МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 115/18.07.2018 г., ПОСТАНОВЕНА
ПО НОХД № 656/2015 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против Я.Р.В. *** за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б.
„б” от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт. С оглед
направеното от същия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, намира обвинението за доказано по безспорен начин и пледира
да бъде признат за виновен. Предлага да му се наложи наказание от осем месеца лишаване
от свобода, чийто размер да бъде определен към законовия минимум от две години,
при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Обвинението пледира за ефективно изтърпяване
на наложеното наказание, в затвор, при първоначален строг режим.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з., признава изцяло
изнесените от обвинението факти и изразява съжаление за стореното. Чрез служебния си защитник –
адвокат също пледира да му
се наложи наказание
лишаване от свобода, чийто размер да бъде определен под законовия минимум от
две години, при условията на чл.58а, ал.4 от НК.
За да постанови присъдата си, на
основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2
от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Около 21:00 часа на
11.05.2018г. до кръстовището на улиците „***“ и „***“ в гр.Я. св. М. видял
подсъдимия В., когото оприличил на жена. Подсъдимият се приближил към него и
започнал да
го гали по
тялото. Св. М. не се
възпротивил на това, тъй като мислел, че подсъдимият е жена. Докато опипвал
свидетеля, В. бръкнал в джоба на якето му и взел от там 90 лв., които незабелязано
скрил в дрехите си. Малко след това двамата се разделили, след което М. установил,
че парите му ги няма и подал жалба до РУ-Я.
На следващия ден, след като бил
установен като автор на деянието, подсъдимият предал доброволно на органите на
полицията остатъка от отнетите вещи – 4 банкноти с номинал 20 лева и една една
банкнота с номинал 5 лева, и два дни по-късно – на 14.05.2018г., парите били
върнати на собственика им св. М. срещу разписка от същата дата.
Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият е бил осъждан 29
пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер – по НОХД №№ ***.
на ЯРС, ***. на ЯРС, ***. на ЯРС, ***. на ЯРС, *** на ЯРС, ***. на ЯРС, *** на
ЯРС, ***. на ЯРС, *** на ЯРС, *** на ЯРС, ***. на ЯРС, ***. на ЯРС, ***. на
ЯРС, *** на ЯРС, *** на ЯРС, ***. на ЯРС, *** на ЯРС, ***. на ЯРС, ***. на ЯРС,
*** на ЯРС, *** на ЯРС, ***. на СлРС, ***. на СлРС, ***. на ЯРС, *** на ЯРС, ***.
на ЯРС, ***. на ЯРС и ***. на ЯРС.
От изтърпяване на наказанията,
наложени му с присъдите по делата, датиращи от периода 1998г. - 2012г., до
извършване на деянието, предмет на настоящото производство, са изминали повече
от пет години. Видно от изисканата от ЯРП справка изх. № *** общото наказание
от четири месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимиа по ЧНД № ***. на
ЯРС, е изтърпяно на 08.09.2012г.
С последните две влезли в сила присъди - по НОХД № ***. на ЯРС и № ***.
на ЯРС са му наложени наказания, както следва:
1. С присъдата по НОХД № *** на ЯРС, влязла в сила на 25.11.2015г., е осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и
т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б” от НК, като му е наложено ефективно
наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Деянието е
извършено на 15.03.2015г.
2. С Присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила на 17.12.2015г., е осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „б” от НК, като отново му е наложено ефективно наказание от
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Деянието е извършено преди
влизане в сила на горната присъда - на 19.03.2015г.
Направеното
от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от
събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията му, от показанията
на свидетелите М., Т. и В., както и от писмените доказателства по делото, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви
и се кредитират изцяло.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С
деянието си подсъдимият В. и от
обективна и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като на 11.05.2018г
около 21.00 ч. в гр. Я., в близост до кръстовището на ул. „***” и ул. „***”, от
джоба на якето на А.А.М. ***, е отнел чужди движими вещи - сумата от 90 лв., от
владението на собственика й А.А.М. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив.
Авторството на
деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин както от
обясненията му, които съдът кредитира изцяло, като кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, така и от показанията на свидетелите Т. и В. и от писмените
доказателства – протокол за доброволно предаване от 12.05.2015г.
От обективна страна, подсъдимият В. е осъществил всички признаци от
състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като
вземайки парите от джоба на якето на свидетеля М. и отнасяйки ги със себе си, е
извършил действия по прекратяване владението на собственика върху тях и
установяване на свое такова. Т.е., налице е прекратяване фактическата власт на
собственика върху вещите, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимя,
при липсата на съгласие за това от страна на собственика.
Обективно, подсъдимият е действал в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а”
от НК, тъй като е извършил
деянието след като с
присъдата по НОХД № *** на ЯРС му е било наложено ефективно наказание от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „б” от НК. При това положение, след като посоченият размер на
наказанието лишаване от свобода не е по-малко от година, изпълнението му не е
отложено по чл.66 от НК, и с оглед размера на
предвиденото наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода, престъплението се явява тежко по смисъла на
чл.93, т.7 от НК, умишлено е и е извършено след навършване на пълнолетие,
обективно, деянието осъществява признаците на престъпление, извършено в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК. Същевременно, от изтърпяване на
наложеното му с тази присъда наказание до извършване на деянието, предмет на
настоящото производство, не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК,
езключващ прилагането на правилата за повторността и опасния рецидив.
Доколкото
деянията, предмет на присъдите по НОХД № ***. на ЯРС и НОХД № ***. на ЯРС са
извършени в условията на реална съвкупност – преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях, следва да се приеме, че е налице едно осъждане.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК, останалите 27 влезли в сила
осъдителни присъди, постановени по делата, датиращи от
периода 1998г. - 2012г., също не следва да се вземат предвид при прилагане
правилата на чл.29 от НК, тъй като, както вече се посочи по-горе, от
изтърпяване на наложените на подсъдимия с тези присъди наказания до извършване
на деянието, предмет на настоящото производство, петгодишният срок е изтекъл.
Поради това, след като по горните съображения останалите осъждания на
подсъдимия не следва да се вземат предвид при прилагане правилата на опасния
рецидив и е налице едно осъждане, няма законово основание за квалифициране на
извършеното като такова в условията на опасен рецидив и по смисъла на чл.29,
ал.1, б. „б“ от НК, в каквато насока е предявеното му обвинение. Затова и на
основание чл.304 от НПК същият бе признат за невиновен и оправдан по
обвинението в тази му част.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че
лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт, целял е пряко настъпването на този
резултат и е действал с намерение за своене. Разбирал е противоправния характер
на извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият е
разбирали противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като
квалифициращи, тъй като е знаел, че върши деянието, след като вече е бил осъждан
на лишаване от свобода с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
За извършеното от подсъдимия
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. При това положение, с оглед императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му беше определено при условията на чл.58а,
ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, под законовия минимум от две години, в размер
на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. За да приложи цитираните разпоредби при
определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчете
многобройните смекчаващи отговорността на подс. В. обстоятелства – сравнително
невисоката стойност на отнетите вещи в раззмер на 90 лева, своевременното
връщане на почти цялата сума от 85 лева на нейния собственика, обстоятелството, че подсъдимият признава и осъзнава вината си и проявява
критичност към извършеното, поведението на самия пострадал, който не е проявил необходимата грижа за
опазване на собствените си вещи, както и тежкото имотно състояние и социално
положение на подсъдимия като причина за извършване на деянието, при което
намери, че спрямо него и най-лекото предвидено в закона наказание от две години
лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко. От друга страна, съдът
отчете завишената степен на обществена опасност на деянието, която се обуславя
от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната в региона, сравнително високата степен на обществена опасност на
личността му, предвид обстоятелствата, че освен с присъдата, водеща до
квалифициране на извършеното като такова в условията на опасен рецидив, е
осъждан още двайсет и осем пъти с влезли в сила присъди за тежки умишлени
престъпления от общ характер, и
счете, че спрямо него не е оправдано определяне размера на наказанието в законовия минимум, както и че, така определено по вид и размер, наложеното му наказание е необходимо и
достатъчно да окаже необходимото поправително и възпиращо въздействие, както
върху личността на подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
С оглед предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер – с присъдите по НОХД № 1035/2015г. на ЯРС и по НОХД № ***. на ЯРС, спрямо него са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане. Затова, и тъй като от изтърпявоане
на наложените му с тези присъди ефективни наказания не са изминали пет години,
на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът постанови наложениото му
наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Разноски по делото не са направени, поради което
такива не бяха присъдени в тежест на подсъдимия, независимо от изхода му.
Разноските за служебна защита в двете фази на процеса
следва да се присъдят в тежест на подсъдимия след определяне размера на
възнаграждението от НБПП – София.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: