Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-79                                 21.07.2017 година                                град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                               Трети състав

На единадесети юли                                                                                    Година 2017

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева

                                                                                               2. Кремена Лазарова                     

                                                                Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 944 по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид  следното:

Делото е висящо повторно пред БОС.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 1837/07.04.2015г. на ЦРС от Е.Н.В. ***, ЕГН: **********, чрез адв. Георги Николов от АК-Бургас, с адрес за призоваване: гр.Царево, ул.„Хан Аспарух" № 42 против  решение №  34/23.03.15г. по гр.д.№ 30/14г. на ЦРС, с което съдът е отхвърлил отрицателните установителни искове на въззивника против Г.Г.Ф., ЕГН: ********** и Р.Н.Ф., ЕГН: **********,***,  да се приеме за установено между страните, че ответниците Г.Г.Ф. и Р.Н.Ф. не са собственици на поземлен имот в гр.Царево, Бургаска област, местността „Б П“ с площ от 891кв.м., представляващ имот с идентификатор 48619.506.366 по действащата кадастрална карта на град Царево, като е осъдил въззивника да заплати  на въззиваемите направените по делото разноски. Твърди, че решението не е правилно по изложените във въззивната жалба мотиви. Моли да бъде отменено и постановено ново, с което искът му бъде уважен. Няма доказателствени искания.

 С решение № ІІ-136/01.02.2016г. по в.гр.д.№ 1067/2015г. по описа на БОС решение № 34/23.03.15г. по гр.д.№ 30/14г. на ЦРС е отменено и заведените субективно съединени искове при условията на пасивност са уважени. Г. и Р. Ф са осъдени да заплатят на Е.В. направените съдебно-деловодни разноски.

С решение № 43/20.06.2017г. по д.№ 2707/2016г. по описа на ВКС решение № ІІ-136/01.02.2016г. по в.гр.д.№ 1067/2015г. по описа на БОС е отменено и делото – върнато за ново разглеждане с указание за извършване на нова преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Липсват указания за събиране на нови такива.

Въззиваемите Г. и Р. Ф, чрез адв.Й.Йорданов, оспорват въззивната жалба. Депозират отговор срещу нея, в който обосновават становището си за правилност на постановения от районния съд акт. Също нямат искания по доказателствата. Молят да бъде потвърдено решението на ЦРС. 

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал субективно съединени искове при условията на пасивност с правно основание чл.124 ГПК.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ЦРС е образувано по искова молба от въззивника Е.В. против Г.Ф. и Р.Ф.. Твърди, че с цитирания в исковата молба нотариален акт е закупил описания по-горе недвижим имот. При извършена проверка е установил, че по КККР на гр.Царево като собственик на имота е записан Г.Ф., който се легитимира като такъв също с нотариален акт за покупко-продажба.  На изложените в исковата молба основания оспорва правата му. Заявява, че имотът е придобит от Ф. през време на брака му с Р.Ф., ето защо посочва и нея като ответница. Моли съдът да приеме за установено, че двамата ответници не са собственици на процесния имот. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемите Г. и Р. Ф, чрез адв.Й.Йорданов, оспорват исковете в депозираните по реда на чл.131 ГПК отговори срещу исковата молба. Позовават се на липса на идентичност между описания по н.а. на ищеца имот и този, закупен от тях. Оспорват законосъобразността на проведената реституционна процедура на неговите праводатели. Твърдят, че имотът никога не е бил масовизиран, затова не е провеждана процедура по възстановяването му. Обосновават владение, продължило от 15.07.1991г. до депозиране на отговора срещу исковата молба, като собственици, непрекъснато и необезпокоявано. Молят за отхвърляне на исковете. Също ангажират доказателства. Молят за присъждане на разноски.

Видно от приложения н.а. № *, том *, рег.№ *, дело № 175/2006 год. на нотариус Д.Чалъков, гр.Царево от 19.05.2006 год., Е.В. е закупил от Е Д, Р Д и М Я ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 486190802438 по плана на новообразуваните имоти по § 4 от ЗСПЗЗ на гр.Царево, обл. Бургаска, м.„Б П“, с площ от 718кв.м., при граници на имота: изток - имот № 2087, запад - път, север-път и юг - имот № 2092.

От описаните в н.а. приложения, установяващи правото на собственост на продавачите, става ясно, че продавачите са обосновали правата си на собственост с проведена процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на бивша земеделска земя.

