Р
Е Ш Е
Н И Е
№………/………………, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV
тричленен състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретаря Анна
Димитрова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 1564 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, предложение второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба
на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, ЕИК *********, срещу решение №
260676/14.06.2021 г., постановено по АНД № 4608/2020 г. на Районен съд – Варна
/ВРС/.
Релевира се допуснато нарушение
на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1 , т.1 НПК във вр.с чл. 63,
ал.1 ЗАНН. Твърди се, че по зададените признаци на административно нарушение в
НП субект на същото не е работодателят , а длъжностното лице, натоварено със
задължение по провеждане на периодичен инструктаж . Работодателят има
задължение да осигури създаването на ред и условия за провеждане на инструктаж
по безопасност и здраве при работа, а адресат на задължението за провеждане и
документиране на инструктажа е определено от работодателя физическо лице.
Изтъква се, че недокументирането на ежедневния инструктаж е административно
нарушение, непопадащо в обхвата на приложената от административнонаказващия
орган /АНО/ санкционна норма на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/. В
условията на евентуалност се излага позиция за маловажност на случая , тъй като
ежедневен инструктаж е провеждан, макар да не е бил документиран.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Варна и отмяна на издаденото
наказателно постановление. Претендира се присъждане на
направените в производството съдебно-деловодни разноски, вкл. за заплатен
адвокатски хонорар.
Ответникът по касация – Дирекция „инспекция по
труда“ – Варна, не се представлява и не депозира писмено становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС
да бъде оставено в сила.
Настоящият тричленен състав на Административен съд
– Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, същата е основателна предвид следното:
Районният съд е приел
от фактическа страна, че при извършена на 15.05.2019 г. проверка за
съответствието на дейността на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД с
нормативните изисквания служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са
установили, че дружеството, в качеството на работодател, не е документирало в
книга за инструктаж /Приложение № 1/ провеждането на ежедневен инструктаж по
безопасност и здраве при работа на работника М.А.М., на длъжност „земекопач“,
пряко зает в дейност с висок производствен риск – строителни и монтажни работи.
За констатираното срещу „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД е съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ за извършено нарушение на
чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.,
въз основа на който впоследствие е издадено оспореното пред ВРС наказателно
постановление.
Събрани са като
писмени доказателства от наказващия орган заповед №2/25.02.2009г. на управителя
на наказаното дружество ,сочи за
определяне на видовете инструктаж, които следва да бъдат провеждани на
работниците, както и отговорните за това длъжностни лица. В същата заповед е
вписано провеждане на ежедневен инструктаж от прекия ръководител на
обекта. С последваща заповед № 27.09.2010 г. е разпоредено
ежедневният инструктаж да се провежда в началото на работния ден от техническия
ръководител, а при негово отсъствие – от бригадира или ръководителя на звеното.
Във втората заповед изрично е посочено, че при провеждането на ежедневния
инструктаж следва да бъде обърнато внимание на опасностите, които могат да
възникнат, носенето и ползването на личните предпазни средства и други.
Съгласно т. 3 от заповед № 27.09.2010 г. проверката за провеждане на ежедневния
инструктаж по бригади и звена, работещи извън базата на фирмата, се извършва от
инж. Р.И.и това се удостоверява с неговия подпис под инструктажа за периода –
седмица, като е определено в негово отсъствие това да се извършва от заместващия
го инженер. В т. 6 от същата заповед е разпоредено в дневниците за провеждане
на ежедневния инструктаж, в началото им, да бъде отбелязано на кой обект се
работи и каква работа ще се извършва.
Има издадена заповед
№ 389/01.08.2012 от управителя на наказаното дружество, с която по утвърдена
програма е определено като длъжностно лице по ЗБУТ Й.М.Й.за провеждане на инструктажи на
работниците .
От правна страна
предходната съдебна инстанция е приела отсъствие на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и спазване на правилата на чл. 34, чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. В мотивите на обжалвания съдебен акт е обективирана правна теза
за съставомерност на вмененото административно нарушение предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдържащи данни, че на посочената в
наказателното постановление дата дружеството-работодател не е документирало
провеждането на ежедневен инструктаж на работника М.А.М., на когото е било
възложено извършването на изкопи и поставянето и изправянето на стоманотръбни
стълбове, т.е. осъществяването на строителни и монтажни работи, представляващи
дейност с висок производствен риск по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 година. Районният съд е счел, че правилно е определена
санкционната норма на чл. 413, ал. 2 от КТ, която предвижда възможност за
ангажиране на отговорността, както на работодателя, така и на виновното
длъжностно лице.
