РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 23.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - В въззивен състав в публично съдебно заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ
ИВАНОВА
МЛ. СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Юлиана Шулева,
като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело № 9532 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.02.2019 г., постановено по гр. дело № 36582/2018
г. по описа на СРС, ГО, 47-ми с-в, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 30.04.2019 г. по същото делото е прието за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******срещу И.И.С.
с ЕГН ********** обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, че И.И.С. с ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 696,10 лева, главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до
м.04.2015г., отразена в общи фактури № ********** /31.07.2014 г., №
**********/31.07.2015г., 168,60 лева,
лихва за забава за периода от 15.08.2014 г. до 09.08.2017 г., 14,25 лева - главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2013г.
до м.04.2015г. и 3,66 лева - лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до
09.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК-15.08.2017г. до окончателното им плащане, за
които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 55898/2017г. на
Софийски районен съд, 47-ми състав. С
решението е осъдена И.И.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените разноски в исковото производство в размер на 17,65лева държавна
такса и 150,00лева юрисконсултско възнаграждение и
17,65лева държавна такса и 12,50лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
С решението, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 30.04.2019 г. по същото
делото са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу А.Т.С., ЕГН **********
обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД за установяване, че дължи на
Т.С. ЕАД сумата от 2088,30 лева главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г., отразена в общи фактури
№ **********/31.07.2014г., № **********/31.07.2015г., 505,79лева лихва за
забава за периода от 15.08.2014г. до 09.08.2017г., 42,75лева главница за дялово разпределение за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. и
10,95лева лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.08.2014г. до 09.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им плащане.
С решение № 104735 от 30.04.2019 г. по гр.д. № 36582
/2019 г., СРС е оставена без разглеждане молбата за изменение, подадена от А.С.
на постановеното по делото решение в частта за разноските, като първоинстанционният съд се е позовал на липса на представен
списък в срока по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу първоинстанционното
решение в частта, с която исковете срещу А.Т.С. са отхвърлени. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил
приел, че между страните не съществува валидна облигационна връзка. Твърди, че
всички собственици са клиенти на топлинна енергия. Счита, че по делото този
факт е доказан при пълно и главно доказване. Ето защо моли решението на СРС да
бъде отменено в обжалваната му част, а исковете - уважени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
По делото е постъпил отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от А.Т.С., с който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Поддържа, че в хода на съдебното производство ищецът не е успял да докаже при
условията на пълно и главно доказване възникналото правоотношение между
страните, реалната доставка на количество , време и цена и кой е клиентът на
топлинна енергия. Твърди, че по делото не
представена нито една фактура относно дължимостта
на сумите. Излага доводи, че ищецът представил нотариален акт на съседен
апартамент. В заключение, според
жалбоподателя, ищецът не е доказал вземанията си съобразно разпределената му доказателствена тежест. С отговора на въззивната
жалба отправя искане за потвърждаване на решението в отхвърлителната
част срещу А.Т.С.. В отговора на въззивната жалба е обективирано искане от И.И.С., първоинстанционното решение да бъде отменено срещу същата.
В първото заседание пред въззивния съд, процесуалният
представител адв. Д. уточнява, че в тази част
отговорът има характер на насрещна въззивна жалба,
подадена от името на И.И.С.. С протоколно определение
от 16.06.2021 г. същата е оставена без движение за отстраняване на констатирани
нередовности. Въззивният
съд е постановил определение № 272665 от 10.08.2021 г. по делото, с което е
върнал насрещната въззивна жалба, обективирана
в отговора на въззивната жалба с вх. № 5107859/21.06.2019 г., подадена от И.И.С. чрез адв. И.Д. срещу решение
№ 50806/26.02.2019 г. по гр.д. № 6582/2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК
с решение №101735/30.04.2019 г. в частта, с която са уважени предявените срещу
нея от Т.С. ЕАД искове и е прекратено производството по делото в тази част по
съображения, че първоинстанционното решение не е
обжалвано от И.С. и спрямо нея същото е влязло в сила, поради което и с оглед
на процесуалното качество на ответниците на
обикновени другари, същата няма качество на насрещна страна във въззивното производство. Ето защо, въззивният
съд е приел, че за нея не е възникнала процесуалната легитимация да подава отговор,
съответно и насрещна въззивна жалба. Посоченото
определение на СГС е обжалвано с частна жалба, подадена от И.С. и с определение
№ 2883 от 03.11.2021 г. по гр. д. № 3228/2021 г., по описа на САС, частната
жалба срещу определението е оставена без уважение, поради което определението е
влязло в законна сила. Ето защо, страни във въззивното
производство са „Т.С.“ ЕАД и А.Т.С..
По делото е постъпила частна жалба от А.С. срещу
решението от 30.04.2019 г. по гр.д. № 36582/2018 г., в частта, с която е
оставена без разглеждане молбата за изменението на решението в частта за
разноските по чл. 248 ГПК. Отправя се искане за отмяната му и присъждане на претендираните разноски в първоинстанционното
производство.