По делото е приложено решение № 59/1.3 от 03.06.1993г. на ПК гр.Царево, по преписката по заявление № М 383/14.05.1992г. на наследници на Я Д Д – стр.207. Възстановяването е обосновано с приложения по в.гр.д.№ 1067/2015г. БОС – стр.36, н.а. № 149, т.І, д.№ 193/1956г. от 12 март, 1956г. на Народния съдия за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на Указа за уреждане на задълженията по отменения Закон за селско-стопанско настаняване на бежанците, с който Я Д Д е признат за собственик на нива от 6дка и лозе от 4дка в м.“Б П“ в земл. на гр.М. 

С цитираното решение на ПК гр.Царево е възстановена собствеността в полза на наследниците на Д върху няколко имота, сред които нива от 6.000дка в м.“Б П“, представляваща парцел № 186 по ч.земеустройствен план, изработен през 1929г., при граници – описани по решението и лозе от 3.000дка, в същата местност, представляващо парцел № 83 по ч.земеустройствен план, изработен през 1929г., при граници – описани по решението. Процесният имот попада в очертанията на бившия п-л 83 – в тази връзка е експертното заключение на В.л. Гълъбова, извършено пред БОС.

По отношение и на двата имота е вписано ограничение на ползването, а именно: въвод с допълнителен протокол, като неразделна част от решението, след задължителното разплащане с ползвателите.

С н.а. № *, том *, н.д. № *. и н.а. № *, том * н.д. № *. и двата на нотариуса при БРС Г.Ф. и Р.Ф. са придобили СЕЛСКОСТОПАНСКИ ИМОТ – ЛОЗЕ, състоящ се от 1000кв.м., представляващ имот № 2087 по кадастралния план на зоната за земеделско ползване в Стария квартал на гр.Мичурин, при граници на имота – описани по двата н.а.

Като титуляр по нотариалните актове е посочен само Г.Ф., но при неоспореното твърдение, че към придобиване на имота Ф. е бил семеен, в брак с Р.Ф., следва заключение, че имотът е придобит при условията на СИО от двамата.

Видно от извършената СТЕ пред ЦРС, в разписния лист към плана от 1986г. имотът е записан като им.№ 2087. През 1994г. – 1995г. е извършено попълване на кадастралния план на ЗСПЗЗ, като имот пл.№ 2087 е разделен на два: имот пл.№ 2438 и имот с нов пл.№ 2087.

С одобряване на плана на новообразуваните имоти по § 4 ЗСПЗЗ от бившия имот пл.№ 2087, разделен впоследствие на два нови имота, са образувани посочените по-горе два имота -  имот пл.№ 2438 и имот с нов пл.№ 2087. Имот пл.№ 2438 е записан на Я Д – наследодател на праводателите на въззивника.

В заключението си В.л. Бакалова е посочило, че в одобрената кадастрална карта на гр.Царево имот с идентификатор 48619.506.366 с площ от 718кв.м. (към настоящия момент 891кв.м.) е идентичен с имот 2438 по ПНИ и записан в регистрите на КК на името на Г.Ф.. Той представлява част от имота, описан по н.а. № * том *, н.д. № *. и н.а. № *, том *, н.д. № *. и двата на нотариуса при БРС.

Между страните е спорно дали процесният имот е имал характер на земеделски и подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Категоричен отговор на въпроса е даден с извършената по в.гр.д.№ 1067/2015г. БОС СТЕ. В.л.Гълъбова е посочило, че б.имот пл.№ 83 е бил и понастоящем е земя за земеделско ползване, попада в зона по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, извън строителните граници на гр.Царево.

Макар и не всички земи, предназначени за земеделско ползване и извън границите на урбанизирани територии, да подлежат на земеделска реституция - Решение № 88 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6773/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, Решение № 12 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева,  Решение № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, а само онези, върху които физическите лица не са запазили реално собствеността си, в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Данните по делото сочат, че върху имота е установено владение, а не че се касае за имот, върху който бившият собственик е запазил реално собствеността си. При изложената по-горе съдебна практика, задължителна за съдилищата и по аргумент за противното от Решение № 883 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова, следва заключение, че имотът е подлежал на реституция и е следвало да бъде заявен за възстановяване по реда на чл.10 и сл.ЗСПЗЗ, понеже за него се прилагат правилата на закона за земеделска реституция.

