претърпял е
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от незаконното обвинение.
Неоснователно е
възражението на ответника, че хипотезата на
прекратяване на наказателното производство на основание чл.369, ал.4 от НПК/отм/ не попада в приложното полен на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. По
спорния въпрос е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК - решение № 291/16.11.2011
г. по гр.д.№109/2011 г., с което е прието, че “прекратяването на наказателното
производство от съда, в случаите, когато обвиняемият е поискал разглеждането на
делото в съда, и когато прокуратурата е внесла обвинителен акт, но на
досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, и делото е върнато за отстраняването им, и когато то не е внесено в
съда в едномесечен срок /чл.369 от НПК /отм/, по своето същество е санкция
срещу прокуратурата, която не е реализирала в разумен срок /чл.6 от Конвенцията
за защита на правата и основните свободи/ наказателната репресия срещу
обвиненото лице. Случаите, при които бездействието на прокуратурата да отстрани
допуснати процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок,
имат за последица прекратяването на наказателното производство от съда на
основание чл.369, ал.4 от НПК/отм./ следва да бъдат подведени под хипотезата на
недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в
престъплението /чл.243, т.2 от НПК/“.
В
цитираното решение е посочено, че прекратяването на наказателното производство
на основание чл.369, ал.4 от НПК/отм/ следва да се приравни по правни
последици, с оглед на основанието за
търсене на отговорност за вреди по ЗОДОВ, на прекратяване на наказателното
производство на основание чл.243,т.2 от НПК, тъй като основанието за
прекратяването е едно и също. В посочения смисъл е и решение № 95/08.4.2011 г.
по гр.д.№849/2010 г. на ВКС, ІІ- г.о., също постановено по чл.290 от ГПК, както и решение № 248/16.10.2014 г.
по гр.д. № 440/2014 г. на ВКС, четвърто гр.отделение. По изложените съображения съдът
приема, че след като наказателното производство е прекратено на основание
чл.369, ал.4 от НПК/отм/, това е хипотеза, която съответства на прекратяване на
наказателното производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето,
която хипотеза попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. От
свидетелските показания се установи, че ищецът е претърпял болки и страдания от
незаконното обвинение, поради което искът е доказан по основание. Съгласно съдебната практика
- т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както
и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на ВКС: решение
№ 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение №
9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение №
299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при определяне на
обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни обективно
настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към датата на започване на наказателното
производство спрямо него – 36 г., тежестта
на престъплението, за което е повдигнато обвинение – първоначално е повдигнато обвинение за
престъпления по чл. чл.
304, ал. 1, пр. 3, ал 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 3, вр. с
ал. 2, вр. с ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, впоследствие обвинението е променено за престъпление по чл.304 а, пр.2
и пр.3, вр. чл. 304, ал.1, пр.2 и пр.3, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр чл.20, ал.2
от НК, като и двете обвинения са за тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до
десет години /за престъплението по чл.282, ал.3 от НК/ и „лишаване от свобода“
до десет години /за престъплението по чл.304 а, пр.2 и пр.3 от НК/. Съдът
отчете продължителността на наказателното производство през периода 17.11.2010
г. -18.12.2015г./пет години и един месец/, както и обстоятелството, че спрямо
ищеца първоначално е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ през
периода 20.11.2010 г. – 04.02.2011 г./, променена в „парична гаранция“ на
04.02.2011 г. През периода на наказателното производство – на 19.05.2011 г.
ищецът е бил дисциплинарно уволнен, като едно от посочените нарушения е именно
задържането му под стража през м.ноември 2010г. за процесните незаконни
обвинения. По делото се установи, че П. не е осъждан и тежко е преживял
проведения спрямо него наказателен процес, променил е поведението си - преди
обвинението е бил общителен и емоционален човек, а след ареста се е затворил в себе си, станал е мълчалив, не е излизал
никъде, не е искал да се среща с приятели. От друга страна се установи, че най-близките
му хора – неговата съпруга и приятелите му не са повярвали в обвиненията и не
са се отдръпнали от него, продължили са да го подкрепят, приятелите му са
продължили да търсят контакт с него – обаждали са се по телефона, ходели са му
на гости, ходели са заедно на почивки. По делото останаха недоказани твърденията на ищеца, че заболяванията му-
бъбречно-каменна болест и исхемична болест на сърцето – мискроваскуларна болест
- са в причинно-следствена връзка с наказателното производство. Не бе
установено и преустановяването на „ин витро“ процедурите да се дължи на
наказателното производство. Мярката за неотклонение на ищеца е променена от „задържане
под стража“ в парична гаранция на 04.02.2011 г./ на 08.02.2011 г. е освободен
от ареста/, а на 15.05.2013 г. е сключил договор за транспортиране и съхранение
на ембриони, което означава,че за ищеца не е съществуала пречка да продължи с
участието в „ин витро“ процедурите. Недоказани са и твърденията, че поради
наказателното производство не е разполагал със средства да продължи процедурите. Видно от
представените договори с банки от 06.10.2014 г. с „Уникредит Булбанк“ АД и от
21.09.2017 г. със „Сибанк“ ЕАД П. на два пъти е получил финансиране от банки в
размер на по 73 000 лв., докато е траело наказателното производство, което
означава, че банките са преценили, че ищецът е достатъчно платежоспособен
кредитополучател, който разполага с възможност да заплаща вноските по
кредитите. Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през периода 2010 г. - 2015 г., съдът определи
обезщетението по справедливост на 30 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 150 000 лв.
следва да бъде отхвърлен. По
претенцията за законна лихва: Съдът намира за основателно
възражението на ответника, че претенцията за законна лихва е частично погасена
по давност. Обезщетението за неимуществени вреди е било изискуемо от датата на
влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното производство - 18.12.2015
г. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за лихва се погасяват с изтичане
на тригодишна давност. Исковата молба е подадена на 15.12.2020 г. и едва с нея е прекъсната давността, поради
което за периода след 15.12.2017 г. вземането не е погасено по давност, не и за
периода преди тази дата от 19.12.2015 г. до
14.12.2017 г., за който претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по
давност. По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и
направените по делото разноски за адвокат в размер на 946 лв., съразмерно на
уважената част от иска. При
определяне на разноските за адвокатско възнаграждение съдът уважи частично
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Минималният размер на адвокатско възнаграждение, с оглед цената
на иска на иска, е 4530 лв., а ищецът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 6 000 лв. Делото не е сложно от фактическа страна,
но поради основанието за прекратяване на наказателното производство/ чл.369,
ал. 4 от НПК-отм/, което не е изрично посочено сред основанията по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а се установява по тълкувателен път, съдът определи размера на дължимото
адвокатско възнаграждение на 4 730 лв./над минималния размер/ и при тази
стойност изчисли размера на разноските,
съразмерно на уважената част от иска. Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2 да заплати на А.Г.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 30 000 лв. /обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, производството по което е прекратено с определение
от 18.12.2015 г. по НОХД № С-17/2015 г. на СГС, НО, 20 състав, на основание
чл.369, ал. 4 от НПК/отм/, която хипотеза по правни
последици е приравнена на прекратяване на производството поради това, че деянието не
е извършено от лицето/, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2017 г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен
размер от 150 000 лв. и в частта, в която се претендира законна лихва за
периода 19.12.2015 г. до 14.12.2017 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А.Г.П., на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 10 лв. за
държавна такса и в размер на 946 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважаната част от иска.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на държавата, по сметка на
СГС, разноски за вещо лице в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: