Р Е Ш Е Н И Е
Номер 375 20.10.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На четиринадесети
октомври две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Снежина Радева
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №799/2020 г.
Производството е по реда
на чл.270, ал.2 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Е.С.Я., с която е предявен иск
срещу „Уникредит Булбанк“АД за
прогласяване нищожността на заповед №1995, издадена на основание чл.417 от ГПК
от РС Разград по гр.д.№1236/2013 г. Иска и присъждане на направените по делото
разноски. Сочи, че не е спазена законната процедура за издаване на такава
заповед, а именно че не е издадено разпореждане, че в заповедта липсва
указание, че длъжника има право да подаде възражение, както и че са нарушени
законовите правила за връчване на съобщението за издаване на тази заповед, а
също така съдебният състав не е взел предвид, че искането на заявителя се
основава на неравноправна клауза.
Ответникът
счита, че липсва правен интерес от воденето на иска и иска производството да
бъде прекратено, а в условията на евентуалност сочи иска за неоснователен. Твърди,
че заповедта е постановена от надлежен орган, в рамките на правораздавателната
власт на съда, в писмена форма и съобразно утвърдения образец, че е подписана
от районния съдия и изразената в нея воля е напълно разбираема, както и че не
предписва невъзможна престация от обективна гледна точка. Счита, че в случая не
е било необходимо издаване на разпореждане, тъй като законът изисква такова
само когато съдът отхвърля изцяло или отчасти искането за издаване на заповед,
както и че не е било необходимо мотивиране на заповедта. По отношение на
нищожните клаузи и неправилното връчване, твърди, че евентуалното
несъобразяване с тези разпоредби не води
до нищожност на съдебния акт.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: На
19.07.2013 г. „Уни Кредит Булбанк“АД е подала заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение срещу Е.С.Я. за
сумите 19 664,70 лв. главница, 2 168,53 лв. лихви за периода 05.11.2012 г. –
18.07.2013 г. и разноските по делото. С разпореждане от 22.07.2013 г. по
ч.гр.д.№1236/2013 г. съдът е допуснал незабавно изпълнение на горните суми,
както и на разноските по делото в размер на 1238,66 лв. За тези суми на същата
дата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ и изпълнителен лист. Печат за последното е сложен на извлечението от
счетоводните книги. Освен това извлечение, по делото е представен и договор за
банков кредит №1664/05201/615, в който ищцата по настоящото дело е записана
като кредитополучател. По делото не са представени доказателства за връчване на
заповедта за изпълнение, поради което няма отбелязване за влизане в сила на
същата.
Въз основа на така
установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.270 , ал.2 от ГПК дава
възможност нищожността на решението да се предяви по исков ред безсрочно. В
случая заповедта за изпълнение има характер на съдебен акт, с който се дава
отговор на основния проблем, с който е сезиран съда по ч.гр.д.№1236/2013 г.,
поради което по отношение на нея се прилага горната разпоредба.
За да е нищожен
съдебният акт, същият трябва да не отговаря на изискванията за валиден акт. В
случая и разпореждането и заповедта са издадени от надлежен орган – РС,
компетентен съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК в надлежен състав –
едноличен, от съдия, който е назначен за такъв по реда на Закона за съдебната
власт. Този акт е в правораздавателната власт на съда – разпоредбата на чл.417
от ГПК изрично дава възможност за издаване на такъв вид актове. Няма данни
ищцата да е била лице, което да не е подчинено на правораздавателната власт на
българските съдилища. И разпореждането и заповедта са в писмена форма и са
подписани от съдията-докладчик. Волята на съда в тези два акта е достатъчно
ясна.
По отношение на
конкретно посочените от ищцата пороци, съдът намира следното:
Видно от приложеното по ч.гр.д.№1236/2013 г. съдът е постановил разпореждане, с което е допуснал предварително изпълнение. Същото е и с мотиви и с подпис на съдията-докладчик.
В заповедта за изпълнение изрично е указана възможността на длъжника да подаде възражение – т.1 от Важна информация за длъжника.
Нарушенията, посочени в исковата молба във връзка с връчването на заповедта не водят до нищожност на същата, а имат значение за срока, в който ищцата – длъжник по заповедта може да подаде възражение.
Несъобразяването на неравноправните клаузи не води до нищожност на съдебният акт. В тази хипотеза същият би могъл да бъде неправилен, но в случая разпореждането и заповедта са издадени много преди изменението на разпоредбата на чл.411 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, Съдът намира, че предявеният иск за установяване нищожност на съдебен акт е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал..3 от ГПК ответникът има право на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно не особено голямата
фактическата и правна сложност на делото.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен
от Е.С.Я., ЕГН ********** *** срещу „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление район Възраждане, пл.“Света Неделя“, №7
за установяване на нищожност на заповед №1995/22.07.2013 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена от РС Разград
по ч.гр.д.№1236/2013 г.
ОСЪЖДА Е.С.Я., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и
адрес на управление район Възраждане, пл.“Света Неделя“, №7 сумата 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: