Р
Е Ш Е Н И Е
№ 642 11.06.2020
г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС,
XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА Н.
Секретар:
Ирина Ламбова
Прокурор:
Андрей Червеняков
сложи за разглеждане
докладваното от съдия М.Н. КАНД номер 541 по описа
за 2020 година.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Районно управление – Приморско против решение № 19 от 27.01.2020г., постановено по АНД
№ 634/2019 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е отменено наказателно постановление № 19-4635-000328 от 03.10.2019 год., издадено от началник РУ - Приморско към ОД на МВР- Бургас, с
което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
на основание чл.174, ал.1, т.2 от с.з. на И.О.Р. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МОС за
срок от 12 месеца.
В касационната жалба се изразява становище, че оспореното съдебно решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. В обобщение се иска отмяна на
оспорвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно
заседание, касаторът редовно призован, не се представлява.
Ответникът по
касация – И.О.Р., редовно призован, се представлява от адв. Н., която оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за основателност на касационната жалба, като
намира решението на първата инстанция за неправилно и незаконосъобразно.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен
състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Царево е отменил наказателно постановление
№ 18-0346-000400/04.12.2018г., издадено от началник група РУ - Приморско
към ОД на МВР- Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1, т.2 от с.з. на И.О.Р. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МОС за срок от 12 месеца.
С наказателното постановление отговорността на
Р. е ангажирана за това, че на 26.08.2019г., в 10,48 часа в гр.Приморско, ул. „Иглика“,
с посока ул. „Опълченска” е управлявал личния си лек автомобил „БМВ 330 Д“ с
рег.№ РВ 2932 СР под въздействието на алкохол. Тестван в 10.52 ч. с техническо
средство „Алкотест Дрегер” с номер ARDN 0069, светлинната скала на който е
отчла 1.34 на хиляда. На водача е издаден
талон за медицинско изследване номер 0050930. Видно от Протокола за химическа експертиза №
329/27.08.2019 год., концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 1.20
промила. Посочено е,
че водачът управлява МПС с концентрация в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на
хиляда, с което същият виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.
За така установеното е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), който е предявен и подписан
от Р. без възражения, като в акта изрично е описана установената концентрация с
техническото средство и факта на издаване на медицинския талон с номер 0050930.
Междувременно, с оглед констатираната
концентрация на алкохол над 1.2 промила е било образувано и досъдебно
производство, което след изготвяне на резултатите от назначената медицинска
експертиза и установяване на резултатите от същата е било прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.09.2019 год. В
Постановлението изрично е посочено, че деянието се явява несъставомерно по чл.
343б, ал. 1 от НК, като делото се изпраща на Началник РУ- Приморско, за
извършване на преценка относно наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността на лицето, за извършеното от него неправомерно деяние.
Въз основа на АУАН и след
прекратяване на досъдебното наказателно производство е съставено и процесното
НП, съгласно което
деянието е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и
санкционирано на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
За да постанови оспореното съдебно решение
районният съд е приел, че при установяване на нарушението и при издаване на атакуваното
наказателното постановление, административно-наказващият орган е допуснал
съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура, състоящо се в
противоречие между написаното в АУАН и атакуваното НП и установената фактическа
обстановка. В атакуваното наказателно постановление, като описание на административното
нарушение не е посочено това, отразено в АУАН, в който е описано, „….на
26.08.2019 управлява след употреба на алкохол…….скалата на уреда отчете 1,34
промила….“, а жалбоподателя е санкциониран за това, че „….на 26.08.2019
управлява МПС, трамвай или самоходна машина, след употреба на алкохол…….над 0,8
на хиляда до 1,2 на хиляда….“ т.е. посочени са две взаимно изключващи се
хипотези. Посочил е, че в конкретния случай липсва идентичност между деянието,
обективирано в акта и възпроизведения в наказателното постановление състав на
административно нарушение, като е налице пълно разминаване по между им и е
заключил, че не става ясна волята на АНО - за управление на какво ППС и с каква
точно концентрация на алкохол е санкциониран водача. На следващо място, съдът е
констатирал и още едно допуснато нарушение, а именно, че срещу Р. са отпочнати
две наказателни процедури, за едно и също деяние.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо, но неправилно.
Възраженията на касаторът са основателни.
Настоящият касационен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, с
които е обосновал отмяна на наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства се
установява, че касационният ответник е осъществил състава на санкционираното
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, доколкото се установява по безспорен начин, че Р.
в качеството на водач на МПС е управлявал същото с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 промила – 1,34 промила, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрегер” с номер ARDN 0069 и 1,20
промила, съгласно протокол за химическа експертиза №
329/27.08.2019 год.
От процесуална страна, съдът намира, че не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
административното наказание на Р.. АУАН е издаден при спазване императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не съдържа неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на Р., включително правото
му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Не е налице соченото от въззивния съд нарушение, изразяващо
се в неяснота досежно конкретното нарушение – видно от даденото в акта словесно
описание на деянието, същото е изчерпателно посочено както относно време,
място, така също и с конкретно поведение – управление на лек автомобил под
въздействие на алкохол – с показания на тех. средство - 1,34 промила. Правилно
е посочена и нарушената от водача правна норма, възпроизведена като задължение
в чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която „На водача на пътно
превозно средство е забраненода управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.“
В конкретния случай, изложените от
районния съд отменителни основания, а именно липсата на идентичност между
деянието, обективирано в акта и възпроизведения в наказателното постановление
състав на административно нарушение, не кореспондират с материалите по делото.