За неоснователни са
счетени доводите на санкционирания търговец, че за подобни нарушения се наказва
съответното физическо лице, което е следвало да извърши дължимите действия, а
не юридическото лице – работодател, защото отговорността на работодателя не е
обвързана от административнонаказателното санкциониране на длъжностното лице,
недокументирало инструктажа .
Според решаващия
състав на ВРС чл. 28 от ЗАНН в случая е неприложим, тъй като тази правна норма
се явява обща и приложението ѝ е изключено поради наличието на
специалната разпоредба на чл. 415в от КТ, чиито предпоставки не са изпълнени,
доколкото отстраняването на нарушението веднага след установяването му е
невъзможно и няма данни да са предприети мерки за надлежно документиране на
провежданите инструктажи в съответствие с нормативните изисквания.
Районният съд е приел, че липсват мотиви
относно определения размер на санкцията, поради което и предвид липсата на
данни за предходни нарушения на трудовото законодателство, е изменил оспореното
пред него наказателно постановление, определяйки имуществена санкция в минимално
предвидения в санкционната норма размер.
Касационният съд
счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо, но неправилно поради
допуснато нарушение на закона при
неговото постановяване.
Касационният жалбоподател е бил наказан по общата административнонаказателна
разпоредба на чл. 413, ал.2 от КТ, която
въвежда като състав на административно нарушение неизпълнението от работодател на задължението
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Видно от АУАН и НП повдигнатото
административнонаказателно обвинение на „Консорциум Електроизграждане Варна“
ООД е за това, че 15.05.2019 г. не е
документирало провеждане на ежедневен инструктаж на работника М. А. М.
на 15.05.2019 г. , което според наказващия орган сочи за неспазване на
чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 15, ал.1 от
Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
Съгласно чл.11, ал.5
на цитирания подзаконов нормативен акт инструктажите, проведени по реда на
наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.
Разпоредбата на чл.
15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. повелява, че ежедневен инструктаж
се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск,
включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива
на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и
употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в
автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически
вещества и препарати; при строителни и монтажни работи. Ал. 3 на същата правна
норма предвижда, че ежедневният инструктаж се провежда от прекия ръководител на
работата или друго лице, определено със заповед на работодателя.
Събраните данни по
конкретния случай свидетелстват за издадени три заповеди от работодателя по
въвеждане на ред и условия за провеждане и документиране на начален, периодичен
, ежедневен , извънреден инструктаж и такъв на работното място .
Съгласно чл. 11, ал.
1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от
срока на договора и продължителността на работното време като това правно
задължение по „осигуряване“ провеждане на инструктаж е детайлизирано в алинея втора на същата
правна норма, а именно работодателят е длъжен да определи условията и
редът за провеждане на инструктажи,
отчитайки характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното
място и съществуващият професионален риск, както е длъжен и да определи
длъжностни лица с подходящо образование , които да ги провеждат.
От анализа на
посочената правна регламентация се налага съждение , че работодателят няма
задължение да проведе инструктаж, нито да го документира. Той има задължението
да осигури провеждането на инструктаж като определи длъжностно лице, което да
го извършва и документира по правилата на Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година ,
както и да контролира изпълнението на своите заповеди.
В
административнонаказателното производство нарушителят се защитава срещу
фактите, а не срещу дадената им правна квалификация.
При изложената
по-горе казуистика по случая и относима нормативна уредба недокументирането
на проведен начален инструктаж на работника М. М. може да бъде разглеждано като
бездействие на работодателя по осигуряване на провеждане на ежедневен инструктаж поради непроведен
ефективен контрол по изпълнение на неговите заповеди , но това означава
включване на допълнителни юридически факти към състава на административнонаказателното обвинение ,
което не е в правомощията на съда.
Престирането на труд
от работника М. М. без да е документиран
негов ежедневен инструктаж на
15.05.2019г. може да бъде разглеждано като неспазване от работодателя на
задължението по чл. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за документиране на
инструктажа в книгата за инструктажи, но това отново предполага въвеждане на
допълнителни юридически факти в даденото описание на нарушението , респективно
това е изменение на
административнонаказателното обвинение, което е в компетентността само
на административнонаказващия орган.
В обобщение
ангажиране на юридическата отговорност
на лице, което не е субект на нарушението по административнонаказателното
обвинение, обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление.
Достигайки до противоположен правен извод, решаващият състав на ВРС е
постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо
него да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени
издаденото наказателно постановление.
Независимо от изхода на правния спор и своевременно
заявената от касационния жалбоподател претенция за присъждане на разноски,
предвид липсата на доказателства за извършването им, такива не следва да се
присъждат.
Воден от горното
и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260676/14.06.2021 г., постановено
по АНД № 4608/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
03-011404/03.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, с което на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1700 лева, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ,
за нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 15, ал. 1 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
Решението не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.