Решението от 26.02.2019 г., постановено по гр. дело №
36582/2018 г. по описа на СРС, ГО, 47-ми с-в, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 30.04.2019 г. по същото
делото, в частта, с която е прието за
установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД с ЕИК *******срещу И.И.С. с ЕГН ********** обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във
връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, че И.И.С. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 696,10 лева, главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г., отразена в общи
фактури № ********** /31.07.2014 г., № **********/31.07.2015г., 168,60 лева, лихва за забава за периода
от 15.08.2014 г. до 09.08.2017 г., 14,25
лева - главница за дялово разпределение
за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. и 3,66 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2014 г. до 09.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-15.08.2017г.
до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 55898/2017г. на Софийски районен съд, 47-ми състав е влязло в сила поради необжалването му.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на въззивно обжалване е
първоинстанционното решение в частта, с която
исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД са отхвърлени срещу А.Т.С..
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По
доводите във въззивната жалба:
Съгласно чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според
легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012
г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл.
153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия
за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от
09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представената по делото молба за
откриване на партида от 2002 г. от И.С. и от представения списък на етажните
собственици се установява, че И.С. е потребител на топлинна енергия, но
доколкото решението в частта спрямо И.С. е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка, то въззивният
съд дължи проверка на решението единствено в обжалваната част – а именно спрямо
А.Т.С.. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че
ответникът А.Т. С.дължи заплащане на топлинна енергия, доставена в
топлоснабдения имот в претендираните от ищеца размери.
Ето защо, въззивният съд споделя крайния извод на първоинстанционния съд по отношение това, че по делото не е
доказано качеството на клиент на топлинна енергия на А.С., обуславящо неговата
отговорност за ¾ части от претендираната
топлинна енергия.
При недоказаност на една от предпоставките от фактическия
състав за възникване на спорното право, безпредметно е да бъдат обсъждани
останалите предпоставки, доколкото дори същите да са налице, това не би
обусловило основателност на претенцията.
За пълнота на
изложението, настоящият състав намира доводите в отговора на въззивната жалба, касаещи липсата на представени фактури,
от които да е видно начисленото и претендирано в
съдебното производство вземане за неоснователни. Непредоставянето на фактури по делото са без значение за дължимостта на сумите. След като е установена доставката на
топлоенергия, ответниците дължат заплащането ѝ
без значение дали ищцовото дружество е издало фактури
за тези доставки. Насрещното задължението за заплащане на топлинна енергия
произтича от доставката ѝ до топлоснабдения
имот, а не от фактурирането ѝ. Доводът, че по делото не е
доказано реалното потребление по количество и цена касае материалните
предпоставки за уважаване на иска, но доколкото в случая не е доказана една от
кумулативно наличните предпоставки, то безпредметно е обсъждането на останалите
предпоставки, тъй като наличието им не би довело до различен краен правен
извод, както вече бе посочено по-горе.
По частната жалба срещу решението в частта за разноските,
с което е оставена без разглеждане молбата за изменение по чл. 248 ГПК, подадена от А.Т.С.:
Частната жалба е неоснователна. В първоинстанционното
производство до приключване на съдебното дирене не е представен списък по чл.
80 ГПК. В съдебното решение, СРС е изложил мотиви, че в полза на ответника А.С.
разноски не се дължат, доколкото такива не са доказани своевременно в производството,
следователно налице е произнасяне по искането на ответника за присъждане на
разноски в решението, като съдът не дължи да се произнася с отделен диспозитив по отношение на разноски, в случай че ги приема
за недоказани. Съгласно т. 2 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС, страната следва да представи списък за разноски по чл.
80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е
представено доказателство. Съгласно т. 9 от същото тълкувателно решение,
молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато
страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В разглеждания случай се касае за искане за изменение на
решението в частта за разноските, доколкото първоинстанционният
съд се е произнесъл по искането за разноски, като го е намерил за неоснователно,
поради което правилно първоинстанционният съд е
приел, че молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима. Последващото представяне по делото на
договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК едва с молбата за изменение на
разноските, се явява извън преклузивния срок по чл.
80 ГПК. Ето защо, жалбата срещу решението в частта за разноските следва да бъде
оставена без уважение.
Във въззивна инстанция в полза
на А.С. се следват 300 лева адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита от 10.05.2022 г. – л. 79.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 26.02.2019 г., постановено по гр. дело № 36582/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 47-ми с-в, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 30.04.2019 г. по същото делото в
обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от А.С. срещу решение от 30.04.2019 г. по гр.д. №
36582/2018 г. по описа на СРС, с което е оставена без разглеждане молбата му по
чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******да заплати А.Т.С., ЕГН ********** сума в размер на 300 лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат за въззивна
инстанция.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/