Както вече се посочи по-горе, в АУАН е описана концентрацията на алкохол,
установена чрез техническото средство, като изрично е посочен и факта, че на
водача е издаден и талон за медицинско изследване. В издаденото впоследствие НП
е посочена както концентрацията, установена с техническото средство, така и тази
от протокола за вече извършената химическа експертиза. След описанието и на
двата резултата правилно е приет този от извършената химическа експертиза, като
е посочено, че водачът управлява МПС с концентрация в кръвта над 0.8 на хиляда
до 1.2 на хиляда, с което същият виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП. Непосочването
в АУАН на резултата от извършения химически анализ, според настоящият състав
действително представляват процесуално нарушение, но то не влияе на
съставомерността на деянието. Проверката с техническо средство и медицинското
изследване за установяване употребата на алкохол са две различни алтернативни
възможности, които контролиращия орган следва да предостави на проверявания
водач на МПС с цел да бъде установено дали превозното средство се управлява с
или без концентрация на алкохол в кръвта. От съществено значение в настоящия
случай за съставомерността на деянието е да се установи дали по делото е
доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
промила. Такова доказване безспорно е налице. Освен това следва да се отбележи,
че актът е съставен в присъствието и подписан лично от санкционираното лице
като му е предоставен и талон за медицинско изследване, от който същият се е
възползвал. Надлежно му е връчен препис от АУАН, в чието съдържание е нарочно
отбелязана възможността за допълнителни възражения и обяснение на водача. Не е
спорно между страните, че такива не са постъпили, като в самия акт е отбелязана
липсата на възражения. Предвид изложеното, съдът счита, че актът и издаденото
въз основа на него наказателно постановление съдържат законовоизискуемите
реквизити като не се установи в хода на административнонаказателното
производство наличие на съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на наказания.
Основен принцип в
административнонаказателния процес е, че отговорността на лицата се ангажира
само за извършени от тях безсъмнено установени административни нарушения.
Съгласно чл. 174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или
самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато:
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не
приема показанията на техническото средство или теста или когато физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. В настоящия случай, с поискването да се направи кръвна проба, водачът
на МПС е оспорил показанията на техническото средство. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
Наредбата, при съставянето на АУАН за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество
длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за
медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на водача срещу
подпис, като в него се посочват лечебното заведение, в което трябва да се яви
за вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в който трябва да стори
това. В случаите, когато е издаден талон за медицинско изследване по реда на
чл. 3 от Наредбата, меродавни за определянето на концентрацията на алкохол са
именно резултатите от извършеното медицинско изследване. В случая тези
резултати сочат на наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача в
границите на установения в чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП диапазон за налагане на
наказанието, а именно лабораторната проба фиксира резултат на концентрацията на
алкохол в кръвта на водача - 1.20 промила.
От материална страна, съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътното превозно
средство е забранено да управлява пътното превозно средство под въздействие на
алкохол. С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че касационният
ответник е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение. Безспорно установено е, че на посочената в акта и НП дата, Р. е
управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,
което е установено по надлежния ред – първоначално с техническо средство, чиято
изправност не е оспорена, а впоследствие и чрез химическа експертиза.
Съдът намира за неправилни и изложените от
РС мотиви за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в образуването на
две наказателни процедури за едно и също деяние. В тази връзка следва да се
посочи, че за констатираното нарушение е съставен акт на място при
установяването му, а наказателното производство е образувано със съставянето на
акта за първото действие по разследването – протокол за разпит на свидетел и е провеждано
за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно управление на МПС
с конценрация на алкохол над 1.2 на хиляда, а именно: 1.34 на хиляда. Действително
при образуването на досъдебното производство административно-наказателното
производство не е било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, но това
процесуално нарушение не може да бъде счетено за съществено, с оглед
последващата възможност за реализиране на административно-наказателната
отговорност в приложение на чл.36, ал.2 от ЗАНН, както ефектът от липсата на
прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече. След
като с Постановление за прекратяване на наказателно производство от
02.09.2019 год. прокурорът е прекратил воденото наказателно
производство, са отпаднали пречките за реализиране на
административно-наказателната отговорност и вече не е бил налице признака
„idem“, описан в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№
3/2015г., ОСНК. Това е така, защото процесното НП е издадено след издаването на
постановлението за прекратяване на наказателно производство, т.е. налице са
основанията визирани в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и не съществува дори
хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също
деяние. НП е издадено и в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
По изложените
съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Като е достигнал
до изводи различни от изложените и е обосновал краен резултат за отмяна на
издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното
постановление.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 19 от
27.01.2020г., постановено по АНД № 634/2019 г. по описа на Районен съд – Царево,
и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-4635-000328 от 03.10.2019 год., издадено от началник РУ - Приморско към ОД на МВР- Бургас, с
което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
на основание чл.174, ал.1, т.2 от с.з. на И.О.Р. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МОС за
срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1