След разделяне на бившия им.пл.№ 2438 на два имота, съгласно ПНИ, одобрен със заповед № РД-1067/27.07.2000г., спорният имот е запазен като новообразуван имот със същия номер – 2438. Именно той е имотът, продаден от наследниците на Я Д на въззивника Е.В., идентичен с имот с идентификатор 48619.506.366 с площ от 718кв.м. в м.“Б П“ по КККР на гр.Царево, с площ след изменението – 891кв.м.

На така описаните аргументи за придобиване на право на собственост от страна на В. двамата въззиваеми противопоставят закупуване на имота и упражняване на владение.

По делото са приложени нотариалните актове на праводателите на въззиваемите.

С н.а. № *, т.*, д.№ *. от 12 декември 1972г. на Нотариуса при БРС Петко Томов Петков е признат за собственик по давност на лозе от 1 декар, находящо се в гр.М – стария квартал, в землището, насадено с лозя, при граници: изток – Я Д, север – В М, запад – път и юг – Г. П – стр.176 по гр.д.№ 30/2014г. ЦРС. С н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № *, т.*, д.№ *. от 31 май 1993г. на Нотариуса при БРС П Т П е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот извън регулацията в м.“Б П“, земл. на гр.Царево, пл.№ 2087, в зоната за земеделско ползване, съдържащ 930кв.м., при граници: север – път, запад – им.с пл.№ 2087“а“ на А Д изток – им.пл.№ 2088 на Т В и юг – им.пл.№ 2092 на Г. П.

При положение,        че придобиването по давност от страна на въззиваемите е оспорено от въззивника, като са изтъкнати аргументи относно невъзможността процесният имот да стане техен собствен в резултат от упражняване на фактическа власт, съдът, вземайки предвид и горните нотариални актове приема следното:

Безспорно и по достатъчно убедителен начин се установи, че процесният имот е бил и е земеделска земя, която е извън регулацията на гр.Мичурин, настоящ гр.Царево. Ноторно е известно, че след масовизацията и обобществяването на земята цялата земеделска земя е станала общодържавна собственост, а това изключва възможността за придобиване по давност – чл.86 ЗС в редакцията, действала в периода 1951г. – 1990г. Ето защо съдът приема, че с двата цитирани нотариални акта - н.а. № *4, т.*, д.№ *. от 12 декември 1972г. на Нотариуса при БРС и н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № *, т.* д.№ *. от 31 май 1993г. на Нотариуса при БРС, П Т П не би могъл обосновано да твърди собственост върху описаните в тях имоти на основание придобиване чрез давностно владение.

Ето защо както той, така и неговите правоприемници, станали праводатели на Г.Ф. и А Д, не биха могли да прехвърлят повече права отколкото имат и чрез извършените с н.а. № * том *, н.д. № *. и н.а. № *, том *, н.д. № *. и двата на нотариуса при БРС покупко-продажби да прехвърлят в полза на въззиваемите правото на собственост върху процесния имот.

Следващото основание за собственост, на което въззиваемите се позовават, е придобиване по давност.

Относно началния момент, от който може да започне да тече давност, съдът съобрази приключването на административната процедура по  възстановяване на имота, а именно – влизане в сила на ПНИ и заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, както постановява цитираната разпоредба: „Възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях.  Към заповедта се прилага скица на имота“. В настоящия случай възстановяването е станало със Заповед № РД-01-391/26.04.2005 г. на Кмета на Община Царево и извършен на 08.09.2005г. на основание на тази заповед въвод във владение на наследниците на Я Д Д с Протокол за въвод във владение на новообразуван имот в м.“Б П“, землище на гр.Царево – стр.170, 171 по гр.д.№ 30/14г. на ЦРС.

Преди този момент давност не би могла да тече при приложение на разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСВОНИ: „Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи …, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила“ - 22.11.1997 в съобразяване с установената съдебна практика - решение № 185/25.06.2013г. по гр.д. № 2066/2013 г. ВКС, ГК, I-во ГО.

Ето защо началният момент на евентуалната давност е датата, следваща въвода във владение на наследниците на Янаки Домузов.

По отношение на упражняването на владение съдът подробно се запозна със събраните гласни доказателства. От разпита на св.Иванов се установява, че към 2012г. е нает от В. да почисти имота от храсти и саморасли дървета. При посещението свидетелят установил, че имотът е трасиран, поставени са червени трасировъчни колчета и по този начин, според съда, е индивидуализиран.

През 2012г., 2013 и 2014г. св.Иванов е почиствал имота, като през последната година е поставил по поръчение на въззивника бунгало. Съвсем наскоро след това познат го е уведомил, че бунгалото е съборено и той се обадил на В..

От разпита на този свидетел и от разпита на св.Здравкова се установява, че  имотът явно не се посещава от Г. и Р. Ф. Показанията на св.И сочат на извод, че той е запустял и по никакъв начин не е демонстрирано, че има собственик, различен от реститутите. В подкрепа на горния извод е фактът, че поставените през 2005г. трасировъчни колчета не са премахнати от Ф, те са очертавали възстановения имот и по никакъв начин въззиваемите не са демонстрирали собственическите си намерения спрямо реститутите.

Това се установява и от разпита на св.Х. Разпитан в с.з. на 24.02.2015г. пред ЦРС той е заявил, че неколкократно е посещавал имота, понеже към момента на закупуването му от въззивника е работел като брокер на недвижими имоти. Така още при първото си посещение видял, че е трасиран и го забелязвал всеки път, когато го посещава и с други клиенти.

От показанията на св.П става ясно, че приблизително около 2004- 2005г. той, както и Г.Ф., са уведомени, че за местата им има други собственици. Също така се установява вече констатираното от съда, че Ф. не е посещавал мястото си и то е запустяло.

Действително, както този свидетел, така и св.З, св.И и св.Х са заявили, че имотът е бил ограден с бодлива тел и мрежа и от разпита на св.З се установява, че е поставена от Ф., но поставянето й е в период, предхождащ 2005г. – тази на приключване на реституционната процедура, ето защо не може да се зачете като действие, манифестиращо намерение за своене от страна на въззиваемите. По-скоро в резултат от разпита на св.П съдът приема, че след 2004-5г. Ф. е уведомен, че за имота му има друг собственик и по никакъв начин не е предприел действия, които да покажат, че го счита за свой, с изключение на единичното действие на събаряне на поставеното от В. бунгало.

Никой от разпитаните свидетели не е заявил, че в релевантния период – т.е. след 08.09.2005г., Ф са предприели каквито и да е действия така, щото да стане ясно, че упражняват фактическа власт и демонстрират собственически правомощия, а тежестта на доказване на твърдението за придобиване по давност на имота, се носи от тях. Ето защо, след като не бе установено при условията на пълно и главно доказване, съдът приема, че възражението не е основателно и не може успешно да отрече правата на въззивника.

Действително, по делото са приложени доказателства в подкрепа на твърдението на Ф, че със заявление вх.№ 94-5263/18.04.2008г. на АГКК, СГКК – гр.Бургас, Г.Ф. в качеството си на собственик на процесния имот е поискал изменение на КК за границите на имот с идентификатор 48619.506.366  и това изменение е одобрено със Заповед № КД-14-02-701/27.05.2008г. на Началника на АГКК, СГКК – гр.Бургас, както и че е поискал и получил  на 02.09.2008г. виза за проектиране на ПУП/ПРЗ/ за процесния имот с идентификатор 48619.506.366 на основание чл.135 ал.3 и чл.134 ал.2  от ЗУТ, презаверена на 24.02.2009г. Въпреки това горните действия са по-скоро административни и документални, но не съставляват явно проявление по отношение на третите лица, включително и реституираните собственици и техните правоприемници, че е налице намерение от страна на въззиваемите за своене на имота.

При така изложеното БОС приема, че възражението на въззиваемите за придобиването му по давност не е доказано и поради това не е основателно. Искът  следва да бъде уважен, със съответните за това последици от присъждане на разноските. При настоящото разглеждане на делото въззивникът не е приложил доказателства за извършени разноски, затова такива няма да му бъдат присъдени.

Водим от изложеното БОС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 34 от 23.03.2015 г. по гр.д.30/2014 г. по описа на Царевски районен съд, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Н.В. ***, ЕГН: **********, че Г.Г.Ф., ЕГН: ********** и Р.Н.Ф., ЕГН: **********,***, не са собственици на поземлен имот в гр.Царево, Бургаска област, местността „Б П“ с площ от 891 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор 48619.506.366 по действащата кадастрална карта на гр.Царево.

ОСЪЖДА Г.Г.Ф., ЕГН: ********** и Р.Н.Ф., ЕГН: **********,*** да заплатят на Е.Н.В. ***, ЕГН:**********, направените съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер общо на 943лв, за въззивното производство - общо 2 787лв и 1700лв. за касационното производство .

 Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

          

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: