Решение по дело №1048/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 398
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330201048
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Пловдив , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201048 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. Д. М. против Наказателно постановление
№ 20-0333-000409/07.05.2020г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-
Пловдив, РУ Стамболийски, с което на В. Д. М., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП. Моли се същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователността на
жалбата. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок за обжалване,
доколкото обжалваното НП е връчено на 22.01.2021г., а жалбата е входирана
в РС-Пловдив на 25.01.2021г. Същата е подадена от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа
обстановка: на 01.05.2020г. около 11,51 часа в с. Триводици, на ул. 1ва,
жалбоподателят, като водач на товарен автомобил Мерцедес Спринтер 311
ЦДИ с рег. № ****, собственост на Мериленд-2013 ЕООД, управлява
автомобила, при следното нарушение: Едноличен търговец или юридическо
лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.
България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите към момента на проверката
съгласно справка РСОД. Сочи се, че с така посоченото деяние,
жалбоподателят е извършил: Едноличен търговец или юридическо лице,
което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и
не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите към момента, с което виновно е нарушил чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН се потвърждават от свидетеля Х., който
посочва, че актът е бил съставен от него и същият е бил подписан от него
като актосъставител.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед рег.№
317з-3985/22.10.2018г. се установява компетентността на наказващия орган, а
компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на
чл. 647, ал.1 КЗ.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 01.05.2020г., а
НП - на 07.05.2020г., тоест преди изтичане на давностните срокове,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
2
АУАН и НП обаче са издадени при съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Макар от
фактическа страна да са установява, че жалбоподателят е управлявал МПС,
собственост на трето лице, без сключена гражданска отговорност,
административнонаказващият орган го е наказал за извършено нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно същата норма, договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. Така в състава
на нарушението е посочено, че същото може да бъде извършено само от лице,
което има особено качество – собственик на МПС. В случая жалбоподателят
не е имал това особено качество, поради което няма как отговорността му да
бъде ангажирана като собственик на автомобила по посочената разпоредба.
Кореспондиращата на задължаващата норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ е съответната санкционна норма на чл. 638, ал. 1, която в зависимост от
субекта на административнонаказателна отговорност, предвижда налагането
на наказание „глоба“ в размер на 250 лв., когато нарушителят е физическо
лице (т.1) и „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., когато нарушителят
е едноличен търговец или юридическо лице (т.2).
От АУАН и от НП е видно, че се е целяло наказването на собственика
на автомобила. Аргументи за това са както посочената правна квалификация
на нарушението – чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, така и текстовото изписване на
съответното нарушение, а именно – ЕТ или ЮЛ, което притежава МПС и не е
сключило застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението е
индивидуализирано по този начин както на два пъти в АУАН, така и на два
пъти в наказателното постановление, поради което е ясна волята на
наказващия орган. Нещо повече, наказанието е наложено на основание чл.
638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, която предвижда налагането на
административно наказание именно на ЮЛ и ЕТ, което е собственик на МПС
и не е изпълнило задължението си да сключи застраховка на притежавания от
него автомобил. Освен това, наложеното административно наказание е
определено в размера, който се предвижда за извършване на нарушението по
чл. 438, ал. 1, т. 1 от ЮЛ и ЕТ, а именно – 2000 лв., макар и видът на
административната санкция да е неприложим за юридически лица и
3
еднолични търговци с аргумент от чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Така, за
констатираното от органите на реда нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е
следвало да бъде наказан не водачът М., а юридическото лице собственик на
автомобила – Мериленд-2013 ЕООД, с наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лв.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи, че КЗ предвижда наказването и на
водач, който управлява МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, в случаите когато водачът не е собственик на автомобила. При
такава хипотеза е налице нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и се налага глоба
на водача в размер на 400 лв. В настоящия случай обаче предмет на
производството е извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, като при описанието на извършеното нарушение от фактическа
страна изрично е посочено, че се касае за извършено от собственика на
процесното МПС нарушение, какъвто обаче жалбоподателят не е.
При този изход на спора, право на разноски би имал жалбоподателят,
но доколкото такива не са поискани своевременно и не са представени
доказателства разноски да са сторени, то не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0333-000409/07.05.2020г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Стамболийски, с което
на В. Д. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4